вторник, 27 декември 2016 г.

Festive Christmas Book Tag

Настъпи времето за обичаните от всички зимни празници: Бъдни вечер, Коледа, Нова година, а в комбинация с блаженството от почивните дни, те се превръщат в идеалното време да се насладим на любимите си книги или бъдещи такива. Но освен за книги, винаги остава и по малко време за някой book tag. И този е един от тях.
Аз от своя страна реших да отбележа всеки, който все още не е направил тага, а също така и да пожелая на всички вас весело прекарване на празниците! 
И нека всяка ваша мечта се превърне в реалност! Особено книжна!

1. Книжно семейство, с което би искала да споделиш коледната вечеря.
Бих сторила всичко, за да прекарам коледната вечеря в присъствието на Ловците на сенки от "Реликвите на смъртните", които въпреки неспирните дрязги помежду си са едно голямо сплотено семейство, в което всеки е готов да пожертва дори себе си за останалите. И нищо чудно вечерта да завърши със залавянето на поредния демон, решил да внесе хаос в човешкия свят. И ако това не е Коледа, то не знам кое е..
2. Книжен артикул, който би искала да получиш като подарък за Коледа? 
Заклет почитател съм на книгоразделителите и всяко едно мое пътешествие приключва с купуването на поне един такъв книжен аксесоар. Независимо дали ще бъде хартиен, гравиран или пък ръчно направен, книгоразделители са и винаги ще бъдат идеалният подарък за книжен червей като мен.

3. Герой, който би бил прекрасен коледен елф?
Нямам обяснение защо, но в ума ми веднага изниква образът на Ливай от "Фенка". Ще бъде удивително сладък с големи заострени уши и коледно костюмче, докато сглобява играчки и си припява коледни песни.

4. Свържи книга с перфектната коледна песен.
И аз, като повечето ще се спра на една от по-известните, но и моя любима коледна песен, а именно All I Want For Christmas! И като непоправима романтичка си избирам Бритни и Алекс от "Перфектна химия", чиято любовна история да се развива под съпровода на тази прекрасна песен, докато около тях се сипят безброй снежинки, а лицата им се озаряват от меките цветове на коледните лампички. Ахх, мечти..

5. Книга или герой, от който или която си разочарован и изпращаш директно в списъка на непослушните?
Безспорно Мейвън от "Алена кралица"! Това е един персонаж, чиято същност се крепи на неизмеримата му завист и злонамереност и с това моментално попада на челно място в списъка на непослушните.
6. Книга или герой, която или който смяташ, че заслужава повече признателност и трябва да отиде в списъка на добрите?
Има купища книги, които заслужават повече внимание от полученото и "Ясновидците" е именно такава. Признавам, че аз самата имах доста съмнения към историята, но останах очарована от великолепния стил на писане на авторката и от удивителните персонажи, които тя бе създала, а сега дори с нетърпение очаквам излизането на втората част, след която, надавам се, тайните най-сетне да бъдат разбулени. 
 
7. Червено, златно, зелено: книга, която има прекрасно коледно чувство в себе си?
Чак сега си давам сметка колко малко книги на коледна тематика съм прочела, но "Сняг вали" определено е оставила най-голям отпечатък в съзнанието ми. Но топлите ми чувства към книгата не се крепят само върху факта, че действието се развива около Коледа, но и че в края на книгата трите на пръв поглед различни истории се обединяват в един изпълнен с коледен дух, стоплящ сърцето финал.

8. Книга или поредица, която ти обичаш толкова много, че би искал всеки да намери под елхата, за да я прочетат и заобичат също?
Многократно съм споделяла възхищенията си към "Гневът и зората" от Рене Ахдие и ако аз бях Дядо Коледа бъдете сигурни, че досега всеки един от вас щеше да се е сдобил с едно копие от това хартиено съкровище.

сряда, 14 декември 2016 г.

Day and Night Book Tag

Средата на декември е и остават броени дни до коледните празници, които, сигурна съм, всички очакваме с нетърпение. Въпреки обаче вече бушуващия коледен дух, училището е твърдо решено да изсмука не само всяка секунда от свободното ми време, но и цялата ми енергия с всички тези класни и изпитвания. Но пък аз успях да си открадна достатъчно време за един book tag, който се оказа доста интересен и искрено се забавлявах докато го пиша. А за него смятам да тагна и някои мои любими book блогъри, като Ева Койчева, Илияна Симеонова и Pamela Petkova, чиито отговори с нетърпение очаквам да прочета!

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта? 
Определено вечер. И не само защото често не ми остава достатъчно свободно време през деня, за да мога напълно да се потопя в света от книгата, но и защото именно вечер успявам най-силно да усетя присъствието на героите, да доловя вълшебството на историята. Дори това да означава, че на следващия ден ще бъда принудена да отида за пореден път със зачервени и подчертани с торбички очи на училище. Защото винаги си струва!

A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?

Не за първи път отговарям на такъв въпрос, но отговорът ми остава все един и същ - не бих могла да конкретизирам една единствена книга, защото всяка ми предава своя ценен урок, всяка ме е и продължава да ме изгражда като личност. Независимо дали става дума за "Ясновидците", за "Хари Потър" или пък която и да е друга, тя се отличава от останалите с нещо, типично за нея самата и без значение какво е това нещо, то неоспоримо ме променя, дори едва забележимо.

Y: YA – да или не?
Определено да! Много от по-възрастните читатели често осъждат и пренебрегват този жанр, но аз заставам твърдо зад думите си и ще продължавам да твърдя, че така както не можеш да съдиш за книгата по корицата, така не можеш да съдиш и за жанра по само една книга. Необходимо е просто да попаднеш на правилната такава. И тогава, сигурна съм, никога няма да успеете да се откъснете от света на YA литературата.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?

Всеки читател тайно вярва и се надява, че някъде там, по света съществува живо копие на любимия му персонаж. И аз вярвам, че това до някъде е възможно. Все пак много от писателите създават героите си, вдъхновявайки се от дадена личност. Може и да съм мечтателка, но на света има 7 милиарда души, все някъде трябва да има човек, който поне малко да прилича на Рафи от "Ангелско нашествие" (поредица - "Пенрин и краят на дните"), нали?

N: Даваш ли книгите си на заем?
Единствено на хора, на които имам пълно доверие и вярвам, че няма да си позволят да се държат с книгата ми като с просто вещ. Защото всеки читател е наясно, че тя е далеч повече от това. 
Извод: Ако ти давам книгите си, то ти си наистина ценен за мен човек!

D: Миришеш ли книгите си?
Да! Признавам, слабост ми е. Просто има нещо в аромата на мастилото и пожълтелите страници, което ме кара да се чувствам.. у дома.

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?
Не разграничавам хората по това дали четат или не. За мен всяка отделна личност има право сама да избира интересите си и ако това не е ченето, то за мен не е проблем. Но това не променя факта, че вярвам и в огромната вероятност този човек просто да не е открил правилната книга, която да му разкрие вълшебствата, на които е способна литературата.

I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не. Ти от кой тип си?
Изключително много държа на книгите си и това може да го потвърди всеки един от приятелите и роднините ми, които множество пъти са си спечелвали гневен поглед, когато са се опитали да разтворят прекалено много книгата ми или пък са я премятали насам натам, сякаш не знаят какво е предназначението и. 
В такива моменти наистина се радвам, че все още имам приятели, които да ме търпят.. Родителите ми така или иначе нямат голям избор.

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?

Напоследък всъщност осъзнах, че библиотеката ми започва да прелива както от прочетени, така и тепърва започнати и оставане настрана книги. Затова реших да се разделя с някои заглавия, които не са ми допаднали достатъчно или пък така и не съм прочела, но и не смятам да го направя и така оставих място за бъдещите си любими четива, които да запълнят местата им. Не само това, но започнах много по-често да посещавам библиотеката, където разполагат и с някои от произведенията, които дълго мечтаех да отметна като прочетени в TBR листа ми. Така не само, че спестих място, но и доста финансови средства, които да вложа в пътувания например.

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как? 
Де да се случваше понякога.. При мен обаче това си е направо ежедневие. Веднъж причината бе кафе, друг пък прекалено много емоции, последвани от сълзи, а пък те - от намокрени страници. Общо взето, трудно е да си читател, особено когато си склонен по-скоро да пожертваш себе си, отколкото книгата.

T: Предпочиташ да четеш на тишина или не…с други думи, четеш ли, докато тренираш?
С натрупания ми опит като читател се научих да се абстрахирам от шума. За съжаление обаче, така и не успях да съчетая четенето с ежедневната си тренировка. Което всъщност е доста странно, имайки в предвид, че съм способна да чета в пълен с ученици коридор и със слушалки в ушите, едновременно..

сряда, 7 декември 2016 г.

Ревю: "Ясновидците" от Либа Брей

  Годината е 1926. Ийви О`Нийл се замесва в поредния скандал в родното си провинциално градче и родителите ѝ я изпращат за наказание в града на неограничените възможности - Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини, на бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.

  Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо ѝ Уил. И докато той изглежда е обсебен от свръхестественото, племенницата му пази мрачна тайна - дарба, която досега ѝ е носила единствено беди. Но не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите ѝ са единственият начин да заловят сериен убиец, излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.

  Започват да се появяват още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще ѝ коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни...
* * *
  Не помня какво точно ме привлече в книгата, може би прелестната корица, която буквално ме накара да затая дъх, или пък влудяващо тайнствената анотация, след която просто нямаше начин да не добавя "Ясновидците" към списъка ми за четене. Причините, поради които я прочетох обаче губят своето значение, щом фактите са повече от ясни - влюбих се в книгата! Влюбих се в цялостната идея за ясновидците и техните фантастични способности. В бляскавата, изпълнена с живот атмосфера на Ню Йорк, която сякаш се процеждаше измежду страниците. В брилянтно сглобената сюжетна линия, която малко по-малко разплиташе своята плетеница от тайни, докато накрая всяко парченце от пъзела не си дойде на мястото.

"Манхатън се простираше пред нея като кадифена възглавничка за бижута, обсипана с диаманти"

  Не бих нарекла стила на писане на авторката лек. Дори напротив. Той е поглъщаш, завладяващ съзнанието на читателя стил, чиято приказност ме принуди неуморно да разгръщам страница след страница в трепетно очакване на развръзката на историята. Тук хуморът, също превърнал се в неразделна част от сюжетната линия на книгата, и фактът, че авторката бе открила златната среда между заплетената криминална основа, върху която се гради историята и нестихващите закачки между героите бяха само част от причините така силно да обикна света на "Ясновидците".
 
 "- Милосърдието започва от вкъщи.
- Както и психическите заболявания."

  Най-удивителното в книгата бе постепенното израстване на героите, които с всяка глава опознаваха не само своята мистична дарба, но и самите себе си. А фактът, че с напредването на страниците узнавах и все повече за тяхното минало, за предисторията на техните способности, превръщаше прочитането на книгата в едно още по-вълнуващо приключение.

  Айви бе дръзка, брутално откровена, на моменти дори цинична. Но онова, което най-много ме впечатли в персонажа и бе, че авторката нито за миг не си бе позволила да я идеализира, както често се случва с художествените герои. Напротив, в душата и доста често се противопоставяха жертвоготовността ѝ и чувството ѝ за самозащита, дързостта и страха от непознатото. И именно това я превръщаше в толкова интересен персонаж.

"- Майка ти и аз не одобряваме пиенето. Не си ли чувала за Осемнайсетата поправка?
- Забрана ли? Пия за нейно здраве при всяка възможност."

  Обикнах всеки един от персонажите, с които авторката успя да ме срещне в тази книга, а те повярвайте ми, никак не са малко: вече споменатата Айви, приказната танцьорка и бъдеща звезда Тета, винаги мълчаливият и потаен Джерико, неуморният мечтател и поет Мемфис, въздържаната и скромна Мейбъл, майсторът на клавишите и джентълмен Хенри, остроумният и чаровен Сам. Дори герои като малкото братче на Мемфис или двете старици Ади и Лилиън. Те всички получиха своето заслужено време под прожектора и с нетърпение очаквам отново да имам възможността да се срещна с тях. Защото всеки един от изброените герои, и още много други, допълваха историята и я превръщаха в една разноцветна мозайка от противоположни характери, от различни вярвания и идеали. Тук няма как да не спомена и своите възхищения към авторката, че бе съумяла да вгради в книгата герои от различни етноси, а това е доста трудна задача, имайки предвид расовото разделение в Америка през 20-е години на миналия век.

  Но мистерията около Ясновидците все още не е напълно разгадана. На повърхността започват да изплуват все нови и нови тайни, готови всеки момент да развалят създалата се около героите идилия. Затова нека стискаме палци и се молим издателство ЕМАС много скоро да зарадват всеки един от почитателите на творчеството на Либа Брей, издавайки продължението на историята, в което, надявам се, авторката ще наблегне и върху създалото се привличане между някои от персонажите.

"Животът, момче, е пълна лудост. Не им се давай без бой."

Крепяща се на мрачна, дълбоко заровена тайна, "Ясновидците" е книга, която завладя всяко кътче от мислите и сърцето ми. Книга, в чието продължение с нетърпение очаквам да се потопя.

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!