Книга #3 от трилогията
"Пенрин и краят на дните"
Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си.
Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от
небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови
нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат
обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите
на мрака...
Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се
подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се
изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат
страна в битката за земното царство и са принудени да избират:
собствения си вид или любовта?
* * *
С думи не мога да опиша колко развълнувана и същевременно разстроена се чувствах, докато нетърпеливо разгръщах страниците на книгата, които пък от своя страна неусетно се топяха измежду пръстите ми. Да прочета "Краят на дните" бе най-дългоочакваното и жадувано преживяване за мен. Буквално броях дните до излизането ѝ и до срещата ми с така любимите ми персонажи - Рафи и Пенрин. Едва по-късно, когато книгата най-сетне лежеше в ръцете ми, осъзнах, че това е и последната ми среща с тях. Последната ми среща и с този така брутален и безмилостен свят, в който хората са способни да сторят всичко, водени от едничката мисъл: да доживеят до утрешния ден. Свят, в който ангелите са ловците, а хората - тяхната плячка. Думите ми никога няма да бъдат достатъчни, за да опиша, колко много, адски много, ще ми липсва тази трилогия и всичките чувства, които тя пробуждаше в мен всеки път щом разлистех страниците ѝ. Днес обаче съм тук, за да направя един последен жалък опит да ви разкрия поне част от великолепието на историята и повече от удивителните персонажи, които я обитават.
"А животът ме е научил поне на едно: да караш насила някой да остане при теб, ако не го иска, си е безотказна рецепта за разбито сърце."
Едно от нещата, които най-много харесвам в трилогията е, че всяка нова книга започва там,
където е приключила предишната, позволявайки на читателя лесно да се потопи в историята, без в ума му да изникват мисли от сорта на: "Какво пропуснах?". А всички знаем от колко голяма полза се оказва това за нас, читателите, особено когато книгата приключва на най-напрегнатата и наситена с емоции сцена.
Авторката и този път не изневерява на стила си, вплитайки в сюжета купища принуждаващи те да затаиш дъх битки и изпълнени с неочаквани обрати моменти. Те обаче по никакъв начин не успяваха да засенчат красотата и истинността на любовните сцени, обрамчващи някои от главите. Напротив, умело вплитаха корените си едни в други, създавайки един наситен с емоции и чувственост сюжет, заради който стоях будна дори в късните часове на нощта, преследвана от една единствена мисъл - да прочета книгата. Авторовият стил безспорно не може да се похвали с велик набор от думи, но това несъмнено се компенсира с лекотата, с която Сюзан Ий предава напрегнатостта на действията, без дори за миг да натоварва читателя и историята като цяло.
"В Ангелския свят нито един избор не е лесен."
Пенрин е един от най-силните женски персонажи, за които някога съм чела и за мен бе огромно удоволствие отново да стана свидетел на жертвоготовността и непоколебимостта, с които тя се хвърляше в битка. В свят, в който да оцелееш се е превърнало в едничката цел на човечеството, да запазиш своята човечност е загубена кауза. Но именно Пенрин е героят, който единствен се нагърбва със задачата да предвожда хората в бягството им от ангелските окови, единствено тя е онази, която се престрашава да последва отвлечената си сестра в Гнездото на ангелите и да защити освен себе си и всички останали от появата на адските бесове. И това само по себе си говори за силата на нейната човечност във вече нечовешкия свят.
"-
Ще се изненадаш. Само защото нямам проблеми от външната стана -
видимата за света - не значи, че отвътре не съм цялата в белези. И с тях
е също толкова трудно да се живее."
Рафи винаги е бил моя слабост. Защото отвъд очевидната му ангелска божественост се крие един храбър и неустрашим воин, способен на всичко, за да защити своите Наблюдатели - своето семейство, дори това да означава, че трябва да слезе в самата Преизподня, за да ги спаси. И защото бе способен да пожертва дори себе си в името на момичето, което безброй много пъти се оказваше единствената му опора в борбата за ангелските му крила и полагащото му се по право място на архангел.
"Просто искам да се свия в подземието в главата ми и да затворя вратата към света."
Не бих могла да споделя повече за книгата без да изкажа някоя важна подробност за сюжета, но ще вметна само, че всеки един от персонажите имаше своя важна и незаменима роля в историята. Всеки един, дори Ди и Дум, Ави, Белиал, Йосия, та дори майката и малката сестричка на Пенрин. И за мен бе изключително тежко да се разделя с когото и да е от тях след края на книгата. Но всичко това си струваше, защото успях да прочета тази удивителна трилогия, да стана свидетел на развръзката ѝ и как в един момент всички парченца от пъзела си дойдоха на мястото.
"- Не ме изпускай! - притискам се още по-здраво и по-плътно към него.
- Никога! (..)"
Невъобразимо пристрастяваща, "Краят на дните" е книга, която жадно ще краде всяка свободна секунда от времето ви и която безвъзвратно ще затвърди всички ваши предположения за съвършенството на трилогията.
Искрени благодарности на издателство ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!