Ревю: "The upside of falling" от Alex Light

   It’s been years since seventeen-year-old Becca Hart believed in true love. But when her former best friend teases her for not having a boyfriend, Becca impulsively pretends she’s been secretly seeing someone.

   Brett Wells has it all. Being captain of the football team and one of the most popular guys in school, he should have no problem finding someone to date, but he’s always been more focused on his future than who to bring to prom. When he overhears Becca’s lie, Brett decides to step in and be her mystery guy. It’s the perfect solution: he gets people off his back for not dating and she can keep up the ruse.

   Acting like the perfect couple isn’t easy though, especially when you barely know the other person. But with Becca still picking up the pieces from when her world was blown apart years ago and Brett just barely holding his together now, they begin to realize they have more in common than they ever could have imagined. When the line between real and pretend begins to blur, they are forced to answer the question: is this fake romance the most real thing in either of their lives?

* * *

   Има книги, които всеки трябва да прочете. Книги, които завинаги променят мирогледа на един читател и го следват през целия му съзнателен живот. Има и книги, които имаме нужда да прочетем. Не защото трябва, не защото някой ни е насъдил идеята, че на всяка цена трябва да ги отметнем от TBR листа си възможно най-скоро. Не, има книги, до които чисто и просто имаме нужда да се докоснем, за да се почувстваме отново изгубени сред страниците и за секунда да забравим за заобикалящия ни свят. За мен "The upside of falling" бе именно това - едно бягство от притискащата ме реалност, към което прибягвах при нужда. Още едно от нещата, които ме свързваха с главната героиня.

"And in that moment, I knew that there was a name for everything 

I was feeling for this girl. It was love."

   Бека не вярва в любовта. Не че не вярва, нека кажем, че тя не смята, че любовта, онази, която не е запечатана в страниците на книга, си струва риска да разбият сърцето ти. Може би защото нейното веднъж бе разбивано и то от собствения й баща, когато един ден просто си тръгнал. Защото тя вече веднъж бе станала свидетел на една пламтяща любов, която завинаги променила живота на нея и майка й щом угаснала. А това довело до единственото решение в очите на младото момиче - бягство сред книгите. Там къдете всичко е предварително написано. Където не съществуват неотговорени въпроси, а любовта винаги завършва с щастлив край.  

   Брет е спортист, от заможно семейство, заможно щастливо семейство. Той е футболна звезда, популярен и, както се очаква, адски привлекателен. Но противно на очакванията, негова цел не са купоните, нито десетките хлътнали по него момичета. Той има за задача единствено да направи баща си горд. Независимо дали това ще означава да прекарва всяка секунда от времето си, играейки спорт, който той самият не харесва чак толкова, или да излъже, че си има приятелка.

   Двамата са привидно различни. Те обаче имат нещо общо - и двамата си нямат гаджета. И когато Бека е притисната в ъгъла, задето не вярва в любовта, и в момент на паника изтърсва, че всъщност си има приятел, на Брет му хрумва брилиантната идея да спаси момичето от ситуацията, твърдейки, че нейният въпросен приятел е именно той. Какъв по-добър начин, да накара баща си най-сетне да спре да му повтаря да оползотвори най-хубавите си години? И двамата печелят, нали така? Неговият баща най-сетне ще бъде доволен, а нейните съученици ще спрат да я мислят за невярващото в любовта момиче с нос, вечно забит в книгите. Това ще бъде просто временно, една малка лъжа, която да затвори устите на съучениците и родители им. Нищо повече!

   Какво ще се случи обаче когато линията между лъжа и истина започне да избледнява? Дали двамата ще успеят да изградят нещо върху основите на една измислица? И дали няма всичко това да остане на заден план когато истината за семейството на Брет стане основна новина в малкия град?

"Something told me this was the beginning of the rest of my life"

   Обикнах героите и начина, по който авторката ги бе изградила - с всички техни недостатъци и грешки. Именно това ги направи така истински в моето съзнания и ми позволи за момент дори да видя себе си в очите на Бека. 

   Обикнах и стила на авторката, който със своята простота и лекота ми позволи да навляза в историята още с първата страница и да открия уюта, който така дълго жадувах. И макар в началото сюжетната линия да изглеждаше твърде предсказуема, с навлизането в историята осъзнах, че на авторката тепърва й предстои да постави препятствията на пътя на главните герои.  

Сладка, стопляща сърцето, "The upside of falling" е книга, която като чаша горещо кафе е способна да денесе уют в душата на чатателя. Това е една история, създадена на основа на стереотипа за американската тийнейджърска мечта, в която обаче всички тези стереотипи биват разбити на пух и прах веднъж щом тайните зад затворените врати на огромните имения станат публично достояние. Затова грабнете книгата, настанете се удобно и се пригответе да бъдете посрещнати както от сладникавата идиличност на историята, така и от неочакваните обрати, които се крият зад всеки нов ред.

Разгледайте ръчно изработените ми 

стикери и книгоразделители в Instagram:

     

Ревю: "Зимна песен" от С. Джей-Джоунс

"„Зимна песен“ е лабиринт от красота и мрак, от музика, магия и бляскави неща, вплетени в едно от изтънчено писателско перо. Това е свят, в който ще искате да се изгубите завинаги."

Мари Лу, бестселърова авторка на „Ню Йорк Таймс“

   Последната нощ от годината. Настъпват зимните дни и идва време Краля на гоблините да напусне своите владения и да търси невястата си...

   Откакто се помни, Лизл слуша легенди за красивия, опасен Крал на гоблините. Неусетно те са завладели ума и духа й и са се превърнали в извор на вдъхновение за музикалните й композиции. Но Лизл вече е на осемнайсет, животът й е зает изцяло от грижи за семейната странноприемница и тя осъзнава как се отдалечава все повече от мечтите си и от музиката.

   Изведнъж всичко се преобръща - Краля на гоблините отвлича сестра й и Лизл няма друг избор, освен да ги последва в Подземното кралство и да се опита да я спаси. Но този странен, завладяващ свят и неговият мистериозен владетел неочаквано привличат младата композиторка, а това я изправя пред немислимо решение... Времето и древните закони не са на нейна страна и Лизл трябва да открие истинската си същност, преди съдбата й да бъде предрешена.

"Пропита с музика и магия, „Зимна песен“ ще ви отведе в свят, който дълго няма да забравите."

* * *

   Веднъж, по време на интервю за стипендия ме попитаха как бих ревюирала книга, ако нещо в сюжетната линия или героите не ми допадне. Тогава отговорих, че винаги се старая да разбера идеята зад характера на героя, причината, поради която авторът е решил да го представи в такава светлина. Защото един автор винаги би могъл да направя героя идеален, елиминирайки недостатъците, типични за човека. Малко са онези автори обаче които съумяват да вложат някои най-отбягвани черти на човешкия характер в образа на героя и въпреки това да накарат читателите да го обикнат. И до днес вярвам в казаното тогава. Обичам несъвършените герои. Онези, които изпитват гняв, желание за отмъщение, егоизъм, завист. Чувства, които, колкото и да отричаме, всички ние в даден момент сме изпитвали. Защото именно тези чувства дават живот на героите и защото само те са способни да създадат прозорец към същността им.

"- Тази - посочи той Кете, отпуснала глава на рамото ми - гори като подпалка. Светла е, но не грее. Докато ти... ти тлееш, госпожице. В теб има огън, който гори бавно. Блещука нагорещен и чака нечий полъх, за да се разгори."

   Причината да споделям това е, че в “Зимна песен” се запознах с персонажи, които дълго изпитвах трудност да разбера. И двамата главни герои бяха толкова неразбираеми и объркващи за мен, че ми бяха нужни няколко минути след края на всяка глава, за да асимилирам случилото се. Но, знаете ли, именно това обикнах в тях. Защото именно тези объркващи емоции, с които си служеха те, ме караха да задълбавам в историята и да се опитвам да вляза под кожата на нейните участници.

   Елизабет е добросърдечна, но копнееща за любов, трудолюбива, но горделива, жертвоготовна, но егоистична. Прекарвайки по-голямата част от живота си, грижейки се за кариерата на цигулар на брат си, тя дълги години отрича своите собствени копнежи по музиката. Когато обаче брат й е вече на път да напусне малкия им дом и да сбъдне мечтата си да свири в големите европейски градове, Лизл трябва не само да се сбогува с най-важния човек в живота си, но и да се изправи пред факта, че нейната роля, вече е изпълнена. Коя обаче е Елизабет, ако не пианистката, компанираща на брат си в музиката? Каква е нейната мисия сега, когато вече е изпълнила задълженията си на най-голяма сестра? Какво общо има това с онези изникващи спомени за танците и игрите с Горския цар в Дъбравата на гоблините?

И дали изчезването на Кете, по-малката сестра на Лизл, няма да даде отговор на тези и още десетки други въпроси, чиито отговори тепърва предстои да бъдат разкрити?

"- Ако беше въпрос само до перата, врабчето лесно щеше да се превърне в паун.- Врабчето е красиво само по себе си- сериозно заяви Кете. - Не се опитвай да ставаш паун, Лизл. Приеми и обичай същността си на врабче."

   Горският цар е хитър, но самотен, жесток, но раним, подъл, но чистосърдечен или с други думи - една комбинация от самоличности, множество лица, с които той си служи вече години наред. Но това е цената, която плащаш, за да бъдеш наричан Ерлкьониг, за да владееш Подземното кралство, нали така? Или поне в това вярва Кральт на гоблините, още едно от множеството имена, с които го наричат. Но кой всъщност е той? Никой не се ражда Ерлкьониг, това е проклятие, но тогава кой е бил човекък, който днес стои зад всички тези имена? 

"Короната ли служи на владетеля или владетелят служи на короната?"

   Стилът на писане на авторката е запленяващ и в това, поне за мен, няма място за спор. Като любител на фентъзи романите и легендите от цял свят, запознанството ми с тази част на немския фолклор през очите на  С. Джей-Джоунс бе едно незаменимо приключение. За мен бе удоволствие да срещна всички тези магически същества и да науча малко повече за живота им в недрата на земята, да открия истината за гоблините и всички останали митични създания, с които родителите ни са ни плашили като деца.
   Влюбих се в историята независимо от от факта колко объркваща бе тя за мен на моменти, защото именно в края успях да зърна цялата картина и да разгадая посланието на С. Джей-Джоунс. Обикнах героите, макар и в началото да не успявах да надникна зад фасадата на емоциите им. Обикнах дори малките, проклети гоблини Туиг и Тисл! И макар да не успях да видя достатъчно от герои като Кете и Йозеф, се надявам в следващата книга те да получат заслуженото си време и да разгърнат пълния си потенциал. Ще излъжа, ако кажа, че не се надявах на повече епични моменти, отколкото романтични, но пък затова нямам търпение за продължението!

"Зимна песен" - една история, по-магична и от магията, за която разказва.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!

"- Имало едно време - започна той, - един велик цар, който живеел на Долната земя..."

Ревю: "Разстоянието помежду ни" от Кейси Уест

С пари не се купува добро първо впечатление

   Кейман Мейърс, наскоро навършила тревожните седемнайсет, изучава богаташите - един вид личен социален експеримент - и дългогодишните наблюдения говорят за едно - те стават само да харчат пари за безполезни работи. Например, за порцелановите кукли в магазина на майка й.

Ксандър Спенс влиза в магазина на госпожа Мейърс със задача да избере кукла за подарък на баба си и още от пръв поглед Кейман го слага в раздела „абсурдно богат“. Очарователен е и проявява разбиране към нея, както никой досега, ала тя е достатъчно умна да знае, че интересът му бързо ще се изпари. "Богатите страдат от сериозен дефицит на вниманието" - това предупреждение на майка й се е забило като пирон в мозъка й. Но колкото и да се старае да отблъсне Ксандър, младият мъж стиска зъби... И с огромно учудване Кейман си дава сметка, че всъщност й се иска той да остане.

   Очакванията на майка й, отговорността, която изпитва към нея, неясното минало, страшното бъдеще... всичко това тежи от години върху мислите и раменете на тийнейджърката и тя трудно намира баланса. А сега и толкова неочакваните чувства към момче, паднало сякаш от друга планета... И то от породата на подозрителните свръхзаможни! Това вече идва в повече!

Ксандър обаче, с постоянство и внимание, е напът да докаже, че богатството не е недостатък на характера. И точно в този момент Кейман открива как парите играят още по-голяма роля във взаимоотношенията им.

   При толкова пречки по пътя ще извървят ли разстоянието помежду им?

* * *

   Всеки читател се нуждае от глътка романтика. Но не от онази, която сме свикнали да виждаме по телевизията или сме срещали в романите на Даниел Стийл. Не, имам предвид онази сладка, невинна романтика, която стопля сърцето, която някак меланхолично напомня за първата любов. И именно това е "Разстоянието помежду ни" - една по детски романтична история, която ще ви приюти в преградката си и ще ви понесе в едно магично приключение сред въображението и собствените ви спомени.

" - Нуждаеш ли се от нещо? - пита ме най-сетне той.

Да, от теб.

 - Нуждая се от моя горещ шоколад. Някой ме пристрасти към него и после ми го отне.

 - Това да не е твоят начин да ми кажеш, че съм ти липсвал през седмицата?"

   Сюжетната линия на "Разстоянието помежду ни" ме впечатли още в самото начало, тъй като не всеки ден четем за бедно момиче, прекарващо дните си на работа в малко магазинче за кукли, а нощите - спейки в още по-малко апартаментче точно над него, нали така? И макар цялата концепция за бедното семейство, опитващо се да закърпи месеца с малкото, което магазинът им изкарва, да не е нова, героите са тези, които правят историята необикновена и пленителна и необикновено пленителна едновременно. Герои като Скай и нейният приятел Хенри, които винаги бяха до Кейман и бяха готови да я отведат на поредното представление на групата "Краставите жаби", само и само, за да успеят да я разсеят от собствените й разрушителни мисли. Герои като госпожа Далтън, чието присъствие, макар и мимолетно, сякаш се усещаше до самия край на книгата. И макар в началото мнението ми за главната героиня - Кейман, да бе малко негативно, заради нейния собствен негативизъм и отрицание, към средата на историята започвах все повече и повече да влизам в кожата на героинята и да осъзнавам каква е истинската причина за светогледа й. Харизматичността на Ксандър от друга страна сякаш се стелеше измежду страниците. Обикнах образа му не само заради доброто му сърце, но и заради влиянието, което неговото присъствие оказваше в живота на Кейман, заради искриците на надежда, които сякаш прехвърчаха в очите му. И макар не той да бе главният герой в историята, именно той бе задвижващото колело в механизма на сюжетната линия, благодарение на което тя получи края, който заслужаваше.

"През живота си съм виждала много счупени кукли. Някои поражения са малки - липсващо пръстче например, а други са със счупен череп или счупен крайник. Но нищо не е съизмеримо с това колко счупена се чувствам аз в момента. Вината си е моя. Бях наясно, че сме от тотално различни породи. Защо си позволих дори беглата надежда, че мога да се превърна в част от неговата?" 

   Сама по себе си, сюжетната линия разгръща десетки теми, които, макар и на фона на една сладка романтична история, не загубиха своята ценност. Теми като раздялата на родителите и последиците, с които децата са принудени да се срещат след нея; проблемите, съпътстващи живота на самотните родители; коренната разлика в живота на бедните и богатите и отношенията едни към други; семействата, загубили връзката помежду си, заради стари пререкания; чувството на безизходица, което обхваща децата, на които тепърва им предстои да изберат какво да правят с живота си след завършването; липсата на финансови средства и нарастващите дългове на семействата и още много други, списъкът е особено дълъг. И именно тези проблеми превърнаха книгата в една истински ценна за мен история, защото успях да припозная себе си в повечето от тях и всъщност да осъзная, че, също като Кейман, в даден момент ще открия решението на всеки един.

   Ако споделя, че съм обикнала книгата, вероятно ще звучи сладникаво, но е вярно. Защото тя не само ме накара да се разсмея, но и ми припомни, че понякога тъгата и сълзите са нужни и те не са еквивалент на слабост, че да признаеш грешката си и да поискаш помощ не те прави безпомощен, а точно обратното. Защото тя ми припомни колко прекрасен може да бъде животът, ако за секунда погледнем на несигурното бъдеще, като на съвкупност от нови възможности, а на хората около нас - като на хора, които също като нас, всеки ден са принудени да водят своята битка.

"- Тук съм - прошепва в косата ми.

 "За колко дълго?", искам да го попитам."

Некd ви споделя нещо, напълно искрено. Историята на "Разстоянието помежду ни" вероятно няма да ви накара да промените напълно светогледа си след края й нито пък безпощадно ще разбие сърцето ви и ще ви накара дни наред да не поглеждате към друга книга. Не, но тя ще ви приюти в уюта на своите страници и ще ви поведе към едно сладко-горчиво приключение, което едновременно ще стопли сърцето ви, но и ще ви припомни за отминалите дни, за първата любов. Защото това е тя - една сладка, в пълния смисъл на думата, история за любовта и надеждата за едно по-светло бъдеще и всичко, което се крие на пътя между тях.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!