My year & My books.

Още една година измина, още една година на книжни попадения и книжни разочарования. Година, изпъстрена от магията на удивителните книжни съкровища, до които имах удоволствието и честта да се докосна. Една повече от приказна година!

Ще се отклоня малко от темата и ще използвам възможността да благодаря на издателствата, с които работих през изминалата година. Благодаря за разбирането, доверието и, разбира се, за прекрасните книги! Благодаря, че ми позволихте да развия потенциала си и да повярвам в себе си!

А сега нека пристъпим към същественото. Що се касае до броя на прочетените от мен книги, 2017 бе повече от успешна. Успях да прочета 40 книги, с което изпълних и поставеното ми от мен самата книжно предизвикателство в Goodreads! И съм изключително горда от себе си за което, тъй като нито една от тези книги не е била просто разгърната и прелистена, а прочетена с разбиране и най-вече - с удоволствие! Нещо, което никой читател не бива да забравя! Особено когато се е нагърбил със задачата да ревюира книги!

  

Годината за мен бе като една огромна палитра от книжни жанрове и стилове, от различни автори и сюжети! За първи път от много години насам отново посегнах към поезията. За първи път прочетох и няколко книги, чиито жанр избягвам от години, а именно - класиката. И ми харесаха. Нещо повече, смятам през 2018 година да прочета колкото се може повече от тях. О, и прочетох първата си книга изцяло на английски!

През годината, разбира се, попадах и на книжни разочарования, но както всеки от нас знае, това е неизбежно за читателите! Какво са те обаче на фона на десетките книжни попадения, които озаряваха деня ми и които крадяха съня ми?

2017 изтича, останаха само още няколко часа и идва време за новата и, надявам се, още по-добра за всички ни 2018 година! 

Затова ви оставям, но преди това искам да ви пожелая една приказна, изпълнена с щастливи моменти и поводи за усмивки година! Година, която да прекарате в компанията на любимите си хора и книги!

Бъдете здрави, бъдете усмихнати и четете!

Четете с цялото си сърце и душа! Четете така сякаш това е последната книга, която някога ще прочетете!

Весели празници!  

Публикацията е вдъхновена от тази на Сю, която можете да откриете тук :)

Ревю: "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" от Каролине Бернард

   Париж, 1928. Виан мечтае да стане ботаничка и напуска френската провинция. В Париж освен любимата професия я чака и голямата любов в живота - английският художник Дейвид. Щастието ѝ изглежда пълно. Но не това ѝ готви съдбата...

   85 години по-късно една млада жена ще тръгне по следите ѝ, за да разкрие дълбоко пазена семейна тайна...

Вълнуваща, чувствена и „много френска“ - историята на две силни жени пред кулисите на една зашеметяваща метрополия.

* * *

   Истината е, че получих книгата напълно неочаквано, като един подранил коледен подарък. Подарък, който може би ще се окаже и любимият ми за тази Коледа! Е, ще се радвам да останете с мен, за да разберете кое именно толкова ме впечатли в този на пръв поглед лек любовен роман. Приятно четене! 

"И най-черният час трае само шейсет минути (..)."

   В книгата паралелно се развиват 2 на пръв поглед коренно различни и по време, и по идеи истории, които обаче притежават един общ мотив: мотивът за силната и независима жена, изправила се пред всички свои страхове и общоприети догми. Тема, която, колкото и деликатна, ме подтикна възможно най-скоро да посегна към книгата и трепетно да проследя пътя, по който тези две вдъхновяващи жени - Марлен и Виан, ще поемат в търсене на щастието в знаменития Град на светлините.

 

   Марлен е зряла, омъжена жена, чийто брак, за съжаление, отдавна вече е загубил своя блясък. Това е и причината мъжът ѝ да резервира билети за най-романтичния и любим на Марлен град в света - Париж, където да отпразнуват своята годишнина. Първоначалната идея за една сплотяваща почивка сред френската идилия обаче се проваля с появата на първите препирни, които разделят двамата из различните части на Париж, всеки гневен на другия, и довежда до зараждането на главната идея на историята - случайното натъкване на Марлен на една определена картина. Но не каква да е картина, а такава, чието платно се краси от лицето на жена, изглеждаща досущ като Марлен. Коя е жената? Какво общо има тя с Марлен? И дали чаровният мъж, когото тя среща пред същата тази картина ще й помогне да разгадае загадката около загадъчното минало на жената от портрета?

"Живеех с усещането, че разплитам пуловер: бях уловила края 

на нишката и я навивах на кълбо. Разплитането продължаваше."

   Животът на Виан е като пълна палитра от цветове: вълнуващ, наситен с приключения, любовни трепети, но и тежък и непостоянен във всеки свой аспект. Погнусена от тесногръдството на своето семейство и тласната от мечтата си да бъде ботаничка, Виан избягва от дома си още на 16 годишна възраст и тръгва съвсем сама към бляскавия и обещаващ ново начало Париж. Съдбата ѝ въпреки всичко взема неочакван обрат и преди да се осъзнае тя вече работи в малка фабрика, живее със своята нова приятелка и дори открива любовта. Войната обаче наближава и заплашва да ѝ отнеме всичко, което е успяла да изгради в иначе и без това несигурния си живот. Какво е подготвило бъдещето за Виан? И как нейното лице се е оказало на картина, окачена в музей 85 години по-късно?

"Където другите виждаха само плевел или полезно растение, тя откриваше форми, 

цветове, фини разклонения и жилки." 

   Изумителна за мен бе приликата между двете главни героини, които, макар на почти век разстояние една от друга, продължаваха да бъдат като две еднакви парченца от пъзел, случайно, или не съвсем, разпръснати и разделени във времето. И с това не визирам единствено очевидната им външна прилика, а техният интерес към изкуството, към красотата на Париж. Визирам любовта им към този така ценен за тях град и несломимия им дух. Както вече споменах, като две еднакви парченца от пъзел! Останалото ще ви оставя да научите сами!

   Историята е представена по един изключително вълнуващ и оригинален начин. От една страна - от гледната точка на главната героиня Марлен, живееща в днешния 21 век, а от друга - на автора, плавно разкриващ на читателя все повече и повече от мистериозния живот на Виан. А това, ведно с чувствения, увлекателен и въздействащ стил на писане на Каролине Бернард, създават една неповторима и опияняваща сюжетна линия, таяща се единствено сред страниците на "Рандеву в "Кафе дьо Флор"". Искрено ме впечатли подборът на реално съществуващи писатели, художници и като цяло исторически личности и събития, около които авторката е изградила своя сюжет. 

"- Никой не може да ни забрани да мислим."

 

   Насладих се на всяка сюжетна подробност, която допълваше и разширяваше спектъра на историята! Насладих се на героите, на описанията! Насладих се дори на трогателните моменти, които не веднъж ме разчувстваха и разплакваха!

Единственото, което не ми допадна може би бе прекалената описателност на някои забележителности и гледки, което оставяше развитието на действието на заден план и забавяше процеса на четене. Оставяйки това настрана обаче мога да твърдя, че "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" не е само едно от най-добрите ми книжни попадения за месеца, но и за цялата година!

Надминаваща всички мои очаквания, "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" е една докосваща, изпъстрена от емоции книга за живота, сбъднатите мечти, и обратите на съдбата. Книга за любовта към изкуството, хората, живота и нас самите.

 Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "P.S. Все още те обичам" от Джени Хан

   Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.
   Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.

НОВ ДОГОВОР МЕЖДУ ПИТЪР И ЛАРА ДЖИЙН

• Питър няма да закъснява повече от пет минути.
• Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска.
• Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това.
• Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината.
• Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата.

* * *

   За мен винаги е било удоволствие да чета поредици и трилогии. Има нещо магично в това да следиш моралното и личностно израстване на героите, преодоляването на собствените им страхове. Нещо неописуемо в това да бъдеш свидетел на изследването и откриването на мястото им в света. И с радост мога да заявя, че Джени Хан се е справила повече от блестящо с тази задача. Останете с мен и разберете защо!

"Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? – казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?"

   Поредиците обаче притежават и няколко доста неприятни недостатъка и един от тях, разбира се, е разликата във времето между края на едната книга и началото на другата. В "P.S. Все още те обичам" обаче авторката предвидливо продължава историята си именно там където свършва първата книга, предоставяйки на читателя възможността с лекота отново да се гмурне в нея още с първата страница.

   И този път Джени Хан не ме предаде, придавайки на сюжетната линия онази емоционалност, хумористичност и истинност, които ме впечатлиха още със започването на трилогията и които бяха причината с наслада да навляза в света на Лара и Питър. Искрено ми хареса и фактът, че авторката не е изневерила на стила си и в книгата отново присъстват описанията на десетки омайващи съзнанието ястия, които Лара и семейството и приготвяха. Напълно сериозна съм, все още не мога да изкарам онази шоколадова торта от мислите си!

 "Ти си безнадеждна. Никога не се променяй."

   В "До всички момчета, които съм обичала" Лара Джийн бе изобразена като един объркан и раздвоен между собствените си желания персонаж. Персонаж, който все още не бе открил своя път в живота и който сляпо вървеше по уж сигурната и утъпкана от по-голямата си сестра пътека. С напредването на главите обаче тя все по-често започваше да дава воля на собствените си чувства и копнежи вместо за пореден път да сравнява взетите от нея решения с тези на вече завършилата и ориентирала се в кариерата си сестра. А в "P.S. Все още те обичам" героинята е по-отговорна и решителна в своите избори от всякога. Съдбата обаче ѝ е подготвила цял куп премеждия, през които тя да премине, и едно от тях е изтичането на видео запис с нейно участие, способен да промени целия ѝ досегашен живот. Бъдещето, мнението на любимите ѝ хора и любовта на Питър са поставени на карта. И единствените, които могат да поправят стореното са самата тя, Питър и.. причинител за изтичането на видеото.

"Разбираш, че можеш да се справиш 
само ако продължаваш да опитваш."

   Питър от своят страна е същият, какъвто бе в първата книга: чаровен, безгрижен, но и на моменти прекалено несериозен и безотговорен в своите постъпки. И все пак - един наистина реалистичен персонаж. Нещо, което искрено харесвам в героите, изградени от Джени Хан. Всеки от тях притежава както положителни, така и отрицателни черти на характера, никой не е имунизиран срещу неуспеха и нещастието или пък идеализиран по какъвто и да било начин. Особености у героите, които с времето обикнах и дори започнах съзнателно да търся във всеки нов персонаж, с когото се запознавам.

   И ако в "До всички момчета, които съм обичала" имахме трети главен персонаж в лицето на Джош, то тук се появява нов такъв, който обаче ще оставя сами за разберете кой е!

"В любовта много неща са въпрос на шанс. 
Има нещо плашещо и прекрасно в това."

   Сестрите Хан са едни от най-нетипичните, но и сплотените сестри, за които някога съм чела и за мен бе огромно удоволствие да разбера, че Кити и Марго отново ще изиграят доста важна роля за развръзката на сюжетната линия на книгата, а може би дори на история като цяло. Подгответе се за повторна среща с малката и по-щура от всякога Кити и вече порасналата, но и далеч по-объркана в своите чувства Марго. Среща, след която, обещавам ви, няма да пожелаете да се разделите с книгата!

"Вече знам, че не искам да обичам и да бъда обичана половинчато. 
Искам всичко, а за да имаш всичко, трябва да рискуваш всичко." 

   Мога и бих искала да споделя още толкова много за "P.S. Все още те обичам", но знам, че, ако продължавам в същия дух, съвсем скоро ще издам цялата ѝ сюжетна линия. Затова спирам до тук и се насочвам направо към финалната си оценка за книгата:

Открояваща се със своя лек и ефирен, типичен за Джени Хан стил на писане, "P.S. Все още те обичам" е книга, която ще ви разсмее, затрогне и раздразни апетита ви със своите съблазняващи съзнанието ястия, чиито ухание сякаш се стеле измежду редовете. Е, не се чудете, а грабвайте едно копие и чаша горещо кафе и се подгответе за сериозно изпитание за сърцето и.. глада ви.

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Декемврийски TBR списък

Ахх, декември.. един от най-студените, но стоплящи сърцето месеци от годината, в които всичко от което се нуждаеш е просто чаша топъл шоколад (че кой не обича топъл шоколад?!) и прекрасна малка купчинка от книги, с които да се отдадете на блажена почивка от реалността! Е, време е да ви споделя кои ще бъдат книгите, с които аз смятам да прекарам декемврийските дни. Приятно четене!

Този месец съм си поставила за цел да прочета 6 книги, тъй като неописуемо много искам да завърша моя reading challenge в Goodreads, а именно - 40 прочетени за годината! (П.П. Вие колко сте посочили като предизвикателство, завършихте ли го и ако не сте - ще се опитате ли? Ще се радвам да прочета отговорите ви по-долу в коментарите ^^) Знам, че вероятно ще ми бъде малко трудно, имайки предвид факта, че не съм от бързо четящите или пък от хората с много свободно време, но ще се постарая да прочета възможно най-много. Ето и четирите избрани до момента:

• "P.S. Все още те обичам" от Джени Хан

Завърших първата книга ("До всички момчета, които съм обичала") от авторката преди няколко месеца и очаквах с нетърпение издаването на нейното продължение, в което се надявам най-сетне да разбера какво ще се случи между Лара и Питър! И ето че благодарение на Издателство ИБИС, книгата най-сетне е при мен, всъщност дори вече е преполовена, така че очаквайте съвсем скоро ново ревю за нея тук в блога ми. А за онези от вас, които все още не сте прочели първата: Какво чакате?!

• "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" от Каролине Бернанд

Романът ми бе предоставена преди седмица от Издателство ЕМАС и макар да не съм чела нищо от авторката, се надявам той наистина да ми хареса. Историите с френски мотиви винаги са ми били слабост, което е и една от причините да очаквам с нетърпение започването на тази. Онова, което така силно ме възхити в анотацията обаче бе, че сюжетът се развива в два напълно различни отрязъка от време: единият през 1928, а другият - 85 години по-късно! Не знам какво да очаквам, но определено имам доста високи очаквания за книгата, така че.. стискайте палци!

• "Споделени тайни" от Колийн Хувър

Отново нещо леко, приятно, но и със загадъчна нотка четиво, с което, сигурна съм, почивката ми ще бъде незабравима! Не съм чела ревюта на книгата, но от информацията на корицата вече знам, че ще си имам работа не с какъв и да е роман, а със РОМАН НА ГОДИНАТА (2015), избран от читателите в Goodreads Choice. И тук идва ред на анотацията, за която единственото, което мога да споделя е, че ме остави запленена и вече не знам как ще дочакам да стигна до самата книга. Май списъкът ми все пак ще бъде подложен на пренареждане..

 

• "Андерсенови зимни приказки"

Просто не се сдържах. Това малко сборниче с приказки ми бе подарено, след като участвах в благотворително събиране на отпадъци и от тогава стои на рафта ми. И така може би вече година или две. В духа на Коледа обаче мисля, че е време най-сетне да се посегна към него, потапяйки се в така любимите ни приказки от детството. Пък и хвърлете поглед на корицата, та тя крещи Коледа!

Аз съм от читателите, които обичат да си оставят възможност за промени и нови избори щом стане дума за книги, затова и във всеки мой TBR лист има поне едно празно място, което по всяко време мога да попълня с някоя новоизлязла книга или подарена такава, вместо да се налага да премахвам друга. Е, този път имам цели 2 свободни реда в листа си, така че ще се радвам ако ми предложите кои 2 книги бих могла да впиша към него! Не забравяйте също така да споделите кои са книгите, които вие смятате да четете през месец декември!

А сега ви оставям с пожелание за лека и книжна седмица!