Ревю: "Верижна реакция" от Симон Елкелес

   Луис Фуентес е добро момче, умно и забавно, а голямата му мечта е да стане астронавт. Той винаги е бил предпазван от безмилостния гангстерски свят, който едва не е разрушил живота на двамата му по-големи братя. Ала това не го е спирало да поема рискове – Луис неспирно търси следващото предизвикателство.
    Ники Крус знае, че всички момчета лъжат, за да получат това, което искат. В живота си тя следва две прости правила: 1) Не вярвай на момче, което казва „обичам те“; 2) Никога не се забърквай с момче, което живее в южната част на Феърфийлд.
Родителите й са мексикански преселници, но като дъщеря на лекар, тя се чувства много по-близка със съседите си от северната, привилегированата част на града, отколкото със съучениците си мексиканци, членове на бандата „Кървавите латиноси“.
    Да накара Ники да даде шанс на момче от гетото, е най-голямото предизвикателство за Луис, докато не се оказва мишена на новия главатар на „Кървавите латиноси“, който му разкрива съдбовна тайна за семейството му. Оптимистичната визия на Луис за блестящото му бъдеще е разрушена и той започва да се пита доколко всичко, в което е вярвал, е истина и дали кръвта на „лошо момче“, която тече във вените му, не е предопределила съдбата му…
    Достатъчно силни ли ще са чувствата на Луис, които изпитва към Ники, за да му попречат да стане част от един тъмен и жесток свят, където да живееш „на ръба“ е ежедневие?

* * *

   Симон Елкелес ме удиви със своя лек, но същевременно с това изключително емоционален стил на писане още с прочитането на първата книга от трилогията - „Перфектна химия”. С втората книга („Правилата на привличането”) тя дори успя да надмине очакванията ми, създавайки една преливаща от действие сюжетна линия, чиято развръзка и до днес витае в мислите ми. Но с „Верижна реакция” авторката не само ме впечатли, а ме остави без думи.

   Да посоча една единствена причина защо тази книга така силно ми повлия е неизпълнима задача, те са безброй. Едно нещо обаче е сигурно - историята за Ники и Луис е една от най-напрегнатите и изпълнени с обрати истории, до които някога съм се докосвала. Е, останете с мен до края на ревюто и разберете защо.

"Тя е предизвикателство, 
което определено искам да приема."

   Ники е един наистина противоречив персонаж, който доста ме изнервяше в началото на книгата, заради своите постоянни смени в настроението и понякога прекалено острото ѝ чувство за хумор. С напредването на главите обаче осъзнавах, че авторката е вложила доста повече мисъл в изграждането на този образ и всяка нейна дума и действие са добре премислени стъпки по пътя на моралното ѝ израстване. За своите кратки 17 години Ники е преживяла повече, отколкото връстниците ѝ могат да се похвалят, а в случая именно това бе причината с интерес да проследя някои от тези не особено бляскави моменти от живота ѝ и искрено да се вълнувам от всеки малък напредък от нейното самоусъвършенстване. Защото, без значение с колко предизвикателства ще ѝ се наложи да се срещне по пътя, Ники трябва да го стори, трябва да върне живота си отново в релсите. Заради Луис, семейството си и най-вече - заради нея самата. А дали ще успее, ще оставя сами да разберете!

   Подобно на всички мъже от рода Фуентес, Луис отново се оказа едни изключително умен и чаровен персонаж, чието чувство за хумор и неконтролируема нужда от адреналин често го вкарват в, меко казано, непредвидени ситуации (като например да бъде ухапан от змия, докато се опитва да изкачи скала без предпазна екипировка).

   Да бъдеш Фуентес означава да се примириш с живота на ръба, с живот, в който да бъдеш член на Кървавите латиноси не е въпрос на избор. Живот, който е всичко друго, но не и спокоен. Особено когато по петите ти е току-що излезлият от затвора лидер на КЛ, който донася със себе си една дълбоко заровена тайна за живота на Луис и неговото семейство, като това за пореден път ги излага на опасност. Ще успее ли Луис да предпази себе си, семейството си и Ники от хватката на КЛ? И още: ще узнае ли кой в действителност е той? Е, прочетете, за да разберете! 

 

"Понякога е необходимо да се огледаш назад 
и да осъзнаеш, че миналото ни е научило да ценим бъдещето."

   Онова, което несъмнено винаги съм ценяла в стила на писане на Симон Елкелес е романтичната нотка, превърнала се в отличителен белег не само на "Верижна реакция", но и на цялата трилогия като цяло. Освен любовния мотив, насладата ми се дължеше и на факта, че докато четях книгата успях отново да попия от мексиканския език и традиции, които авторката е превърнала в една неизменна част от сюжетната линия. Нещо, което ми предоставя възможността изцяло да навляза в историята и да опозная героите и света, който те обитават. А това, в комбинация с лекия и чувствен стил, изгражда един напрегнат и наситен с действие сюжет, който, както вече споменах, все още продължава да владее мислите ми.

"Ти можеш да промениш съдбата си, Луис- (..) - Ако някой може да го направи, то това си ти." 
  

   И не на последно място, най-важната причина дни наред да пропускам по няколко часа сън - появата на така обичаните от мен Алекс, Бритни, Карлос и Киара, с чиито любовни премеждия се запознах докато четях другите две книги от трилогията. Симон Елкелес е превърнала в тенденция в книгите си винаги да споменава и малко от премеждията в живота и на останалите членове на семейство Фуентес и техните половинки, като с всяка книга те стават все по-заплетени, но, разбира се, неповторимо вълнуващи. И ето един жокер: ако си мислите, че трилогията вече няма с какво да ви изненада, грешите!

   И настъпи моментът за най-важната част - развръзката, която всъщност не е развръзка само за историята за Луис и Ники, но и за цялата трилогия. Развръзка, която мога да опиша с една дума: поразителна!

Напрегнат, изпълнен с множество обрати и чувства, "Верижна реакция" е невероятен завършек на една не по-малко невероятна трилогия за тримата братя Фуентес, които се срещнаха очи в очи със смъртта, за да защитят семейството си. И междувременно откриха нещо, за което никой от тях дори не бе и мечтал - любовта!

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "Сърца за разбиване" от Али Новак

   Когато среща Оливър Пери, Стела няма представа, че той е водещият вокалист на „Хартбрейкърс“.
    А Оливър не знае, че тя е единственото момиче на света, което не харесва музиката му.

    След като сестра ѝ се разболява, Стела Самюълс мисли единствено как да я разсее от мрачните ѝ мисли. Животът ѝ до такава степен се върти около Кара, че тя се отказва да учи в университет, за да бъде до нея. Стела би направила всичко за сестра си – дори да чака на опашка за автограф от „Хартбрейкърс“. И то цели четири часа. Е, поне среща хубаво момче с прекрасни сини очи, докато си купува кафе. Жалко, че няма да го види отново.
    Само че животът ѝ внезапно се превръща в истинска сладникава любовна песен. Защото момчето от кафенето е Оливър Пери – водещият вокалист на „Хартбрейкърс“. И макар че тя нарича музиката му боклук, Оливър ѝ дава телефонния си номер и дори цитира реплики от любимия ѝ филм. О, Господи, какво става с живота ѝ?
    Но как би могла Стела да бъде с Оливър – да се среща с него, да се смее с него и да лудуват с останалите от групата – когато сестра ѝ е болна от рак и може би умира?

* * *

   Като читател, знам колко непостоянни можем да бъдем ние четящите в избора си на книги. Понякога копнеем за наситен с действие сюжет, друг път - за малко мистерия или пък драма. А защо не всичко наведнъж?! Понякога обаче имаме нужда и от книга, която да ни приюти в прегръдката си, която да ни извади от изпълненото с напрежение ежедневие и за миг да прогони отговорностите и проблемите ни настрана. А за мен „Сърца за разбиване” се оказа именно това - глътка свеж въздух в края на поредния забързан ден.   

   Започнах книгата с доста високи очаквания, на моменти дори се тревожех дали не надценявам потенциала ѝ, но веднага щом навлязох изцяло в историята вече бях сигурна: „Сърца за разбиване” щеше дори да надхвърли очакванията ми! И тя го направи.

   Останах запленена от стила на писане на Али Новак, но не заради фактът колко лек и чувствен е той, или пък защото в себе си той преплита множество житейски проблеми, така характерни за съвременното ни общество. Заплени ме мотивът за фотографията, за музиката и изкуството като цяло, които играеха изключително важна роля в сюжетната линия на книгата и които сякаш я изпълваха с някаква невидима, но ясно осезаема магичност. 

   И докато все още залята от тази магично влечение разгръщах последните страници, в мислите ни най-сетне успя да се заформи един тревожен въпрос: „Кога ще се докосна до продължението?!”.

 "- Значи, просто ще се промъкнем там?

- Стига, Стела, къде е приключенският ти дух?

- Ами крие се под дивана и се надява да не го арестуват."

 

   Стела се оказа още един прекрасен персонаж от YA литературата, с който имах удоволствието да се запозная. Причината така силно да се привържа към нея обаче не се корени в това, че с напредването на страниците открих множество прилики в интересите и характерите ни. Не, онова, което истински обикнах в образа на Стела бе фактът, че авторката по никакъв начин не я бе идеализирала. Дори напротив, още в началото на историята героинята изпъкна със своя буен нрав, като това ми даде възможност първо да се запозная с една от не особено красивите черти на характера ѝ, но същевременно с това с удоволствие да наблюдавам градацията и израстването на личността ѝ по-късно. Защото, преди всичко друго, когато чета дадена книга очаквам тя да ми предаде някакво послание чрез своите герои и сюжет. И с радост мога да заявя, че благодарение на Стела от „Сърца за разбиване” получих може би най-полезния урок, с който една книга е способна да ме дари, а именно:

„Факт: понякога се случват лоши неща и това е част от живота. Всеки го сполетява нещо, рано или късно. Въпросът е как ще поемеш удара.“

   Оливър пък бе едно страхотно допълнение към списъка ми с любими мъжки персонажи. Герой, който, уверявам ви, е невъзможно да не обикнете още в самото начало на историята, макар и да е възможно на моменти да ви идва да го убиете. Благодарение на Стела, и останалите членове на групата, разбира се, той също преживява едно доста сериозно морално израстване, което оказва изключително влияние, както върху отношенията между героите, така и върху цялостната развръзка на книгата.

   По същество обаче: като персонаж, Оливър несъмнено притежаваше, както положителни, така и отрицателни качества, но именно те го изграждаха като личност и го направиха толкова реален в моите очи. Същото важи и за Стела. Когато обаче тези двама герои и техните характери се изправят един срещу друг, сблъсък е неизбежен! Въпросът е само дали това ще ги сближи или ще ги раздели завинаги!

" За мен решенията винаги бяха прости: да или не, черно или бяло, пепси или кока-кола. Може би защото бях импулсивна, хвърлях се с главата напред и слушах сърцето си. Но какво трябваше да направя, когато сърцето ми искаше две напълно противоположни неща?"

   Въпреки очевидната ми привързаност към главните герои обаче смятам, че именно второстепенните персонажи бяха тези, които създаваха полъха на очарованието, който се стелеше измежду редовете на книгата. И именно те бяха причината за неочаквания развой на събитията в края на историята. Ето ги и тях - останалите членове на световноизвестната група Хартбрейкърс: тихият, но винаги готов да се притече на помощ Алек, чаровният, но и малко срамежлив Зандър и не на последно място, непоправимият сваляч и шегаджия Джей Джей. Персонажи, които винаги, имам предвид винаги, успяваха да ме развеселят със своите шеги и номера, превърнали се в част от тяхното преливащо от задължения ежедневие.

   Освен с групата, Али Новак ни среща и със болната сестра на Стела - Кара и техният брат близнак Дрю, чиято връзка  и отношения помежду им всеки път успяваха да докоснат сърцето ми. Онова, което най-силно ме впечатли във връзка с тях бе, че авторката внимателно бе изучила подробностите около болестта на Кара и бе споделила някои доста важни факти за нея в книгата, давайки ми възможност истински да се докосна до героите, семейството им и техните изпитания. А Дрю, Дрю несъмнено остана в спомените ми и то като един от най-точните и красиви примери за това на какво е способна чистата и неопетнена братска любов!

   Да се запозная с всеки от тях за мен бе едно приказно изживяване, което, надявам се, ще продължи и в следващата книга от авторката. А сега ми остава единствено да се надявам и стискам палци, че издателство ИБИС съвсем скоро ще ни зарадва с продължението - "Paper hearts"!

"Животът никога не ти дава почивка. Той е суров и не прощава, и когато те връхлети, имаш само два варианта: да легнеш на земята или да се изправиш и да се бориш."

Увлекателна, написана с много нежност и съчетана с огромно количество хумор,"Сърца за разбиване" е перфектната книга, с която да отпразнувате края на едно невероятно лято. Книга, която ще ви разсмее, ще ви разплаче, ще се прокрадне в сърцето ви и ще открадне частица от него след края си.

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!