Ревю: "Мадмоазел Коко и ароматът на любовта" от Мишел Марли

    Париж, 1919. Коко Шанел е успяла да съгради успешна модна къща. Но любимият й - Бой Капел - загива в катастрофа и тя е като парализирана от скръб. Появява се идея - да създаде парфюм в памет на голямата любов и единствено тази мисъл я връща към живота.

   Търсейки аромата на ароматите, Коко среща Дмитрий Романов, руски княз в изгнание, и заминава с него за Южна Франция, царството на благоуханията. Заобиколена от невероятните ухания и в обятията на пробуждащата се нова любов, тя скоро попада на следа - следата на аромата, дал вечния „Шанел №5“.

   Коко Шанел - една невероятна жена и едно голямо сърце. Това е нейната история.

* * *

   Всеки в даден момент е чувал за Шанел. Било то като марка или просто като име на една възхитителна дама, чийто моден усет, упорит труд и несломим дух я издигат в обществената йерархия и завинаги бележат съвременната история. И в двата случая името й остава всеизвестно и до ден днешен. За разлика от него обаче историята й е като една цветна мозайка с липсващи парчета, които всеки е свободен да подреди и интерпретира по свой начин. Като причина за това можем да посочим както несигурните исторически източници от онова време, така е слабостта на самата Коко Шанел да прикрива, променя и доокрасява своето минало и историята на успеха си. А сега е време да ви споделя малко повече за една такава пленителна интерпретация на авторката Мишел Марли.

   Романът "Мадмоазел Коко и ароматът на любовта" е именно това - роман. И това е факт, който авторката споменава както в началото, така и в края му. Това не е автобиографична книга за успеха на Модна къща Шанел, а един романтичен и леко поетичен поглед над вълнуващия и същевременно безкрайно трагичен живот на жената Коко Шанел. Един малко по-различен преразказ на невсеизвестната история за създаването на всеизвестния парфюм Шанел №5.

   Както авторката споделя, през годините са публикувани стотици трудове за живота на Коко Шанел, но те всички са свързани от едно единствено нещо - от това колко различни са те едни от други. Като започнем от разместени събития и стигнем до напълно несъществуващи моменти. Затова и този роман няма за прототип една единствена автобиография, а десетки трудове, филмови записи и дневници на хора като Ернест Бо и самият Дмитрий Павлович Романов, които в даден момент пресичат пътя си с този на Коко. А това може би е основната причина за искреното ми възхищение към труда и отдадеността на авторката в търсенето на истината за живота на модната икона.

   Онова, с което книгата "Мадмоазел Коко и ароматът на любовта" обаче ме очарова не бе толкова основната история за Коко, колкото събитийния свят на хората от приятелския кръг на модистката, които са и някои от най-известните по онова време творци - Игор Стравински, Сергей Дягилев и дори самият Пикасо. Личности, чието участие в книгата й придават не само драматизъм, но и щипка магичност.

"Не за първи път забелязваше колко си приличат двамата въпреки всички обществени бариери - детството им беше белязано от огромни загуби."

   Коко Шанел е жена, чийто образ винаги е пораждал възхищение у мен. Но, ако оставим настрана всеизвестните й модни открития и елегантния й външен вид, състоящ се от черна рокля, късо подстригана коса, цигара в ръка и емблематичните перли, красящи врата й, познанията ми за нея стигат дотук. Затова и възможността да се гмурна по-надълбоко в миналото на такава изключителна историческа личност бе един незаменим подарък за мен! Да узная повече за човека, стоящ зад производството на това световноизвестно шишенце парфюм.

   Трудно ми е да изразя чувствата си към Коко в логичен текст, защото този път не описвам просто един въображаем образ, а реално съществуваща личност. А сами знаем на колко грешни избори е способен един човек. Линията на живота на Коко Шанел е осеяна с тежки загуби, с трагични любови, чиито демони я преследват до края на живота й. На моменти дори припознавах своя собствен характер в нейните очи, което само засили връзката, която си бях изградила с образа й от книгата. Не мога да твърдя, че всяка нейна постъпка е оправдана, напротив, все още определям някои от тях, особено романтичните й връзки с обвързани мъже на изкуството, за неправилни, но това, разбира се, е моята лична преценка. Искрено изумена обаче съм от смелостта и борбеността на Коко в преодоляването на болката от миналото и преследването на мечтите й. И независимо от опитите на съдбата да я повали, тя някак винаги  успява да се задържи на крака и да продължи напред с високо вдигната глава и напълно нова идея наум. Сякаш всяка нейна загуба е и нейна муза.

"Едва когато започнах да пиша, осъзнах, че на практика моята история започва с момента, с който завършва чудесният филм "Coco avant Chanel" с възхитителната Одри Тоту. Това е чиста случайност - или подсъзнанието ми е изиграло шега. Но действително историята на парфюма "Шанел №5" започва с края на една голяма любов, която никога не отминава."

Вълнуващ, болезнено трагичен и същевременно безкрайно вдъхновяващ,"Мадмоазел Коко и ароматът на любовта" е роман за една млада дама, която дори не подозира, че съвсем скоро ще се превърне в следващата световна модна икона. 

Това е роман за Коко Шанел, чието минало може да бъде определено по-скоро като легенда, отколкото като история. Затова не се замисляйте твърде много, не се опитвайте да четете между редовете, а просто се потопете в книгата и последвайте Коко в нейното така пленително приключение по пътя й към върха. 

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!

Благодаря!

Привет!

Ако и преди сте попадали на блога ми, вероятно сте забелязали отсъствието ми. И ако все пак все още сте тук, искам искрено да ви благодаря! Искам да благодаря и на издателствата за търпението им към мен, въпреки нарастващата купчинка книги за ревюиране на бюрото ми. Благодаря! Последните месеци бяха сложни и объркващи, изпълнени с напрежение покрай изпитите и престоя ми в Холандия, което бе и причина да оставя блога и рисуването настрана за кратко. Сега обаче, когато отново имам възможност да се отдам на книгите, мога съвсем спокойно да заявя, че съвсем скоро можете да очаквате завръщането ми с ново ревю и няколко нови идеи, върху които работих през последните месеци. Затова благодаря за търпението! Ще се срещнем отново много много скоро! По-скоро, отколкото предполагате!

Ревю: "100-те: ден 21" от Кас Морган

   Те мислеха, че са сами. Грешаха.
   Изминали са двайсет и един дни, откакто Стоте кацнаха на Земята – двайсет и един дни от момента, в който човешки същества са стъпили отново на планетата от векове насам.
   Или поне те така смятаха.
   Уелс се опитва да обедини групата срещу предстоящата заплаха от неизвестен враг. Кларк се отправя към Маунт Уедър в търсене на отговори. Белами е решен да спаси сестра си, независимо от цената. А на кораба Глас е заставена да направи немислим избор между любовта на живота си и самия живот.
   В това зашеметяващо продължение на „Стоте“ тайните се разкриват, убежденията се оспорват, а връзките са поставени на изпитание. Стоте се опитват да оцелеят по единствения познат им начин – заедно.

* * *

   Прочетох "100-те: ден 21" преди доста време. И под доста време имам предвид повече от месец, но някак все не откривах думите, с които да опиша преживяването си с тази книга. Въпреки това обаче се чувствам длъжна да ви споделя за нея и да й отделя специално място тук в блога ми, защото всъщност това е книгата, която ме измъкна от читателската криза, в която бях изпаднала, през последната година. А книги като тази, заслужават да бъдат чути.

"Нямаше нито едно стъкло, останало цяло по прозорците, и дебели лози покриваха по-голямата част от здравите стени. Имаше нещо почти хищническо в начина, по който се бяха увили по постройката, промъкваха се като змии в зеещите отвори и излизаха от гърлото на някогашния комин - създаваха усещането, че земята се опитва да изтрие всяка следа от човешки живот тук."

   Антиутопиите са моята специалност. Затова не се и поколебах да прочета продължението на поредицата "100-те", което е именно онова, от което се нуждаех - постапокалиптична история за света след Катаклизма, в който обаче хората вече не населяват Земята, а парче метал, реещо се на хиляди, милиони светлинни години далеч от родната ни планета. А спрямо онова, което ни е известно до момента от първата книга, Колонията е на път към своя край и трябва спешно да се завърне обратно на Земята. Земята, криеща купища опасности за всеки, дръзнал да стъпи на повърхността й. С цел да се провери годността за живот на планетата, на нея бива изпратен кораб със сто непълнолетни престъпници, които да докладват на Колонията за състоянието й чрез металните гривни на ръцете им. Но както знаем, тук нещата придобиват неочакван обрат, когато става ясно, че някои от пътниците на кораба не са онова, за което се представят, а 100-те биват нападнати от непознати земни създания. Кои и какво са те всъщност? Дали са просто диви зверове или жертви на радиационно отравяне хора, преживели незнайно как Катаклизма? И какво могат да направят 100-те, за да се предпазят от тях, когато групата им е разединена, с привършващи медицински и хранителни запаси и без каквато и да било обратна връзка с Колонията?

   За вас, читатели, имам две новини. Едната е добра, другата - не чак толкова. Хубавата новина е, че в "100-те: ден 21" ще откриете отговорите на всички тези въпроси. Лошата е, че веднага след това ще се сблъскате с още десетки такива, докато достигнете края на книгата. 

"Беше прекарал целия си живот, представяйки си какво ли ще изпита, ако види земните руини. Сега беше тук и единственото, за което можеше да мисли, бяха всички човешки същества, затрити по времето на Катаклизма - и тази мисъл го караше да се чувства премазан."

   Онова, което искрено обожавам в тази поредица, е фактът, че сюжетната линия не се свежда единствено до идеята за оцеляването на героите като група. Не, в "100-те" всеки герой притежава свой характер, качества, отличаващи го от останалите, и свое специално място в историята. И противно на очакваното, това по никакъв начин не оставя главната идея на книгата на заден план, защото авторката умело преплита вътрешните събитийни светове на героите с реалността, в която те са принудени да оцеляват.

   Както в първата книги, и тук героите продължават да водят битки със своите собствени демони. А когато някоя битка бъде загубена, това ги променя завинаги. Прекрасен пример за такава трансформация е Белами, чийто образ претърпя не едно, а няколко видоизменения в процеса на развитие на сюжета и на който тепърва му предстои да осъзнае кой е всъщност. И без да издавам твърде много само ще вметна, че тепърва трябва да разбере и какви всъщност са чувствата му към един друг герой в книгата - Кларк. 

   Кларк, от своя страна, не претърпява особена промяна, спрямо онова, което срещнах в началото на поредицата, но тя все пак отново успя да ме спечели на своя страна с храбростта и жертвоготовността си. За разлика от нея, Глас е сякаш по-смела и по-решителна от всякога особено когато на кораба властва пълна анархия и тя е принудена да се бори със зъби и нокти дори за няколко глътки въздух.

   Уелс е може би героят, чиято поява очаквах най-много. Зная, че неговата роля в поредицата е доста спорна, но за мен неговата предистория и вътрешен събитиен свят представляват най-голям интерес. Характерът му и като цяло гледната му точка преживяват огромна метаморфоза от началото до края на книгата и това ясно се проличава в отношението му към Кларк, Белами и дори Греъм - момчето, което неведнъж бе причина за физическото насилие сред 100-те.

   В "100-те: ден 21" дори се появява една напълно нова героиня - Саша, чието пристигане не само няма да ви остави безразлични към нея, но и ще се превърне в основа за възникването на множество нови кавги след групата на отлъчените. И за да запаля интереса ви, ще спомена, че, подобно на вас, Уелс също няма да успее да остане безразличен към нея.

"Белами усети, че изпод гнева му се промъква частичка обич - не към Кларк, която стоеше пред него, я към онази, която се преструваше, че е. Онази Кларк наистина ли беше някъде там, вътре? Кларк, която можеше да е страшно сериозна в един момент, а в следващия да избухне в смях? Момичето, което смяташе всичко на земята за чудо, което го беше целунало, все едно той беше най-ценното й откритие сред всички останали?"

   Нови приключения очакват героите от "100-те". Техните премеждия в новия стар свят тепърва започват. И докато групата им претърпява загуба след загуба, нови лица започват да се появяват. Заедно с тях обаче зачестяват и убийствата. Още едно момиче ще стане невинна жертва на обстоятелствата. Кой и защо избива групата на 100-те? Какво или кои са онези сенки, пробягващи нощем сред дърветата? Имат ли нещо общо те с изчезването на Октавия? Възможно ли е те да бъдат земнородни? И какво могат да сторят 100-те, за да се предпазят от тях?

   Прочетете, за да разберете!

Ревю: "Girl Code" от Кара Алвил Лейба

   Силните и успели жени не чакат вдъхновението да ги удари като гръм, а се превръщат във вдъхновение за самите себе си.
   Всеки ден се сблъскваме с негативизма, завистта и съперничеството. Какво би станало обаче ако се освободим от страха и всички предразсъдъци, които не ни позволяват да се развиваме, и започнем да си помагаме? Запознайте се с невероятните истории на дамите, разгадали тайния код на женския успех, и открийте онова място в себе си, където всичко е възможно.
   Всеки ден се сблъскваме с негативизма, завистта и съперничеството. Какво би станало обаче ако се освободим от страха и всички предразсъдъци, които не ни позволяват да се развиваме, и започнем да си помагаме? Запознайте се с невероятните истории на дамите, разгадали тайния код на женския успех, и открийте онова място в себе си, където всичко е възможно.
   Припомнете си трудностите, които сте преодолели, и използвайте тези спомени, за да се убедите, че можете да направите и да бъдете всичко, което пожелаете.
   Само с няколко дребни промени в на­чина на мислене можете да разбиете „кода на женския успех“ и да се превърнете в по-щастливи, одувлетво­рени и уверени жени с кариера. Няма нужда да криете инфор­мация, връзки или прозрения. Мъдростта ви е дадена, за да се споделя.
   Girl Code няма да ви научи как да изградите компания за милиони. Няма да ви разкаже за системи и операционни процеси. Но ще ви научи как да вярвате в себе си, как да установите връзка с вътрешния глас, питащ „защо“, как да изкорените завистта и в крайна сметка да овладеете силата на общуването. Защото това е целта на живота и бизнеса.

* * *

   Ще започна с думите,че когато пред погледа ми попадна заглавието "Girl Code", феминистката в мен въодушевено надигна глас. Знаех, че искам да прочета тази книга и че никой и нищо не може да ме спре да го сторя. Но, повярвайте ми, не бях подготвена тя така силно да ми повлияе и вдъхнови. Толкова, че след прибирането ми в България, планирам веднага да се отбия в библиотеката, надявайки се там да открия и останалите книги от авторката, които, не се и съмнявам, ще бъдат също толкова вдъхновяващи.

"Избрах да бъда свое вдъхновение и да не позволя на никого да определя кой съм в действителност. Взех решение да се концентрирам върху позитивните неща и да черпя сили от пътуването си. Избрах да напиша сама историята на своя успех."

   Книгата "Girl Code" не е стандартният любовен роман, който често краси първите редове в книжарниците. Не, този е много повече, нещо далеч по-ценно за жената на 21 век, която всеки ден бива принудена да се среща с несправедливостите на работното място и подценяващите погледи на двата пола. Факт, който обаче не попречва на авторката по време на написването на тази книга, на всички преди и след нея. Напротив, именно това я подтиква да влага всяка свободна секунда време и енергия в написването на това книжно съкровище. А в него тя събира всичко научено от бизнес средите и професията си на life coach до момента, създавайки един безценен сборник от съвети, лични истории, цитати, разкази и факти за някои от смелите и успели жени в съвременната история на предприемачеството (и не само) и интервюта с тях (но може би най-възхитителната му особеност за мен са празните страници, които читателката сама да запълни и анализира в последствие). Сборник, предопределен да насърчава, поучава и дава подкрепа на всяка жена по пътя й към създаването на свой собствен бизнес - било то в сферата на преприемачеството, разкрасителната индустрия или дори в обхвата на личностното развитие. Или, иначе казано, за всяка жена, решила да вземе съдбата в собствените си ръце и да постигне всичко, за което някога е копняла. 

"Открих, че ако всеки ден отправям похвала или комплимент към непозната жена, започвам да оценявам борбата, която тя води, за да дава най-доброто от себе си. Жената срещу мен се усмихва, аз й отвръщам с усмивка и сърцата ни трепват в духа на "тайния код на женския успех". Подкрепяме се дори и да не знаем имената си."

   Ще призная, че в тази книга за първи път срещнах името на авторката, но разбрах колко известна и успяла е всъщност тя. Нещо, върху което тя е работила години наред и вложила неимоверен труд, за да го постигне. И ето че този непрестанен стремеж и усърдие са я довели до момента, в който вие четете за нея и книгата й. И ако това не е главозамайващо, не знам кое е!

"Мисля, че в повечето случаи страхът ни всъщност е страх от провал. Но провалът е една възможност. Не трябва да се страхуваме от неуспеха, а да му благодарим, защото той често ражда велики неща. Всеки провал означава, че сме с една крачка по-близо до успеха."

   Искрено се привързах към авторката и отчасти припознах себе си в нейната история, преразказана с толкова искреност, че бе невъзможно да не остана запленена. Хронологията на пътя й към успеха се превърна в източник на вдъхновение за мен и, вярвам, за всяка жена, докоснала се до вълнуващата история на Кара Алвил Лейба. Изумена останах и от интервюираните дами в "Girl Code" чиито разкази бяха една неразделна и незаменима част от съдържанието на книгата. Именно благодарение на тях успях да узная повече за невероятната създателка на BOSS BABE, която обичам и следя в Instagram вече година. Може би тай-вдъхновяваща за мен обаче ще остане Консоле Нишимве - автор, мотиватор и една от малцината оцелели след геноцида над тутси в Руанда през 1994, чието интервю бе един неповторим завършек на иначе вече удивителната книга.

"Помнете, никой не може да прави нещо точно като вас. Разкрийте своята уникалност, превърнете се в най-добрата версия на себе си и забравете за всичко останало."

"Girl Code" е книга, улавяща в себе си духа на десетки жени по света, желаещи да споделят опита си с читателките, независимо от сферата на техните интереси и постижения. Книга, способна да омае, насърчи и вдъхне кураж на всяка бъдеща жена предприемач по света.

Ревю: "Хартиени сърца" от Али Новак

Книга 2 от поредицата "Сърца за разбиване"   

   Фелисити е планирала цялото си бъдеще.

   След като сестра ѝ е избягала от вкъщи, върху нея е легнала цялата тежест на очакванията на майка ѝ. Затова тя е вложила всичките си усилия в това да има отличен успех, както и да спестява за колежа.

   Само че понякога най-хубавите неща в живота са онези, които не сме планирали да се случат. Както когато Фелисити среща маскиран непоз­нат, докато участва като доброволка в благотворителен бал с маски. Тя със сигурност не си е представяла, че той ще флиртува с нея и със сигурност не е очаквала, че непознатият ще се окаже Алек – един от музикантите на световно­известната група „Хартбрейкърс“.

   Но тогава Фелисити разкрива шокираща семейна тайна и тя, заедно с Алек и двама нейни приятели поемат на път, за да намерят сес­тра ѝ. А младото момиче ще открие, че неочакваните промени намират свой начин да се случат точно когато имаш най-голяма нужда от тях…

* * *

   Да бъдеш читател е нож с две остриета. Започваш една книга, зачиташ се, потъваш в историята. След това обаче друга грабва погледа ти и ти инстинктивно протягаш ръка и разгръщащ страниците. И преди да си осъзнал дори, вече си се нагърбил с десетина заплетени сюжетни линии и още толкова сложни персонажи, а мислите ти са в пълен безпорядък. И нека бъдем честни, това се е случвало на почти всеки от нас в даден момент.

    Е, днес смятам да ви представя книгата, която успя да ме изтръгне от един такъв книжен безпорядък, открадвайки цялото ми внимание и оставяйки ме напълно неспособна да погледна към която и да било друга книга.

   Историята в “Хартиени сърца”, макар и завладяваща, е всичко друго освен обременяваща. Не, тя е лека, наситена с емоции любовна история, която ще стопли сърцето на всеки читател, ще го изтегли от читателския му застой и при необходимост - ще прочисти ума му от всички онези заплетени сюжетни линии преди нея. И определено ще ви разсмее!

"- Ако огладнееш, поръчай си от румсървиса - каза ми Оливър. - Ще се опитам да ти запазя парче от тортата, но в присъствието на Джей Джей нищо не мога да обещая.

- Не се тревожи за мен - отвърнах. - Не си падам много по торти.

Джей Джей въздъхна.

- Казах ли ти, че тя няма душа."

   Измина доста време, откакто за последен път четох тийн любовна книга, но тази мигновено ми напомни, защо именно тийн жанрът ме въведе в литературата и защо всъщност обикнах самата поредица. Да, любовната история определено не е така заплетена и сложно изградена, както тези в романите на Никълъс Спаркс, но има нещо успокоително, нещо някак прочистващо съзнанието в това да се оставиш в ръцете на една така сладникава и забавна, но вълнуваща и емоционална книга като “Хартиени сърца”. Не бързайте обаче с изводите, защото макар и насочена към по-младата аудитория, книгата разгръща десетки житейски проблеми - за изневярата, за загубата на близък човек, за човешката алчност, за копнежа по осъществяването на чуждите мечти и представи за успех, - които придават на сюжета истинност и дълбочина. Проблеми, които са доста по-различни от тези, разгледани в първата книга - "Сърца за разбиване", но от също толкова голяма важност.
   Нещото, което изключително много ме впечатли и което изгарям от желание да споделя, е фактът, че макар и част от поредица, книгата може да бъде и четена като отделен роман. Факт, с който малко поредици иначе биха могли да се похвалят и който при никакви обстоятелства не бих могла да подмина с лека ръка. Затова не се колебайте да започнете "Хартиени сърца" дори ако не сте чели нейната предшественичка, която, само ще вметна, е не по-малко възхитителна от тази!

   Героите в "Хартиени сърца" са всичко, което читателят би желал от една книга - сложно изградени, с ярко изразена индивидуалност, която неизменно ги отличава един от друг, и качества, които доизграждат образа им и определят мястото им в цялостната сюжетна линия на поредицата. 

"- Фелисити, никога няма да бъдеш успешна, 

ако се опитваш да осъществиш нечия друга идея за щастие."

   Фелисити е един незабравим образ, който дълго време ще продължава да изскача в мислите ми. Чаровна, изключително грижовна и амбициозна, тя е основното задвижващо колело в механизма на разпокъсаното й семейство. Семейство, състоящо се само от нея самата и майка й, която, като всеки един разведен родител, все още събира парченцата от разбитото си сърце и се опитва да съгради живота си от пепелта. Но докато Фелисити се опитва да постигне чуждите цели и да последва чуждите стъпки, опитвайки се да влезе в престижния университет Харвард, както и баща й преди нея, в живота на младото момиче се появява човекът, който тя най-малко е очаквала. Вярно е, че светът е малък, но колко малък трябва да бъде той наистина, та в единствената вечер, в която Фелисите си позволява да се повесели и откъсне от ученето и работата, тя се среща с единствения и неповторим Алек - един от членовете на световно­известната група „Хартбрейкърс“?! Е, очевидно доста малък. 

   Алек от своя страна не е типичното лошо момче, което иначе срещаме в книгите от жанра /което за мен бе не само изненада, но и успокоение/, не, той е тих, свит в себе си дори. И когато двамата се срещат, което е по не особено галантен начин мен ако питате /когато прочетете книгата, ще разберете защо/, припламналата искра помежду им е неоспорима. Двамата обаче идват от два напълно различни свята и докато единият се бори, за да постигне и най-малкото, другият е вече роден с него. Това обаче не им попречва да погледнат отвъд рамката на социалния си статус и да зърнат човека, стоящ отсреща, като индивидуална личност, поставяйки началото на нещо много специално и ценно в тяхната връзка - разбиране.

"- Не е зле да тръгваме - каза Аша. - Ако Фелисити постои още малко на слънце, ще се зачерви като рак. - Тя ме побутна по рамото и аз почувствах сякаш някой притиска нагорещено желязо към кожата ми. Смръщих се и Алек ме погледна загрижено.

- Толкова ли е зле?

- Нищо ми няма - измърморих, когато поехме обратно към улицата. - Просто най-обикновен ден от живота на Каспър, призрабнобялото момиче."

   Наречете го съдба, ако щете, но историята на тези двамата не приключва единствено с онази тяхна първа среща. Напротив, животът е подготвил на Фелисити и Алек далеч повече и по-интересни приключения заедно и те определено не се свеждат само до обикаляне из балната зала на благотворителен прием. И само ще загатна, без да издавам твърде много, че едно от тях ще бъде епично, изпълнено с десетки неочаквани обрати и стотици километри за изминаване, което не само ще определи по-нататъшните им отношения, но и бъдещето на семейството на Фелисити. 

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност 

да прочета книгата!


Ревю: "Сърца за разбиване" от Али Новак

Ревю: "Разплата" от Лекси Блейк

   Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.

След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.

   Мисията на Бран е да получи информация, която ще помогне да бъде изчистено името на баща им. Но дори и в името на тази цел, той не е готов да престъпи принципите си, затова решава да действа открито и да помоли за помощ личната асистентка на един от враговете им – красивата и невинна Карли Фишър. Привлечен от лъчезарната й усмивка и завладяваща интелигентност, Бран знае, че може да й се довери и да я посвети в плана за отмъщение на семейство Лолес.

   Неочаквано, заради хазартни дългове на бившия й съпруг, Карли се оказва изнудвана и застрашена от безскрупулни мафиоти, а Брандън е единственият, който може да й помогне. Сега залогът в неговата мисия е на живот и смърт – животът на Карли. Брандън разбира, че сърцето му е в плен на една забележителна жена и знае, че планът му трябва да успее, защото на карта са заложени не само отмъщението, но и любовта, която ни спохожда само веднъж в живота…

„Едно неразкрито убийство, заплетени интриги и страстна любовна история – увлекателна  смес, която ще ви държи в напрежение до последната страница.“

Guilty Pleasures book review

   Продълженията са винаги трудни за започване. Особено когато цялостната сюжетна линия на поредицата (или трилогията) е сложна и оплетена и съдържа множество персонажи. И ще бъда напълно честна, като споделя, че ми трябваше известно време докато привикна отново към стила на писане на Лекси Блейк и си спомня предисторията. Но именно умело втъканите диалози между героите в началото на книгата бяха причината само след няколко страници да си припомня случилото се до момента и най-сетне да се гмурна в сюжета. А това чакане несъмнено си струваше!

   Когато за първи път посегнах към книгите на Лекси Блейк, не знаех какво да очаквам. За първи път чувах името й и като цяло името на трилогията. Днес обаче с часове мога да ви разказвам защо трябва да прочетете поне една книга от тази авторка! 

"Тя бе живяла в един свят на повърхностното толкова дълго, че бе забравила какво означаваше да се вгледаш по-надълбоко."

   Авторовият стил на писане е може би остовната причина да обикна не само "Без милост", но и "Разплата". Той е лек, но вълнуващ, наситен с емоции, но и с действие, което го прави идеален за читателите, които търсят любовна трилогия с умело изградена сюжетна линия и десетки неочаквани обрати!

   Любовната история е в основата на поредицата, ведно с отмъщението, разбира се. И докато в първата книга ставаше дума за любовта между Райли и Ели, то тук се намесва най-малкият брат - Бран, и изкусително красивата Карли Фишър, която работи за Патриша Кейн - още позната на рода Лолес, като един от хората, отговорни за смъртта на родителите им. Планът за отмъщението обаче не може да потръгне без помощта на вътрешен човек. И именно тук се намесва Карли - довереният човек на Патриша, който върши цялата работа, но остава в сянка. Дали обаче Бран ще успее да убеди Карли да се включи в плана им и да им помогне да разнесат справедливост? И дали това няма да се превърне в достатъчно добър претекст за двамата да прекарат малко повече време заедно? 

   Обикнах двамата главни герои още със самото начало. Обикнах факта колко реалистично изградени са и как идеално доизграждат и без това вече възхитителната сюжетна линия на трилогията. И това, разбира се, нямаше как да стане възможно без силния, но лесно избухлив характер на Бран или пък без чаровността и острия ум на Карли. Двама персонажи, които са колкото различни, толкова и еднакви и именно това прави връзката между тях неразрушима.

"Каква надежда имаше за тях, ако тя не желаеше 

да говорят за бъдещето, а той не искаше да се задълбава 

в миналото?"

  

   Онова, което обичам в книгите на Лекси Блейк, е това, че няма нито една глава, в която да липсва действие, в която да не случва нещо, което да ме накара да затая дъх. Защото поредицата "Без милост" е поредица на действието, на повратните моменти и незабравимите романтични сцени. 

   Опитах се да открия поне едно нещо, което да отбележа като недостатък в книгата, но накрая се оказах с празни ръце. Истината е, че няма такъв. Или поне за мен няма такъв. Книгата сама по себе си е удивителна и това веднага ще стане ясно на читателя, без дори да се е докосвал до първата книга. Защото в това Лекси Блейк е най-добра - да омайва читателя с увлекателния си стил на писане и, веднъж гмурнал се в историята, нито за миг да не успее да се отдели от нея. Или най-малкото - да пожелае да го направи.

   Ако трябва обаче да избера една единствена част от "Разплата", която за нищо на света не бих променила и бих препрочела отново и отново, то това би бил финалът. Защото той е Ф-Е-Н-О-М-Е-Н-А-Л-Е-Н! Интригуващ, заплетен и непредсказуем! И преди всичко - оставящ читателя напълно безмълвен, изпълнен единствено от желанието възможно по-скоро да се докосне до продължението!

   С "Разплата" Лекси Блейк продължава историята  на семейство Лолес, с което се срещнахме в първата книга ("Без милост"), но този път нещата не са толкова прости. Вече не става дума просто за отмъщение, а за цяла измамна схема, в чийто център, за нещастие, се оказват братята Лолес. И докато те прилагат на практика години планираното отмъщение за смъртта на родителите им, на повърхността започват да изплуват дълго пазените тайни на семейството. Тайни, способни да преобърнат цялата представа на братята за миналото им и хората в него.

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност 

да прочета книгата!