Книжни коледни предложения

   Елхата е украсена, лампичките са запалени, коледният дух витае във въздуха. Но какво липсва в цялата идилична коледна картина? Ами разбира се, подаръците!

   На този свят има два типа хора: едните почти месец по-рано вече обмислят подаръците за близките и приятелите си, а другите.. Е, те оставят всичко за последната седмица, понякога дори за последния ден. Независимо обаче към кой тип приспадате вие, и в двата случая сте изправени пред един и същ проблем: "Какво да подаря?". И понеже аз ежегодишно срещам тази дилема, реших да ви дам няколко коледни предложения и съвета за книжни подаръци, които несъмнено ще зарадват всеки книголюбител в коледната сутрин! Приятно четене!

Нека започнем със съветите:

• Изявете се в ролята на детектив и се разровете в профилите на вашия обект в социалните мрежи. Прегледайте какви книги и цитати е споделял. Тактично го попитайте дори дали има профил в Goodreads - това е най-лесният начин да определите вкуса на читателя. Там дори можете да откриете какво точно желае да прочете той, като погледнете рафта с "want to read" (искам да прочета).
• Слушайте, понякога читателят има навика сам да се издава какво желае. Може би някоя любима книга, която е чел преди години и която не може да открие, пътеводител за следващото му пътуване или пък книга от детството му, която да го върне в сладките минали години. Във всеки случай това ще накара човека срещу вас да се почувства изслушан и разбран! (Тази година аз самата ще последвам съвета си и ще подаря на баща ми една любима негова книга - "Войната на таралежите", за която ми беше споделил преди време колко много е обичал като малък. Книгата е преиздадена наскоро от издателство Ciela и в нея дори има няколко илюстрации. Стискайте палци да я хареса!)
• Ръководете се от хобитата му. Може би обича да снима, да рисува или пък да изучава различни езици. В книжарниците има огромен избор от книги за фотографията, работата с различни художествени материали, речници и още стотици други.

Ето и няколко коледни предложения:

• За подрастващи:

   Прочетох "Спящата и вретеното" в началото на лятото, но все още мога да си спомня възхищението, което изпитах, когато разтворих страниците на това книжно съкровище. А илюстрациите на Крис Ридъл, които увенчават историята, са едно невероятно допълнение към иначе магичната осъвременена приказка за спящата красавица. Приказката сама по себе си е изпълнена с много смисъл и поуки и ще бъде един прекрасен коледен подарък за всяко малко (или не чак толкова малко) момиче, което тепърва се изправя пред житейските премеждия.
   Митологията и като цяло легендите винаги са били нещо свято за мен, нещо магично и неприкосновено. И смятам, че всяко подрастващо дете поне донякъде трябва да бъде запознато с тях. Скандинавската митология е почти изцяло загубена в миналото митология. Нийл Геймън обаче е свършил прекрасна работа, събирайки и пренаписвайки някои от най-запленяващите митове за тези величествени скандинавски богове и обединявайки ги в този малък сборник, наречен "Скандинавска митология".
   Енциклопедията "Митове и легенди" от друга страна обединява всички митове и легенди. Като започнем от гръцката, та чак до китайската. Аз самата получих тази книга за миналата Коледа и мога да ви споделя, че това е един от най-ценните ми подаръци, получавани някога. Затова и смятам, че всеки, тук дори не е необходимо да е подрастващ, ще хареса този подарък и с всяка страница ще научава по нещо ново и интересно.
   "Истории за момичета бунтарки" е книга, който всяко момиче трябва да прочете. Книга, която разкрива колко много жени всъщност присъстват в нашата история и колко ценни са техните постижения и открития, макар те да не биват споменавани нито в учебниците, нито в справочниците. Книга, в която те ще открият множество интересни факти, ще опознаят човешката история, но и същевременно с това ще изградят самоувереността си.

• За тийнейджъри

   Филмът "До всички момчета, които съм обичала" излезе съвсем наскоро, което до голяма степен популяризира едноименната трилогия, по която е направен, и ако читателят, когото желаете да зарадвате, е харесал филма или пък все още не е успял да го изгледа, първата книга ("До всички момчета, които съм обичала") ще бъде един прекрасен коледен подарък. Историята е изключително лека, романтична и дори включва няколко ключови момента, които се развиват по Коледа.
   Всяка книга на Колийн Хувър, която съм чела, се е превръщала в моя любима още в момента на започването й, затова и която и да изберете, няма да сгрешите. "Споделени тайни" е може би обаче най-любимата ми до момента от авторката и, вярвам, ще се хареса на всеки любител на романтичните и заплетени истории.
   Коледа не е само време за романтика и уют. Понякога ни е нужно и малко екшън и неочаквани обрати. А "100-те" ще предложи на читателя именно това. Книгата е малка, но наситена с напрежение и готова да заплени всеки читател, докоснал се до нея.
   Подобно на "100-те", "Четирите цвята на магията" е идеален подарък за почитателите на наситените с напрежение истории. Но докато в книгата на Кас Морган става дума за края на света и заселването на планетата наново, то в "Четирите цвята на магията", както се подразбира от заглавието, светът е подвластен на магията и тъмните сили. Една неописуемо интригуваща фентъзи история, която всеки почитател на жанра би се радвал да открие под елхата си в коледната сутрин.

• За възрастни

   Любовните романи са част от коледната идилия. "Без милост" обаче не е точно стандартната романтична история, защото тук напрежението и динамизмът са дори повече от самата романтика. Тук основна роля не играе предвидимото привличане между главните герои, а онова, което се случва междувременно - интригите, лъжите и отмъщението, което братята Лолес кроят за убийците на родителите си.
   Коледните празници са време за почивка, семейни събирания и, разбира се, планове и цели за новата година. И в този дух ви предлагам книгата "Твоята перфектна година", която колкото и сладникаво да звучи, не е нищо от онова, което си представяте. Въпреки това обаче тя разгръща именно този мотив за "перфектната година", който ние всички в даден момент сме развивали в мислите си. Книга, която ще разплаче, разсмее и разтопи всеки читател и любител на драматичните истории.
   Книгите на Бакман са трудни за описване. Затова и единственото, което ще споделя тук е, че книгата представлява една удивителна, неописуемо красива, сърцераздирателна история за човека, изгубил се в света на материалното. История, която всеки в даден момент трябва да прочете. Особено по Коледа, когато материалното - подаръците, се превръщат в приоритет.
   Отново имаме един любовен роман, но, хей, не ме съдете, те са ми слабост. Този обаче наистина е роман, способен да те разтърси из основи. Книгите на Мия Шеридан, подобно на тези на Колийн Хувър, са именно такива - разтърсващи. А тази не прави никакво изключение. Романтична, но и наситена с обрати, историята е готова да приласкае и приюти в прегръдката си всеки, който малко или много обича романтиката.

Това бяха моите книжни коледни предложения и съвети за тазгодишните празници и се надявам те да са ви били полезни. Ще се радвам да споделите мненията, идеите и вашите собствени препоръки за книжни подаръци. 

Важно: Не е задължително, разбира се, да се контролирате от разделите, които съм поставила ("подрастващи", "възрастни" и т.н.). Всеки харесва различен вид и жанр литература и ако вие или ваш приятел сте възрастен, но с удоволствие бихте прочели "Спящата и вретеното", то тогава не се замисляйте, а вземете именно това. И не забравяйте - не се страхувайте да експериментирате с литературата, никога не знаете в коя книга точно ще преоткриете себе си.

Весели празници!

Подготовка за апокалипсис

Представи си, че света ни е към своя край. Че планетата ни е изправена пред непоносими за човека климатични условия или пък към нас лети астероид и човечеството е принудено да заживее на друга планета, за да се спаси. И то веднага! Времето изтича! Трябва да опаковаш обаче съвсем ограничено количество багаж, единствено най-необходимото. Имаш право да избереш 5 книги от цялата си библиотека, които вярваш, че трябва да бъдат спасени и отнесени на новата ни планета и които ще бъдат предадени на следващото поколение. Кои ще бъдат те?

Винаги съм се интересувала от концепцията за евакуирането на планетата Земя. И след като учителката ми по история зададе на класа ни въпроса какво бихме взели съм себе си при такова положение, вече знаех каква ще бъде темата на новата ми публикация. Осъзнах обаче че ако това наистина се случи, ще бъда принудена да се откажа от половината от принадлежностите си, за да оставя повече място за книгите си. И въпреки това пак няма да успея да прибера всички, които бих желала да съхраня за идните поколения. Затова реших да направя нещо подобно на класация, в която да избера ЕДИНСТВЕНО 5 книги, които смятам да взема със себе си в случай на пободно бедствие. И, повярвайте, това не бе никак лека задача!

Бележка: Публикацията не е написана, с цел да спомена най-известните класически произведения, а книгите, на които аз истински се възхищавам и които вярвам, че могат да научат човечеството на някои много ценни житейски уроци! 

•  "Сделката на живота ти" от Фредрик Бакман

Прочетох книгата буквално за час, докато бях в училище, и още мога да си спомня колко възхитена и погълната от стила на писане на Бакман бях. И как веднага щом я завърших знаех, че трябва да я предам в ръцете на някой друг, който да изпита същото, което бях изпитала аз. Защото книгата сама по себе си е като един наръчник на живота, едно своеобразна писание за човешката съдба. Една история за загубата, надеждата и това какво сме способни да дадем в замяна на още един ден в този живот. Онова, което обаче прави "Сделката на живота ти" толкова удивителна, е факта, че тя не може да бъде описана или най-малкото - ревюирала! Тя трябва да бъде прочетена! И именно това е причината да вярвам, че това е история, която заслужава да бъде запазена за идните поколения, а дори и след.

•  "Хари Потър" от Дж. К. Роулинг (която и да е от поредицата)

Всеки заслужава малко магия в живота си. Дори онези, които не вярват в нея. Или не вярват в нея, докато не прочетат някоя от книгите за Хари Потър. Макар и вече пораснала, с ръка на сърцето си мога да заявя, че историята за този малък очилат магьосник е една от най-истинските, вдъхновяващи и поучителни истории, писани някога. И го твърдя не защото е най-продаваната поредица някога, а защото аз я прочетох едва преди 2-3 години и бях дори по-впечатлена, от колкото по мое мнение щях да бъда ако го бях направила десет години по-рано! А да не съхраня подобно книжно съкровище за всички подрастващи, които тепърва навлизат в живота и осъзнават колко нечестен може да бъде той понякога, ще бъде престъпление към мен самата.

•  "Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Години наред ми бе повтаряно да прочета тази книга. Предполагам именно това ме накара да не го направя. Но не съжалявам за което, защото, вярвам, ако я бях прочела по онова време, нямаше да я разбера и вероятно щях да остана с погрешната представа колко .. странна е. Е, най-сетне го направих, прочетох "Малкият принц" преди може би година и осъзнах какъв шедьовър е всъщност! Някъде бях попаднала на думите, че при всеки нов прочит на книгата, откриваш по нещо ново - било то за себе си или заобикалящия те свят, и преоткриваш по частица от детето, което все така живее в теб. Най-сетне напълно осъзнавам какво е имал предвид тогава авторът на тези думи и смятам, че е напълно в реда на нещата да вярвам, че това е едно наистина важно попълнение към моя списък с книги за евакуация. 

•  "Дневникът на Ане Франк" от Ане Франк

Без значение слуховете за предполагаемата фалшификация на Дневника на Ане Франк, за мен той остава една от най-истинските и вдъхновяващи книги, до които съм се докосвала. Защото тя е своеобразен символ на висотата на човешкия дух и надеждата. Защото това не е просто един имагинерен свят, това е реалността, която е властвала в света ни. Реалност, с която едно невинно, едва пораснало момиче е било принудено да се справя. И макар историята да не завършва с края, за който ние всички сме се надявали, тя остава все така вдъхновяваща, внушителна. А за мен именно това е нещото, което ни е необходимо, в моменти на духовен упадък, без значение дали причината за него и евентуалния край на света или просто поредния труден ден.

•  "Девети ноември" от Колийн Хувър

Който и роман на Колийн Хувър да избера за пример, няма да сгреша, защото те до един са изумителни, разтуптяващи сърцето романи, след които винаги виждам света с една идея по-цветен. И "Девети ноември" е един ярък пример за съвършенството, което блика от книгите на авторката. Онова, което обичам обаче в нея не е любовната история, а всичко онова, което се случва около нея - преодоляването на страданието, преборването с вътрешните демони, възходът на копнежа за живот и щастие. Мотиви, които за мен никога не остават на заден план, дори когато чета любовен роман. И нека бъдем честни, все пак всички ние се нуждаем и от частица романтика, без значение от обстоятелствата. Били те и краят на света.

Това е и краят на моя списък с книги за евакуация, така да го кажем. Написването на публикацията не бе никак лесно, но пък за сметка на това бе много забавно и истински ценно за мен, защото си дадох сметка колко много са книгите, които ценя и които сърце не ми дава да оставя на произвола на съдбата.

С радост бих прочела кои са вашите 5 книги по-долу в коментарите. Ще се радвам дори да прочета вашата версия на това предизвикателство в блога ви или където и да било :) Само ме отбележете или ми изпратете линк към него! И запомнете - няма грешни отговори!

А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна седмица!

Честно: Как подбирам книгите си?

Здравейте и честит Хелоуин на всички, които празнуват празника, а на онези, които не - честита сряда! От дълго време не съм споделяла нищо за себе си или книжните си навици и смятам, че днес е идеалният ден да го сторя. Желанието ми да започна тази публикация всъщност се породи от въпроса, който винаги съм си задавала: "Какво търсят хората в една книга?". Когато днес за пореден път се замислих над този въпрос, той не ми даде мира. Затова сега смятам да ви споделя кое е онова, което има значение за мен, когато подбирам следващата си книга.

Надявам се темата да ви се стори интересна и ако е така, да оставите мнението си в коментарите. Приятно четене!

1) Жанр

Всеки път щом прекрача прага на книжарницата или библиотеката, се отправям първо към щанда с фентъзи литература. Всеки път! Сякаш тялото ми инстенктивно се отправя към своето любимо и безопасно място. И, вярвам, за мен това е именно щанда с книги за магьсничество и утопични или постапокалиптични светове, където винаги ме чака по някой току-що излязът на пазара фентъзи роман.

2) Корица

Иска ми се да споделя, че корицата няма значение за мен. Че за мен от значение е само онова, което е скрито под нея. Но това ще бъде лъжа. Отвратителна, непоносима за мен самата лъжа. Защото истината е, че аз съдя за книгата по корицата, защото тя е първото нещо, което попада пред очите ми. Тя е като първото впечатление, което получаваш от човека срещу теб. Тя ти дава някаква бегла представа за съдържанието вътре. Затова и ще излъжа, ако споделя, че никога не съм избягвала да започна дадена книга, само защото корицата не ми се е сторила "мой тип". И съм убедена, че всички ние, съзнателно или не, все някога сме го правили. Така че да, корицата има значение за мен и, след като вече съм на любимия ми щанд, тя е следващият фактор при подбора на книгата.

3) Заглавие

Точно така! Заглавието също има значение, защото то е като едно обощение на цялата история! То е ключовата дума или фраза, с което авторът й е решил да я интерпретира. Нека ви дам пример: Представете си, че сте прочели десетки романи за вампири и вече всеки път щом чуете за тези острозъби полу-хора по цялото ви тяло преминават тръпки. Сякаш изпитвате най-тежкия възможен книжен махмурлук съществувал някога. Затова решавате да отидете до библиотеката, при фентъзи жанра и да си изберете нов роман. Тогава пред погледа ви попада "Вампирска целувка" (току-що го измислих, ако решите да го крадете за книгата си, искам да споменете името ми). Разбира се, че няма да посегнете към нея, нали така!?

4) Анотация

Познавам много читатели, които избягват да четат анотацията. Някои защото предпочитат да започнат книгата напълно на сляпо, други - защото.. всъщност нямам представа защо иначе биха го сторили (Ако сте такъм тип читател, ще се радвам да споделите вашата причина по-долу в коментарите). Аз обаче държа да я прочета. Дори не мога да си спомня някакъв момент, в който съм започвала книга или поредица без да съм направила пълно проучване за нея. Което ни отвежда до фактор номер 5..

5) Ревюта и рецензии

И не на последно място, това са ревютата и рецензийте, които щателно преглеждам преди да си закупя дадената книга. За някои от вас това може би звучи прекалено, но когато не можеш да си позволиш често да отделяш пари за книжни подаръци за себе си, този вид пручване е от голяма необходимост. В противен случай се оказваш с поредната сладникава любовна история, наподобяваща неуспешен опит за Fanfiction, и с 20 лева по-лек. Предполагам, че много хора могат да се припознаят тук, нали?

Е, това бяха моите 5 фактора, които са от значение за мен, при избора на книга. Надявам се публикацията ми да ви се е сторила интересна или поне малко забавна. Ще се радвам да споделите кое вие търсите в книгите при подбора им тук в коментарите или дори да напишете своя собствена публикация по темата. Изпратете ми я, а аз с удоволствие ще я прочета! 

Лек и книжен Хелоуин!

Ревю: "Най-доброто в теб" от Колийн Хувър

   Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.

   В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?

   Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?

* * *

   Всеки любител на любовните романи знае колко клиширани и еднообразни могат да бъдат понякога книгите от жанра. И колко често това ни кара да мислим, че книгата в ръцете ни е просто поредната сладника история за двама напълно непознати, които за броени дни се влюбват един в друг, преживяват един или два застращаващи връзката им спада и все пак заживяват щастливо. Да, но, повярвайте ми, това не важи за "Най-доброто в теб" и всеки, прочел книгата, може да се съгласи с думите ми. "Защо?" питате се. Е, в това ревю ще откриете отговорите на този и всички останали въпроси, които в този момент изникват в съзнанието ви. Включително и на въпроса "Преувеличавам ли?". Малка подсказка: отговорът е не! Приятно четене!

"Ако някой учен успее да измисли как да накара сърцето и умът да бъдат в синхрон, на света няма да остане много агония."

   Сюжетната линия на книгата е несъмнено онова, което я различава от прочетените от мен до този момент любовни романи. И едната причина за което е фактът, че тя е разделена на две части - минало и настояще, които се редуват в процеса на развитие на историята. Сякаш всяка една глава е огледало на предишната, паралелен свят, но деформиран, изкривен. В даден момент обаче тези два уж коренно различни свята се преплитат. Сблъсъкът е неизбежен и Куин и Греъм биват принудени да вземат съдбоносни решения за своето съвместно бъдеще. Готови ли са да се изправят пред собствените си страхове и да признаят греховете си? Готови ли са най-сетне да отключат дървената кутия? И дали онова, което се крие вътре, ще ги сплоти или раздели окончателно?

   Другата причина пък е начинът на запознанство на двамата главни герои, който ни бива представен в първата глава на книгата - затрогващ, но и някак романтичен, и който се явява пълна противоположност на настоящите им отношения - хладни и рецервирани. Както вече знаем, сюжетите в любовните романи често биват твърде идеализирани и самият факт, че този в "Най-доброто в теб" бива тяхна пълна противоположност, бе достатъчен, за да ме заплени. 

"Взираме се един в друг, със сухи очи, и двамата - пълни с насъбирали се в продължение на години неща, които не би трябвало да държим в себе си."

   Куин е удивителен персонаж - смела и готова да се изправи пред съдбата с широко разперени ръце. Съдбата обаче също е готова за битка и тя отнема на Куин единственото, за което тя е копняла през целия си живот - възможността да донесе на света друго живо същество. И това я срива, отнема усмивката от лицето й и желанието й за живот, кара я да се затвори в свой свят, далеч от реалността и собствения й съпруг.

   Онова обаче което обикнах в нейния персонаж бе фактът, че тя нито за миг не спря да обича Греъм. И именно това я поддържаше силна в моментите, в които бе готова да се откаже от всичко и всички. Любовта в очите на Греъм също никога не угасна. Дори тогава, когато не можеше да срещне погледа на съпругата си. И това негова качество се оказа от особена важност за по-нататъчното развите на сюжетната линия. 

   Греъм от своя страна също таи болка и страхове в себе си, но те остават скрити от света, докато той дава всичко от себе си, за да си върне обратно жената, в която се е влюбил. Тези страхове обаче само чакат подходящ момент, за да изникнат на повърхността. И последствията от това са също толкова опасни за бъдещето на двамата.

"- Липсваш ми, Куин. Толкова много. Тук си, ала не си. Не знам къде отиде, нито кога си тръгна и нямам представа как да си те върна обратно. Толкова съм сам. Живеем заедно. Храним се заедно. Спим заедно. Ала през целия си живот не съм бил толкова сам."

   Искрено обикнах стила на писане на Колийн Хувър още с първата нейна книга, която имах възможността да прочета. И за мен не бе необичайно колко нежен, наситен с чувственост и драматичност бе всъщност той и в тази книга. Нито бе необичайна цялата мистериозност около онази дървена кутия, тъй като именно елемента на загадъчност е характерен за книгите й. И макар за мен те да не бяха неочаквани или чужди, възхищението ми към "Най-доброто в теб" си остана все така силно, а желанието ми най-сетне да разбера какво се крие в кутията - нито за миг по-слабо!

"Не бях забелязала, че тъгата му го е погълнала още повече от преди. Вероятно не съм забелязала, защото тъгата е като паяжина. Не я виждаш, докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти, за да се отскубнеш."

Затрогваща и наситена с романтизъм, най-новата книга на Колийн Хувър - "Най-доброто в теб", е завладяваща любовна история за трудностите и съдбата, които неизменно властват и контролират живот ни. Една вдъхновяваща книга за силата на любовта и способността й да върне надеждата в очите на всеки. Всеки, достатъчно силен, за да я задържи в живота си. 

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "Стоте" от Кас Морган

   Никой не е стъпвал на Земята от векове – досега.

   След края на опустошителна ядрена война човешкият род живее на космически кораби далеч над радиоактивната повърхност на Земята.

   Сега сто непълнолетни нарушители – без които обществото спокойно може да съществува – са изпратени на опасна мисия: да колонизират повторно планетата. За тях това може да се окаже втори шанс за живот… или само­убийствена мисия.

   Стоте се озовават в дива земя, а ги преследват и тайните от миналото им. Сега трябва да се борят, за да оцелеят и да изградят ново общество на една потънала в разруха планета. Никой от тях не е роден за герой, но всички те може да се окажат последната надежда на човечеството...

* * *

   Започването на нова книга върви ръка за ръка с навлизането в сюжета й, опознаването на героите и привикването с авторовия стил. А това често ми коства доста време, особено когато, както тук, става въпрос за фентъзи роман и цял един нов свят. И така преди да съм успяла да си изградя пълна представа за миналото на героите и най-сетне да се привържа към някой от тях, хоп - книгата е към своя край. Но не и този път. Противно на очакваното, навлизането ми в историята на "Стоте" се случи напълно естествено и неусетно и преди дори да съм стигнала средата на книгата, вече бях убедена, че Глас е един от любимите ми женски фентъзи персонажи (съжалявам, Мер, имаш си съперница). 

   Причините да обикна книгата са десетки, но на челно място остава авторовият стил. И по-точно - фактът, че историята разказваше не за живота на само двама главни герои, както в повечето съвременни романи, ами на цели четирима - Кларк, Глас, Уелс и Белами. Но героите не свършват до тук! Напротив, с напредването на главите се появяват все нови и нови персонажи, чието присъствие и участие в историята й придават магичност и я превръщат в едно незаменимо книжно съкровище. Или иначе казано - една ОГРОМНА причина да се влюбя в книгата! Макар обаче главите да са озаглавени в съответствие с героя, за който те разказват, историята не е разказана от тяхно име, а от това на неутрален разказвач. Особеност, която все по-рядко се появява в книгите, но която аз лично искрено обожавам.

"Уелс я притисна към себе си. Страхуваше се да не продума и да развали момента. Облекчението му прерасна в радост. Може би имаше шанс да я спечели пак. Може би тук, в руините на стария свят, можеха да дадат началото на нещо ново."

   Както вече съм споменавала и преди, фентъзи жанрът е моят абсолютен фаворит сред жанровете заради своя неизчерпаем извор от идеи и възможности. Защото всяка фентъзи книга се отличава с нещо нетипично, нещо, което останалите книги не притежават. Защото в тези книги не любовта, а приятелството и смелостта са онези, които поставят основите на историята и й придават истинност и доза реалистичност. И "Стоте" не прави изключение. Макар в сюжета често да се появява мотивът за любовта, той е поставен по-скоро на заден план, позволявайки на героите да се развиват и израстват като отделни и независими персонажи.

   Кларк е възхитителен персонаж във всяко отношение. Смела, инатлива, но и състрадателна и ранима, тя е готова да пожертва всичко в името на семейството и приятелите си. Дори на Земята, където Стоте не са просто стотима непознати, изпратени на непозната за тях планета.. те са стотима непознати, принудени да преживяват с наличното, а това понякога е за сметка на останалите. 

   Глас е героят, на който искрено се възхищавам. И не само заради факта, че тя жертва бъдещето, а в последствие и живота си, в името на своята любов, но и защото нито за миг не си позволява да склони глава пред общоприетите възгледи и идеология, последвали хората дори и в космоса. 

   Уелс е доста.. хмм, сложен персонаж. Чаровен, но някак скрит в сянката на баща си - Канцлера. И за да бъда напълно честна, макар през повечето време да го харесвах, през останалата ми се искаше да го шляпна, задето се държи като малко дете, на което са взели играчката. 

   Белами от своя страна е удивителен - въплъщение на храбростта и любовта към семейството. Или в неговия случай - любовта към малката му сестра, която е единственото останало му от семейство в живота му и която той закрилиля още от раждането й. Задача, която му носи колкото гордост, толкова и беди.

   А това са само главните герои в историята. И, повярвайте ми, останалите по нищо не им отстъпват. За тях обаче ще ви оставя да разберете сами. 

"Това им беше проблемът на тайните - човек трябваше да ги носи завинаги в себе си, независимо от цената."

   Сюжетната линия на "Стоте" бе като една глътка чист въздух, дълго очаквано разнообразие от любовните романи и поезията, сред които се бях заобиколила напоследък. И това разнообразие не се основаваше единствено на мотива за живот в далечния космос. Нищо подобно! Сюжетът на "Стоте" е съвкупност от десетките мотиви, преплитащи се в една ненадминато динамична история, което ще ви заплени още със самото си начало и ще ви държи под напрежение до последната страница. И дори след това, защото, точно така, следва продължение! 

   Основният мотив, който несъмнено обикнах в "Стоте" обаче бе този за катаклизма, накарал хората да напуснат не само дома си, а и цялата планета, която са обитавали милиони и милиарди години преди това. Дори самата идея за подобно мащабно пътуване ми се струва нереалистична. И именно завладяващият начин на представянето му от страна на Кас Морган направи книгата толкова вълнуваща за мен. 

"Макар че пред очите му се разиграваше най-значимото астрономическо събитие в целия му живот, той гледаше единствено към нея."

"Стоте" е наситена с действие, увлекателно написана история за края и новото начало. За света преди и след и това какво се случва, когато тези две времеви линия бъдат преплетени. Една ненадмината история за антиутопично общество, принудено да се завърне на Земята в търсене на векове жадуваната утопия.

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "Твоята перфектна година" от Шарлоте Лукас

   В какво се състои смисълът на живота? Ако Йонатан Грийф е знаел някога отговора, то улисан в своя бизнес, отдавна го е забравил.

   В какво се състои смисълът на живота? За Хана Маркс отговорът е ясен: да виждаш доброто; да изживяваш мига; да живееш тук и сега. И може би да си спонтанен, например да се събуеш в парка и да хукнеш бос по тревата...

   Един мъж и една жена, толкова различни и толкова далечни. Но понякога съдбата поставя под въпрос всичко, в което си вярвал. И един дневник с предписани ден по ден преживявания за предстоящата година, окачен на грешния велосипед, може да преобърне живота ти. И да изживееш своята първа перфектна година...

Трогателен, интелигентен роман за любов и за смисъла на живота.

"Фюр Зи"

Разказано с много топлина и много любов.

"Фройндин"

С този любовен, но в никакъв случай не безвкусен, роман Шарлоте Лукас ни напомня: "Мечтай, докато можеш!". Тъжен до смърт и същевременно толкова жизнеутвърждаващ.

"Космополитън"

* * *

   Излишно е да споменавам колко дълго книгата стоеше на рафта ми в очакване на момента, в който ще посегна най-сетне към нея и истински ще й се насладя. И едва днес, след като прелистих последната страница, осъзнах, че е трябвало да го сторя още преди много много време. Защото тази книга заслужава да бъде прочетена, нещо повече - заслужава да бъде прочетена на един дъх! Затова, ако сте допуснали грешката да оставите "Твоята перфектна година" сред останалите нищонеподозиращи книги в библиотеката си с обещанието, че някога, когато й дойде времето, ще я прочетете, не се колебайте, ами я грабнете! Започнете я още днес, защото, както твърди и самата книга, всяка една минута е безценна, а ние нямаме никакво време за губене! 

   А сега е време да ви споделя кои са моите доводи, с които да ви убедя в съвършенството на този роман и защо той трябва да бъде прочетен! 

"Така стоят нещата: все едно колко дълго ще живее човекът, в крайна сметка за него имат значение само "тук"и "сега", сиреч - настоящият момент."

   Да пиша за героите в "Твоята перфектна година" е своеобразна форма на предателство спрямо книгата, защото именно мистериозността около тях и частичното разбулване на тази мистерия с напредването на страниците е онова, което прави романа различен. Затова ще ви представя нещата накратко: историята започва с мистериозната поява на един дневник-календар с изписани от край до край страници за предстоящата година, който някой закача на велосипеда на Йонатан. И колкото и да се старае Йонатан да открие собственика му, той сякаш е потънал в дън земя. Запленен от съдържанието и цялостната идея на този календар обаче новият му собственик прави нещо, което учудва дори самия него - той решава да го задържи и започва да се ръководи от събитията, вписани в него, като изпълнява всяко предизвикателство, отговарящо на съответната дата. И това безвъзвратно променя иначе скучното ежедневие на Йонатан. 

   Другият главен персонаж в книгата е Хана - една чаровна, винаги усмихната млада жена, очакваща с нетърпение своето дълго отлагано предложение за брак от приятеля си. Но вместо това, тя научава нещо, което срива света й - Зимон е болен и му остава едва година живот. Ужасена, объркана и изгубена, Хана решава да направи единственото, на което е способна в този момент - да се опита да върне светлината в живота на умиращия си приятел, изписвайки от корица до корица един календар с цели и задачи, които тя и Зимон да изпълняват, оползотворявайки всеки един ден от тази последна година. Да, същият календар, който по-късно незнайно как се оказва на велосипеда на Йонатан. Интригуващо, нали?

  Авторовият стил несъмнено е един от любимите ми компоненти от книгата, за който аз самата изгарях от нетърпение да ви споделя, защото а) за мен той бе доза.. разнообразие и б) отлично допълваше цялата тази мистериозност, в която бе обвита историята до самия й край. Нека се обоснова така - да, стилът на писане на Лукас не предпоставя читателя да бъде през цялото време с молив, или цветни листчета в моя случай, в ръка и да подчертава цитат след цитат. Не, и то по простата причина, че думите на автора идваха от сърцето й и не й бяха необходими никакви помпозни думи и сложни метафори, за да предаде посланието на своята творба, то бе закодирано още в заглавието: "ЖИВЕЙ!"! 

   Друга особеност, която аз лично оцених едва в края на книгата, бе обрисуването на героите или по-точно - липсата на такова. И ако като мен сте чели или все още четете български творби от автори като Алеко Константинов, напълно ще разберете какво визирам в случая. И това е мотивът за саморазкритието на героите, породен от отсъствието на авторова оценка за тях, което бе напълно изненадващо за мен, имайки предвид факта, че историята бе разказана от името на автора! Но не, Шарлоте Лукас находчиво оставя тази задача на героите си и, разбира се, на читателя. Затова, когато четете книгата, имайте едно наум, че през цялото време ще имате възможността да опознавате характерите на героите и да визуализирате образите им, уповавайки се единствено на техните мисли и действия и на това как са представени те в очите на другия. Аз самата едва след средата на книгата осъзнах, че дори не знам как изглежда героинята, но вече имам някаква заложена идея в мислите си, която Йонатан по-късно потвърди.

"Животът трябва да бъде ЖИВЯН - все едно колко ще продължи. Защото в крайна сметка никой човек не знае кога ще удари последният му час. Дали е болен или не. Затова само СЕГА, само ДНЕС има значение. "Вчера" е безразлично и не се брои, а никой не може да повлияе на "утре"."

   Мотив, който неизменно властва в "Твоята перфектна година" от началото до самия й край е този за непреодолимостта на съдбата. Същата съдба, която среща Йонатан с непознатата фигура през онази въпросна сутрин на първия ден от новата година. Същата съдба, която отнема здравето и желанието за живот у Зимон, приятелят на Хана, и която бавно и мъчително превръща онази лъчезарна и винаги позитивно настроена Хана в бледо копие на своето предишно Аз. Същата съдба, заради която Йонатан се оказва на точното място в точния момент, за да открие онзи на пръв поглед случайно закачен на колелото му календар, който поставя началото на едно ново и неподозирано приключение в живота на раздразнителния и вечно недоволен мъж. И преди всичко, същата съдба, която умело разделя и преплита животите на всеки от героите в книгата, създавайки една неповторима, прецизно изградена история, наситена с неочаквани обрати, тайни, но и жажда за живот и ново начало. 

   И макар в началото сюжетът да предпоставя читателя за една лека любовна история, скоро става ясно, че авторката на "Твоята перфектна година" има далеч по-големи планове за творбата си от създаването на поредната изтъркана история, завършваща с "И заживели щастливо". Защото, преди всичко, това е роман за живота и реалността, която не е нито само розова, нито само черна, а представлява цяла палитра от цветове и багри, които тепърва ни предстои да съзрем.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!

The pool book tag

Лято е и е крайно време да публикувам нещо с лятна тематика в напоследък притихналия ми откъм публикации блог. И благодарение на прекрасната Никол от Witch with book днес ви представям този нестандартен и напълно в духа на лятото book tag, на който аз лично нямам търпение да отговоря. Е, без много празни приказки, представям ви The pool book tag! Приятно четене!

1. Студена вода: Книга, в която си се “гмурнал“ с нетърпение, но те е разочаровала.

Добре, вярвам, всеки читател е попадал в даден момент на такава книга, която издателството и медиите месеци напред рекламират и се стараят да популяризират и до която ти с нетърпение очакваш да се докоснеш. НО! Едно огромно "НО", след това зачиташ тази книга и осъзнаваш, че.. тя не е нито толкова различна, нито толкова "невероятна", колкото си смятал и очаквал, че ще бъде.. Е, за мен тази книга бе "Предимствата на бъдеш аутсайдер" от Стивън Чбоски, по която дори има филм. И, за да бъда напълно честна, харесвам филмът повече (което само по себе си е достатъчно красноречиво).

2. Още две дължини и излизам: Книга, която не си могъл да оставиш преди да я завършиш.

Несъмнено "Без милост" от Лекси Блейк! Вероятно изминаха месеци, от както прочетох тази книга, но все още мога да си спомня възхищението, което изпитвах спрямо така умело изградената сюжетна линия и фактологията, която бе използвана, за да се придаде истинност на историята. Просто.. изумителна!

3. Хлор: Книга,от която ти е залютяло на очите (разплакала те е)

Почти във всеки случай книгите ме разплакват, без значение дали от радост или от тъга! Затова и тук изборът на само едно заглавие ще бъде далеч по-трудна задача от очакваното.. Добре, за протокола ще посоча "Гласът на любовта" от Мия Шеридан, която наскоро чисто и просто ме остави без думи.. и сълзи. 

4. Сам на шезлонга: Книга, която не ти е харесала, но всички други харесват.

Ще започна с това, че аз съм човек, който се занимава с ревюиране на книги и който винаги се старае да чете и между редовете, за да навлезе изцяло в сюжета на книгата и следователно - да напише честно ревю. Но.. отново "но", все пак винаги се появява една книга, чиито авторов стил не е напълно .. в мой стил. И в случая това се оказа "Софийски магьосници" от Мартин Колев. Прочетох много положителни отзиви, но аз така и не успях да отвърна със същото.

5. Водата е перфектна: Книга, която препоръчваш на всички.

Буквално всички, независимо дали четат художествена литература или не, са чували от мен похвални слова относно "Ясновидниците" от Либа Брей! Знам, може би на моменти ставам малко дразнеща дори, но няма да спра, докато всеки един човек в моето обкръжение не прочете тази дяволски добра книга! Същото важи и за "Споделени тайни" от Колийн Хувър! Просто.. просто ги прочетете, ясно!?

Ако четете това, значи вече сте достигнали края на book tag-а и е крайно време да ви пожелая лека вечер, но преди това: каня всеки един, който още не е направил тага, да се включи и сподели своите собствени отговори на поставените въпроси! Да, сега вече мога спокойно да ви полежая лека и книжна вечер! И доскоро!

Ревю: "Гласът на любовта" от Мия Шеридан

   Когато Бри Прескот пристига в идиличния малък град Пелион, щата Мейн, тя се надява, че най-сетне ще намери спокойствието, което отчаяно търси. Но още първия ден съдбата я среща с Арчър Хейл – самотен мъж, който таи огромна болка.
   Арчър води изолиран и затворен живот, преди Бри да нахлуе в мълчаливия му свят. Скоро младата жена разбира, че Пелион е затънал в тайни и предателства, чийто център е младият мъж. Тяхното разкритие ще разтърси живота в малкото, спокойно градче...

   „Гласът на любовта“ е историята на жена, окована от спомена за една ужасна нощ, и за мъж, чиято любов е ключът към свободата й. Разказ за един разяждан от мъка мъж, загубил гласа си при ужасен инцидент, и жена, която му помага да открие себе си.

   Романът е сред 100-те най-добри романтични книги в класацията на Goodreads. Той е бестеселър на New York Times, USA Today и Wall Street Journal.

* * *

   Любовните романи, както повечето вече сте забелязали, са моя слабост и независимо от сезона, независимо от времето или мястото, аз съм способна да захвърля всичко и просто да се потопя в поредната романтична история. И очевидно този път се случи именно това, макар рафтът ми с книги да прелива от непрочетени заглавия, всеки от които от различен жанр, аз отново се захласнах по любовния роман. 

   Историята ми с "Гласът на любовта" е дълга, малко усукана, но завършваща с щастлив край, обещавам. Навлизането ми в сюжета на книгата бе плавно, но последвано от купища въпроси относно неразкритата предистория, чиито отговори тепърва ми предстаеше да узная. Защо Бри е напуснала родният си град и приятелите си? Какво се е случило, за да загуби баща си? И кой е онзи мистериозен и вечно мълчалив мъж, криещ се зад високите стени на дома си? И именно тези въпроси измъчваха съзнанието ми, когато времето ме пристискаше и бях принудена да затворя книгата. А авторката по никакъв начин не ми помагаше в борбата със собствените ми мисли, поставяйки все нови и нови въпросителни. И това ако не е е своебразна форма на мъчение, не знам какво е!? 

"По дяволите, аз знаех, че я обичам - безумно, с всяка частица на сърцето си, дори с разбитите частици, дори с онези частици, които се чувстваха недостойни и непотребни. А може би с тях най-много от всички."

   "Гласът на любовта" е първата и за момента единствена книга от Мия Шеридан, до която съм се докосвала, и ще излъжа, ако кажа, че не съм подходила с известа резервираност в началото. Необходими ми бяха обаче само няколко страници, за да се потопя в сюжетната линия и да осъзная, че книгата безсъмнение ще се превърне в едно от моите книжни попадения за годината. 

   Стилът на писане на Мия Шеридан е чувствен, но и ефирен, на моменти хумористичен и в същото време затрогващ. А той, в комбинация със заплетеността на сюжетната линия и загадъчната нотка в образите на героите, изгражда една неповторима любовна история, умело подправена с доза мистерия и щипка драма.

   Онова, което придава на историята магичност обаче са именно оригиналните герои, а тук те са не само оригинални, но и изключително реалистично изградени. Като читател ценя достоверността в книгите и тук тя е допринесена най-вече благодарение на главните герои, чиито образи са лишени от каквато и да е била идеализация. Дори напротив, те са сложни, с индивидуален характер и начин на мислене герои, дарени с чар, към който е невъзможно да останете безразлични. 

"И понякога ти е нужно единствено това - един човек, който ще пожелае да чуе сърцето ти, да чуе гласа, който никой никога не се бе опитал да чуе."

   Бри Прескот вероятно ви звучи като име на заможно и благословено от съдбата момиче, което живее в скъпото си имение и бива обгрижвано от десетки прислужници. Е, ще ви разочаровам, съобщавайки ви, че Бри е всичко друго, но не разглезена или пък благословена от съдбата. Загубила баща си при злощастен инцидент, съсипана от вина и преследвана от собствените си демони, тя оставя всичко зад гърба си - дома , роднините и приятелите си, и заживява в малка вила в покрайнините на също толкова малкото градче Пелион. Градче, което тя се надява да върне искрата в очите й и да и помогне да надвие болката от загубата. 

   Там, сред покрайнините на Пелион обаче живее още един човек, станал жертва на ужасяваща трагедя. Трагедия, нанесла му не само външни, но и вътрешни травми. Забравен от останалите жители на града и потънал сред сенките на собствения си дом, Арчър е член на едно от първите семейства, заселили се по земите на Пелион, но за нещастие - и единственият останал жив наследник след трагедията, покосила семейство Хейл. Никой в града не знае какво със сигурност се е случило в онзи злащостен ден, но каквото и да е то, завинаги е белязало живота на Арчър. 

"Може би, когато ставаше дума за болка и отговорност за нашите постъпки, нямаше правилно или грешно, нито черно и бяло, а само хиляди нюански на сивото."

Наситена с емоции и неочаквани обрати, "Гласът на любовта" е сладко-горчива любовна история за две белязани от трагична загуба души, чиито съдби неочаквано се сблъскват и преплитат. И макар заслепени от собствената си болка, те успяват да зърнат в очите на другия и да осъзнаят, че само и единствено заедно са способни да превъзмогнат миналото и да отворят сърцата си за бъдещето.

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "Без милост" от Лекси Блейк

   Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.
   След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.
   Първата мисия е на изключително чаровния и умен юрист Райли. Задачата му е да саботира огромна сделка на „Страткаст“ и да съблазни Ели Стратън, наследницата на компанията, чийто покоен баща е съучастник в убийството на съпрузите Лолес.
   Макар първоначално да е напълно отдаден на мисията си, Райли започва да се възхищава на благородството на Ели и бързо се влюбва в доброто й сърце. А когато картите падат на масата, Райли трябва да избира между отмъщението, за което се е подготвял през целия си живот, и жената, без която е сигурен, че не би могъл да живее...

„Едно неразкрито убийство, заплетени интриги и страстна любовна история – увлекателна смес, която ще ви държи в напрежение до последната страница.“
ГИЛТИ ПЛЕЖЪРС БУК РИВЮ

* * *

   Историята ми с тази книга е дълга, оплетена, но, въпреки всичко, завършваща с щастлив край! Или до колкото може да се нарече щастлив край напълно непредвидимия финал на книгата и прикачения към него откъс от продължението, който просто ме изкушава още веднага да го започна! Преди да се гмурна отново в историята на семейство Лолес обаче искам да ви споделя какво именно обикнах в нея и защо, по мое мнение, всеки един от вас трябва да посегне към нея!

"Отмъщението бе само част от техния план. 

Другата бе справедливото възмездие."

    Навлизането ми в сюжета на "Без милост" не бе плавно, не бе плахо и лесно, напротив, то бе внезапно, неподозирано емоционално. Сякаш авторката нито за миг не се бе двоумила при избора си, безпощадно хвърляйки читателя насред една кървава и също токова безпощадна битка между родовете. И именно това ме привлече в книгата. Защото в нея няма нищо подсладено, защото тя не е една от онези илюзорни любовни истории. Не, тук властва истината, реалността. Тук, в "Без милост" ще се сблъскате с лъжи, измами, убийства, загуби, разбити семейства и още по-разбити души, но и ще преоткриете истинността, красотата, любовта, надеждата, мечтите. Може би не веднага, но, когато се случи, ще разберете, че чакането несъмнено си е струвало!

   Привързването ми към героите бе неизбежно. Искрено се възхищавам на Лекси Блейк за така реалистично изградените персонажи, чиито чувства сякаш оживяваха измежду редовете. Всеки един от тях - красиво различен и уникален по собствен начин.

   Братята Лолес, макар и братя, бяха коренно различни помежду си, но обединени от една обща кауза, отмъщението, те се превръщаха в добре обучена армия, готова за финалната битка. Онова, което най-вече обикнах в тях бяха неспирните закачки и малките кавги, които се превърнаха в символ на любовта и лоялността им един към друг. 

   Райли е верен на каузата, верен на семейството, и именно това го отвежда в "Страткаст" и запознава със зашеметяващата и вярна на мечтите си Ели Стратън, дъщерята на Филип Стратън - един от убийците на родителите на братята Лолес. А целта на Райли е една, да съблазни и съсипе наследницата на "Стратън"- корпорация, построена върху лъжи, измами и убийства. И макар в началото задачата да изглежда проста, скоро Райли осъзнава, че жаждата за отмъщение е заменена от нуждата да защитава и обича Ели. Но нещата загрубяват, когато истината излиза наяве, а заедно с нея започват да изплуват все нови и нови доказателства за скритите мотиви на бизнес партньора на Ели. Играта неочаквано придобива нов обрат и единственият, способен да измъкне наследницата на "Стратън" от клопката, се оказва самият Райли. 

"Време беше да се събуди и да помирише мириса на барут. Приятелското изкупуване се бе превърнало в истинска битка."

   Идва ред и на сюжетната линия и единственото, което мога да спомена тук е, че Лекси Блейк ме остави без думи.. Очаквах просто една любовна история, която да ме разсее от действителността, а всъщност останах изумена и причината за което не е само умело съградената сюжетна линия, а и всичката фактология и бизнес термини, които придаваха магичност и истинност на книгата и я караха да оживява пред очите ми. А това е само началото на поредицата.. Какво ли ми готви авторката в продължението?

"Чудя се какво ще стане у всеки един от нас, след като това отмъщение приключи. Дали ще продължим да бъдем толкова близки? Дали ще открием, че през цялото време ни е липсвало нещо съвсем различно?"

Безмилостно обсебваща, "Без милост" е книга, която ще ви откъсне от реалността и безсъвестно ще ви държи далеч от нея, докато не достигнете до самия й край. И дори след това тихо ще нашепва в съзнанието ви, принуждавайки ви да посегнете към продължението.

Ревю: "Алеа Аквариус: Цветовете на морето" от Таня Щевнер

   Алеа най-сетне е разбрала защо открай време се чувства някак особено, някак различна от другите. Тя е морско момиче. Но не спира да я терзае мисълта какво се е случило с родната ѝ майка и защо подводният свят сякаш е престанал да живее.
   Възможно ли е тя да е единственият оцелял морски човек

   И така, екипажът Алфа Кру поема курс към обвитото в тайни езеро Лох Нес в Шотландия. Не само Алеа се надява да намери там очакваните отговори. Ленокс също се пита дали не е морски човек. И дали това не е причината за магическото привличане между двамата. А в Лох Нес ги чакат разкрития, от които им спира дъхът...

* * *

   Поредицата "Алеа Аквариус" не е от типа поредици, към които обикновено бих посегнала в библиотеката. След прочитането на първата книга - "Алеа Аквариус: Повикът на водата" - обаче осъзнах, че всъщност.. тайно копнея възможно най-скоро да узная къде ще отведе океана Скар и Ленокс в тяхното търсене на истината за миналото йм и какви приключения Таня Щевнер е подготвила за екипажа на платнохода „Круцис“ по пътя им към езерото Лох Нес. А това, което открих в "Алеа Аквариус: Цветовете на морето", повярвайте ми, си струваше чакането!

   Израстването на героите е неизменна част от сюжетната линия на книгите, а в поредиците се предполага то да бъдe дори по-изразено и осезаемо за читателя. И личностното израстване на Тес, Алеа, Бен, Ленокс и малкия Сами в "Алеа Аквариус: Цветовете на морето" по нищо не отстъпва пред това във всяка друга поредица, с която съм имала възможността да се запозная до момента. Дори напротив, тук то заема почетно място наред с разкриването на някои изключително важни подробности около мистериозния подводен свят, от който Ленокс и Алеа произхождат. 

   Най-интригуващото личностно израстване тук обаче не принадлежи, както се случва в повечето книги, на главната ни героиня Алеа. Не, тук то бе представено именно в лицето на малката, на пръв поглед неустрашима Тес, която разкри една напълно нoва и неочаквана, поне за мен като читател, своя страна. А за да бъда честна, тази страна ми хареса далеч повече от илюзорния образ, който тя бе изградила за себе си в първата книга. Но без повече подробности, останалото ще научите сами!

"Много добре си спомняше първия разговор с Тес. Тогава приятелката й каза, че животът е твърде кратък, за да скучае. Колко силна и самостоятелна изглеждаше тогава! Постепенно обаче Алеа се научи да вижда зад хладната маска на Тес. Смелата пиратка с корава обвивка се оказа с меко сърце."

   Премеждията, през които Алфа Кру са принудени да преминат в продължението на поредицата за Алеа Аквариус, за пореден път ме изумиха и оставиха със свито сърце в очакване на развръзката. Защото, макар годините си, екипажа на кораба Круцис не се колебае да се втурне в следващото голямо приключение, или в случая - следващата голяма неприятност, а те винаги са напълно неочаквани и.. бях казала, епични! 

   Онова, което харесвам в стила на Таня Щевнер е, че тя винаги влага дълбок смисъл зад събитията, разказани в книгите й. А тези събития са свързани с някои особено сериозни, но често отбягваните в прочетната литература проблеми: замърсяването на водите, изхвърлянето на токсични отпадъци в тях и най-вече - проблемът за разкъсаните семейни връзки. И още десетки други, разбира се, които заслужават далеч повече внимание от отделенто им!

   Стилът на писане на авторката, от друга страна, не се откроява с голям набор думи, но това, смятам, е напълно разбираемо, имайки се предвид възрастовата група, към коята поредицата приспада. Въпреки това обаче стилът на Щевнер си остава все така вълнуващ, лесен за възприемане от читателя и лишен от натоварващите описания, характерни за жанра.

"В живота правдата и неправдата много често се намират съвсем близо една до друга - отсъди философски той. - По волята на случайността попадаме от едната или от другата страна. Ние с теб просто имаме лош късмет, това е."

   Поредицата за Алеа Аквариус ме изуми още в самото начало и продължава да ме узумява с всяка следваща книга, защото макар тя да е насочена най-вече към подрастващата група читатели, тя е способна да докосне и повлияе на всеки един, посегнал към нея. И съветът ми е, не се колебайте, прочетете тази книга! Незазвисимо на каква възраст сте, независимо дали вярвате в магични морски същества или в истинноста на идеята за плаващ с деца кораб в открития океан! Прочетете я или пък я подарете на приятел, нека тя попадне в ръцете на колкото се може повече читатели! Прочетете я, защото тя ще ви напомни никога да не спирате да вярвате в чудеса.

А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна събота!
И нека винаги ви придружават добри вълни!

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "Девети ноември" от Колийн Хувър

   В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.
   На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.

„Това е следващата ви любима книга.“ - РТ БУК РИВЮС 

* * *

   Всеки път си повтарям, че това ще бъде последната такава книга, която чета. И всеки път когато започвам такава книга, вътрешно се проклинам заради слабостта си. Предполагам трябваше да съм си научила урока още с прочитането на "Споделени тайни".. Но любовта ми към книгите на Колийн Хувър е по-силна от страха дали сърцето ми ще съумее да преживее още един подобен драматичен сюжет и още по-драматичен финал. А този в "Девети ноември" е меко казано драматичен!

"Аз се смея, облекчен, че тя.. че тя просто съществува. И че имаме щастието да се родим в един и същи живот, в една и съща част на света, в един и същи щат. И че след всички тези години, за мое изумление, не бих искал да променя нищо от това, което в крайна сметка ни събра заедно."

   Нещо, което всеки от вас трябва да знае за книгите на Колийн Хувър е, че те ще откраднат сърцето ви. Ще го накарат да се разтупти, да запърха от вълнение. Но в даден момент ще го изпуснат от топлата си прегръдка, оставяйки го да полети неизбежно надолу и да се пръсне на милиони, милиарди малки парченца при сблъсъка. Но не се плашете, защото макар тази болка да е сладко-горчива на вкус, след нея следва един поразителен, несравнимо удовлетворяващ финал. А той, повярвайте ми, си струва всяка секунда терзание.

   Неспособна съм да опиша какво наистина чувствам към "Девети ноември". Обичам, не, обожавам тази книга заради разтапящата сърцето любовна история, обратите, които крадяха дъха ми, и заради старателно съградената сюжетна линия, която инатливо не напуска мислите ми вече дни наред. Но и я мразя, защото ме накара да изплача толкова много сълзи, да премина през всички възможни емоционални състояния, познати на човека, докато стигна до последната й страница. Мразя я защото до последно не знаех какво да очаквам, а тази неизвестност просто ме убиваше. Но най-вече, мразя я, защото не мога да спра да я обичам въпреки всичко това.

"Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са."

   Фалън е един изключително силен персонаж. И не само заради преживяния в миналото й трагичен инцидент, белязал завинаги съзнанието и почти цялата лява половина на тялото й. Тя е силна заради всичките препятствия, пред които животът я поставя дори след това - годината възстановяване, загубата на работата и кариерата й, отчуждението от собствения й баща. Събития, способни да сринат всеки, но не й Фелън, която, макар срама от белезите си, продължава да се бори за кариерата си на актриса. А първата стъпка към осъществяването на целите й е изоставянето на родния й град Лос Анджелис и преместването й в непознатия, но предлагащ безгранични възможности Ню Йорк. Но способно ли е едно случайно запознанство да промени плановете й? И до колко това запознанство всъщност е било случайно?

   Бен също е преживял много за своя 18-годишен живот, но това не го спира да се следва мечтата си. А след запознанството му с Фалън, тя е написването на любовен роман за живота им, който според сключената между двамата сделка, трябва да бъде завършен до петата им среща на 9 ноември. Когато се предполага и, че двамата ще са постигнали мечтаното и, ако между тях все още има искра, ще да бъдат заедно. Или поне такива са условията: без никакво следене в социалните мрежи, без телефонни разговори и срещи в друг ден, освен на 9 ноември всяка година, когато ще разказват как протича живота им и до къде са стигнали с осъществяването на целите си. В условията дори присъства правилото те да продължат да се виждат с други хора и да ходят на срещи, за да не изпускат нито един момент от живота си, докато очакват следващия 9 ноември. И макар сделката им първоначално да изглежда като добра идея, съвсем скоро става ясно, че поставените от самите тях правила стават все по-трудни за спазване. Особено когато чувствата между двамата нарастват с всяка следваща среща, а тънещото в мистерия минало на Бен заплашва да унищожи всичко по пътя си, ако бъде разкрито. 

   Колко дълго обаче съдбата ще съумее да запази тайната му? И дали тя ще го сближи с Фалън или ще ги раздели завинаги?

" "Тя ме обича“ в кавички.

Тя ме целуна с удебелен шрифт.

ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.

Тя си отиде с многоточие… "

Отличаваща се със своята нестандартност и омайваща сюжетна линия, "Девети ноември" е една сладко-горчива любовна история, която несъмнено няма да съумеете да забравите.

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Сблъсък на минало и настояще в "Спящата и вретеното"

   Всички ние в детството си сме чували приказката за Снежанка и седемте малки, но храбри джуджета, които я спасяват от злините на Злата царица, нали така? Или пък тази за Спящата красавица, прокълната да се убоде на вретено и да заспи дълбок сън, от който може да я пробуди единствено целувката на истинската любов? Все приказки за вълшебства, приключения и любов, приключващи с "И заживели щастливо".

   Тази приказка обаче е по-различна. В нея няма да откриете смел принц, който пропътува през гори, планини и морета, за да събуди Спящата красавица от сънното проклятие. Не, вместо това ще се запознаете с безстрашна бъдеща кралица, готова да пожертва собствения си живот и сватбен ден, за да спаси принцесата и цялото й омагьосано кралство. В тази приказка няма да откриете и нито една фея орисница, а три непознаващи страха джуджета, които ще последват кралицата в това изпълнено с опасности приключение. И определено няма да откриете щастливия край, в който принцът и принцесата се омъжват и заживяват щастливо, а.. Е, тук сами ще разберете какво ще се случи. По едно нещо обаче "Спящата и вретеното" прилича на останалите приказки и то е че тя несъмнено ще ви накара да я обикнете. И то именно заради нейната нестандартност и иновативност!

   Неспособна съм да подбера правилните думи, с които да опиша колко много обикнах тази книга. И надали някога ще бъда. Затова ще прескоча прилагателните, с които обикновено обсипвам началото на ревютата си и ще продължа направо към причините за неочаквано зародилата се в мен любов към "Спящата и вретеното" и нейния автор.
   Нийл Геймън е удивителен автор и несъмнено ненадминат в създаването на нови приказни герои и светове. Убедих се в таланта му още с прочитането на "Скандинавска митология", но тук не става дума само за преработката на малкото запазени скандинавски митове. Не, тук авторът създава един напълно нов и непознат досега на читателите свят, макар и съграден върху основите на вековни приказни истории. А този свят е непредвидим и именно в това се крие неговата магичност.
   Стилът на писане на Геймън е своеобразен сблъсък на лекота, така типична за жанра, хумор и символика. А в допълнение с превратността на действията, книгата се превръща в едно неповторимо книжно съкровище, до което, повярвайте ми, всеки трябва поне веднъж да се докосне.

   Онова, което е невъзможно да не споделя като основна причина за посягането ми към книгата обаче са спиращите дъха графики, красящи корицата, а и всяка друга страница от книгата! Семпли и все пак чувствени, те са идеалното допълнение към вече и без това достатъчно изкусителната сама по себе си история.

Обвита в магичност и подправена с щипка новаторство, "Спящата и вретеното" е една великолепна осъвременена версия на две приказки, стари колкото света. Версия, която ще ви напомни, че под качулката не винаги се крие злодей, така както и под короната не винаги стои принцеса..