Ревю: "Може ли да се срещнем отново?" от Алисън Морган

   Бри Какстън, собственичка на агенция за запознанства, е посветила живота си на любовта и може да се похвали с 98 % успеваемост. Тя е на върха в своята кариера и очаква публикуването на първата си книга. Бри ще е щастлива и доволна дори само да види творбата си отпечатана, но връхлетялата я изневиделица семейна криза я поставя пред истинско изпитание: тя се нуждае от немалка сума пари, при това бързо. И в личния ѝ живот цари хаос, след като гаджето ѝ я зарязва в момент, когато тя очаква да ѝ предложи брак. Но кой ли ще си купи книга за любовта, написана от жена, чийто любовен живот е пълна бъркотия?
   Принудена да спечели интереса на читателите, като разкрива подробности от любовната си връзка пред любопитна журналистка, Бри сключва сделка със свой клиент, попаднал в нейните два процента неуспех. Никсън е очарователен, загадъчен и невъзможен за сватосване, но Бри се нуждае от гадже за пред медиите и Ник трябва да изиграе тази роля. В началото всичко започва просто като бизнес и Бри е изненадана, когато светът неочаквано се влюбва в Ник и тяхната фалшива любовна история, а стъписването ѝ е още по-голямо, когато открива, че се наслаждава на компанията му. Оплитайки се все повече и повече в паяжината от лъжи, Бри започва да се чуди коя всъщност е истината, докато открива мигове на щастие, смях и откровение с мъжа, който би трябвало да бъде всичко друго, но не и Прекрасния принц.

* * *

   Есента е магичен сезон, пъстър, меланхоличен и .. идеален за малко романтика. А какво по-прекрасното от това да се потопиш в една романтична история, докато дъждът тихо ромоли зад прозореца ти? Е, поне според мен, нищо! И съм повече от щастлива, че тазседмичният ми избор бе именно "Може ли да се срещнем отново?". И за протокола, отговорът ми е да, Алисън Морган, особено ако и останалите ти творби са толкова великолепни колкото тази!

   За мен, като читател, хуморът винаги е играл една изключително важна роля в конструкцията на сюжетната линия в книгите. А в "Може ли да се срещнем отново?" хуморът не само присъства, той прелива измежду страниците! И за да бъда напълно честна, именно това бе причината историята така силно да ми повлияе и впечатли! 

   Оставяйки хуморът настрана, другият важен елемент за мен се оказа романтичната нотка, превърнала се в неразделна част от отношенията между главните герои. И не само. В тяхната връзка, и с това имам предвид емоционална връзка, властваше една съвършена хармония. Сякаш срещата им е била всичко друго, но не и случайност, нещо отдавна предначертано, изискващо  от тях единствено всеки да последва своя път. И да се срещнат по средата.

"- Хората не бива да бъдат съдени по най-лошите моменти в живота им. Съсредоточи вниманието си върху това, което е формирало живота ти, не се крий от него."

   За мен Бри бе и все още е един изключително свеж и забавен персонаж, който немалко пъти ме разсмиваше със своите саркастични коментари и с неповторимото си чувство за хумор и самоирония! Да проследя живота на този персонаж бе като глътка свеж въздух на фона на винаги войнствено настроените герои от фентъзи литературата, с които се срещнах напоследък. Затова, ако и вие като мен изпитате неистова нужда от почивка от заплетените сюжетни линии и екшън сцени, ви препоръчвам да посегнете към "Може ли да се срещнем отново" и да прекарате неделния дъждовен ден в компанията на лъчезарната и остроумна Бри. Бри, благодарение на която, гарантирам ви, усмивката ви е вързана в кърпа. 

   Шон.. хмм, имам смесени чувства относно този персонаж. Още в самото начало не знаех какво да мисля за него. Някак, независимо от идеализираното мнение на Бри към него, нещо в този персонаж винаги ме отблъскваше. Ник от друга страна ме спечели още преди дори да съм успяла да го опозная напълно. Мил, забавен, непретенциозен и, обратно на очакваното, напълно лишен от каквито и да било неискрени чувства. Но онова, което искрено ме впечатли в него бе разбирането и търпението, с което той подхождаше към Бри и страховете, които години наред я преследват и измъчват. За тях обаче ви оставям сами да научите.

   По традиция ще споделя и малко за второстепенните герои, които, да си призная, събудиха в мен не по-малко интерес и от главните такива. Сред тях най-вече се открои Андрю - вежливият и забавен най-добър приятел на Бри, който чисто и просто изпъкна със своята чаровност и добродушност. Да не забравяме и че именно той бе дясната ръка на Бри при изпълнението на плана ѝ. Отново само вметвам, не издавам. 

   Другият второстепенен герой, когото за нищо на света не бих изпуснала, е ексцентричната, но изключително сърдечна баба на Бри. Която, за жалост, е и единственият помен от голямото сплотено семейство, към което самата Бри някога е принадлежала. 

   Повярвайте ми, бих искала да споделя още толкова много с вас за героите, но както знаем, не друг, а те съставят книгата и ако продължавам с това темпо още мъничко и ще ви разкрия цялата сюжетна линия. Затова ви оставям сами да опознаете останалите персонажи, обитаващи страниците на "Може ли да се срещнем отново?", а заедно с тях - и цялата история.

"- Осъзнаваш ли, че ще изгниеш в ада заради всички тези лъжи? - дразни ме Никсън.

- Някой трябва да ти прави компания."
  
Остроумен, романтичен и затрогващ, "Може ли да се срещнем отново?" е роман за надеждата, за мечтите и жертвите, които сме склонни да направим в името на тяхното осъществяване. Роман, в който щом се потопите, няма да пожелаете да изплувате.

Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Послание до читателите

"Някои книги трябва да бъдат опитани, някои погълнати, но малко от тях трябва да бъдат сдъвквани и усвоявани добре".
Гюстав Флобер

 

   Всеки читател някога е страдал от "книжна апатия", или поне така аз наричам моментите, в които реално нямам желание за четене. Когато книгата лежи на масичката до мен, а аз не искам да я разтворя. Наречете го reading slump, книжна меланхолия, ако щете, като читатели знаем, че заглавието е просто подробност. При мен тази книжна апатия обаче продължи по-дълго отколкото бях очаквала - целият месец септември. Това, разбира се, се отрази и на книжната ми равносметка в края му:
• брой започнати книги - 2,
• брой прочетени книги - 2.
   И няма да лъжа, бях много разочарована от себе си. В последствие обаче стигнах до извода, че проблемът не бе само reading slump-а, в който бях затънала. Не, вече ставеше въпрос за нещо далеч по-сериозно и то е, че в един момент бях започнала да приемам четенето като задължение, което, в случай че не изпълнех в даден обем, ме измъчваше и натоварваше психически. И макар да знаех, че това е смехотворно, продължавах вътрешно да се терзая, че вече е средата на месеца, а аз имам завършена само една единствена книга.
   Именно тогава, през този изключително натоварен от към пътувания и емоции месец септември осъзнах, че.. реално няма значение броя книги, които сме прочели, това са просто цифри. Важни са чувствата, които изпитваш докато си в компанията на дадена книга, защото именно с тях ще я свързваш в последствие, когато заглавието нахлуе в мислите ти. А кой читател иска за свързва някой от книгите в библиотеката си с нежелание?!
   А след това мое "прозрение" се появи и идеята за публикацията - да ви споделя и един вид успокоя, че да си дадете кратка почивка от литературата не е престъпление, нито е повод за срам и го споделям с вас главно защото, повярвайте ми, винаги ще се намери някой, който да ви упрекне за това. Аз лично съм се срещала с подобни хора. Затова спрете, дайте си сметка дали харесвате четивото в ръцете си, дали прочитането му реално ви доставя удоволствие и ако е така, то тогава и само тогава му отделете от своето време. Ако обаче отговорът ви е не, затворете книгата! И не се обвинявайте за което. Не се насилвайте да четете нещо, което ви натоварва, разтройства или чисто и просто не харесвате. Защото всеки читател трябва да се научи да разпознава кога е настъпил момента, в който е крайно време да се откаже от скучната книга и да даде шанс на друга!
   И накрая ще кажа само: Четете! Но четете колкото и както вие пожелаете! Четенето е хоби, удоволствие, не го превръщайте в състезание!

Ще се радвам да прочета в коментарите за някой от вашите reading slump-ове и за позицията ви относно написаното :) Лек и книжен уикенд!