Поетична треска

За мен поезията е спасителна лодка, приятел, винаги готов да протегне ръка, за да ме издърпа от дълбините на меланхолията. Или както твърди самата Рита Дав: „Поезията е езикът в неговата най-чиста и най-мощна форма.”.

Този месец отделих цялото си свободно време на книгите и най-вече на поезията, в резултат на което през последната седмица завърших три стихосбирки, превърнали се в тема на разговор в много от книжните общества. И истината е, че не мога да бъда по-благодарна на самата себе си, задето посегнах към тях, независимо от споходилите ме съмнения. Да прочета тези стихосбирки бе едно незаменимо преживяване, което ми помогна отново да разтворя очи и да зърна света в най-красивите му цветове!

Стихосбирките са насочени главно към темата за себеосъзнаването и себеприемането, а феминистичната им нотка им придава съвременността и иновативността, която така ожесточено търсех. Това е и причината сами по себе си те доста да си приличат. Въпреки това обаче всяка една се отличава със собствен стил и характер, нетипичен за останалите.

Ето и кои са те:

"The Princess Saves Herself in this One"
by Amanda Lovelace

"if
love
is a
battlefield
then I
must have
forgotten
all of
my armor
at
home."
- a war I never agreed to fight

Всичко започна с това малко книжно съкровище, с което се сдобих благодарение на неизчерпаемия ми инат в търсенето на електронния му вариант. И още след първите няколко страници осъзнах, че целият труд и време са си заслужавали! В сборника се развиват темите за кражбата на детската непорочност и детство, за търсенето на собствената ни самоличност в този непостоянен свят. Онова, което го откроява от останалите обаче е използването на метафората за уплашената и заключена във високата кула принцеса, която с години чака пристигането на принца, който да я избави от затвора й. Както обаче гласи заглавието, тук принцесата сама спасява себе си!

"Love Her Wild"
by Atticus

"Don't ask her to be a rock
for you to lean upon
instead, build her wings
and point her to the sky
and she will teach you both to fly."

Особено любим сборник от стихове, чиито добавени фотографии сякаш са отражение на съпътстващите ги стихове. Темите тук са по-скоро насочени към самоосъзнаването и изграждането на една здрава връзка със собствената ни буря от емоции, бушуваща зад привидно безизразните ни лица. Един изключително емоционален, но и вдъхновяващ сборник, който за пореден път ми доказа, че красотата на поезията не се крие единствено в старите книги!
 

"Your Soul is a River"

by Nikita Gill

"Of all the things
That are most flammable
In the history of the world,
I have encountered
Nothing
More flammable
Than the human heart." 

Последната книга, която успях да завърша по време на моята поетична треска е и една от най-добрите, прочетени от мен до момента! Причините за привързаността ми към този сборник са безброй, но най-явната, това е метафората за космоса и звездния прах, който всъщност е част от нас и ни превръща в деца на вселената. Темите тук се припокриват с гореспоменатите, но, поне според моето скромно мнение, "Your Soul is a River" се отличава със своята особено изразена феминистичност. И, макар и със свито сърце, мога да твърдя, че този сборник се оказа любимият ми от трите и с огромно нетърпение се надявам съвсем скоро да завърша и останалите от авторката!

 Това е и краят на публикацията ми, надявам се тя да ви е харесала или поне да ви е накарала да се усмихнете! Чувствайте се свободни да оставите мнението си относно книгите по-долу в коментарите. С радост бих прочела кои са и вашите любими сборници с поезия! 
А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна седмица!

Ревю: "Леговище на сънища" от Либа Брей

   Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта - да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци.
    Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания...
    Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ? да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?

   С часове се чудих как да започна това ревю, какво да напиша, за да изразя възхищението си към тази книга и авторката й като цяло. И ето ме тук, все още неспособна да подредя мислите си и същевременно с това безсилна пред желанието да споделя с вас кое всъщност в "Леговище на сънища" пробуди нестихващата вихрушка от емоции вътре в мен. Е, настанете се удобно и се подгответе да узнаете кои са причините именно тази книга вече дни наред да обитава мислите ми и да краде съня ми. Приятно четене!

"Нощта идваше за своята будна смяна. 
Неоновият град раздираше шевовете на деня 
и големият карнавал на сънищата започваше."

   Онова, което в началото ме объркваше, но което съвсем скоро обикнах в Либа Брей, това е нейният нестандартен, но изпъстрен от емоции и движение стил на писане. Рядко се среща автор, способен да придаде дори на най-простата и привидно безлична обстановка усещане за мистичност и дълбочина. А за мен Либа Брей е повече от ненадмината в това. Богатият й речник и непознаващото й граници въображение създават едни от най-реалистичните и магични сами по себе си моменти, които някога съм имала възможността и най-вече честта да прочета. Това е и причината вече с притаен дъх да очаквам продължението!

"Обикновените хора бяха способни на необикновено смели постъпки. 

Това беше единствената магия, която Сам познаваше и на която вярваше."

   Героите за пореден път ме оставиха безмълвна пред тяхното безспорно израстване спрямо първата книга: "Ясновидците". Тук те не само са по-уверени в себе си и способностите си, но и по-близки помежду си от всякога. Всеки, поел по своя път и съсредоточен в собственото си бъдеще, който накрая все пак се озовава пред вратите на Музея на американския фолклор, суеверията и окултното. Всеки със своята магична дарба, която да използва в борбата срещу разбунтувалите се духове, но и която тепърва му предстои да опознае. Лин, Тета, Джерико, Ийви, Хенри, Мемфис, Сам и Мейбъл, един колкото необикновен, толкова и славен екип, готов да се изправи пред всяка опасност и всеки пробудил се от отвъдното демон, изпречил се на пътя им.
   Освен с духове и всеподобни създания обаче героите са принудени да се борят и със собствените си демони, обитаващи най-тъмните късчета на съзнанията им. Демони, далеч по-опасни от онези, които се крият сред сенките на Ню Йорк и само чакат да чуят песента на своя водач. По-опасни от Пентаграмния убиец, по-опасни дори и от самия Мъж с цилиндъра.

    

"Но сънищата се изплъзваха лесно. 
Присъщо им е движението напред. Нагоре. Надалеч. 
През всички бариери и граници. Към света.
Това важи и за кошмарите."

  И тук присъстваха много от персонажите, с които авторката ни срещна в първата книга, като например малкия брат на Мемфис - Исая, чиято ясновидска дарба е по-силна, от колкото Мемфис някога е предполагал и която нараства с всеки изминал ден; Бил, чиито тъмни сделки заплашват не кой да е, а самият Исая; сестрите Проктър и още десетки други, чиято роля в сюжетната линия е не по-малко важна от тази на самите Ясновидци.

   Хуморът и сарказмът на героите са едни от любимите ми елементи, без които иначе книгата губи магията си и съм повече от благодарна на Либа Брей за десетките пъти, в които просто стоях над книгата, една сдържаща напиращия прилив на смях в себе си (често безуспешно), който диалозите между Сам и Джерико или пък Ийви и Сам пробуждаха в мен.

"Сам се стовари на кушетката и изохка.
- Ръцете ми никога повече няма да ми послужат - простена той.
- Несъмнено момичетата в Ню Йорк ще въздъхнат 

с облекчение - промърмори Джерико (..)."

   В книгата, разбира се, не липсваха и романтичните моменти, но този път те не бяха само между Тета и Мемфис. Не, тук се възражда един напълно нов романс, чието бъдеще обаче остава с голяма въпросителна. Между кои е той обаче ще ви оставя сами да разберете.

   И ако сте си мислили, че сюжетът на "Ясновидците" е бил наситен със секващи дъха моменти и обрати, то тогава трябва да ви съобщя, че този на "Леговище на сънища", обратно на всеобщо познатата теория, че продълженията не са по-добри от първите книги, е дори по-вълнуващ. А финалът, всичко друго освен предвидим.

Пропита от магичност и загадъчност, "Леговище на сънища" е продължение на опияняващата история за Ясновидците и дебнещото сред сенките зло, което единствено те са способни да победят. Зло, повело със себе си цял легион духове и демони, гладни за човешка плът.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!