Ревю: "The upside of falling" от Alex Light

   It’s been years since seventeen-year-old Becca Hart believed in true love. But when her former best friend teases her for not having a boyfriend, Becca impulsively pretends she’s been secretly seeing someone.

   Brett Wells has it all. Being captain of the football team and one of the most popular guys in school, he should have no problem finding someone to date, but he’s always been more focused on his future than who to bring to prom. When he overhears Becca’s lie, Brett decides to step in and be her mystery guy. It’s the perfect solution: he gets people off his back for not dating and she can keep up the ruse.

   Acting like the perfect couple isn’t easy though, especially when you barely know the other person. But with Becca still picking up the pieces from when her world was blown apart years ago and Brett just barely holding his together now, they begin to realize they have more in common than they ever could have imagined. When the line between real and pretend begins to blur, they are forced to answer the question: is this fake romance the most real thing in either of their lives?

* * *

   Има книги, които всеки трябва да прочете. Книги, които завинаги променят мирогледа на един читател и го следват през целия му съзнателен живот. Има и книги, които имаме нужда да прочетем. Не защото трябва, не защото някой ни е насъдил идеята, че на всяка цена трябва да ги отметнем от TBR листа си възможно най-скоро. Не, има книги, до които чисто и просто имаме нужда да се докоснем, за да се почувстваме отново изгубени сред страниците и за секунда да забравим за заобикалящия ни свят. За мен "The upside of falling" бе именно това - едно бягство от притискащата ме реалност, към което прибягвах при нужда. Още едно от нещата, които ме свързваха с главната героиня.

"And in that moment, I knew that there was a name for everything 

I was feeling for this girl. It was love."

   Бека не вярва в любовта. Не че не вярва, нека кажем, че тя не смята, че любовта, онази, която не е запечатана в страниците на книга, си струва риска да разбият сърцето ти. Може би защото нейното веднъж бе разбивано и то от собствения й баща, когато един ден просто си тръгнал. Защото тя вече веднъж бе станала свидетел на една пламтяща любов, която завинаги променила живота на нея и майка й щом угаснала. А това довело до единственото решение в очите на младото момиче - бягство сред книгите. Там къдете всичко е предварително написано. Където не съществуват неотговорени въпроси, а любовта винаги завършва с щастлив край.  

   Брет е спортист, от заможно семейство, заможно щастливо семейство. Той е футболна звезда, популярен и, както се очаква, адски привлекателен. Но противно на очакванията, негова цел не са купоните, нито десетките хлътнали по него момичета. Той има за задача единствено да направи баща си горд. Независимо дали това ще означава да прекарва всяка секунда от времето си, играейки спорт, който той самият не харесва чак толкова, или да излъже, че си има приятелка.

   Двамата са привидно различни. Те обаче имат нещо общо - и двамата си нямат гаджета. И когато Бека е притисната в ъгъла, задето не вярва в любовта, и в момент на паника изтърсва, че всъщност си има приятел, на Брет му хрумва брилиантната идея да спаси момичето от ситуацията, твърдейки, че нейният въпросен приятел е именно той. Какъв по-добър начин, да накара баща си най-сетне да спре да му повтаря да оползотвори най-хубавите си години? И двамата печелят, нали така? Неговият баща най-сетне ще бъде доволен, а нейните съученици ще спрат да я мислят за невярващото в любовта момиче с нос, вечно забит в книгите. Това ще бъде просто временно, една малка лъжа, която да затвори устите на съучениците и родители им. Нищо повече!

   Какво ще се случи обаче когато линията между лъжа и истина започне да избледнява? Дали двамата ще успеят да изградят нещо върху основите на една измислица? И дали няма всичко това да остане на заден план когато истината за семейството на Брет стане основна новина в малкия град?

"Something told me this was the beginning of the rest of my life"

   Обикнах героите и начина, по който авторката ги бе изградила - с всички техни недостатъци и грешки. Именно това ги направи така истински в моето съзнания и ми позволи за момент дори да видя себе си в очите на Бека. 

   Обикнах и стила на авторката, който със своята простота и лекота ми позволи да навляза в историята още с първата страница и да открия уюта, който така дълго жадувах. И макар в началото сюжетната линия да изглеждаше твърде предсказуема, с навлизането в историята осъзнах, че на авторката тепърва й предстои да постави препятствията на пътя на главните герои.  

Сладка, стопляща сърцето, "The upside of falling" е книга, която като чаша горещо кафе е способна да денесе уют в душата на чатателя. Това е една история, създадена на основа на стереотипа за американската тийнейджърска мечта, в която обаче всички тези стереотипи биват разбити на пух и прах веднъж щом тайните зад затворените врати на огромните имения станат публично достояние. Затова грабнете книгата, настанете се удобно и се пригответе да бъдете посрещнати както от сладникавата идиличност на историята, така и от неочакваните обрати, които се крият зад всеки нов ред.

Разгледайте ръчно изработените ми 

стикери и книгоразделители в Instagram:

     

Ревю: "Зимна песен" от С. Джей-Джоунс

"„Зимна песен“ е лабиринт от красота и мрак, от музика, магия и бляскави неща, вплетени в едно от изтънчено писателско перо. Това е свят, в който ще искате да се изгубите завинаги."

Мари Лу, бестселърова авторка на „Ню Йорк Таймс“

   Последната нощ от годината. Настъпват зимните дни и идва време Краля на гоблините да напусне своите владения и да търси невястата си...

   Откакто се помни, Лизл слуша легенди за красивия, опасен Крал на гоблините. Неусетно те са завладели ума и духа й и са се превърнали в извор на вдъхновение за музикалните й композиции. Но Лизл вече е на осемнайсет, животът й е зает изцяло от грижи за семейната странноприемница и тя осъзнава как се отдалечава все повече от мечтите си и от музиката.

   Изведнъж всичко се преобръща - Краля на гоблините отвлича сестра й и Лизл няма друг избор, освен да ги последва в Подземното кралство и да се опита да я спаси. Но този странен, завладяващ свят и неговият мистериозен владетел неочаквано привличат младата композиторка, а това я изправя пред немислимо решение... Времето и древните закони не са на нейна страна и Лизл трябва да открие истинската си същност, преди съдбата й да бъде предрешена.

"Пропита с музика и магия, „Зимна песен“ ще ви отведе в свят, който дълго няма да забравите."

* * *

   Веднъж, по време на интервю за стипендия ме попитаха как бих ревюирала книга, ако нещо в сюжетната линия или героите не ми допадне. Тогава отговорих, че винаги се старая да разбера идеята зад характера на героя, причината, поради която авторът е решил да го представи в такава светлина. Защото един автор винаги би могъл да направя героя идеален, елиминирайки недостатъците, типични за човека. Малко са онези автори обаче които съумяват да вложат някои най-отбягвани черти на човешкия характер в образа на героя и въпреки това да накарат читателите да го обикнат. И до днес вярвам в казаното тогава. Обичам несъвършените герои. Онези, които изпитват гняв, желание за отмъщение, егоизъм, завист. Чувства, които, колкото и да отричаме, всички ние в даден момент сме изпитвали. Защото именно тези чувства дават живот на героите и защото само те са способни да създадат прозорец към същността им.

"- Тази - посочи той Кете, отпуснала глава на рамото ми - гори като подпалка. Светла е, но не грее. Докато ти... ти тлееш, госпожице. В теб има огън, който гори бавно. Блещука нагорещен и чака нечий полъх, за да се разгори."

   Причината да споделям това е, че в “Зимна песен” се запознах с персонажи, които дълго изпитвах трудност да разбера. И двамата главни герои бяха толкова неразбираеми и объркващи за мен, че ми бяха нужни няколко минути след края на всяка глава, за да асимилирам случилото се. Но, знаете ли, именно това обикнах в тях. Защото именно тези объркващи емоции, с които си служеха те, ме караха да задълбавам в историята и да се опитвам да вляза под кожата на нейните участници.

   Елизабет е добросърдечна, но копнееща за любов, трудолюбива, но горделива, жертвоготовна, но егоистична. Прекарвайки по-голямата част от живота си, грижейки се за кариерата на цигулар на брат си, тя дълги години отрича своите собствени копнежи по музиката. Когато обаче брат й е вече на път да напусне малкия им дом и да сбъдне мечтата си да свири в големите европейски градове, Лизл трябва не само да се сбогува с най-важния човек в живота си, но и да се изправи пред факта, че нейната роля, вече е изпълнена. Коя обаче е Елизабет, ако не пианистката, компанираща на брат си в музиката? Каква е нейната мисия сега, когато вече е изпълнила задълженията си на най-голяма сестра? Какво общо има това с онези изникващи спомени за танците и игрите с Горския цар в Дъбравата на гоблините?

И дали изчезването на Кете, по-малката сестра на Лизл, няма да даде отговор на тези и още десетки други въпроси, чиито отговори тепърва предстои да бъдат разкрити?

"- Ако беше въпрос само до перата, врабчето лесно щеше да се превърне в паун.- Врабчето е красиво само по себе си- сериозно заяви Кете. - Не се опитвай да ставаш паун, Лизл. Приеми и обичай същността си на врабче."

   Горският цар е хитър, но самотен, жесток, но раним, подъл, но чистосърдечен или с други думи - една комбинация от самоличности, множество лица, с които той си служи вече години наред. Но това е цената, която плащаш, за да бъдеш наричан Ерлкьониг, за да владееш Подземното кралство, нали така? Или поне в това вярва Кральт на гоблините, още едно от множеството имена, с които го наричат. Но кой всъщност е той? Никой не се ражда Ерлкьониг, това е проклятие, но тогава кой е бил човекък, който днес стои зад всички тези имена? 

"Короната ли служи на владетеля или владетелят служи на короната?"

   Стилът на писане на авторката е запленяващ и в това, поне за мен, няма място за спор. Като любител на фентъзи романите и легендите от цял свят, запознанството ми с тази част на немския фолклор през очите на  С. Джей-Джоунс бе едно незаменимо приключение. За мен бе удоволствие да срещна всички тези магически същества и да науча малко повече за живота им в недрата на земята, да открия истината за гоблините и всички останали митични създания, с които родителите ни са ни плашили като деца.
   Влюбих се в историята независимо от от факта колко объркваща бе тя за мен на моменти, защото именно в края успях да зърна цялата картина и да разгадая посланието на С. Джей-Джоунс. Обикнах героите, макар и в началото да не успявах да надникна зад фасадата на емоциите им. Обикнах дори малките, проклети гоблини Туиг и Тисл! И макар да не успях да видя достатъчно от герои като Кете и Йозеф, се надявам в следващата книга те да получат заслуженото си време и да разгърнат пълния си потенциал. Ще излъжа, ако кажа, че не се надявах на повече епични моменти, отколкото романтични, но пък затова нямам търпение за продължението!

"Зимна песен" - една история, по-магична и от магията, за която разказва.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!

"- Имало едно време - започна той, - един велик цар, който живеел на Долната земя..."

Ревю: "Разстоянието помежду ни" от Кейси Уест

С пари не се купува добро първо впечатление

   Кейман Мейърс, наскоро навършила тревожните седемнайсет, изучава богаташите - един вид личен социален експеримент - и дългогодишните наблюдения говорят за едно - те стават само да харчат пари за безполезни работи. Например, за порцелановите кукли в магазина на майка й.

Ксандър Спенс влиза в магазина на госпожа Мейърс със задача да избере кукла за подарък на баба си и още от пръв поглед Кейман го слага в раздела „абсурдно богат“. Очарователен е и проявява разбиране към нея, както никой досега, ала тя е достатъчно умна да знае, че интересът му бързо ще се изпари. "Богатите страдат от сериозен дефицит на вниманието" - това предупреждение на майка й се е забило като пирон в мозъка й. Но колкото и да се старае да отблъсне Ксандър, младият мъж стиска зъби... И с огромно учудване Кейман си дава сметка, че всъщност й се иска той да остане.

   Очакванията на майка й, отговорността, която изпитва към нея, неясното минало, страшното бъдеще... всичко това тежи от години върху мислите и раменете на тийнейджърката и тя трудно намира баланса. А сега и толкова неочакваните чувства към момче, паднало сякаш от друга планета... И то от породата на подозрителните свръхзаможни! Това вече идва в повече!

Ксандър обаче, с постоянство и внимание, е напът да докаже, че богатството не е недостатък на характера. И точно в този момент Кейман открива как парите играят още по-голяма роля във взаимоотношенията им.

   При толкова пречки по пътя ще извървят ли разстоянието помежду им?

* * *

   Всеки читател се нуждае от глътка романтика. Но не от онази, която сме свикнали да виждаме по телевизията или сме срещали в романите на Даниел Стийл. Не, имам предвид онази сладка, невинна романтика, която стопля сърцето, която някак меланхолично напомня за първата любов. И именно това е "Разстоянието помежду ни" - една по детски романтична история, която ще ви приюти в преградката си и ще ви понесе в едно магично приключение сред въображението и собствените ви спомени.

" - Нуждаеш ли се от нещо? - пита ме най-сетне той.

Да, от теб.

 - Нуждая се от моя горещ шоколад. Някой ме пристрасти към него и после ми го отне.

 - Това да не е твоят начин да ми кажеш, че съм ти липсвал през седмицата?"

   Сюжетната линия на "Разстоянието помежду ни" ме впечатли още в самото начало, тъй като не всеки ден четем за бедно момиче, прекарващо дните си на работа в малко магазинче за кукли, а нощите - спейки в още по-малко апартаментче точно над него, нали така? И макар цялата концепция за бедното семейство, опитващо се да закърпи месеца с малкото, което магазинът им изкарва, да не е нова, героите са тези, които правят историята необикновена и пленителна и необикновено пленителна едновременно. Герои като Скай и нейният приятел Хенри, които винаги бяха до Кейман и бяха готови да я отведат на поредното представление на групата "Краставите жаби", само и само, за да успеят да я разсеят от собствените й разрушителни мисли. Герои като госпожа Далтън, чието присъствие, макар и мимолетно, сякаш се усещаше до самия край на книгата. И макар в началото мнението ми за главната героиня - Кейман, да бе малко негативно, заради нейния собствен негативизъм и отрицание, към средата на историята започвах все повече и повече да влизам в кожата на героинята и да осъзнавам каква е истинската причина за светогледа й. Харизматичността на Ксандър от друга страна сякаш се стелеше измежду страниците. Обикнах образа му не само заради доброто му сърце, но и заради влиянието, което неговото присъствие оказваше в живота на Кейман, заради искриците на надежда, които сякаш прехвърчаха в очите му. И макар не той да бе главният герой в историята, именно той бе задвижващото колело в механизма на сюжетната линия, благодарение на което тя получи края, който заслужаваше.

"През живота си съм виждала много счупени кукли. Някои поражения са малки - липсващо пръстче например, а други са със счупен череп или счупен крайник. Но нищо не е съизмеримо с това колко счупена се чувствам аз в момента. Вината си е моя. Бях наясно, че сме от тотално различни породи. Защо си позволих дори беглата надежда, че мога да се превърна в част от неговата?" 

   Сама по себе си, сюжетната линия разгръща десетки теми, които, макар и на фона на една сладка романтична история, не загубиха своята ценност. Теми като раздялата на родителите и последиците, с които децата са принудени да се срещат след нея; проблемите, съпътстващи живота на самотните родители; коренната разлика в живота на бедните и богатите и отношенията едни към други; семействата, загубили връзката помежду си, заради стари пререкания; чувството на безизходица, което обхваща децата, на които тепърва им предстои да изберат какво да правят с живота си след завършването; липсата на финансови средства и нарастващите дългове на семействата и още много други, списъкът е особено дълъг. И именно тези проблеми превърнаха книгата в една истински ценна за мен история, защото успях да припозная себе си в повечето от тях и всъщност да осъзная, че, също като Кейман, в даден момент ще открия решението на всеки един.

   Ако споделя, че съм обикнала книгата, вероятно ще звучи сладникаво, но е вярно. Защото тя не само ме накара да се разсмея, но и ми припомни, че понякога тъгата и сълзите са нужни и те не са еквивалент на слабост, че да признаеш грешката си и да поискаш помощ не те прави безпомощен, а точно обратното. Защото тя ми припомни колко прекрасен може да бъде животът, ако за секунда погледнем на несигурното бъдеще, като на съвкупност от нови възможности, а на хората около нас - като на хора, които също като нас, всеки ден са принудени да водят своята битка.

"- Тук съм - прошепва в косата ми.

 "За колко дълго?", искам да го попитам."

Некd ви споделя нещо, напълно искрено. Историята на "Разстоянието помежду ни" вероятно няма да ви накара да промените напълно светогледа си след края й нито пък безпощадно ще разбие сърцето ви и ще ви накара дни наред да не поглеждате към друга книга. Не, но тя ще ви приюти в уюта на своите страници и ще ви поведе към едно сладко-горчиво приключение, което едновременно ще стопли сърцето ви, но и ще ви припомни за отминалите дни, за първата любов. Защото това е тя - една сладка, в пълния смисъл на думата, история за любовта и надеждата за едно по-светло бъдеще и всичко, което се крие на пътя между тях.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!

Ревю: "Мадмоазел Коко и ароматът на любовта" от Мишел Марли

    Париж, 1919. Коко Шанел е успяла да съгради успешна модна къща. Но любимият й - Бой Капел - загива в катастрофа и тя е като парализирана от скръб. Появява се идея - да създаде парфюм в памет на голямата любов и единствено тази мисъл я връща към живота.

   Търсейки аромата на ароматите, Коко среща Дмитрий Романов, руски княз в изгнание, и заминава с него за Южна Франция, царството на благоуханията. Заобиколена от невероятните ухания и в обятията на пробуждащата се нова любов, тя скоро попада на следа - следата на аромата, дал вечния „Шанел №5“.

   Коко Шанел - една невероятна жена и едно голямо сърце. Това е нейната история.

* * *

   Всеки в даден момент е чувал за Шанел. Било то като марка или просто като име на една възхитителна дама, чийто моден усет, упорит труд и несломим дух я издигат в обществената йерархия и завинаги бележат съвременната история. И в двата случая името й остава всеизвестно и до ден днешен. За разлика от него обаче историята й е като една цветна мозайка с липсващи парчета, които всеки е свободен да подреди и интерпретира по свой начин. Като причина за това можем да посочим както несигурните исторически източници от онова време, така е слабостта на самата Коко Шанел да прикрива, променя и доокрасява своето минало и историята на успеха си. А сега е време да ви споделя малко повече за една такава пленителна интерпретация на авторката Мишел Марли.

   Романът "Мадмоазел Коко и ароматът на любовта" е именно това - роман. И това е факт, който авторката споменава както в началото, така и в края му. Това не е автобиографична книга за успеха на Модна къща Шанел, а един романтичен и леко поетичен поглед над вълнуващия и същевременно безкрайно трагичен живот на жената Коко Шанел. Един малко по-различен преразказ на невсеизвестната история за създаването на всеизвестния парфюм Шанел №5.

   Както авторката споделя, през годините са публикувани стотици трудове за живота на Коко Шанел, но те всички са свързани от едно единствено нещо - от това колко различни са те едни от други. Като започнем от разместени събития и стигнем до напълно несъществуващи моменти. Затова и този роман няма за прототип една единствена автобиография, а десетки трудове, филмови записи и дневници на хора като Ернест Бо и самият Дмитрий Павлович Романов, които в даден момент пресичат пътя си с този на Коко. А това може би е основната причина за искреното ми възхищение към труда и отдадеността на авторката в търсенето на истината за живота на модната икона.

   Онова, с което книгата "Мадмоазел Коко и ароматът на любовта" обаче ме очарова не бе толкова основната история за Коко, колкото събитийния свят на хората от приятелския кръг на модистката, които са и някои от най-известните по онова време творци - Игор Стравински, Сергей Дягилев и дори самият Пикасо. Личности, чието участие в книгата й придават не само драматизъм, но и щипка магичност.

"Не за първи път забелязваше колко си приличат двамата въпреки всички обществени бариери - детството им беше белязано от огромни загуби."

   Коко Шанел е жена, чийто образ винаги е пораждал възхищение у мен. Но, ако оставим настрана всеизвестните й модни открития и елегантния й външен вид, състоящ се от черна рокля, късо подстригана коса, цигара в ръка и емблематичните перли, красящи врата й, познанията ми за нея стигат дотук. Затова и възможността да се гмурна по-надълбоко в миналото на такава изключителна историческа личност бе един незаменим подарък за мен! Да узная повече за човека, стоящ зад производството на това световноизвестно шишенце парфюм.

   Трудно ми е да изразя чувствата си към Коко в логичен текст, защото този път не описвам просто един въображаем образ, а реално съществуваща личност. А сами знаем на колко грешни избори е способен един човек. Линията на живота на Коко Шанел е осеяна с тежки загуби, с трагични любови, чиито демони я преследват до края на живота й. На моменти дори припознавах своя собствен характер в нейните очи, което само засили връзката, която си бях изградила с образа й от книгата. Не мога да твърдя, че всяка нейна постъпка е оправдана, напротив, все още определям някои от тях, особено романтичните й връзки с обвързани мъже на изкуството, за неправилни, но това, разбира се, е моята лична преценка. Искрено изумена обаче съм от смелостта и борбеността на Коко в преодоляването на болката от миналото и преследването на мечтите й. И независимо от опитите на съдбата да я повали, тя някак винаги  успява да се задържи на крака и да продължи напред с високо вдигната глава и напълно нова идея наум. Сякаш всяка нейна загуба е и нейна муза.

"Едва когато започнах да пиша, осъзнах, че на практика моята история започва с момента, с който завършва чудесният филм "Coco avant Chanel" с възхитителната Одри Тоту. Това е чиста случайност - или подсъзнанието ми е изиграло шега. Но действително историята на парфюма "Шанел №5" започва с края на една голяма любов, която никога не отминава."

Вълнуващ, болезнено трагичен и същевременно безкрайно вдъхновяващ,"Мадмоазел Коко и ароматът на любовта" е роман за една млада дама, която дори не подозира, че съвсем скоро ще се превърне в следващата световна модна икона. 

Това е роман за Коко Шанел, чието минало може да бъде определено по-скоро като легенда, отколкото като история. Затова не се замисляйте твърде много, не се опитвайте да четете между редовете, а просто се потопете в книгата и последвайте Коко в нейното така пленително приключение по пътя й към върха. 

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!

Ревю: "100-те: ден 21" от Кас Морган

   Те мислеха, че са сами. Грешаха.
   Изминали са двайсет и един дни, откакто Стоте кацнаха на Земята – двайсет и един дни от момента, в който човешки същества са стъпили отново на планетата от векове насам.
   Или поне те така смятаха.
   Уелс се опитва да обедини групата срещу предстоящата заплаха от неизвестен враг. Кларк се отправя към Маунт Уедър в търсене на отговори. Белами е решен да спаси сестра си, независимо от цената. А на кораба Глас е заставена да направи немислим избор между любовта на живота си и самия живот.
   В това зашеметяващо продължение на „Стоте“ тайните се разкриват, убежденията се оспорват, а връзките са поставени на изпитание. Стоте се опитват да оцелеят по единствения познат им начин – заедно.

* * *

   Прочетох "100-те: ден 21" преди доста време. И под доста време имам предвид повече от месец, но някак все не откривах думите, с които да опиша преживяването си с тази книга. Въпреки това обаче се чувствам длъжна да ви споделя за нея и да й отделя специално място тук в блога ми, защото всъщност това е книгата, която ме измъкна от читателската криза, в която бях изпаднала, през последната година. А книги като тази, заслужават да бъдат чути.

"Нямаше нито едно стъкло, останало цяло по прозорците, и дебели лози покриваха по-голямата част от здравите стени. Имаше нещо почти хищническо в начина, по който се бяха увили по постройката, промъкваха се като змии в зеещите отвори и излизаха от гърлото на някогашния комин - създаваха усещането, че земята се опитва да изтрие всяка следа от човешки живот тук."

   Антиутопиите са моята специалност. Затова не се и поколебах да прочета продължението на поредицата "100-те", което е именно онова, от което се нуждаех - постапокалиптична история за света след Катаклизма, в който обаче хората вече не населяват Земята, а парче метал, реещо се на хиляди, милиони светлинни години далеч от родната ни планета. А спрямо онова, което ни е известно до момента от първата книга, Колонията е на път към своя край и трябва спешно да се завърне обратно на Земята. Земята, криеща купища опасности за всеки, дръзнал да стъпи на повърхността й. С цел да се провери годността за живот на планетата, на нея бива изпратен кораб със сто непълнолетни престъпници, които да докладват на Колонията за състоянието й чрез металните гривни на ръцете им. Но както знаем, тук нещата придобиват неочакван обрат, когато става ясно, че някои от пътниците на кораба не са онова, за което се представят, а 100-те биват нападнати от непознати земни създания. Кои и какво са те всъщност? Дали са просто диви зверове или жертви на радиационно отравяне хора, преживели незнайно как Катаклизма? И какво могат да направят 100-те, за да се предпазят от тях, когато групата им е разединена, с привършващи медицински и хранителни запаси и без каквато и да било обратна връзка с Колонията?

   За вас, читатели, имам две новини. Едната е добра, другата - не чак толкова. Хубавата новина е, че в "100-те: ден 21" ще откриете отговорите на всички тези въпроси. Лошата е, че веднага след това ще се сблъскате с още десетки такива, докато достигнете края на книгата. 

"Беше прекарал целия си живот, представяйки си какво ли ще изпита, ако види земните руини. Сега беше тук и единственото, за което можеше да мисли, бяха всички човешки същества, затрити по времето на Катаклизма - и тази мисъл го караше да се чувства премазан."

   Онова, което искрено обожавам в тази поредица, е фактът, че сюжетната линия не се свежда единствено до идеята за оцеляването на героите като група. Не, в "100-те" всеки герой притежава свой характер, качества, отличаващи го от останалите, и свое специално място в историята. И противно на очакваното, това по никакъв начин не оставя главната идея на книгата на заден план, защото авторката умело преплита вътрешните събитийни светове на героите с реалността, в която те са принудени да оцеляват.

   Както в първата книги, и тук героите продължават да водят битки със своите собствени демони. А когато някоя битка бъде загубена, това ги променя завинаги. Прекрасен пример за такава трансформация е Белами, чийто образ претърпя не едно, а няколко видоизменения в процеса на развитие на сюжета и на който тепърва му предстои да осъзнае кой е всъщност. И без да издавам твърде много само ще вметна, че тепърва трябва да разбере и какви всъщност са чувствата му към един друг герой в книгата - Кларк. 

   Кларк, от своя страна, не претърпява особена промяна, спрямо онова, което срещнах в началото на поредицата, но тя все пак отново успя да ме спечели на своя страна с храбростта и жертвоготовността си. За разлика от нея, Глас е сякаш по-смела и по-решителна от всякога особено когато на кораба властва пълна анархия и тя е принудена да се бори със зъби и нокти дори за няколко глътки въздух.

   Уелс е може би героят, чиято поява очаквах най-много. Зная, че неговата роля в поредицата е доста спорна, но за мен неговата предистория и вътрешен събитиен свят представляват най-голям интерес. Характерът му и като цяло гледната му точка преживяват огромна метаморфоза от началото до края на книгата и това ясно се проличава в отношението му към Кларк, Белами и дори Греъм - момчето, което неведнъж бе причина за физическото насилие сред 100-те.

   В "100-те: ден 21" дори се появява една напълно нова героиня - Саша, чието пристигане не само няма да ви остави безразлични към нея, но и ще се превърне в основа за възникването на множество нови кавги след групата на отлъчените. И за да запаля интереса ви, ще спомена, че, подобно на вас, Уелс също няма да успее да остане безразличен към нея.

"Белами усети, че изпод гнева му се промъква частичка обич - не към Кларк, която стоеше пред него, я към онази, която се преструваше, че е. Онази Кларк наистина ли беше някъде там, вътре? Кларк, която можеше да е страшно сериозна в един момент, а в следващия да избухне в смях? Момичето, което смяташе всичко на земята за чудо, което го беше целунало, все едно той беше най-ценното й откритие сред всички останали?"

   Нови приключения очакват героите от "100-те". Техните премеждия в новия стар свят тепърва започват. И докато групата им претърпява загуба след загуба, нови лица започват да се появяват. Заедно с тях обаче зачестяват и убийствата. Още едно момиче ще стане невинна жертва на обстоятелствата. Кой и защо избива групата на 100-те? Какво или кои са онези сенки, пробягващи нощем сред дърветата? Имат ли нещо общо те с изчезването на Октавия? Възможно ли е те да бъдат земнородни? И какво могат да сторят 100-те, за да се предпазят от тях?

   Прочетете, за да разберете!

Ревю: "Girl Code" от Кара Алвил Лейба

   Силните и успели жени не чакат вдъхновението да ги удари като гръм, а се превръщат във вдъхновение за самите себе си.
   Всеки ден се сблъскваме с негативизма, завистта и съперничеството. Какво би станало обаче ако се освободим от страха и всички предразсъдъци, които не ни позволяват да се развиваме, и започнем да си помагаме? Запознайте се с невероятните истории на дамите, разгадали тайния код на женския успех, и открийте онова място в себе си, където всичко е възможно.
   Всеки ден се сблъскваме с негативизма, завистта и съперничеството. Какво би станало обаче ако се освободим от страха и всички предразсъдъци, които не ни позволяват да се развиваме, и започнем да си помагаме? Запознайте се с невероятните истории на дамите, разгадали тайния код на женския успех, и открийте онова място в себе си, където всичко е възможно.
   Припомнете си трудностите, които сте преодолели, и използвайте тези спомени, за да се убедите, че можете да направите и да бъдете всичко, което пожелаете.
   Само с няколко дребни промени в на­чина на мислене можете да разбиете „кода на женския успех“ и да се превърнете в по-щастливи, одувлетво­рени и уверени жени с кариера. Няма нужда да криете инфор­мация, връзки или прозрения. Мъдростта ви е дадена, за да се споделя.
   Girl Code няма да ви научи как да изградите компания за милиони. Няма да ви разкаже за системи и операционни процеси. Но ще ви научи как да вярвате в себе си, как да установите връзка с вътрешния глас, питащ „защо“, как да изкорените завистта и в крайна сметка да овладеете силата на общуването. Защото това е целта на живота и бизнеса.

* * *

   Ще започна с думите,че когато пред погледа ми попадна заглавието "Girl Code", феминистката в мен въодушевено надигна глас. Знаех, че искам да прочета тази книга и че никой и нищо не може да ме спре да го сторя. Но, повярвайте ми, не бях подготвена тя така силно да ми повлияе и вдъхнови. Толкова, че след прибирането ми в България, планирам веднага да се отбия в библиотеката, надявайки се там да открия и останалите книги от авторката, които, не се и съмнявам, ще бъдат също толкова вдъхновяващи.

"Избрах да бъда свое вдъхновение и да не позволя на никого да определя кой съм в действителност. Взех решение да се концентрирам върху позитивните неща и да черпя сили от пътуването си. Избрах да напиша сама историята на своя успех."

   Книгата "Girl Code" не е стандартният любовен роман, който често краси първите редове в книжарниците. Не, този е много повече, нещо далеч по-ценно за жената на 21 век, която всеки ден бива принудена да се среща с несправедливостите на работното място и подценяващите погледи на двата пола. Факт, който обаче не попречва на авторката по време на написването на тази книга, на всички преди и след нея. Напротив, именно това я подтиква да влага всяка свободна секунда време и енергия в написването на това книжно съкровище. А в него тя събира всичко научено от бизнес средите и професията си на life coach до момента, създавайки един безценен сборник от съвети, лични истории, цитати, разкази и факти за някои от смелите и успели жени в съвременната история на предприемачеството (и не само) и интервюта с тях (но може би най-възхитителната му особеност за мен са празните страници, които читателката сама да запълни и анализира в последствие). Сборник, предопределен да насърчава, поучава и дава подкрепа на всяка жена по пътя й към създаването на свой собствен бизнес - било то в сферата на преприемачеството, разкрасителната индустрия или дори в обхвата на личностното развитие. Или, иначе казано, за всяка жена, решила да вземе съдбата в собствените си ръце и да постигне всичко, за което някога е копняла. 

"Открих, че ако всеки ден отправям похвала или комплимент към непозната жена, започвам да оценявам борбата, която тя води, за да дава най-доброто от себе си. Жената срещу мен се усмихва, аз й отвръщам с усмивка и сърцата ни трепват в духа на "тайния код на женския успех". Подкрепяме се дори и да не знаем имената си."

   Ще призная, че в тази книга за първи път срещнах името на авторката, но разбрах колко известна и успяла е всъщност тя. Нещо, върху което тя е работила години наред и вложила неимоверен труд, за да го постигне. И ето че този непрестанен стремеж и усърдие са я довели до момента, в който вие четете за нея и книгата й. И ако това не е главозамайващо, не знам кое е!

"Мисля, че в повечето случаи страхът ни всъщност е страх от провал. Но провалът е една възможност. Не трябва да се страхуваме от неуспеха, а да му благодарим, защото той често ражда велики неща. Всеки провал означава, че сме с една крачка по-близо до успеха."

   Искрено се привързах към авторката и отчасти припознах себе си в нейната история, преразказана с толкова искреност, че бе невъзможно да не остана запленена. Хронологията на пътя й към успеха се превърна в източник на вдъхновение за мен и, вярвам, за всяка жена, докоснала се до вълнуващата история на Кара Алвил Лейба. Изумена останах и от интервюираните дами в "Girl Code" чиито разкази бяха една неразделна и незаменима част от съдържанието на книгата. Именно благодарение на тях успях да узная повече за невероятната създателка на BOSS BABE, която обичам и следя в Instagram вече година. Може би тай-вдъхновяваща за мен обаче ще остане Консоле Нишимве - автор, мотиватор и една от малцината оцелели след геноцида над тутси в Руанда през 1994, чието интервю бе един неповторим завършек на иначе вече удивителната книга.

"Помнете, никой не може да прави нещо точно като вас. Разкрийте своята уникалност, превърнете се в най-добрата версия на себе си и забравете за всичко останало."

"Girl Code" е книга, улавяща в себе си духа на десетки жени по света, желаещи да споделят опита си с читателките, независимо от сферата на техните интереси и постижения. Книга, способна да омае, насърчи и вдъхне кураж на всяка бъдеща жена предприемач по света.

Ревю: "Хартиени сърца" от Али Новак

Книга 2 от поредицата "Сърца за разбиване"   

   Фелисити е планирала цялото си бъдеще.

   След като сестра ѝ е избягала от вкъщи, върху нея е легнала цялата тежест на очакванията на майка ѝ. Затова тя е вложила всичките си усилия в това да има отличен успех, както и да спестява за колежа.

   Само че понякога най-хубавите неща в живота са онези, които не сме планирали да се случат. Както когато Фелисити среща маскиран непоз­нат, докато участва като доброволка в благотворителен бал с маски. Тя със сигурност не си е представяла, че той ще флиртува с нея и със сигурност не е очаквала, че непознатият ще се окаже Алек – един от музикантите на световно­известната група „Хартбрейкърс“.

   Но тогава Фелисити разкрива шокираща семейна тайна и тя, заедно с Алек и двама нейни приятели поемат на път, за да намерят сес­тра ѝ. А младото момиче ще открие, че неочакваните промени намират свой начин да се случат точно когато имаш най-голяма нужда от тях…

* * *

   Да бъдеш читател е нож с две остриета. Започваш една книга, зачиташ се, потъваш в историята. След това обаче друга грабва погледа ти и ти инстинктивно протягаш ръка и разгръщащ страниците. И преди да си осъзнал дори, вече си се нагърбил с десетина заплетени сюжетни линии и още толкова сложни персонажи, а мислите ти са в пълен безпорядък. И нека бъдем честни, това се е случвало на почти всеки от нас в даден момент.

    Е, днес смятам да ви представя книгата, която успя да ме изтръгне от един такъв книжен безпорядък, открадвайки цялото ми внимание и оставяйки ме напълно неспособна да погледна към която и да било друга книга.

   Историята в “Хартиени сърца”, макар и завладяваща, е всичко друго освен обременяваща. Не, тя е лека, наситена с емоции любовна история, която ще стопли сърцето на всеки читател, ще го изтегли от читателския му застой и при необходимост - ще прочисти ума му от всички онези заплетени сюжетни линии преди нея. И определено ще ви разсмее!

"- Ако огладнееш, поръчай си от румсървиса - каза ми Оливър. - Ще се опитам да ти запазя парче от тортата, но в присъствието на Джей Джей нищо не мога да обещая.

- Не се тревожи за мен - отвърнах. - Не си падам много по торти.

Джей Джей въздъхна.

- Казах ли ти, че тя няма душа."

   Измина доста време, откакто за последен път четох тийн любовна книга, но тази мигновено ми напомни, защо именно тийн жанрът ме въведе в литературата и защо всъщност обикнах самата поредица. Да, любовната история определено не е така заплетена и сложно изградена, както тези в романите на Никълъс Спаркс, но има нещо успокоително, нещо някак прочистващо съзнанието в това да се оставиш в ръцете на една така сладникава и забавна, но вълнуваща и емоционална книга като “Хартиени сърца”. Не бързайте обаче с изводите, защото макар и насочена към по-младата аудитория, книгата разгръща десетки житейски проблеми - за изневярата, за загубата на близък човек, за човешката алчност, за копнежа по осъществяването на чуждите мечти и представи за успех, - които придават на сюжета истинност и дълбочина. Проблеми, които са доста по-различни от тези, разгледани в първата книга - "Сърца за разбиване", но от също толкова голяма важност.
   Нещото, което изключително много ме впечатли и което изгарям от желание да споделя, е фактът, че макар и част от поредица, книгата може да бъде и четена като отделен роман. Факт, с който малко поредици иначе биха могли да се похвалят и който при никакви обстоятелства не бих могла да подмина с лека ръка. Затова не се колебайте да започнете "Хартиени сърца" дори ако не сте чели нейната предшественичка, която, само ще вметна, е не по-малко възхитителна от тази!

   Героите в "Хартиени сърца" са всичко, което читателят би желал от една книга - сложно изградени, с ярко изразена индивидуалност, която неизменно ги отличава един от друг, и качества, които доизграждат образа им и определят мястото им в цялостната сюжетна линия на поредицата. 

"- Фелисити, никога няма да бъдеш успешна, 

ако се опитваш да осъществиш нечия друга идея за щастие."

   Фелисити е един незабравим образ, който дълго време ще продължава да изскача в мислите ми. Чаровна, изключително грижовна и амбициозна, тя е основното задвижващо колело в механизма на разпокъсаното й семейство. Семейство, състоящо се само от нея самата и майка й, която, като всеки един разведен родител, все още събира парченцата от разбитото си сърце и се опитва да съгради живота си от пепелта. Но докато Фелисити се опитва да постигне чуждите цели и да последва чуждите стъпки, опитвайки се да влезе в престижния университет Харвард, както и баща й преди нея, в живота на младото момиче се появява човекът, който тя най-малко е очаквала. Вярно е, че светът е малък, но колко малък трябва да бъде той наистина, та в единствената вечер, в която Фелисите си позволява да се повесели и откъсне от ученето и работата, тя се среща с единствения и неповторим Алек - един от членовете на световно­известната група „Хартбрейкърс“?! Е, очевидно доста малък. 

   Алек от своя страна не е типичното лошо момче, което иначе срещаме в книгите от жанра /което за мен бе не само изненада, но и успокоение/, не, той е тих, свит в себе си дори. И когато двамата се срещат, което е по не особено галантен начин мен ако питате /когато прочетете книгата, ще разберете защо/, припламналата искра помежду им е неоспорима. Двамата обаче идват от два напълно различни свята и докато единият се бори, за да постигне и най-малкото, другият е вече роден с него. Това обаче не им попречва да погледнат отвъд рамката на социалния си статус и да зърнат човека, стоящ отсреща, като индивидуална личност, поставяйки началото на нещо много специално и ценно в тяхната връзка - разбиране.

"- Не е зле да тръгваме - каза Аша. - Ако Фелисити постои още малко на слънце, ще се зачерви като рак. - Тя ме побутна по рамото и аз почувствах сякаш някой притиска нагорещено желязо към кожата ми. Смръщих се и Алек ме погледна загрижено.

- Толкова ли е зле?

- Нищо ми няма - измърморих, когато поехме обратно към улицата. - Просто най-обикновен ден от живота на Каспър, призрабнобялото момиче."

   Наречете го съдба, ако щете, но историята на тези двамата не приключва единствено с онази тяхна първа среща. Напротив, животът е подготвил на Фелисити и Алек далеч повече и по-интересни приключения заедно и те определено не се свеждат само до обикаляне из балната зала на благотворителен прием. И само ще загатна, без да издавам твърде много, че едно от тях ще бъде епично, изпълнено с десетки неочаквани обрати и стотици километри за изминаване, което не само ще определи по-нататъшните им отношения, но и бъдещето на семейството на Фелисити. 

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност 

да прочета книгата!


Ревю: "Сърца за разбиване" от Али Новак

Ревю: "Разплата" от Лекси Блейк

   Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.

След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.

   Мисията на Бран е да получи информация, която ще помогне да бъде изчистено името на баща им. Но дори и в името на тази цел, той не е готов да престъпи принципите си, затова решава да действа открито и да помоли за помощ личната асистентка на един от враговете им – красивата и невинна Карли Фишър. Привлечен от лъчезарната й усмивка и завладяваща интелигентност, Бран знае, че може да й се довери и да я посвети в плана за отмъщение на семейство Лолес.

   Неочаквано, заради хазартни дългове на бившия й съпруг, Карли се оказва изнудвана и застрашена от безскрупулни мафиоти, а Брандън е единственият, който може да й помогне. Сега залогът в неговата мисия е на живот и смърт – животът на Карли. Брандън разбира, че сърцето му е в плен на една забележителна жена и знае, че планът му трябва да успее, защото на карта са заложени не само отмъщението, но и любовта, която ни спохожда само веднъж в живота…

„Едно неразкрито убийство, заплетени интриги и страстна любовна история – увлекателна  смес, която ще ви държи в напрежение до последната страница.“

Guilty Pleasures book review

   Продълженията са винаги трудни за започване. Особено когато цялостната сюжетна линия на поредицата (или трилогията) е сложна и оплетена и съдържа множество персонажи. И ще бъда напълно честна, като споделя, че ми трябваше известно време докато привикна отново към стила на писане на Лекси Блейк и си спомня предисторията. Но именно умело втъканите диалози между героите в началото на книгата бяха причината само след няколко страници да си припомня случилото се до момента и най-сетне да се гмурна в сюжета. А това чакане несъмнено си струваше!

   Когато за първи път посегнах към книгите на Лекси Блейк, не знаех какво да очаквам. За първи път чувах името й и като цяло името на трилогията. Днес обаче с часове мога да ви разказвам защо трябва да прочетете поне една книга от тази авторка! 

"Тя бе живяла в един свят на повърхностното толкова дълго, че бе забравила какво означаваше да се вгледаш по-надълбоко."

   Авторовият стил на писане е може би остовната причина да обикна не само "Без милост", но и "Разплата". Той е лек, но вълнуващ, наситен с емоции, но и с действие, което го прави идеален за читателите, които търсят любовна трилогия с умело изградена сюжетна линия и десетки неочаквани обрати!

   Любовната история е в основата на поредицата, ведно с отмъщението, разбира се. И докато в първата книга ставаше дума за любовта между Райли и Ели, то тук се намесва най-малкият брат - Бран, и изкусително красивата Карли Фишър, която работи за Патриша Кейн - още позната на рода Лолес, като един от хората, отговорни за смъртта на родителите им. Планът за отмъщението обаче не може да потръгне без помощта на вътрешен човек. И именно тук се намесва Карли - довереният човек на Патриша, който върши цялата работа, но остава в сянка. Дали обаче Бран ще успее да убеди Карли да се включи в плана им и да им помогне да разнесат справедливост? И дали това няма да се превърне в достатъчно добър претекст за двамата да прекарат малко повече време заедно? 

   Обикнах двамата главни герои още със самото начало. Обикнах факта колко реалистично изградени са и как идеално доизграждат и без това вече възхитителната сюжетна линия на трилогията. И това, разбира се, нямаше как да стане възможно без силния, но лесно избухлив характер на Бран или пък без чаровността и острия ум на Карли. Двама персонажи, които са колкото различни, толкова и еднакви и именно това прави връзката между тях неразрушима.

"Каква надежда имаше за тях, ако тя не желаеше 

да говорят за бъдещето, а той не искаше да се задълбава 

в миналото?"

  

   Онова, което обичам в книгите на Лекси Блейк, е това, че няма нито една глава, в която да липсва действие, в която да не случва нещо, което да ме накара да затая дъх. Защото поредицата "Без милост" е поредица на действието, на повратните моменти и незабравимите романтични сцени. 

   Опитах се да открия поне едно нещо, което да отбележа като недостатък в книгата, но накрая се оказах с празни ръце. Истината е, че няма такъв. Или поне за мен няма такъв. Книгата сама по себе си е удивителна и това веднага ще стане ясно на читателя, без дори да се е докосвал до първата книга. Защото в това Лекси Блейк е най-добра - да омайва читателя с увлекателния си стил на писане и, веднъж гмурнал се в историята, нито за миг да не успее да се отдели от нея. Или най-малкото - да пожелае да го направи.

   Ако трябва обаче да избера една единствена част от "Разплата", която за нищо на света не бих променила и бих препрочела отново и отново, то това би бил финалът. Защото той е Ф-Е-Н-О-М-Е-Н-А-Л-Е-Н! Интригуващ, заплетен и непредсказуем! И преди всичко - оставящ читателя напълно безмълвен, изпълнен единствено от желанието възможно по-скоро да се докосне до продължението!

   С "Разплата" Лекси Блейк продължава историята  на семейство Лолес, с което се срещнахме в първата книга ("Без милост"), но този път нещата не са толкова прости. Вече не става дума просто за отмъщение, а за цяла измамна схема, в чийто център, за нещастие, се оказват братята Лолес. И докато те прилагат на практика години планираното отмъщение за смъртта на родителите им, на повърхността започват да изплуват дълго пазените тайни на семейството. Тайни, способни да преобърнат цялата представа на братята за миналото им и хората в него.

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност 

да прочета книгата!

Ревю: "Най-доброто в теб" от Колийн Хувър

   Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.

   В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?

   Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?

* * *

   Всеки любител на любовните романи знае колко клиширани и еднообразни могат да бъдат понякога книгите от жанра. И колко често това ни кара да мислим, че книгата в ръцете ни е просто поредната сладника история за двама напълно непознати, които за броени дни се влюбват един в друг, преживяват един или два застращаващи връзката им спада и все пак заживяват щастливо. Да, но, повярвайте ми, това не важи за "Най-доброто в теб" и всеки, прочел книгата, може да се съгласи с думите ми. "Защо?" питате се. Е, в това ревю ще откриете отговорите на този и всички останали въпроси, които в този момент изникват в съзнанието ви. Включително и на въпроса "Преувеличавам ли?". Малка подсказка: отговорът е не! Приятно четене!

"Ако някой учен успее да измисли как да накара сърцето и умът да бъдат в синхрон, на света няма да остане много агония."

   Сюжетната линия на книгата е несъмнено онова, което я различава от прочетените от мен до този момент любовни романи. И едната причина за което е фактът, че тя е разделена на две части - минало и настояще, които се редуват в процеса на развитие на историята. Сякаш всяка една глава е огледало на предишната, паралелен свят, но деформиран, изкривен. В даден момент обаче тези два уж коренно различни свята се преплитат. Сблъсъкът е неизбежен и Куин и Греъм биват принудени да вземат съдбоносни решения за своето съвместно бъдеще. Готови ли са да се изправят пред собствените си страхове и да признаят греховете си? Готови ли са най-сетне да отключат дървената кутия? И дали онова, което се крие вътре, ще ги сплоти или раздели окончателно?

   Другата причина пък е начинът на запознанство на двамата главни герои, който ни бива представен в първата глава на книгата - затрогващ, но и някак романтичен, и който се явява пълна противоположност на настоящите им отношения - хладни и рецервирани. Както вече знаем, сюжетите в любовните романи често биват твърде идеализирани и самият факт, че този в "Най-доброто в теб" бива тяхна пълна противоположност, бе достатъчен, за да ме заплени. 

"Взираме се един в друг, със сухи очи, и двамата - пълни с насъбирали се в продължение на години неща, които не би трябвало да държим в себе си."

   Куин е удивителен персонаж - смела и готова да се изправи пред съдбата с широко разперени ръце. Съдбата обаче също е готова за битка и тя отнема на Куин единственото, за което тя е копняла през целия си живот - възможността да донесе на света друго живо същество. И това я срива, отнема усмивката от лицето й и желанието й за живот, кара я да се затвори в свой свят, далеч от реалността и собствения й съпруг.

   Онова обаче което обикнах в нейния персонаж бе фактът, че тя нито за миг не спря да обича Греъм. И именно това я поддържаше силна в моментите, в които бе готова да се откаже от всичко и всички. Любовта в очите на Греъм също никога не угасна. Дори тогава, когато не можеше да срещне погледа на съпругата си. И това негова качество се оказа от особена важност за по-нататъчното развите на сюжетната линия. 

   Греъм от своя страна също таи болка и страхове в себе си, но те остават скрити от света, докато той дава всичко от себе си, за да си върне обратно жената, в която се е влюбил. Тези страхове обаче само чакат подходящ момент, за да изникнат на повърхността. И последствията от това са също толкова опасни за бъдещето на двамата.

"- Липсваш ми, Куин. Толкова много. Тук си, ала не си. Не знам къде отиде, нито кога си тръгна и нямам представа как да си те върна обратно. Толкова съм сам. Живеем заедно. Храним се заедно. Спим заедно. Ала през целия си живот не съм бил толкова сам."

   Искрено обикнах стила на писане на Колийн Хувър още с първата нейна книга, която имах възможността да прочета. И за мен не бе необичайно колко нежен, наситен с чувственост и драматичност бе всъщност той и в тази книга. Нито бе необичайна цялата мистериозност около онази дървена кутия, тъй като именно елемента на загадъчност е характерен за книгите й. И макар за мен те да не бяха неочаквани или чужди, възхищението ми към "Най-доброто в теб" си остана все така силно, а желанието ми най-сетне да разбера какво се крие в кутията - нито за миг по-слабо!

"Не бях забелязала, че тъгата му го е погълнала още повече от преди. Вероятно не съм забелязала, защото тъгата е като паяжина. Не я виждаш, докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти, за да се отскубнеш."

Затрогваща и наситена с романтизъм, най-новата книга на Колийн Хувър - "Най-доброто в теб", е завладяваща любовна история за трудностите и съдбата, които неизменно властват и контролират живот ни. Една вдъхновяваща книга за силата на любовта и способността й да върне надеждата в очите на всеки. Всеки, достатъчно силен, за да я задържи в живота си. 

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "Стоте" от Кас Морган

   Никой не е стъпвал на Земята от векове – досега.

   След края на опустошителна ядрена война човешкият род живее на космически кораби далеч над радиоактивната повърхност на Земята.

   Сега сто непълнолетни нарушители – без които обществото спокойно може да съществува – са изпратени на опасна мисия: да колонизират повторно планетата. За тях това може да се окаже втори шанс за живот… или само­убийствена мисия.

   Стоте се озовават в дива земя, а ги преследват и тайните от миналото им. Сега трябва да се борят, за да оцелеят и да изградят ново общество на една потънала в разруха планета. Никой от тях не е роден за герой, но всички те може да се окажат последната надежда на човечеството...

* * *

   Започването на нова книга върви ръка за ръка с навлизането в сюжета й, опознаването на героите и привикването с авторовия стил. А това често ми коства доста време, особено когато, както тук, става въпрос за фентъзи роман и цял един нов свят. И така преди да съм успяла да си изградя пълна представа за миналото на героите и най-сетне да се привържа към някой от тях, хоп - книгата е към своя край. Но не и този път. Противно на очакваното, навлизането ми в историята на "Стоте" се случи напълно естествено и неусетно и преди дори да съм стигнала средата на книгата, вече бях убедена, че Глас е един от любимите ми женски фентъзи персонажи (съжалявам, Мер, имаш си съперница). 

   Причините да обикна книгата са десетки, но на челно място остава авторовият стил. И по-точно - фактът, че историята разказваше не за живота на само двама главни герои, както в повечето съвременни романи, ами на цели четирима - Кларк, Глас, Уелс и Белами. Но героите не свършват до тук! Напротив, с напредването на главите се появяват все нови и нови персонажи, чието присъствие и участие в историята й придават магичност и я превръщат в едно незаменимо книжно съкровище. Или иначе казано - една ОГРОМНА причина да се влюбя в книгата! Макар обаче главите да са озаглавени в съответствие с героя, за който те разказват, историята не е разказана от тяхно име, а от това на неутрален разказвач. Особеност, която все по-рядко се появява в книгите, но която аз лично искрено обожавам.

"Уелс я притисна към себе си. Страхуваше се да не продума и да развали момента. Облекчението му прерасна в радост. Може би имаше шанс да я спечели пак. Може би тук, в руините на стария свят, можеха да дадат началото на нещо ново."

   Както вече съм споменавала и преди, фентъзи жанрът е моят абсолютен фаворит сред жанровете заради своя неизчерпаем извор от идеи и възможности. Защото всяка фентъзи книга се отличава с нещо нетипично, нещо, което останалите книги не притежават. Защото в тези книги не любовта, а приятелството и смелостта са онези, които поставят основите на историята и й придават истинност и доза реалистичност. И "Стоте" не прави изключение. Макар в сюжета често да се появява мотивът за любовта, той е поставен по-скоро на заден план, позволявайки на героите да се развиват и израстват като отделни и независими персонажи.

   Кларк е възхитителен персонаж във всяко отношение. Смела, инатлива, но и състрадателна и ранима, тя е готова да пожертва всичко в името на семейството и приятелите си. Дори на Земята, където Стоте не са просто стотима непознати, изпратени на непозната за тях планета.. те са стотима непознати, принудени да преживяват с наличното, а това понякога е за сметка на останалите. 

   Глас е героят, на който искрено се възхищавам. И не само заради факта, че тя жертва бъдещето, а в последствие и живота си, в името на своята любов, но и защото нито за миг не си позволява да склони глава пред общоприетите възгледи и идеология, последвали хората дори и в космоса. 

   Уелс е доста.. хмм, сложен персонаж. Чаровен, но някак скрит в сянката на баща си - Канцлера. И за да бъда напълно честна, макар през повечето време да го харесвах, през останалата ми се искаше да го шляпна, задето се държи като малко дете, на което са взели играчката. 

   Белами от своя страна е удивителен - въплъщение на храбростта и любовта към семейството. Или в неговия случай - любовта към малката му сестра, която е единственото останало му от семейство в живота му и която той закрилиля още от раждането й. Задача, която му носи колкото гордост, толкова и беди.

   А това са само главните герои в историята. И, повярвайте ми, останалите по нищо не им отстъпват. За тях обаче ще ви оставя да разберете сами. 

"Това им беше проблемът на тайните - човек трябваше да ги носи завинаги в себе си, независимо от цената."

   Сюжетната линия на "Стоте" бе като една глътка чист въздух, дълго очаквано разнообразие от любовните романи и поезията, сред които се бях заобиколила напоследък. И това разнообразие не се основаваше единствено на мотива за живот в далечния космос. Нищо подобно! Сюжетът на "Стоте" е съвкупност от десетките мотиви, преплитащи се в една ненадминато динамична история, което ще ви заплени още със самото си начало и ще ви държи под напрежение до последната страница. И дори след това, защото, точно така, следва продължение! 

   Основният мотив, който несъмнено обикнах в "Стоте" обаче бе този за катаклизма, накарал хората да напуснат не само дома си, а и цялата планета, която са обитавали милиони и милиарди години преди това. Дори самата идея за подобно мащабно пътуване ми се струва нереалистична. И именно завладяващият начин на представянето му от страна на Кас Морган направи книгата толкова вълнуваща за мен. 

"Макар че пред очите му се разиграваше най-значимото астрономическо събитие в целия му живот, той гледаше единствено към нея."

"Стоте" е наситена с действие, увлекателно написана история за края и новото начало. За света преди и след и това какво се случва, когато тези две времеви линия бъдат преплетени. Една ненадмината история за антиутопично общество, принудено да се завърне на Земята в търсене на векове жадуваната утопия.

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "Твоята перфектна година" от Шарлоте Лукас

   В какво се състои смисълът на живота? Ако Йонатан Грийф е знаел някога отговора, то улисан в своя бизнес, отдавна го е забравил.

   В какво се състои смисълът на живота? За Хана Маркс отговорът е ясен: да виждаш доброто; да изживяваш мига; да живееш тук и сега. И може би да си спонтанен, например да се събуеш в парка и да хукнеш бос по тревата...

   Един мъж и една жена, толкова различни и толкова далечни. Но понякога съдбата поставя под въпрос всичко, в което си вярвал. И един дневник с предписани ден по ден преживявания за предстоящата година, окачен на грешния велосипед, може да преобърне живота ти. И да изживееш своята първа перфектна година...

Трогателен, интелигентен роман за любов и за смисъла на живота.

"Фюр Зи"

Разказано с много топлина и много любов.

"Фройндин"

С този любовен, но в никакъв случай не безвкусен, роман Шарлоте Лукас ни напомня: "Мечтай, докато можеш!". Тъжен до смърт и същевременно толкова жизнеутвърждаващ.

"Космополитън"

* * *

   Излишно е да споменавам колко дълго книгата стоеше на рафта ми в очакване на момента, в който ще посегна най-сетне към нея и истински ще й се насладя. И едва днес, след като прелистих последната страница, осъзнах, че е трябвало да го сторя още преди много много време. Защото тази книга заслужава да бъде прочетена, нещо повече - заслужава да бъде прочетена на един дъх! Затова, ако сте допуснали грешката да оставите "Твоята перфектна година" сред останалите нищонеподозиращи книги в библиотеката си с обещанието, че някога, когато й дойде времето, ще я прочетете, не се колебайте, ами я грабнете! Започнете я още днес, защото, както твърди и самата книга, всяка една минута е безценна, а ние нямаме никакво време за губене! 

   А сега е време да ви споделя кои са моите доводи, с които да ви убедя в съвършенството на този роман и защо той трябва да бъде прочетен! 

"Така стоят нещата: все едно колко дълго ще живее човекът, в крайна сметка за него имат значение само "тук"и "сега", сиреч - настоящият момент."

   Да пиша за героите в "Твоята перфектна година" е своеобразна форма на предателство спрямо книгата, защото именно мистериозността около тях и частичното разбулване на тази мистерия с напредването на страниците е онова, което прави романа различен. Затова ще ви представя нещата накратко: историята започва с мистериозната поява на един дневник-календар с изписани от край до край страници за предстоящата година, който някой закача на велосипеда на Йонатан. И колкото и да се старае Йонатан да открие собственика му, той сякаш е потънал в дън земя. Запленен от съдържанието и цялостната идея на този календар обаче новият му собственик прави нещо, което учудва дори самия него - той решава да го задържи и започва да се ръководи от събитията, вписани в него, като изпълнява всяко предизвикателство, отговарящо на съответната дата. И това безвъзвратно променя иначе скучното ежедневие на Йонатан. 

   Другият главен персонаж в книгата е Хана - една чаровна, винаги усмихната млада жена, очакваща с нетърпение своето дълго отлагано предложение за брак от приятеля си. Но вместо това, тя научава нещо, което срива света й - Зимон е болен и му остава едва година живот. Ужасена, объркана и изгубена, Хана решава да направи единственото, на което е способна в този момент - да се опита да върне светлината в живота на умиращия си приятел, изписвайки от корица до корица един календар с цели и задачи, които тя и Зимон да изпълняват, оползотворявайки всеки един ден от тази последна година. Да, същият календар, който по-късно незнайно как се оказва на велосипеда на Йонатан. Интригуващо, нали?

  Авторовият стил несъмнено е един от любимите ми компоненти от книгата, за който аз самата изгарях от нетърпение да ви споделя, защото а) за мен той бе доза.. разнообразие и б) отлично допълваше цялата тази мистериозност, в която бе обвита историята до самия й край. Нека се обоснова така - да, стилът на писане на Лукас не предпоставя читателя да бъде през цялото време с молив, или цветни листчета в моя случай, в ръка и да подчертава цитат след цитат. Не, и то по простата причина, че думите на автора идваха от сърцето й и не й бяха необходими никакви помпозни думи и сложни метафори, за да предаде посланието на своята творба, то бе закодирано още в заглавието: "ЖИВЕЙ!"! 

   Друга особеност, която аз лично оцених едва в края на книгата, бе обрисуването на героите или по-точно - липсата на такова. И ако като мен сте чели или все още четете български творби от автори като Алеко Константинов, напълно ще разберете какво визирам в случая. И това е мотивът за саморазкритието на героите, породен от отсъствието на авторова оценка за тях, което бе напълно изненадващо за мен, имайки предвид факта, че историята бе разказана от името на автора! Но не, Шарлоте Лукас находчиво оставя тази задача на героите си и, разбира се, на читателя. Затова, когато четете книгата, имайте едно наум, че през цялото време ще имате възможността да опознавате характерите на героите и да визуализирате образите им, уповавайки се единствено на техните мисли и действия и на това как са представени те в очите на другия. Аз самата едва след средата на книгата осъзнах, че дори не знам как изглежда героинята, но вече имам някаква заложена идея в мислите си, която Йонатан по-късно потвърди.

"Животът трябва да бъде ЖИВЯН - все едно колко ще продължи. Защото в крайна сметка никой човек не знае кога ще удари последният му час. Дали е болен или не. Затова само СЕГА, само ДНЕС има значение. "Вчера" е безразлично и не се брои, а никой не може да повлияе на "утре"."

   Мотив, който неизменно властва в "Твоята перфектна година" от началото до самия й край е този за непреодолимостта на съдбата. Същата съдба, която среща Йонатан с непознатата фигура през онази въпросна сутрин на първия ден от новата година. Същата съдба, която отнема здравето и желанието за живот у Зимон, приятелят на Хана, и която бавно и мъчително превръща онази лъчезарна и винаги позитивно настроена Хана в бледо копие на своето предишно Аз. Същата съдба, заради която Йонатан се оказва на точното място в точния момент, за да открие онзи на пръв поглед случайно закачен на колелото му календар, който поставя началото на едно ново и неподозирано приключение в живота на раздразнителния и вечно недоволен мъж. И преди всичко, същата съдба, която умело разделя и преплита животите на всеки от героите в книгата, създавайки една неповторима, прецизно изградена история, наситена с неочаквани обрати, тайни, но и жажда за живот и ново начало. 

   И макар в началото сюжетът да предпоставя читателя за една лека любовна история, скоро става ясно, че авторката на "Твоята перфектна година" има далеч по-големи планове за творбата си от създаването на поредната изтъркана история, завършваща с "И заживели щастливо". Защото, преди всичко, това е роман за живота и реалността, която не е нито само розова, нито само черна, а представлява цяла палитра от цветове и багри, които тепърва ни предстои да съзрем.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!