Ревю: "Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън

  Джуд и нейният брат близнак Ноа винаги са били много близки. На тринайсет години Ноа страни от околните, рисува непрекъснато и се увлича по магнетично момче, което заживява в квартала им. Джуд скача от опасни скали, носи предизвикателни дрехи и говори от името на двама им.
   Три години по-късно почти не разговарят помежду си. Те са се променили до неузнаваемост, преживели са тежка загуба. И двамата трябва да преосмислят отношението си към творчеството и неговата мъчителна сила. Джуд се сблъсква с личност с огромен талант и влияние.
   Близнаците представят хрониката на драматичното си израстване. Ноа разказва за ранните години, а Джуд - за по-късните. И двамата не осъзнават, че всеки разполага само с половината от историята и че ако намерят отново път един към друг, ще успеят да изградят наново целия си свят.

* * * 

  Джанди Нелсън за пореден път ме изуми! Преди време имах възможността да прочета "Небето е навсякъде" и още тогава бях наясно колко затрогващ и увлекателен може да бъде стилът ѝ на писане. Но, о, Божичко, не бях подготвена за това! 

 "- Трябва да виждаш чудесата, за да ги има, Джуд."

  В "Ще ти дам слънцето" авторката безспорно е надминала себе си във всяко отношение. Сюжетът, героите, наситените с емоционалност сцени, развръзката, всичко. Всяка една малка подробност, колкото и маловажна да изглеждаше тя, бе там с конкретна цел. Всеки момент от историята имаше важна роля в по-нататъшното разплитане на паяжината от тайни, които не само Ноа и Джуд, но и цялото им семейство държеше под ключ. А развръзката.. с думи не мога да опиша удоволствието, което изпитвах, докато проследявах как всяко парченце от пъзела си идваше на мястото и разкриваше една далеч по-сложна и заплетена сюжетна линия, която дни наред крадеше съня ми.

"Какво те кара да кажеш обратното на онова, което всяка клетка от тялото ти иска да изречеш?"

  Книгата разгръща някои от най-премълчаваните, но и сериозни проблеми на нашето поколение. Проблеми, които, вярвам, не всеки е готов да разгледа: тези за хомосексуалните, за загубата на близки и за страха да бъдеш себе си в общество, готово да стори всичко, за да заличи и най-малката следа от индивидуалност у човека. И за да бъда честна, именно това така силно ме привлече в книгата и съм изключително щастлива, че успях да се докосна до нея, защото тя положително повлия на мнението ми за всеки от горе посочените проблеми.
  Най-важният фактор в книгата обаче несъмнено играеше любовта. От една страна това бе припламналата любов между Джуд и мистериозният и магнетичен Оскар, а от друга - неоспоримото привличане между Ноа и очарователният Брайън. И в двата случая чувствата между героите предизвикват появата на още повече въпроси около развръзката на историята. Каква ще бъде тя обаче ще разберете сами, ако се осмелите и дадете шанс на книгата.

"Не е редно да живееш в лъжа. Никога не е, Ноа. - (...) - Не можеш да избираш кога да обичаш, нали?"

  Джуд се оказа доста противоречив образ. В началото тя бе просто едно нормално, винаги усмихнато тринадесетгодишно момиче, получило дарбата да създава изумителни пясъчни скулптури, които обаче пази в тайна. Тайна, която знаят само тя и океанът, който прилежно отмива всяко доказателство за тях преди някой да е успял да им се възхити. Докато един ден в групата от посветени в тайната случайно, а може би не съвсем, не попада и нейният брат близнак, Ноа - лъчезарно, но изолирало се от света момче, което за разлика от сестра си изразява себе си не посредством пясък, а бои. И в този момент между двамата избухва ожесточена борба за вниманието на майка им. Борба, която постепенно разрушава семейството. И двамата обаче имат едно и също желание - да влязат в Калифорнийското училище за изкуства. 

  Какво се случва, когато любовта между брат и сестра е заменена с неприкритата завист? Когато семейството е покосено от най-жестоката трагедия - загубата на близък? Ами когато тази трагедия е толкова силна, че завинаги бележи всеки един от членовете на семейството? Какви са последиците от вината, взела превес дори над мъката от загубата? И колко дълго ще отнеме на Ноа и Джуд да осъзнаят, че всеки от тях разполага само с половината от истината и само когато двамата най-сетне загърбят враждата и егоизма си ще могат да продължат напред?

  За да разберете обаче отговорите на всички тези въпроси ще трябва сами да прочетете книгата. 

  А аз ви обещавам, че няма да съжалявате за решението си.

"Време е за втори шансове. Време е светът да бъде преправен."

"Ще ти дам слънцето" е една трогателна, стопляща сърцето история за истинската и неподвластна на моралните догми любов, способна да пребори дори най-строгите човешки предразсъдъци. История, която несъмнено ще преобърне всяка ваша представа за правилното и грешното щом в живота се намесят чувствата. Един жокер, правила не съществуват!