петък, 17 ноември 2017 г.

Ревю: "Игра на омраза" от Сали Торн

   В резултат на влошените икономически условия издателствата „Гамин Пъблишинг“ и „Бексли Букс“ са принудени да сключат брак по сметка, за да оцелеят.
    Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.
    Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките й дрехи също не са по вкуса му.
    И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта…
* * *
   Тази година прекарвам есенните дни в компанията на моята колекция от събрани през последните месеци любовни романи, благодарение на които успях най-сетне да се измъкна от readinslump-а, в който бях затънала, и ми припомниха именно защо винаги съм харесвала жанра. Е, ако и вие като мен сте заклети романтици и почитатели на този вид литература, ви предлагам да прочетете това ревю и сами да узнаете кое ме впечатли и кое не в "Игра на омраза". Приятно четене!

 "Любовта и омразата са огледални версии на една и съща игра и ти си длъжен да победиш. Защо ли? Заради сърцето и егото си."
  
   Срещата ми с книгата бе един вид среща на сляпо, тъй като самото ѝ придобиване бе в резултат на поръчания ми GEMBOX. Въпреки това обае тя прикова вниманието ми още щом очите ми пробягаха по семплата, но все пак красива корица и загатващата една вълнуваща любовна история анотация на гърба. Но нито за миг не си бях и представяла, че "Игра на омраза" ще бъде и една от онези книги, заради които бих будувала и будувах часове наред след полунощ, копнеейки най-сетне да достигна до така чаканата развръзка. Преди обаче да достигна до нея, историята ми беше подготвила цяла серия от обрати, накарали ме да затая дъх романтични моменти и несравнимо, неизмеримо много любов и страст! Какво да кажа, романтичка съм по душа и не е чудно, че самата идея за прерастване на любов в омраза ме грабна още преди дори да съм навлязла изцяло в историята. Да, НО...едно ОГРОМНО но, за да бъда напълно честна, на моменти страстта ми идваше малко в повече. Не ме разбирайте погрешно, но просто не се определям като почитател на книгите ала "50 нюанса сиво", макар в случая историята да е далеч по-лек неин вариант. Но ако пък вие харесвате подобен вид литература, то тогава това се превръща в още една причина да добавите "Игра на омраза" в списъка си за четене!

"Животът би бил по-лесен , ако просто можех 
да мразя Джошуа Темпълман." 

   Отношенията между Луси и Джошуа бяха, меко казано, сложни. Свикнали да гледат един на друг повече като на смъртни врагове, отколкото като на колеги, тези двама толкова различни персонажи превръщаха всяка минута, прекарана заедно в офиса, в своеобразна форма на война, а самият офис - в бойно поле. Но може би най-увлекателното в тази изключително необичайна форма на комуникация между тях бяха неспирните саркастични коментари и смехотворни умалителни имена и това, че тя като цяло се свеждаше до постоянните им игри - на взиране, на имитиране и още десетки подобни, породени единствено от идеята да изкарат другия от релси. Което абсолютно винаги пораждаше у мен смях. 
   Луси сама по себе си бе изключително свеж и колоритен персонаж, в най-хубавият смисъл на думата, разбира се. Със своя непримирим дух, напълно контрастиращ с "внушителните" ѝ метър и петдесет ръст, този персонаж се оказа лъч светлина в сивото и пропито от еднообразие ежедневие в офиса на "Бексли и Гамин". 
  Джошуа от своя страна бе един доста.. противоречив персонаж. Красив, дори непоносимо красив би казала Луси, и с неоспоримо остър ум, той умееше да накара дори собственият му шеф да се почувства неудобно под острия поглед на пронизващо сините му очи. И все пак цялото това нещо с желанието му да се дистанцира от Луси, дори след като привличането между тях бе повече от очевидно и очаквано, така и не ми стана ясно. Може би това бе и причината да не успея напълно да се насладя на Джошуа като персонаж, независимо, че той бе един от главните такива.

"На път съм да изгубя нещо, което поначало 
никога не ми е принадлежало."

    Неочаквано, дори за мен, стилът на писане на авторката бе дори по-вълнуващ от самата идея, изграждаща книгата. С изключително лекия си, но и наситен с много хумор и емоции стил, Сали Торн неусетно се изкачи в моя списък с любими автори благодарение на удивителните й умения да борави с думите, придавайки дори на най-простите изречения една ясно доловима ефирност. Особеност, която се надявам да открия и в останалите ѝ книги.

С "Игра на омраза" Сали Торн несъмнено доказва своята ненадминатост в изграждането на пленяваща, наситена с романтика и много хумор сюжетна линия, способна да потопи читателя в една незабравима история за омразата, любовта и тънката граница между тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар