The Pastry Book Tag

 Искрени благодарности на Кая Димитрова за тага, който определено успя да ме накара за пореден път да се замисля над книгите в библиотеката ми. Аз от своя страна отбележа Павлина, Памела и Илияна, които също да направят този така сладък таг и чиито отговори нямам търпение да прочета.

1.Кроасан: Книга или поредица, която всички(включително и ти) обичат.
Ще заложа на класиката и ще спомена "Реликвите на смъртните", защото именно благодарение на нея успях истински да усетя магията на фентъзи жанра.

2.Френски макарон: Книга, която се е оказала предизвикателство, но си е струвало.
Има книги, които чета за 2-3 дни, но има и такива, които нося със себе си в продължение на седмица. Такава бе например "Фенка" от Рейнбоу Роуъл. Наистина се влюбих в историята, но в началото ми беше адски трудно да свикна със стила на писане на авторката и дори бях оставяла книгата на няколко пъти.

3.Волован: Книга, която мислеше, че ще е страхотна, но ти е паднала в очите.
Не мисля, че паднала в очите е точната дума (в случая израз), по-скоро очаквах малко повече от "Гондолата на времето". Книгата неоспоримо е прекрасна и има своя чар, но не липсваха и моментите, в които всичките описания ми идваха малко в повече и нетърпеливо четях само за да стигна до някакво, каквото и да е действие, влияещо върху развръзката. 

4.Бутерка с шоколад: Книга, за която си мислеше, че ще е едно, а се е оказала съвсем друго.
Изключително често се случва очакванията ми за дадена книга сериозно да се разминават с реалността. И "Ангелско нашествие" от Сюзан Ий е точният пример за това. Истината е, че очаквах една лека и все пак вълнуваща антиупопия, а всъщност се оказа далеч по обсебваща, наситена с неочаквани обрати книга, която ме спечели още от самото си начало.

5.Еклер: Книга или поредица, която не получава достатъчно внимание.
Тук още веднага се сещам за последно прочетената "Graffiti Moon", която е не просто прекрасна, а поразително възхитителна. За съжаление обаче книгата не може да се похвали с голямо читателско внимание, а повярвайте ми - тя заслужава дори повече.

6.Крокембуш: Книга или поредица, която е доста сложна.

За мен това определено е поредицата "Алена кралица", която освен, че е една от най-любимите ми антиутопии, е доста сложна като сюжетна линия и изисква далеч по-голяма отдаденост към историята от повечето поредици, с които съм се срещала досега. 

7.Наполеон: Филм или сериал базиран на книга, които харесваш повече от самата книга.
Преди известно време направих опит да прочета трилогията "Лабиринтът", но за съжаление не успях да вникна в историята и досега книгата стоя непрочетена на рафта. Но филма от друга страна е повече от невероятен и поне за мен е една фантастична интерпретация на историята.
  
8.Коломпех: Книга или поредица, чието действие се развива в различна от твоята страна.
Хммм, мисля че всяка една от книгите в библиотеката ми приспада към тази категория, но като заклет почитател на арабските истории ще спомена "Гневът и зората", за която просто нямам думи. Единственото, което съм способна да споделя за нея е прочетете я!

9.Парено тесто: Храна от книга или поредица, която би искал/а да опиташ.
Бих направила всичко, за да мога поне веднъж да опитам някои от десертите от книгите за "Хари Потър" - тиквения пай, шоколадовите жаби или дори всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот. За съжаление обаче съм заклещена в реалността и Хогуортс е просто една недостижима мечта.

My New Favorite TV Shows

Никога досега не съм писала пост, свързан с друго освен с книги. Но за всяко нещо си има първи път и смятам, че най-сетне настъпи времето за нещо далеч по-различно. 
Днес ще споделя с вас някои от сериалите, които меко казано ме обсебиха в последните 2 месеца и заради които не ми оставаше никакво време за четене. Хмм.. Както и да е. Надявам се постът да ви хареса, а аз с удоволствие ще прочета кои са вашите любими сериали за тази есен.

Приятно четене.

Луцифер

Сериала излезе съвсем наскоро, но още с първия си епизод успя да спечели вниманието ми и вече с нетърпение очаквам излизането на новите епизоди от сезон 2. Историята като цяло се върти около главния герой Луцифер, който е Дявола, и който решава, че е редно да си даде отдавна заслужената почивка от непрекъснатите изтезания над прегрешилите. Отегчен от съдбата си, той изоставя трона си и отива в Лос Анджелис, където става известен като Луцифер Светлоносеца, собственикът на нощен клуб "Лукс". Далеч от мъченията и пламъците на Ада, дяволски красивият и харизматичен Луцифер отдава живота си на нормалните човешки пороци - алкохол, жени и купони. Докато пред клуба му не бива убито момиче. Така той се запознава с инспектор Декър и за отрицателно време те се превръщат в един изключително странен, но също толкова комичен екип, занимаващ се с разследвания на убийства. Забавен, с невъобразимо интригуваща сюжетна линия и изпълнен с куп неочаквани обрати, "Луцифер" е сериал, който противно на очакваното не се върти единствено около криминалната идея. Напротив, тук става дума за една невъобразимо оплетена семейна история, превърнала се в неизменна част от сериала, за огромно количество хумор и мен ако питате - една тепърва зараждаща се любов.
 

Теория за големия взрив

Обожавам. Този. Сериал. Историята тук се завърта около четиримата научни изследователи и физици - Ленард, Шелдън, Хауърд и Раджеш, които ,като изключим факта, че работят в полза на човечеството, са пълни загубеняци. В сладкия смисъл на думата, разбира се. В групата на запалените на тема наука, комикси и видео игри обаче се намества и Пени - русокоса красавица, работеща като сервитьорка в Чийзкейк Фактъри, но с мечти за кариера като актриса. И от тук нататък започват неспирните закачки между героите, заради които буквално съм се смяла с глас, и изключително забавните и неловки ситуации, в които групата попада постоянно. Това е може би един от най-хумористичните сериали, на които попадам в последно време и съм напълно искрена като казвам, че е невероятен. Безсъмнено един от любимите ми сериали за тази есен. Сезон 3, аз идвам!

Подли камериерки

Отново един безумно интересен сериал, който започнах напълно случайно. И в който напълно неслучайно се влюбих. И причина за това е безумно интересните персонажи, с които се запознах и неспирните премеждия, на които съдбата ги подлага. А пък доказателството за пълната ми отдаденост към сериала са четирите сезона, изгледани за по-малко от месец.
Главна роля в сюжетната линия играят петте камериерки с латиноамерикански произход - Марисол, Кармен, Роузи, Зойла и Валентина, чиито големи планове за бъдещето ги отвеждат в лъскавия Бевърли Хилс. А те са готови на всичко, за да превърнат мечтите си в реалност. Но зад стените на скъпо обзаведените домове, са спотаени тайни, които тепърва чакат да бъдат разкрити. Интриги, изневери, убийства и огромно количество хумор, събрани на едно място. Какво по-хубаво?

П.П. Ако смятате да започвате някой от тези сериали, или който и да е друг, гледайте го със субтитри! Повярвайте ми, нищо не може да надмине оригиналните гласове на актьорите, пък и при превода много от репликите губят не само обаянието, но и смисъла си.

Ревю: "Graffiti Moon" от Кат Кроули

  Луси Дервиш търси Сянката и Поета - мистериозни художници на графити, чиито творби се спотайват из всяко закътано кътче на сивия град. Запленена от творчеството на Сянката, в чиито багри и цветове тя долавя именно онези думи, които желае да чуе, Луси се впуска в едно неочаквано приключение, наситено с опасности и изненади. Тя е твърдо решена да открие своя тайнствен художник на графити, приятелките и Джаз и Дейзи копнеят да намерят любовта, а Ед и Лио се забъркват в опасна схема, за да изплатят дълговете си.

  Луси обаче е очаквала да прекара последната си вечер от гимназията с всеки друг освен с Ед, с който е имала една изключително несполучлива първа среща, завършила със счупен нос и обилен кръвоизлив. Ала щом той и споделя, че знае къде могат да открият Сянката, двамата се впускат в среднощно издирване на места, по чиито стени отекват неизречените думи, разбитото сърце и желанието за бягство на Сянката.

  Единственото, което обаче Луси не успява да види, е точно пред очите и.

 * * * 

 Причините да започна книгата бяха много - множеството ревюта, които прочетох за нея, интригуващата анотация на корицата, любовта ми към изкуството и прекрасните отзиви на една моя приятелка относно историята. Причините обаче нямат значение. Важното е единствено, че се влюбих в нея. И именно затова смятам да направя опит да ви опиша красотата на тази често подценявана, дори от мен самата, книга, която успя да ме спечели още от самото си начало.

"- Много момчета ли те канят на втора среща?

- Само онези с кураж."

  Влюбих се стила на писане на авторката. Лек, позволяващ на читателя смело да се впусне в същината на книгата, но същевременно да не може да се отдели от нея, заради наситения с емоции и неочаквани обрати сюжет. Хареса ми поетичността, с която авторката бе дарила всеки един момент от книгата. Няма как да не спомена и лекотата, с която бе вплела едни от най-важните и често срещани проблеми днес. Като се започне с темата за самотните родители и стигнем до тази за мечтите ни за бъдещето и пътя, по който смятаме да поемем, за да ги осъществим.

"Казах му, че това са само мечти. Той отговори, че мечтите са единственият начин да стигнеш до някъде."

  Фактът, че съм заклет почитател на късите глави бе още една предпоставка да обикна историята, а това, че авторката бе избрала да я напише от гледната точка не само на Луси, но и на самите Сянка и Поет бе още по-вълнуващо за мен като читател. Тъй като по този начин успях да се докосна до съзнанието на всеки един от тях, да прочета мислите им и да опозная тях самите от първо лице. А описанията.. Ах, те са любимата ми част. Начина по който авторката обрисуваше картините на Ротко и Вермеер, стъклената "корабна флотилия" на Луси, творбите на Сянката и Поета. И всяко нещо, всяка подробност бе изпипана до съвършенство.

  И макар още в самото начало авторката да ни среща с истинската самоличност на Сянката, това по никакъв начин не бива да ви спира да прочетете към книгата. Защото именно това я прави толкова уникална, толкова неповторима и реална.

"Думите и са като картини и аз ги рисувам на стената в главата си, докато тя говори."

  Луси е един от най-уникалните персонажи, с които някога съм се срещала. Творец по душа, която успява да види красотата дори в най-малкото и незабележимо. Човек, изтъкан от надежди и мечти за едно бъдеще, в което тя ще създава неповторими творения от нагорещено стъкло и цветове. Бъдеще, в което ще бъде със Сянката, ще говорят за литература, ще обсъждат картини или просто ще мълчат, заедно.

  Ед, или още наречен Сянката, е от онези персонажи, които искаш да прегърнеш и утешиш. Които външно изглеждат непроницаеми, но вътрешно са трайно повредени. Непонятно талантлив художник, чийто вдъхновение се оказват именно нещата, които го нараняват. Напуснал училище още преди да завърши десети клас, без баща, без работа, той отчаяно се опитва отново да прозре надеждата в океана от несполуки и единственият начин да го направи е като твори.

Обикнах всеки един от героите! Както главните, така и второстепенните, чиято роля в историята далеч не бе малка. Напротив, именно те бяха онази задвижваща механизма част без която историята нямаше да бъде това, което е.

"Graffiti Moon" е една необикновена и завладяващо затрогваща история за силата на изкуството и смелостта да следваш мечтите си, независимо къде ще те отведат те. 

Или при кого.  

The Autumn Book Tag

Училището започна и колкото и да не ми се иска, времето ми за книги е меко казано ограничено. Но пък за сметка на това, днес съм ви приготвила един нов и изключително интересен book tag, свързан с любимия ми сезон - есента. И тъй като съм сигурна, че има още много любители на есенните месеци, реших да тагна Павлина, Памела и Илияна, които също да направят тага и чиито отговори нямам търпение да прочета.

Приятно четене!

1. Кое е любимото ти нещо относно есента?
Не мисля, че има нещо по-красиво от багрите на току-що отронилите се листа или по-приказно от цветовете на онези, които тепърва се подготвят да падат. И не мога да си представя нещо по-вълшебно от дъждовните недели, с подухващият ветрец и едва прокрадващите се слънчеви лъчи. А за мен като читател, това е един от най-прекрасните моменти, защото мога да го споделя с книга и гореща чаша чай.

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?
Добрее.. Макар и малко изтъркано, в ума ми веднага изниква образа на Хари Потър и червения локомотив на Експрес Хогуортс, готов да приеме новите си ученици и да се срещне отново със старите. Но за да разнообразя малко, ще спомена също "Перфектна химия" от Симон Елекелес. Причините тя да ми напомня за училищните дни са много, но мисля, че заглавието говори само за себе си.

3. Коя корица ти напомня за есента?
"Тъмна дарба" от Александра Бракен. Просто има нещо в нея, което ми напомня за есенните дни. Може би причината е в красотата на златистия надпис или пък самата тайнственост, който много подхожда на сезона.. и аз самата не знам. Факт е обаче, че в огромната ми колекция, тя най-добре се вписва в цялата есенна идилия.

4. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?
По природа съм любител на хорър филмите, а когато бях малка се бях пристрастила към страшните истории. Затова мисля, че самата легенда за празника Хелоуин (тази за тиквения Джак) сама по себе си е невероятна и не смятам, че е необходимо да споменавам друга.

5. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?
Тук смятам да спомена един изключително любим за мен филм, който съм гледала толкова много пъти, че вече съм загубила бройката, а именно - "Hocus Pocus"! И единственото, което мога да спомена за него е.. че го обожавам.

6. Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?
С най-голямо нетърпение очаквах официалното излизане на "Всичко, всичко" от Никола Юн. И макар книгата да беше пусната на пазара преди няколко дни, аз все още не мога да се похваля с факта, че съм я прочела. Надявам се обаче съвсем скоро да имам възможност и аз да се докосна до магията и. 

7. Кое излизане на филм през есента очакваш?
За момента съм оставила филмите настрана и съм насочила цялото си внимание към няколко сериала. Най-бляскав от които обаче е "Луцифер". Сериала вече излезе и по българската телевизия, но е повече от ясно, че по нищо не може да се сравнява с оригинала, който е на английски. Все пак трудно, дори невъзможно, може да се пресъздаде английски акцент. Както и да е, прескачам на важната част, а тя е че вторият сезон тепърва излиза в Америка и единственият епизод от него, до който успях да се докопам, е първият. С огромно нетърпение обаче очаквам да изгледам и останалите.  

8. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?
Добре.. След дълго подбиране на заглавията от моя TBR list, стигнах до следния извод - трите книги, които НАЙ-силно желая да прочета през тази есен са "За да си спомня" от Лара Ейвъри, "Сърца за разбиване" от Али Новак и "Ангелски свят" от Зюзан Ий !

Ревю: "Теория за любовта от пръв поглед" от Дженифър Смит

  Четири минути. Само четири минути закъснение са способни да преобърнат всичко, да променят съдбата ти.
Днес би трябвало да бъде най-ужасният ден в живота на 17-годишната Хадли - баща и се жени, за жена, която тя дори не познава. Която не иска да познава. Отгоре на всичкото изпуска и полета си, който по предназначение трябва да я отведе от другата страна на океана, за да може да присъства на сватбената церемония.
Самолетът излита, но без нея и тя е принудена да чака следващият полет за Лондон.
И тогава, някъде сред тълпата и оглушителните шумове, тя среща него. Името му е Оливър и той случайно е настанен до нея в следващия самолет до британската столица.
Полетът минава сякаш е един единствен миг. Всички разказани история, приглушени смехове, всички споделени мигове остават да се реят високо в нощното небе, докато те вече са принудени да се приземят и разделят в хаоса на лондонското летище. Хадли не знае нито фамилията му, нито неговия телефонен номер, нито пък адреса му. Ще се намеси ли съдбата отново и ще ги срещне ли поне още веднъж?

* * *

Започнах книгата напълно случайно и с единственото желание да се разнообразя от напрегнатите фентъзи поредици, които са заели всеки рафт от библиотеката и съзнанието ми. Но още в началото на книгата успях да доловя онова тихо гласче, което ми нашепваше, че това няма да бъде просто една любовна история, подложена на куп предизвикателства. Не, това щеше да бъде и все още е историята, която ме държа будна часове наред и която същевременно не ми позволяваше да се отделя от нея, докато и последната страница не бе прочетена.

"Кой ще предположи, че нищо и никакви 4 минути могат да преобърнат всичко?"

Харесах стила на писане на авторката, който макар да не се отличаваше с нещо по-особено, бе именно онова, от което аз се нуждаех - лек, спокоен, позволяващ на читателя плавно да прелиства страница след страница.. и изведнъж, неусетно книжката е вече към края си.
Допадна ми фактът, че авторката не бе наблегнала изцяло на любовната история, а на преден план бяха повдигнати някои много важни въпроси, засягащи голяма част от тинейджърите днес. Въпроси за разводите, за децата, които са длъжни да понесат самотата и тъгата след тях, за бъдещето и преодоляването на собствените ни страхове. И точно това бе причината толкова много да харесам "Теория за любовта от пръв поглед".

Героите. Те бяха толкова реални, толкова земни, че на моменти си мислех, колко ли прекрасно щеше да бъде да можех и аз да прекарам 7 часов полет с тези двамата. Да разговаряме, да се смеем и да разгръщаме важни теми, като например кои са най-хубавите облаци (Отговор: кълбестите) или просто да стоя отстрани и да им се възхищавам.
Изключително много харесах образа на Хадли. Умна, типична красавица, която обаче е и заклет почитател на книгите на Чарлз Дикенс. Тя бе онова момиче, което макар да страдаше от клаустрофобия, бе готово на всичко, за да може да се срещне поне още веднъж с момчето, с което прелетяха стотици километри заедно, с което сподели страховете си. И в което неусетно се влюби.
А Оливър, зеленоокият английски красавец, бе също толкова впечатляващ. Остроумен и пълен с изненади, той бе онази незаменима част от историята, без която книгата щеше да загуби своето очарование. Харесаха ми неспирните му закачки и шантави въпроси, които всеки път предизвикваха у мен смях или поне малка усмивка.

Единственото, което не ми допадна беше, че авторката бе забравила описанията на толкова красив град като Лондон. Но донякъде и е простено, тъй като Хадли имаше къде къде по-важни занимания и проблеми от това да се оглежда насам натам и да се възхищава на червените автобуси и архитектурните забележителности..

Пленително красива и очарователно затрогваща, "Теория за любовта от пръв поглед" е книгата, която ми припомни вълшебствата, на които е способна чистата и неподправена любов. Книга, в която ще се влюбите от първия прочит.

Ревю: "Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър

Книга първа от трилогията "Създадена от дим и кост"

 Кару рисува в своя скицник удивителни създания, митични чудовища, които карат съучениците и да затаяват дъх всеки път щом ги зърнат. Създания, които може би са измислени, а може би не.

Тя самата изглежда митична. Със синя коса и странни татуировки, две от които красят дланите и, но които няма представа от къде е получила, Кару напразно се опитва да заживее в свят, който очевидно не е неин. А странните поръчения, на които бива изпращана, стават все по-опасни.
Междувременно крилати създания оставят горящите си отпечатъци по врати из целия свят. Хората са ужасени.
Започва война. И само Кару е способна да я спре.

Но въпросите за нейното детство, за семейството и и нея самата, започват все повече да я притискат. А отговорите на тези въпроси може да научи единствено от съществата, обитаващи скицника и. Те обаче са безследно изчезнали.

Коя и какво е тя всъщност? Тепърва и предстои да разбере.

* * *

  Завърших книгата буквално преди броени минути, но ентусиазмът и възхищението ми бяха достатъчна предпоставка още веднага да започна ревюто си. Истината обаче е, че не знам дали ще съумея да ви опиша великолепието на тази история.. Обещавам обаче да опитам.

"Ангелите се бяха превърнали в дългата сянка на смъртта и химерите живееха в нейния нескончаем студ"

  Лейни Тейлър официално се превърна в една от любимите ми авторки, именно заради така пленяващия си стил на писане, удивителните описания и талантът и да създава толкова реални, но същевременно прекрасни герои. И тава са само част от причините да се влюбя в книгата и с нетърпение да очаквам да прочета и останалите от поредицата.

"На хората им е дадено да виждат само малка част от цялото - казваше той. - Само толкова, колкото да могат да си доизмислят останалото. Всичко това е като юрган, съшит от вълшебни приказки, сред които тук-там има по някоя кръпка истина"

  Изключително много харесах образа на Кару. Безумно красивата, изтъкана от смелост Кару, която сътворяваше онези вълшебни картини в скицника си. Синекосото момиче, което носеше скрито в ботуша си оръжие и винаги бе готово за битка. И което тайно живееше един различен и непознат за останалите хора живот, намиращ се на една врата разстояние от реалността.
  Ами Акива.. той бе дори още по-великолепен отколкото бях предполагала - ангелски красив, с пламтящ като факла поглед и сипещи искри криле, храбър войн, роден обаче да води чужда война. Но той не бе само това. Акива, бе онова изгубено парченце от пъзела, чиято липса изгаряше душата на Кару. Която погубваше и самия него.
Но една на пръв поглед случайна среща из претъпкания с хора площад на Маракеш променя всичко. Навява горчиви спомени и възпламенява любов, чието минало е способно да спаси света, но и да го унищожи.

"Научени сме единствено да воюваме, но има и други пътища, по които да тръгнем в живота. Двамата с теб трябва да ги открием, Акива. А можем и ние да ги прокараме. Това сега е само началото."

  Обикнах всеки един от персонажите. Дори второстепенните - Исса, Туига, Ясри, но най-вече Бримстоун, който успя да ме впечатли само със своите мъдри съвети и напътствия и с голямото си сърце, дълбоко скрито под дебелата опаковка на безразличието. Няма начин тук да не спомена и прелестната Зузана - най-добрата приятелка на Кару, която винаги бе до нея. Дори когато тайните и малко по малко започваха да изплуват на повърхността. Тя бе там, за да и подаде ръка, дори когато всички останали и обърнаха гръб.

  Влюбих се в постоянните закачки между персонажите, във всеки напрегнат момент, принуждаващ ме да затая дъх, в края, заради който си изплаках очите. В самата красота на идеята за забранената любов и приказния начин, по който авторката я бе пресъздала.

Влюбих се във всичко това, което ме държа будна часове наред, докато и последната страница не бе прелистена.   

"- Любовта е лукс.
- Не. Любовта е стихия."

Опияняващо вълнуваща и пленително красива, "Създадено от дим и кост" е книга, способна да приюти в прегръдката си всеки почитател на фентъзи литературата. Една възхитителна история за силата, спотайваща се в надеждата, която често е по-могъща дори от самата магия.

End of summer book tag

За мен 1-ви септември винаги е означавал краят на лятото. Времето застудява, слънцето залязва по-рано.. но най-вече - отново идва ред на училището, готово да заеме всяка свободна секунда от времето ми. Но това не е чак толкова важно, защото е и време за един много интересен book tag, с който да закрием топлите месеци.

Надявам се да ви хареса и нека всеки се чувства поканен също да го направи.

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.
Още преди края на учебната година имах подготвен TBR list. Много от книгите в него успях да прочета, други - не. Но несъмнено най-много се вълнувах за втората книга от поредицата "Реликвите на смъртните", а именно - "Град от пепел". Новите корици, които красят тази история,са повече от великолепни и с нетърпение очаквам излизането и на останалите.

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.  
Аз съм по-скоро любител на нощното четене. Та ако предположим, че заменим думата ден с нощ (;дд) .. бих отговорила с "Прикачен" от Рейбоу Роуъл. Още една книга, която успя да ме държи будна дори в късните часове на нощта.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели. 
Наскоро започнах трилогията "Създадена от дим кост" и това е може би една от най-интригуващите книги, които съм чела за това лято. Вълнуваща, изпълнена с неочаквани обрати, способни да запленят читателя още от първите страници. Книга, заради която безспорно бих си останала у дома.


4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.
Когато тръгвам на път, задължително взимам със себе си книга. Независимо къде отивам, без значение дали пътят е 2 или 10 часа. Тя е неразделна част от мен и багажа ми. А тази година това бе именно "Хари Потър и затворникът от Азкабан", благодарение на която почивката ми се превърна в едно изпълнено с вълшебства приключение.

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби. 
Мисля че това е "Железният изпит", тъй като в началото историята се развиваше доста бавно, което пък от своя страна дава възможност на читателя да опознае по-добре героите и обстановката. И макар факта, че започнах книгата с доста големи подозрения дали тя ще ми хареса или не, останах приятно изненадана от този нов и магичен свят, с който Холи Блек и Касандра Клеър ни срещат. Те са невероятен екип и несъмнено ще прочета и останалите книги от поредицата.

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.

Всяка книга от поредицата за Хари Потър е като прегръдка от стар приятел, топла и така приятно позната, но всеки път щом започна някоя от тях, в ума ми изплуват мисли свързани с коледните празници, със снега и коледната украса. И сякаш те просто ми носят онова коледно настроение. Независимо дали е средата на март или началото на юли. Затова и смятам, че те са малко по-подходящи за зимните сезони.

 7. Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.
Хмм, не мисля че има такава. Винаги успявам да открия по нещо хубаво в дадена книга и досега не съм попадала на такава, която напълно да ме разочарова.

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш. 
Тук ще отговоря с "Гондолата на времето", тъй като очаквах малко повече от нея. Книгата наистина е прекрасна по свой собствен начин, но мисля, че авторката можеше да се постарае повече с края и. Действията бяха прекалено бързи, сякаш сблъскани накуп, което бе и причината да препрочитам дадено изречение, за да осъзная случилото се.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи. 

Повечето читателя на блога ми, знаят колко много обичам книгите на Симон Елкелес! Първата книга от трилогията за братята Фуентес ("Перфектна химия") завладя сърцето ми, а втората - "Правилата на привличането", бе дори още по-невероятна! Една на пръв поглед клиширана любовна история, способна обаче да заплени всеки почитател на романтиката! (като мен ^^)


10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

"На хората им е дадено да виждат само малка част от цялото - казваше той. - Само толкова, колкото да могат да си доизмислят останалото. Всичко това е като юрган, съшит от вълшебни приказки, сред които тук-там има по някоя кръпка истина" 

- "Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.
Определено "Летни дни и летни нощи", която сякаш крещи ЛЯТО ! И макар все още да е непрочетена, тя кротко седи и чака своето време. Което смятам, че ще бъде малко преди началото на учебната година, за да заличи поне част от болката, че лятото официално си е отишло.

12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

"Гневът и зората", без капчица съмнение! Обожавам тази книга!! Магията на арабския свят, великолепните герои, спиращите дъха описание, хилядите емоции, скрити между редовете.. и това е само началото на тази прелестна история. (Споменах ли, че книгите от поредицата са 5 ! С нетърпение очаквам да се докосна и до останалите!! ^^)

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал. 
Стефъни Пъркинс е една от любимите ми авторки, а със "Звезди за Лола" тя официално затвърди този факт. Обикнах героите, сюжета, обикнах всичко в тази история. А финалът.. той бе най-приказната част от книгата.

Ревю: "Гондолата на времето" от Ева Фьолер

  Ана е седемнайсетгодишна германка, пропътувала стотици километри от родната си страна, за да прекарва лятната си ваканция във величествената Венеция заедно със семейството си. По време на една от разходките си из града обаче вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно.. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...
Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. И не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала, което се оказва по-сложно, отколкото звучи. Всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, топла вода или медикаменти. И най-вече - без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси всевъзможни начини да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. И много скоро тя разбира, че озоваването й в миналото съвсем не е случайност...

* * *  

  Книгата стоеше в моя TBR лист вече месеци наред, но наскоро настъпи и нейното време. И съм неописуемо щастлива, че не останах разочарова. Но може би малко ядосана не мен самата, че я отлагах толкова дълго.

"Времето знае много пътища и много светове, а някои от тях 

са по-реални, отколкото някой би могъл да си представи"

 Обикнах героите! Ева Фьолер се е справила повече от страхотно с изграждането на образите им, но още повече ми хареса фактът, че съдбите на всеки един от тях се преплитаха помежду си. Хареса ми това, че никой от тях не бе идеализиран по какъвто и да е начин, а точно обратното - всеки имаше някакви страхове и недостатъци, които ги правеха още по-съвършени в моите очи.

  Ана бе типичната тийнейджърка на 21 век, чувстваща се уютно в своето време, в което вече съществува интернет връзката и любимият и айпод. На моменти доста любопитна, друг път безкрайно уплашена, Ана бе твърдо решена да се върне в своя век, независимо какво ще и коства това.

  Себастиано.. Той бе просто приказен. Смел, храбър и безумно красив, той бе готов да жертва всичко в името на бъдещето на Венеция. Дори самия себе си. Винаги готов да се впусне в ново приключение, той бе един наистина великолепен персонаж, с който нямам търпение отново да се срещна. 

 

  Но най-важният фактор, който ме накара да се влюбя в книгата, бе така изящният стил на писане на авторката. А той в комбинация с приказните описания, които бяха неизменна част от историята, и историческите факти, допълващи цялостната идея за пътуването във времето, бяха напълно достатъчни, за да пожелая да прочета и другите две книги от трилогията.

Останалите герои също заемаха своята важна роля, но не само като второстепенни герои, а и като една изключително важна част, без която книгата щеше да загуби очарованието си.

  Хареса ми, че връзката между Ана и Себастиално не бе поставена на преден план, а сякаш само допълваше историята. Но може би щяха да ми харесат още повече като двойка, ако авторката им бе отделила малко повече време, с което да даде на читателя възможността истински да усети магията между тях. Надявам се това да се случи в следващите книги, защото имам големи надежди за тях двамата.

Тук ще добавя още една малко забележка: Искаше ми се краят да бъде по-разгърнат, тъй като последните 20-30 страници действията се развиваха толкова бързо, че на моменти се обърквах и препрочитах отново дадено изречение. Ако изключим тези недостатъци, бих казала, че книгата е наистина увлекателна, а краят и успя да ме остави приятно изненадана и донякъде шокирана от развоя на събитията. 

"Изведнъж се почувствах наистина като във филм. В някой, за който ми бяха отредили ролята, без да са ме питали. Сега играех независимо дали ми харесваше или не. За съжаление, не знаех сценария и затова нямах представа дали ще има добър или лош край."

Пленително красива и вълнуваща, "Гондолата на времето" е книга, способна да потопи читателя в необятния и красив свят на вълшебствата, пренасяйки съзнанието му във величествената Венеция от миналото и от настоящето. А дори и отвъд..

TOP 5 любими женски персонажи!

Героите - те са онези, които съживяват историята, онези, които възраждат магията. И именно тяхната роля в книгата е факторът, който ни кара да се влюбим в нея.

Затова и днес реших да споделя с вас моя top 5 с любими женска персонажи, които 
обикнах още от първите страници.

1) Лола ("Звезди за Лола" от Стефъни Пъркинс)
Цветна, енергична, щура е напълно непредвидима, тя е една от любимите ми героини. Лола, която не се страхуваше да се облича в най-разноцветните и ексцентрични тоалети, често
създавани от нея, а накрая дори пожела да отиде на бала си, преоблечена като самата Мария-Антоанета. Обичам я именно защото е по-различна от женските персонажи, с които се срещаме в повечето книги. И я обожавам, заради смелостта и да бъде себе си във всяко едно отношение, дори когато бе преобразена в съвсем друг човек.

2) Хармаяни ("Хари Потър" от Дж. К. Роулинг)
Персонаж, който няма начин да не бъде споменат. Тя притежава всички онези черти, които търся в героя и които я правят толкова невероятна в моите очи. А именно жаждата и за знание, хапливите и, но забавни забележки, острият и ум, смелостта, с която закриляше приятелите си.. и голямото и сърце, което винаги бе готово до прости. Несъмнено една незабравима героиня, която подобно на цялата поредица за Хари Потър е повече от прекрасна!

3) Пенрин ("Пенрин и краят на дните" от Сюзан Ий)
Отново една силна и също толкова храбра героиня, която въпреки че на моменти действаше напълно безразсъдно, бе способна на всичко, за живота на майка си и малката си сестричка. И макар на пръв поглед безсилна, тя упорито отказваше да се откаже от каузата си. Дори това да означава да нахлуе в бърлогата на врага.. съвсем сама.

4) Клеъри ("Реликвите на смъртните" от Касандра Клеър)

"Реликвите на смъртните" е една от любимите ми поредици, а може би най-важната причина за това е удивителната главна героиня - Клеъри. Онова което толкова силно ме впечатли в нея бе силата, с която се изправяше пред проблемите си и решимостта, с която бе готова да пожертва всичко за най-близките си хора. И макар често лъгана и предавана, тя продължаваше напред с гордо вдигната глава, борейки се със зъби и нокти с всеки, изпречил се на пътя и.

5) Шахризад ("Гневът и зората" от Рене Ахдие)
Тя е персонаж, с когото се запознах пред броени дни, но обикнах още от самото начало. Не знам кое харесах повече у нея - неустрашимостта, с която закриляше семейството си.. или инатът и острият и език, които вървяха ръка за ръка с неподправената и честност. Рене Ахдие безспорно е създала една удивителна героиня, с която нямам търпение да се срещна отново в следващите книги.

Надявам се публикацията да ви е харесала! Ще се радвам да споделите по-долу в коментарите кои са вашите любими женски персонажи и защо ^^

Публикацията е вдъхновена от тази на Илияна Симеонова :)

Ревю: "Гневът и зората" от Рене Ахдие

Един живот за една зора.

В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.

Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.

 * * * 

Обикнах всичко в тази книга - приказките, които бяха неизменна част от историята, неочакваните обрати, удивителния стил на писане на авторката, дори магическите елементи, които не съм и очаквала да открия. Влюбих се в така красивите описания, които направиха книгата още по-удивителна и възпламениха любовта ми към арабските приказки. Авторката несъмнено е превърнала една всепозната история от нашето детство в нейно още по-добро превъплъщение. 

"Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе."

Истината е, че историята не бе това, което очаквах. Беше нещо милион пъти по-добро.

Защото зад мраморните стени и позлатените мебели се таяха дълбоко погребани тайни, вещаещи страдание на всеки, опитал се да наруши покоя им. Тайни, способни да унищожат цял град и да избият цял един народ. 

"В крайна сметка зад всяка история се крие история"

Особено много ми хареса идеята за речник в края на книгата, до който често опирах, заради многото чужди думи в историята, които от своя страна правят книгата дори по-приказна, позволявайки на читателя смело да се гмурне в арабската култура..

Героите.. Ах, героите! Ако кажа, че ги обожавам ще бъде меко казано. Обикнах Шехризад, Халид, Тарик, Деспина.. Обикнах дори Джалал. Съвършено изградени герои, чиито образи се запечатват в съзнанието на читателя, превръщайки всички останали в техни бледи копия.

Шехризад бе изключително интелигентна за времето, в което бе принудена да живее, но също толкова красива и непоправимо инатлива. Честността и бе нейното оръжие, готово да посече дори самият халиф. А острият и език и саркастичните коментари всеки път пробуждаха в мен смях. Хитра и жертвоготовна, тя смело се хвърляше в битка за справедливостта на народа. Битка, водена срещу халифа на Хорасан, а в последствие, срещу нея самата и сърцето и, което заблудено обикна собствения и враг. 

"Въпросът никога не е бил кой ще ми позволи да се държа по някакъв начин. Въпросът винаги е бил кой ще ме спре."

Халид - той бе тих, мистериозен, ангелски красив, но дяволски опасен, способен да изтръгне живота от всеки изпречил се на пътя му само с едно плавно движение на шамшира си. Но зад непроницаемата маска на спокойствие и уравновесеност, се криеше едно съсипано младо момче, принудено да понесе товара на цял народ на собствените си плещи. А зад мълчанието му се спотайваше тайна, която търпеливо чакаше да бъде разкрита.

"Гневът и зората" е пленително красива, но и безпощадно жестока история, която като пламък осветява съзнанието на читателя, но и безмилостно опустошава всяка частица от сърцето му след края си.