вторник, 1 ноември 2016 г.

Ревю: "Всичко, всичко" от Никола Юн

  Името ѝ е Маделин и заболяването ѝ е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – тя е алергична към света. Не е била навън от седемнайсет години. Всъщност, тя никога не излиза от дома си. Стаята и е бяла, въздухът - херметизиран, а единствените хора, които може да вижда, са майка ѝ и медицинската си сестра Карла.
  Ала един ден до стаята и долитат сирените на камион за пренасяне, нови съседи се нанасят в къщата до тях. Тогава тя надниква през прозореца и го вижда. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му.
  Името му е Оли и Мади желае да узнае всичко за него. И го прави. Научава, че е забавен и кипящ от живот. Научава, че очите му са с цвета на океана и че когато говори с него, целият свят се разкрива пред нея…
  Мади започва да иска всякакви неща. Но повече от всичко копнее да напусне своя въздушен балон и да опита всичко, всичко, което светът има да ѝ предложи. Независимо какво ще ѝ коства това.
 * * *
  Понякога започвам дадена книга без каквито и да било предубеждения или очаквания. Просто се впускам в историята, неподвластна на чуждите мнения относно нея. И именно това бе причината така силно да обикна тази на пръв поглед клиширана любовна история за невъзможната любов. Защото, повярвайте ми, тя е далеч повече от това.

"Навярно не можем да предвидим всичко, но има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли.
И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа."

  Не мисля, че има дори едно нещо, което да не харесах в книгата. Всеки един елемент от историята бе изпипан до съвършенство: като започнем от пленителната сюжетна линия, неповторимите герои, които така бързо обикнах, приказните илюстрации, красящи страниците, и не на последно място - поразително възхитителният стил на писане на авторката. А като заклет почитател на кратките глави и ненатрапчивите описания, останах приятно очарована от факта, че всичко това бе така прилежно побрано единствено в тези 315 страници. 
И колкото и клиширано да звучи, "Всичко, всичко" успя да ми даде няколко наистина ценни житейски урока, от които най-ценен за мен обаче ще остане:

"Животът е дар. Не забравяй да го живееш." 
 
  Живееща единствено с майка си и медицинската си сестра - Карла, Мади е един изключително силен, изтъкан от емоции персонаж, който, въпреки тежките обстоятелства, винаги успява да пребори тъгата и да продължи с високо вдигната глава. Персонаж, на който непрестанно се възхищавах заради неутолимата жажда за живот, страстта към книгите, но най вече - заради непоклатимата вяра във възможността все пак някога да се докосне до света отвъд белите стени на дома си.
  И изведнъж се появява Оли - момчето, чието черно облекло и живот, наситен във всички цветове на дъгата, е в пълен контраст с изчистено белия и херметизиран свят на Мади. Красив, атлетичен, изключително умен и остроумен, той се превръща в най-добрия и единствен приятел на Мади. Като изключим майка ѝ, разбира се. И докато неговия живот изглежда като приказка в очите на младото момиче, истината далеч не е толкова розова. Зад масивните стени на дома му всяка вечер се разиграват семейни скандали, които често не завършват особено красиво. 
Но според Маделин всеки живот е по-добър от онзи, който ѝ е отреден да живее. 
И тя би сторила всичко за един единствен миг на свобода. 

"Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи." 

  Относно сюжета, той е повече от прекрасен. Дори не съм си и представяла това, което всъщност ме очакваше след първите 100 страници и останах поразена от развоя на събитията. Няма как да не спомена и факта колко наситена с емоции бе книгата всъщност. Как буквално се смеех и плачех, докато прочитах някои параграфи, и как съчувствах на героите, всеки път щом съдбата за пореден път заставаше между тях. А краят - не бих могла и да мечтая за по-великолепен завършен на историята.

Поразително красива и затрогващо истинска,"Всичко, всичко" е една спираща дъха история за живота, във всичките му отенъци, за безграничната обич между майка и дъщеря, за силата на надеждата и желанието да осъществим мечтите си, но най-вече - за рисковете, които сме готови да поемем в името на първата ни истинска любов.
История, която е невъзможно да не обикнеш.

4 коментара:

  1. Страхотно ревю!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Еее, не знам как всеки път успяваш да ме убедиш да си изхарча парите :D Скоро ще посетя книжарницата,твоето ревю ме убеди :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хах, радвам се, че ще ѝ дадеш шанс ^^ Книгата е наистина прекрасна, но същевременно лека и приятна за четене ^^ Искрено се надявам да ти хареса !

      Изтриване