събота, 27 февруари 2016 г.

Totally Should've Tag



Въпреки, че не съм отбелязана да направя този таг, той наистина много ми хареса и затова сега той е пред вас. Надявам се да ви хареса и да споделите и вашето лично мнение (ако пожелаете) по някои от въпросите ♥
(вдъхновен от morebooksummary )
♥ Приятно четене ♥

1. Със сигурност трябваше да има продължение
Повечето от книгите, които съм чела, и все още чета, се оказват поредици. Не че това е лошо, но понякога се нуждая просто историята да приключи, вместо да бъда в неведение, докато излезе следващата книга. Предполагам, чувството ви е познато. Но ако трябва да избирам - бих посочила "Елинор и Парк". Много бих желала да разбера какво се случва с тях след край на книгата (който по между друго, не бе това, което бях очаквала..)

2. Със сигурност трябва да има spin-off поредица
Не си падам по spin-off поредици. Просто така сякаш се затрива цялостната идея на първата книга/поредица. Не ме съдете, мое мнение :)

3. Писател, който със сигурност трябва да напише повече книги
Обожавам начина на писане на Виктория Айвярд. Тя успява да придаде един магичен образ на всичко и всички в книгите си. Това определено е една от любимите ми авторки.

И за да докажа правотата си ще споделя един цитат от "Алена Кралица": "Чашите им отразяват светлината,всяка една - мъничка звезда в ръката на бог." - просто ме оставя без думи..

4. Герой, който със сигурност трябваше да бъде с някой друг
Все още не съм открила такава книга. И се надявам да не намеря, понеже в противен случай мисълта ще ме измъчва цял живот.

5. Със сигурност трябваше да завърши различно
"Дивергенти" - този край на поредицата просто ме съсипа емоционално. Тук просто няма нужда от повече думи.

6. Със сигурност трябва да има филм по нея
Филм по "Алена Кралица" - това задължително бих го гледала, макар всеки един читател да знае, че да се пресъздаде книга, с всяко едно описание, всяка една мисъл на литературния герой, е меко казано НЕВЪЗМОЖНО.

7. Със сигурност трябваше да има сериал
Аххх, "Изборът" - тази поредица би се превърнала в невероятен сериал, който задължително бих следяла с удоволствие.

8. Със сигурност трябваше да има само една гледна точка
Ами, в интерес на истината ми харесва да има гледни точки на повече от един герой, защото така можеш да проникнеш в същността на всеки един от тях, да прочетеш за чувствата им и да разбереш повече за тях.
Не мисля, че за мен има такава книга, тъй като повечето от книгите, които съм чела са от гледната точка на един герой (сега като се замисля, не е ли странно, че повечето от книгите от съвременната литература са написани от гледната точка на жена/момиче..)

9. Със сигурност трябва да се смени корицата
Книгите на Стефъни Пъркинс! Категорично!
Оригиналните са семпли и въпреки това привличащи вниманието. А нашите - прости и сякаш детски. На всички ни е пределно ясно, че първото нещо, което съзира човешкото око е корицата, а това е и причината толкова дълго да отбягвам книгите. Единственото, което ме накара да се разровя и замисля над тях бяха читателските ревюта.



10. Със сигурност трябваше да оставят оригиналната корица
Определено бих избрала тези от поредицата "Хари Потър". Не ме разбирайте погрешно, и нашите са красиви, но след като попаднах на американския вариант.. останах с отворена уста. Бяха толкова красиво изрисувани, дори надписът беше .. просто великолепен. Ех, понякога стават и такива грешки.



11. Със сигурност трябваше да има само една книга
Макар все още да я чета и да не мога да си изградя цялостна представа за книгата, бих избрала "Алена Кралица". Сюжета, идеята, героите, всичко бе перфектно. Бях се настроила за една книга, попита с мистерии и тайни, който да ми помогне за малко да избягам от реалността. После прочетох, че скоро излиза продължението. Не че това ме натъжи, напротив - подтикна ме да я чета, дори в късните часове на нощта, но ми се искаше да бъде само една книга..
Тагвам всеки, който харесва тази идея и би искал да направи нещо подобно ♥

събота, 20 февруари 2016 г.

Book Worm Tag


Дълго се чудех какъв Book Tag да направя, понеже никога до сега не съм писала такъв. И макар, че не съм тагната да го направя, той наистина много ми хареса. 
Надявам се да допадне и на вас и да оставите и свои гледни точки в коментарите ♥
( ♥ вдъхновен от morebooksummary ♥ ) 


1. Ако можеше да имаш един човек или предмет изваден от книга, кой или какво би взел?
След изключително дълги размисли .. избирам това да бъде Катнис Евърдийн от поредицата "Игрите на глада" ♥ За мен тя е символ на жаждата за справедливост, на смелостта и силата да се бориш за хората, които обичаш. Да ги защитаваш.. макар и с цената на собствения си живот. 

 2. Кой би бил най-хубавия художествен свят, в който можеш да живееш, и защо?
 Обожавам идеята за живот, изпълнен с мистерии и изграден въз основата на митове и легенди. За мен да бъда обградена от митични същества от гръцката митология, създадени с нечовешка сила и необичайни способности, би било сбъдната мечта. Харесвам равновесието между човешкото и митичното в книгите за Пърси Джаксън и затова избирам художествения свят от поредицата "Пърси Джаксън и боговете на Олимп".

 3. Ако можеше да пренапишеш края на книга, чий край би пренаписал?
Преди време бях чела "Елинор и Парк" - страхотна книга, изпълнена с любов, но краят наистина ме разочарована- просто не очаквах такъв незавършен и сякаш недоизпипан край (може би това е само мое мнение, но очаквах много повече..)
 
 4. Коя поредица обичаше първоначално, но намрази към края?
 Въпреки че не съм чела особено много поредици, бих казала "Дивергенти" - в началото се бях влюбила в идеята за кастовото разделение, за постоянно нарастващата смелост на Трис и любовните искри между нея и Фор (Тобиас), но след като случайно прочетох края на книгата (чела съм само първите две книги) останах меко казано разочарована и в продължение на няколко дни бях изключително тъжна (няма да пиша конкретната причина, за да не се получи спойлер). Не че намразих поредицата (напротив - все още я обичам и поради тази причина не чета книга 3 - за да не я разваля), но да кажем, че в момента с авторката имаме леки разногласия :D
 
5. Кой е любимия ти саундтрак от филмовата адаптация на книга?
Определено този към "Игрите на глада" ♥ Песните на Lorde са перфектният завършек към невероятния персонаж на филма, а и на книгата. 

6. Коя книга смяташе, че ще намразиш, но заобича? 
Все още не съм попадала на книга, която да не харесвам, но въпреки това да си купя - просто когато избирам книга мисля дали наистина ще ми хареса и никога не я взимам, без да съм поне малко привързана към сюжета или героите. 

7. Ако можеше да изгориш една книга, коя би била?
Не бих изгорила книга. Вярвам, че за всяка книга си има читатели, така както за всеки влак си има пътници. Ако на мен не ми е допаднала, то това не значи, че там някъде, по света няма човек, който искрено би я харесал. Но ако трябва да съм искрена - на момента бих изгорила "Три метра над небето" и то не заради самата книга (която вярвам, че е великолепна), а заради превода - никога до сега не бях попадала на нещо такова (толкова правописни грешки и сюжетни неточности..), заради който не дочетох и самата книга. 

8. Ако можеше да убиеш двама герои, кои биха били и от коя книга?
 Не бих убила никого - според мен, както и в живота, за да има щастлив край, трябва да има и малко страдание, което да направи краят сладък. А страданието почти винаги се предизвиква от отрицателните герои. Затова не бих убила никого - например в "Игрите на глада"- без жаждата за власт, никога нямаше да има "игри" за оцеляване, а без тях как щяха да се срещнат Катнис и Пийта ♥

9. Ако се намираше в Лотус казиното, от Пърси Джаксън, кой герой би искал да е затворен с теб?
В моите представи Пърси е изключително красив и, както и в книгата, невероятно интелигентен ♥ Затова бих избрала него.

 
10.  Нека речем, че отиваш на дълго пътуване...с подводница. Четенето ти е главен приоритет за пътуването, за това трябва да опаковаш няколко книги, да те държат зает/а. Кои са те?
Наистина ужасно труден избор, та аз обожавам всяка една от колекцията си.. Но добре, ако трябва да избирам, бих взела "Алена кралица" (макар, че я чета в момента, усещам, че това ще бъде книга, която ще се превърне в една от любимите ми). Задължително ще взема и книга, която би ме накарала да забравя за носталгичното чувство - за мен това е "Girl Online", заради моята лична привързаност към главната героиня ♥ И третата книга - вероятно такава, която силно искам да прочета, а в момента това е "Двор от бодли и рози" ♥

11. Кои книги са били в wishlist-a ти от известно време?
Списъкът ми е изключително дълъг и затова ще изброя само пет от тях:
  •  "Петата вълна"
  • "Тъмна дарба"
  • "Фенка"
  • "Игрите на глада"
  • "Целувка за Ана"
 Тагвам всеки, който харесва тази идея и би искал да направи нещо подобно ♥

вторник, 16 февруари 2016 г.

Ревю: "Girl Online" от Зоуи Съг

` Историята на притеснителната и страдаща от паник атаки Пени Потър започва със създаването на нейния блог, наречен Girl Online. Място където тя може да бъде напълно себе си и да изразява открито чувствата си - без страх, без да рискува да се изложи .. и най-важният факт - прави го напълно анонимно. В него Пени споделя за своите мисли, чувства и проблеми с момчетата, с неверните приятели, разказва за трудностите в гимназията и всички онези привидно малки проблеми, които ни тревожат. Тя разкрива страховете си, и едновременно с това помага на читателите си да превъзмогнат своите.
Когато обаче животът и се обърква и всичко изглежда непоправимо, Пени получава невероятната възможност да замине за Ню Йорк със семейството си за няколко дни. И тя заминава, макар и с нежелание. Без обаче да подозира, че там ще срещне човек като Ноа - рокбожественярското момче от Бруклин - който да я разбира, който да я харесва заради всичко, което тя мрази в себе си.

* * *

  На пръв поглед сладникавата любовна история се превърна в нещо много повече, нещо искрено и неподправено. Книгата не разказва само любовната история на Пени и Ноа. Напротив, тя описва живота на едно напълно обикновено момиче, на което, като на всеки от нас, му се случва да попада в неловки ситуации (в нейния случай - доооста неловки), да изпитва страх, да се нуждае понякога да бъде невидима.
Дори фактът, че героите и действията им ми изглеждаха доста предвидими, не ме разочарова. По простата причина, че начинът по който Зоуи ги бе описала ме накараха да очаквам финала със затаен дъх. Не защото бе нещо неочаквано, а защото понякога имаме нужда точно от това - просто една лека, не натоварваща книга, в която просто да усетим малко уют.
Зоела умело успя да ме приюти в своя измислен и въображаем свят, разсмя ме и макар в началото да бях малко скептично настроена, се радвам, че прочетох тази книга. Тя ми помогна да припозная себе си в главната героинята и да осъзная, че някои страхове всъщност може да ни помогнат да изживеем мигове, за които не сме и мечтали.

"Понякога трябва да се изправиш срещу страховете си, за да осъзнаеш, че те всъщност не са истински."

  Въпреки че Пени не е от типа главни герои които харесвам - притежаващи свръхестествени сили или пък със храбър и безстрашен дух - тя притежава нещо дори по-ценно - смелостта да се изправи пред своите страхове, колкото и ужасяващи да изглеждат.. и да ги преодолее. Ето затова тази книга ме накара да стоя с часове на неудобния диван, докато прочета и последната страница. Защото книги, които не очакваме да ни впечатлят, всъщност се превръщат в едни от любимите ни.

И с нетърпение очаквам втората книга, която се очаква да излезе някъде през април и на българския пазар. 

четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Ревю: "Перфектна Химия" от Симон Елкелес


  В предградията на Чикаго, но по-точно казано - гимназия Феърфийд, общуването между съучениците от северната и тези от южната част на града може да бъде като бомба със закъснител - взривоопасно.
Бритни Елис живее в северната част, тя е красива, интелигентна, богата, златното момиче на гимназията. С други думи - тя е перфектна (или по-точно умело успява да накара всички да вярват в това).. и напълно недостъпна за момче като Алехандро Фуентес (или както иска да го наричат - Алекс), от южната част - където властва бедността, той е силен, не по-малко красив, корав, известен сред своите съученици като лошото момче на училището. А също така той е и част от бандата "Кървавите латиноси". Банда, от която можеш да се откачиш единствено с цената на живота си. Дали заради плашещата си външност и
ли статута си на лошо момче, никой не би заподозрял какво всъщност желае той - да напусне опасния квартал, където е израснал, да се откъсне от миналото си и да отиде в колеж.
Когато обаче настъпва новата учебна година, никой от двамата дори за секунда не би си и помислял, че ще трябва да си партнират в часовете по химия. И когато това вече е факт, те не са особено очаровани от идеята. А арогантността на Алекс му изиграва ужасна шега, когато го подтиква да се хване на бас, и то не какъвто и да е бас, а бас, който променя всичко - той трябва да успее да свали самата Бритни Елис.
Когато обаче басът се оказва повече от стиснати ръце и  един заложен мотор, между двамата започват да прехвърлят искри. Защото кой би предположил, че момиче като Бритни и момче като Алекс ще си паснат така сякаш са две парчета пъзел, създадени един за друг.
Но когато невинната игра се превърне в нещо опасно, когато животът на близките му зависи от него, а бандата се почуства сериозно застрашена, всичко се променя - това вече не е шега между приятели, а борба за оцеляване. Борба за по-добър живот.. и любов.
* * *

  Когато започнах книгата се страхувах, че това ще бъде просто поредната любовна история, но с увеличаването на броя на прочетените страници, все повече и повече започвах да се влюбвам в героите, в техните образи и самата идея, че тяхната любов е някак.. "забранена" и "неправилна". И все пак - истинска.

"Ако научих нещо, то е, че никой не е вечно на тази земя. Трябва да живеем за мига, всеки ден.. тук и сега."

  А когато историята се задълбочи, когато изплуваха тайните, когато се разкриха истинските лица на героите и нищо не бе такова, каквото се предполагаше, нещо в мен сякаш .. се преобърна. И всички мои страхове се изпариха. Това не бе просто една от многото клиширани истории, в които лошото момче среща перфектното момиче. Не, това е много повече - това е книга за загърбените правила и норми и за истинската сила на човешката любов, която в книгата, макар и в началото базирана на лъжи, е една от най-истинските, за които съм чела. 
   Всеки един от героите бе изграден по един удивителен начин, който омагьосва читателя и го подтиква смело да се гмурне в историята.

"- Ние сме актьори в нашия живот, преструвайки се на такива, каквито не сме"

  Нищо не е токова, каквото изглежда. Хората не са тези, за които се представят, не са това, което виждаме. И тази книга е същинското доказателство.
На пръв поглед просто поредната любовна история за невъзможната любов, за мен обаче тя се оказа много повече. Тази книга ме завладя, накара ме да затаявам дъх и да прекарам една почти безсънна нощ, за да я дочета. С нея плаках и се смях с глас, тя ме накара да погледна по нов, непознат за мен начин на любовните романи. "Перфектна Химия" е книга, изпълнена с чувственост, със завладяващи моменти и неочаквани обрати.

 "Животът е такъв, какъвто си го направиш. Ако смяташ, че не можеш да промениш света, тогава върви и следвай пътя, който другите са проправили за теб. Но винаги съществуват и други пътища , които може да избереш, само че са по-трудно проходими. Да се промени светът, не е лесно, но аз ще продължавам да опитвам. А ти?"

"Това е една съвременна история за невъзможната любов" - гласи подзаглавието.
Но аз ще добавя, че това е и една съвременна интерпретация на захвърлянето на човешките предразсъдъци в името на любовта. Дори това да означава да пожертваш всичко - дори себе си. (тук няма да издам какво имам предвид, а за да разберете ще трябва да прочетете книгата ^^ )

Благодаря на най-добрата ми приятелка, че ми подари тази книга, която направи дните преди Новата година незабравими.