Ревю: "Пасажер" от Александра Бракен

"Хваща те за сърцето още от първата страница и не те пуска и за миг до унищожителния си, потресаващ финал." 
Сара Дж. Маас, автор на "Стъкленият трон" и "Двор от рози и бодли"

  В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега.

* * *

  Пътуване във времето. Кой читател не би се изкушил да се впусне в един такъв наситен с приключения свят, в който времето неочаквано и (не)избежно може да промени хода си, а заедно със себе си да повлияе на живота на всеки един от нас? Аз лично не се стърпях. Отделих изключително много време на книгата, често я оставях и след няколко дни отново се връщах към нея, решена най-сетне да е дочета. Тези паузи обаче ми помогнаха да осъзная колко привързана към героите и историята съм всъщност и как дори когато не разлиствам страниците ѝ, мислите ми отново се връщат към нея. Е, днес съм тук, за да направя опит да ви опиша кое така силно ме впечатли в "Пасажер"!

"Искам да запомниш това - в крайна сметка важни са решенията ни. Не желанията, не думите, нито обещанията."

  Това е първата книга от Александра Бракен, която прочитам, но останах очарована от стила ѝ на писане и рядко срещаната ѝ дарба да създава вълнуващи и същевременно с това емоционални сюжетни линии, в които винаги можеш да очакваш неочакваното. Признавам обаче, че на моменти всички онези епитети и метафори натоварваха излишно текста и ме принуждаваха да забавям темпото си на четене, за да мога максимално да вникна в тяхното значение. Това обаче бе компенсирано с идеалното съчетание между неочаквано сполетелите Николас и Ета премеждия и любовната история, завихряща се около тях. Харесах това, че авторката нито за миг не бе избързала с развитието на действията, а вместо това бе изплела една изключително здрава паяжина от последователно подредени събития, чието развитие принуждава читателя нито за миг да не се отделя от книгата.

"С Ета бяха като два кораба, плаващи в противоположни посоки, срещнали се за кратко насред морската шир, и той не би могъл "да я задържи" повече, отколкото би могъл да хване вятъра."

  Ета не е една от най-силните, нито една от най-борбените героини, с които съм се срещала, но пък за сметка на това истински успя да ме впечатли с нестихващата ѝ любов към цигулката и нейното семейство. Семейство, което не е като обичайните такива, но въпреки това тя бе готова да стори дори невъзможното, за да го защити. Да прекрачи прага на настоящето и да се върне в миналото, което е колкото съблазнително красиво, толкова и опасно, готово да я подложи на какви ли не предизвикателства. С което доказа, че въпреки всичко в нея се таи дух на боец, с който нямам търпение да се срещна в следващата книга.

  Николас от своя страна чисто и просто открадна сърцето ми. Пират по професия, но приключенец по душа, той ме впечатли не само с любезността и добросърдечността си, но и с несломимостта на духа си. Влюбих се в цялата тази потайност около историята му и най-вече в начина му на поведение към Ета, в свенливостта, с която се отнасяше към нея. Един неописуемо удивителен персонаж, чиято следваща поява също очаквам с огромно нетърпение!

"Цял живот бе живял в името на другите - не беше ли време да живее за себе си, да си осигури бъдеще?"

  В сюжетната линия присъстваха десетки герои, като Алис, Хасан, ще спомена дори София, майката на Ета и още много други, които обаче така и не успяха да разгърнат пълния си потенциал и които се надявам да имат далеч по-важна роля занапред в историята.

  Не мога да не спомена и страстта, с която авторката представяше местата (времената), на които попадаха Ета и Николас. Красотата на описанията им и така добре съставената схема на приключенията, които предлагаше всяко едно от тях, ме накара дори да се разровя в интернет и с очите си да видя, онова, за което Бракен така пламенно пише.

"От кое щеше да страда повече - от разкаяние, че е опитала, или от съжаление, че не се е осмелила?"

Вплитаща в себе си сюжет, чийто предел не е нито времето, нито пространството, "Пасажер" е книга, която ще се превърне във ваш личен пилот в едно наситено с неочаквани обрати и емоции приключение. Приключение, което няма да пожелаете да приключва!