сряда, 24 май 2017 г.

Ревю: "Дневникът на Ане Франк"

  Трудности от различно естество съпровождат този ръкопис. Бащата, единственият оцелял след Холокоста, редактира някои части от историята. Накрая дава пълните права на заинтересовани издатели. Дневникът е забранен в Ливан, тъй като описва позитивно евреите.

  Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейството си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език.
Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви.

* * *
  Човек рядко получава възможността истински да опознае чуждия живот, да разкрие тайните копнежи и желания на неговия собственик, да преживее всеки един момент от живота му, сякаш е негов собствен. И аз съм изключително благодарна, че можах да се впусна в едно такова приключение из живота на не кой и да е, а на самата Ане Франк - момичето, което се срещна очи в очи с ужаса от войната.
  
"Всички живеем, без да знаем защо и с каква цел, всички живеем с цел да бъдем щастливи, живеем различно и все пак еднакво."

  Младата Ане е един от най-забележителните и запомнящи се персонажи, а в случая и реални хора, за които някога съм чела. Останах поразена от начина, по който приема и описва последиците от военните действия на нацистите, от безскрупулното гонение и избиване на нейни роднини, приятели и сънародници. С думи не мога да опиша възхищението си спрямо нестихващата ѝ жажда за знания, спрямо нейната дързост да остане човек във време, в което човещината е само спомен. Но най-вече - възхити ме несломимостта на духа ѝ и начина по който смело гледаше към несигурното бъдеще:

"Често падам духом, но никога не съм отчаяна; гледам на това наше укриване като опасно приключение, което е романтично и интересно… Млада съм и притежавам още много неоткрити качества, млада съм и силна, и изживявам това голямо приключение; то все още продължава и аз не трябва да се оплаквам по цял ден. Дадено ми е много – жизнерадост, ведрост, издръжливост… Защо тогава да бъда отчаяна?"

  Не мога да не спомена и твърдостта, с която отстояваше решенията и мислите си и страстта, с която описваше всеки един забавен, вълнуващ или потискащ ден в Задната къща. Защото тя не бе едно обикновено 13-годишно момиче, не, тя бе всичко друго, но не и обикновена! Защото Ане бе познала страха и нищетата от войната, бе преживяла 2 години от живота си, ослушвайки се за внезапното нахълтване на полицията в скривалището им и бе заспивала на постоянните трусове от бомбандирани самолети в близост до града им. Бих могла да отделя още цяла страница, опитвайки се да докажа твърдението си, но вместо това смятам да вмъкна един цитат от книгата, който, вярвам, сам по себе си е достатъчно точен и изчерпателен:

"Да, Кити, Ане е особена, но тя живее в особени времена и при особени обстоятелства.

  През всички тези седмици на съжителстване, семейство Франк, семейство Ван Дан и Дюсел преминават през безброй трудности и за мен бе огромно удоволствие да прочета за всяко от тях. Като започнем от разпределянето на хранителните запаси и стигнем до разговорите и караниците помежду им, които често пробуждаха у мен смях, но и които им помогнаха да израснат като личности. Немислимо е да не спомена и още една подробност от съдържанието на книгата, а именно как на фона на всеобщия хаос се породи една несравнимо чиста и истинска любов между Ане и Петер, сина на семейство Ван Дан. Любов, която завинаги остави отпечатъка си в съзнанието ми.

 "Знам какво искам, имам цел, имам собствено мнение, имам вяра и любов. Да ме оставят да бъда каквото съм, тогава ще съм доволна. Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много кураж."

   Стилът на писане, с който си борави младата госпожица Франк е удивителен, изпъстрен с чувственост и лично нейни размисли, които прилягат на един далеч по-възрастен човек. Въпреки крехката си възраст обаче тя не се страхува да споделя, коментира и оспорва, независимо дали става дума за общочовешки проблеми или политика. Защото, както вече споменах, тя не е обикновена - тя е момиче с потенциал, което за съжаление е било родено на грешното място и в грешното време. Мога да изпиша още хиляди думи за Ане и дневникът ѝ, но ще спра до тук преди да съм издала почти всичко за книгата..

 "Но едно нещо вече зная и то е: човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава можеш да съдиш за характера му!"

"Дневникът на Ане Франк" е книга (дневник), която вечно ще помня. Книга, с която плаках и се смях, която разтуптя сърцето ми още щом я разгърнах, но и която отнесе със себе си парченце от него след края си. Препоръчвам книгата на всеки, независимо на каква възраст, независимо каква религия изповядва или от какво народност е, прочетете я! Прочетете я, за да узнаете какво се спотайва в душата на едно подрастващо девойче и за да запомните за цял живот какво означават куража, вярата и .. любовта.

"Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно."

 Искрени благодарности на издателство Skyprint за прекрасната възможност да прочета книгата!

2 коментара:

  1. Ревюто ти е чудесно, Габи. Много добре разбирам чувствата ти относно книгата и мисля, че всеки трябва да се докосне до нея. ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! ^^ Радвам се, че открих съмишленик.

      Изтриване