Ревю: "Хартиени сърца" от Али Новак

Книга 2 от поредицата "Сърца за разбиване"   

   Фелисити е планирала цялото си бъдеще.

   След като сестра ѝ е избягала от вкъщи, върху нея е легнала цялата тежест на очакванията на майка ѝ. Затова тя е вложила всичките си усилия в това да има отличен успех, както и да спестява за колежа.

   Само че понякога най-хубавите неща в живота са онези, които не сме планирали да се случат. Както когато Фелисити среща маскиран непоз­нат, докато участва като доброволка в благотворителен бал с маски. Тя със сигурност не си е представяла, че той ще флиртува с нея и със сигурност не е очаквала, че непознатият ще се окаже Алек – един от музикантите на световно­известната група „Хартбрейкърс“.

   Но тогава Фелисити разкрива шокираща семейна тайна и тя, заедно с Алек и двама нейни приятели поемат на път, за да намерят сес­тра ѝ. А младото момиче ще открие, че неочакваните промени намират свой начин да се случат точно когато имаш най-голяма нужда от тях…

* * *

   Да бъдеш читател е нож с две остриета. Започваш една книга, зачиташ се, потъваш в историята. След това обаче друга грабва погледа ти и ти инстинктивно протягаш ръка и разгръщащ страниците. И преди да си осъзнал дори, вече си се нагърбил с десетина заплетени сюжетни линии и още толкова сложни персонажи, а мислите ти са в пълен безпорядък. И нека бъдем честни, това се е случвало на почти всеки от нас в даден момент.

    Е, днес смятам да ви представя книгата, която успя да ме изтръгне от един такъв книжен безпорядък, открадвайки цялото ми внимание и оставяйки ме напълно неспособна да погледна към която и да било друга книга.

   Историята в “Хартиени сърца”, макар и завладяваща, е всичко друго освен обременяваща. Не, тя е лека, наситена с емоции любовна история, която ще стопли сърцето на всеки читател, ще го изтегли от читателския му застой и при необходимост - ще прочисти ума му от всички онези заплетени сюжетни линии преди нея. И определено ще ви разсмее!

"- Ако огладнееш, поръчай си от румсървиса - каза ми Оливър. - Ще се опитам да ти запазя парче от тортата, но в присъствието на Джей Джей нищо не мога да обещая.

- Не се тревожи за мен - отвърнах. - Не си падам много по торти.

Джей Джей въздъхна.

- Казах ли ти, че тя няма душа."

   Измина доста време, откакто за последен път четох тийн любовна книга, но тази мигновено ми напомни, защо именно тийн жанрът ме въведе в литературата и защо всъщност обикнах самата поредица. Да, любовната история определено не е така заплетена и сложно изградена, както тези в романите на Никълъс Спаркс, но има нещо успокоително, нещо някак прочистващо съзнанието в това да се оставиш в ръцете на една така сладникава и забавна, но вълнуваща и емоционална книга като “Хартиени сърца”. Не бързайте обаче с изводите, защото макар и насочена към по-младата аудитория, книгата разгръща десетки житейски проблеми - за изневярата, за загубата на близък човек, за човешката алчност, за копнежа по осъществяването на чуждите мечти и представи за успех, - които придават на сюжета истинност и дълбочина. Проблеми, които са доста по-различни от тези, разгледани в първата книга - "Сърца за разбиване", но от също толкова голяма важност.
   Нещото, което изключително много ме впечатли и което изгарям от желание да споделя, е фактът, че макар и част от поредица, книгата може да бъде и четена като отделен роман. Факт, с който малко поредици иначе биха могли да се похвалят и който при никакви обстоятелства не бих могла да подмина с лека ръка. Затова не се колебайте да започнете "Хартиени сърца" дори ако не сте чели нейната предшественичка, която, само ще вметна, е не по-малко възхитителна от тази!

   Героите в "Хартиени сърца" са всичко, което читателят би желал от една книга - сложно изградени, с ярко изразена индивидуалност, която неизменно ги отличава един от друг, и качества, които доизграждат образа им и определят мястото им в цялостната сюжетна линия на поредицата. 

"- Фелисити, никога няма да бъдеш успешна, 

ако се опитваш да осъществиш нечия друга идея за щастие."

   Фелисити е един незабравим образ, който дълго време ще продължава да изскача в мислите ми. Чаровна, изключително грижовна и амбициозна, тя е основното задвижващо колело в механизма на разпокъсаното й семейство. Семейство, състоящо се само от нея самата и майка й, която, като всеки един разведен родител, все още събира парченцата от разбитото си сърце и се опитва да съгради живота си от пепелта. Но докато Фелисити се опитва да постигне чуждите цели и да последва чуждите стъпки, опитвайки се да влезе в престижния университет Харвард, както и баща й преди нея, в живота на младото момиче се появява човекът, който тя най-малко е очаквала. Вярно е, че светът е малък, но колко малък трябва да бъде той наистина, та в единствената вечер, в която Фелисите си позволява да се повесели и откъсне от ученето и работата, тя се среща с единствения и неповторим Алек - един от членовете на световно­известната група „Хартбрейкърс“?! Е, очевидно доста малък. 

   Алек от своя страна не е типичното лошо момче, което иначе срещаме в книгите от жанра /което за мен бе не само изненада, но и успокоение/, не, той е тих, свит в себе си дори. И когато двамата се срещат, което е по не особено галантен начин мен ако питате /когато прочетете книгата, ще разберете защо/, припламналата искра помежду им е неоспорима. Двамата обаче идват от два напълно различни свята и докато единият се бори, за да постигне и най-малкото, другият е вече роден с него. Това обаче не им попречва да погледнат отвъд рамката на социалния си статус и да зърнат човека, стоящ отсреща, като индивидуална личност, поставяйки началото на нещо много специално и ценно в тяхната връзка - разбиране.

"- Не е зле да тръгваме - каза Аша. - Ако Фелисити постои още малко на слънце, ще се зачерви като рак. - Тя ме побутна по рамото и аз почувствах сякаш някой притиска нагорещено желязо към кожата ми. Смръщих се и Алек ме погледна загрижено.

- Толкова ли е зле?

- Нищо ми няма - измърморих, когато поехме обратно към улицата. - Просто най-обикновен ден от живота на Каспър, призрабнобялото момиче."

   Наречете го съдба, ако щете, но историята на тези двамата не приключва единствено с онази тяхна първа среща. Напротив, животът е подготвил на Фелисити и Алек далеч повече и по-интересни приключения заедно и те определено не се свеждат само до обикаляне из балната зала на благотворителен прием. И само ще загатна, без да издавам твърде много, че едно от тях ще бъде епично, изпълнено с десетки неочаквани обрати и стотици километри за изминаване, което не само ще определи по-нататъшните им отношения, но и бъдещето на семейството на Фелисити. 

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност 

да прочета книгата!


Ревю: "Сърца за разбиване" от Али Новак

Ревю: "Сърца за разбиване" от Али Новак

   Когато среща Оливър Пери, Стела няма представа, че той е водещият вокалист на „Хартбрейкърс“.
    А Оливър не знае, че тя е единственото момиче на света, което не харесва музиката му.

    След като сестра ѝ се разболява, Стела Самюълс мисли единствено как да я разсее от мрачните ѝ мисли. Животът ѝ до такава степен се върти около Кара, че тя се отказва да учи в университет, за да бъде до нея. Стела би направила всичко за сестра си – дори да чака на опашка за автограф от „Хартбрейкърс“. И то цели четири часа. Е, поне среща хубаво момче с прекрасни сини очи, докато си купува кафе. Жалко, че няма да го види отново.
    Само че животът ѝ внезапно се превръща в истинска сладникава любовна песен. Защото момчето от кафенето е Оливър Пери – водещият вокалист на „Хартбрейкърс“. И макар че тя нарича музиката му боклук, Оливър ѝ дава телефонния си номер и дори цитира реплики от любимия ѝ филм. О, Господи, какво става с живота ѝ?
    Но как би могла Стела да бъде с Оливър – да се среща с него, да се смее с него и да лудуват с останалите от групата – когато сестра ѝ е болна от рак и може би умира?

* * *

   Като читател, знам колко непостоянни можем да бъдем ние четящите в избора си на книги. Понякога копнеем за наситен с действие сюжет, друг път - за малко мистерия или пък драма. А защо не всичко наведнъж?! Понякога обаче имаме нужда и от книга, която да ни приюти в прегръдката си, която да ни извади от изпълненото с напрежение ежедневие и за миг да прогони отговорностите и проблемите ни настрана. А за мен „Сърца за разбиване” се оказа именно това - глътка свеж въздух в края на поредния забързан ден.   

   Започнах книгата с доста високи очаквания, на моменти дори се тревожех дали не надценявам потенциала ѝ, но веднага щом навлязох изцяло в историята вече бях сигурна: „Сърца за разбиване” щеше дори да надхвърли очакванията ми! И тя го направи.

   Останах запленена от стила на писане на Али Новак, но не заради фактът колко лек и чувствен е той, или пък защото в себе си той преплита множество житейски проблеми, така характерни за съвременното ни общество. Заплени ме мотивът за фотографията, за музиката и изкуството като цяло, които играеха изключително важна роля в сюжетната линия на книгата и които сякаш я изпълваха с някаква невидима, но ясно осезаема магичност. 

   И докато все още залята от тази магично влечение разгръщах последните страници, в мислите ни най-сетне успя да се заформи един тревожен въпрос: „Кога ще се докосна до продължението?!”.

 "- Значи, просто ще се промъкнем там?

- Стига, Стела, къде е приключенският ти дух?

- Ами крие се под дивана и се надява да не го арестуват."

 

   Стела се оказа още един прекрасен персонаж от YA литературата, с който имах удоволствието да се запозная. Причината така силно да се привържа към нея обаче не се корени в това, че с напредването на страниците открих множество прилики в интересите и характерите ни. Не, онова, което истински обикнах в образа на Стела бе фактът, че авторката по никакъв начин не я бе идеализирала. Дори напротив, още в началото на историята героинята изпъкна със своя буен нрав, като това ми даде възможност първо да се запозная с една от не особено красивите черти на характера ѝ, но същевременно с това с удоволствие да наблюдавам градацията и израстването на личността ѝ по-късно. Защото, преди всичко друго, когато чета дадена книга очаквам тя да ми предаде някакво послание чрез своите герои и сюжет. И с радост мога да заявя, че благодарение на Стела от „Сърца за разбиване” получих може би най-полезния урок, с който една книга е способна да ме дари, а именно:

„Факт: понякога се случват лоши неща и това е част от живота. Всеки го сполетява нещо, рано или късно. Въпросът е как ще поемеш удара.“

   Оливър пък бе едно страхотно допълнение към списъка ми с любими мъжки персонажи. Герой, който, уверявам ви, е невъзможно да не обикнете още в самото начало на историята, макар и да е възможно на моменти да ви идва да го убиете. Благодарение на Стела, и останалите членове на групата, разбира се, той също преживява едно доста сериозно морално израстване, което оказва изключително влияние, както върху отношенията между героите, така и върху цялостната развръзка на книгата.

   По същество обаче: като персонаж, Оливър несъмнено притежаваше, както положителни, така и отрицателни качества, но именно те го изграждаха като личност и го направиха толкова реален в моите очи. Същото важи и за Стела. Когато обаче тези двама герои и техните характери се изправят един срещу друг, сблъсък е неизбежен! Въпросът е само дали това ще ги сближи или ще ги раздели завинаги!

" За мен решенията винаги бяха прости: да или не, черно или бяло, пепси или кока-кола. Може би защото бях импулсивна, хвърлях се с главата напред и слушах сърцето си. Но какво трябваше да направя, когато сърцето ми искаше две напълно противоположни неща?"

   Въпреки очевидната ми привързаност към главните герои обаче смятам, че именно второстепенните персонажи бяха тези, които създаваха полъха на очарованието, който се стелеше измежду редовете на книгата. И именно те бяха причината за неочаквания развой на събитията в края на историята. Ето ги и тях - останалите членове на световноизвестната група Хартбрейкърс: тихият, но винаги готов да се притече на помощ Алек, чаровният, но и малко срамежлив Зандър и не на последно място, непоправимият сваляч и шегаджия Джей Джей. Персонажи, които винаги, имам предвид винаги, успяваха да ме развеселят със своите шеги и номера, превърнали се в част от тяхното преливащо от задължения ежедневие.

   Освен с групата, Али Новак ни среща и със болната сестра на Стела - Кара и техният брат близнак Дрю, чиято връзка  и отношения помежду им всеки път успяваха да докоснат сърцето ми. Онова, което най-силно ме впечатли във връзка с тях бе, че авторката внимателно бе изучила подробностите около болестта на Кара и бе споделила някои доста важни факти за нея в книгата, давайки ми възможност истински да се докосна до героите, семейството им и техните изпитания. А Дрю, Дрю несъмнено остана в спомените ми и то като един от най-точните и красиви примери за това на какво е способна чистата и неопетнена братска любов!

   Да се запозная с всеки от тях за мен бе едно приказно изживяване, което, надявам се, ще продължи и в следващата книга от авторката. А сега ми остава единствено да се надявам и стискам палци, че издателство ИБИС съвсем скоро ще ни зарадва с продължението - "Paper hearts"!

"Животът никога не ти дава почивка. Той е суров и не прощава, и когато те връхлети, имаш само два варианта: да легнеш на земята или да се изправиш и да се бориш."

Увлекателна, написана с много нежност и съчетана с огромно количество хумор,"Сърца за разбиване" е перфектната книга, с която да отпразнувате края на едно невероятно лято. Книга, която ще ви разсмее, ще ви разплаче, ще се прокрадне в сърцето ви и ще открадне частица от него след края си.

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!