събота, 7 октомври 2017 г.

Послание до читателите

"Някои книги трябва да бъдат опитани, някои погълнати, но малко от тях трябва да бъдат сдъвквани и усвоявани добре".
Гюстав Флобер
 
   Всеки читател някога е страдал от "книжна апатия", или поне така аз наричам моментите, в които реално нямам желание за четене. Когато книгата лежи на масичката до мен, а аз не искам да я разтворя. Наречете го reading slump, книжна меланхолия, ако щете, като читатели знаем, че заглавието е просто подробност. При мен тази книжна апатия обаче продължи по-дълго отколкото бях очаквала - целият месец септември. Това, разбира се, се отрази и на книжната ми равносметка в края му:
• брой започнати книги - 2,
• брой прочетени книги - 2.
   И няма да лъжа, бях много разочарована от себе си. В последствие обаче стигнах до извода, че проблемът не бе само reading slump-а, в който бях затънала. Не, вече ставеше въпрос за нещо далеч по-сериозно и то е, че в един момент бях започнала да приемам четенето като задължение, което, в случай че не изпълнех в даден обем, ме измъчваше и натоварваше психически. И макар да знаех, че това е смехотворно, продължавах вътрешно да се терзая, че вече е средата на месеца, а аз имам завършена само една единствена книга.
   Именно тогава, през този изключително натоварен от към пътувания и емоции месец септември осъзнах, че.. реално няма значение броя книги, които сме прочели, това са просто цифри. Важни са чувствата, които изпитваш докато си в компанията на дадена книга, защото именно с тях ще я свързваш в последствие, когато заглавието нахлуе в мислите ти. А кой читател иска за свързва някой от книгите в библиотеката си с нежелание?!
   А след това мое "прозрение" се появи и идеята за публикацията - да ви споделя и един вид успокоя, че да си дадете кратка почивка от литературата не е престъпление, нито е повод за срам и го споделям с вас главно защото, повярвайте ми, винаги ще се намери някой, който да ви упрекне за това. Аз лично съм се срещала с подобни хора. Затова спрете, дайте си сметка дали харесвате четивото в ръцете си, дали прочитането му реално ви доставя удоволствие и ако е така, то тогава и само тогава му отделете от своето време. Ако обаче отговорът ви е не, затворете книгата! И не се обвинявайте за което. Не се насилвайте да четете нещо, което ви натоварва, разтройства или чисто и просто не харесвате. Защото всеки читател трябва да се научи да разпознава кога е настъпил момента, в който е крайно време да се откаже от скучната книга и да даде шанс на друга!
   И накрая ще кажа само: Четете! Но четете колкото и както вие пожелаете! Четенето е хоби, удоволствие, не го превръщайте в състезание!

Ще се радвам да прочета в коментарите за някой от вашите reading slump-ове и за позицията ви относно написаното :) Лек и книжен уикенд!

8 коментара:

  1. Здравей, Габи!
    Първо-чудесна публикация, която буквално попи в мен. Искреност и точност-все неща, които оценявам. Наистина читателите често се сблъскваме с този застой. Лично за мен това си е поне 2-3 пъти годишно, но нито се тревожа, нито смятам, че е ненормално. Не съм тръгнала и да се подлагам на аскеза заради това, та май нещата при мен вървят добре.
    Темата, която си засегнала е сериозна, но аз мога да ти кажа, че обвинението в подобен случай се среща най-вече при блогърите. Винаги към четящите блоговете им, може би на това се дължат нещата. Или пък просто в даден момент блогът се превръща в нещо като задължение и именно това натоварва четящия блогър. Знам го, защото веднъж и аз си казах:,,Леле! Не съм писала много отдавна в блога. Ама за нищо!" Но това се случи само за няколко секунди. Веднага след като си го казах, осъзнах цялата нелепост на мисълта си. От тогава. не съм имала притеснения и тревоги.
    Но наистина, проблемът за подобен тип самообвинения от страна на читателите е сериозен. Надявам се хората наистина да помислят върху написаното от теб!
    Успех, Габи!:))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Искрено ти благодаря за милите думи, Гери! Радвам се, че публикацията ми ти е харесала и е попила в теб :) Наистина, този проблем е сериозен и често и неусетно отново се превръща в част от моето ежедневие.. Затова - БЛАГОДАРЯ! Коментарът ти ми помогна да погледна нещата от друга страна :)

      Изтриване
  2. Хубава публикация! Докато аз просто обичам да чета по много книги и се дразня, когато са малко, в никакъв случай не се терзая, когато съм прочела по-малко, особено сега, когато съм в напълно нова обстановка и просто прекарвам повече време навън... През септември прочетох 3 книги, а този месец още не съм завършила първата си. От началото на годината едвам стигам 7 книги, а предишните ми две години имах всеки месец по поне 9 книги, ако не и 10+.
    Бройката няма значение, а удоволствието. Никога не съм имала четенето за задължително и не съм го чувствала такова, защото ако започна да го възприемам като задължение, ще ми се отще да чета, което не е добре, защото това е моята страст. Също като писането- визирах го като задължение и удоволствие, докато не се превърна в задължение, в резултат на което спрях да пиша и сега отново почнах малко по малко, whenever I feel like it. (Да не говорим, че и това уча, така че си е и като мотивация.)
    Отклоних се от темата, знам. :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Искрено ти благодаря за коментара! Определено успя да ми помогнеш да погледна на нещата от друга гледна точка и да осъзная някои неща! БЛАГОДАРЯ! Радвам се, че сред book-blogger обществото винаги ще има хора като теб и останалите, които оставиха коментар тук, които да бъдат до теб и ще те подкрепят в такъв момент!
      Е, надявам се съвсем скоро да превъзмогна този свой проблем и най-сетне да спра да обръщам внимание на нещо толкова безсмислено като броя!

      Изтриване
  3. Здравей, Габи!
    Много добре те разбирам. Аз съм така от повече от месец и половина и на моменти това, че нямам желание нито да чета, нито да пиша сякаш ме задушава.
    Всъщност имам голямо желание, но воля - не.
    И се чувствам виновна, че този месец дори нямам достатъчен брой прочетени книги за да направя равносметка. Пожелавам ти (както и на себе си) успех и късмет! ❤

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ахх, Сю! Не е лесно! Да бъдеш book-blogger всъщност е нещо доста.. изтощително на моменти. Приятно и удовлетворяващо - абсолютно, но и наистина изтощаващо. А не бива да бъде така! Затова и вече започнах да чета толкова колкото мога! Без среднощни наваксвания и подобни! И да си призная.. се чувствам страхотно! Защото правя нещо, което обичам, по начин, който АЗ обичам! И разбрах, че именно това е начинът, по който трябва да бъде!
      Е, пожелавам успех и на двете ни и се надявам съвсем скоро и двете да преживеем това .. нещо, каквото и да е. И да започнем напълно да се наслаждаваме на книгите!

      Изтриване
  4. Хубав пост, с много силни и мотивиращи думи. Радвам се, че бързо си разбрала тежи важни неща. Преди година имаше период, в който четях по 5-6 книги и когато тази бройка спадна до 1-2, започнах да се чувствам ужасно. Може би е в човешката ни природа да обръщаме всичко, което правим в състзание, борба за надмощие ако щеш, но не бива да е така. Същото е и с блога, защото съм попадала в тази ситуация на застой и съм виждала хората да го правят. Истината е - да не ти пука! Живота е кратък и за това всички трябва да си четем и пишем с удоволствие. Все пак е едно от малкото неща, които можем да правим и избираме самостоятелно, без да се притесняваме от последствията хд Най-добрие пример, който могада да дам, за това, че емоциите са по важни от бройката, е следния: Миналия месец започнах няколко книги, но завърших само една. Въпреки това тя беше хубава. През първата седмица на октомври завърших две книги, и двете ужасни. Та, да. Хдд
    Продължавай с хубавите постове и не губи мотивацията си ❤

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нямаш представа колко много означават тези думи за мен! Искрено ти благодаря, че си отделяла от времето си, за да споделиш всичко това с мен! Прекрасно е да знаеш, че там някъде има човек, преминаващ през абсолютно същото като теб :) Надявам се най-сетне да превъзмогна този свой навик и да започна да не отделям чак такова голямо внимание не нещо толкова безсмислено като бройката :)

      Изтриване