петък, 22 декември 2017 г.

Ревю: "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" от Каролине Бернард

   Париж, 1928. Виан мечтае да стане ботаничка и напуска френската провинция. В Париж освен любимата професия я чака и голямата любов в живота - английският художник Дейвид. Щастието ѝ изглежда пълно. Но не това ѝ готви съдбата...

   85 години по-късно една млада жена ще тръгне по следите ѝ, за да разкрие дълбоко пазена семейна тайна...

Вълнуваща, чувствена и „много френска“ - историята на две силни жени пред кулисите на една зашеметяваща метрополия.

* * *

   Истината е, че получих книгата напълно неочаквано, като един подранил коледен подарък. Подарък, който може би ще се окаже и любимият ми за тази Коледа! Е, ще се радвам да останете с мен, за да разберете кое именно толкова ме впечатли в този на пръв поглед лек любовен роман. Приятно четене! 

"И най-черният час трае само шейсет минути (..)."

   В книгата паралелно се развиват 2 на пръв поглед коренно различни и по време, и по идеи истории, които обаче притежават един общ мотив: мотивът за силната и независима жена, изправила се пред всички свои страхове и общоприети догми. Тема, която, колкото и деликатна, ме подтикна възможно най-скоро да посегна към книгата и трепетно да проследя пътя, по който тези две вдъхновяващи жени - Марлен и Виан, ще поемат в търсене на щастието в знаменития Град на светлините.
 
   Марлен е зряла, омъжена жена, чийто брак, за съжаление, отдавна вече е загубил своя блясък. Това е и причината мъжът ѝ да резервира билети за най-романтичния и любим на Марлен град в света - Париж, където да отпразнуват своята годишнина. Първоначалната идея за една сплотяваща почивка сред френската идилия обаче се проваля с появата на първите препирни, които разделят двамата из различните части на Париж, всеки гневен на другия, и довежда до зараждането на главната идея на историята - случайното натъкване на Марлен на една определена картина. Но не каква да е картина, а такава, чието платно се краси от лицето на жена, изглеждаща досущ като Марлен. Коя е жената? Какво общо има тя с Марлен? И дали чаровният мъж, когото тя среща пред същата тази картина ще й помогне да разгадае загадката около загадъчното минало на жената от портрета?

"Живеех с усещането, че разплитам пуловер: бях уловила края 
на нишката и я навивах на кълбо. Разплитането продължаваше."

   Животът на Виан е като пълна палитра от цветове: вълнуващ, наситен с приключения, любовни трепети, но и тежък и непостоянен във всеки свой аспект. Погнусена от тесногръдството на своето семейство и тласната от мечтата си да бъде ботаничка, Виан избягва от дома си още на 16 годишна възраст и тръгва съвсем сама към бляскавия и обещаващ ново начало Париж. Съдбата ѝ въпреки всичко взема неочакван обрат и преди да се осъзнае тя вече работи в малка фабрика, живее със своята нова приятелка и дори открива любовта. Войната обаче наближава и заплашва да ѝ отнеме всичко, което е успяла да изгради в иначе и без това несигурния си живот. Какво е подготвило бъдещето за Виан? И как нейното лице се е оказало на картина, окачена в музей 85 години по-късно?

"Където другите виждаха само плевел или полезно растение, тя откриваше форми, 
цветове, фини разклонения и жилки." 

   Изумителна за мен бе приликата между двете главни героини, които, макар на почти век разстояние една от друга, продължаваха да бъдат като две еднакви парченца от пъзел, случайно, или не съвсем, разпръснати и разделени във времето. И с това не визирам единствено очевидната им външна прилика, а техният интерес към изкуството, към красотата на Париж. Визирам любовта им към този така ценен за тях град и несломимия им дух. Както вече споменах, като две еднакви парченца от пъзел! Останалото ще ви оставя да научите сами!

   Историята е представена по един изключително вълнуващ и оригинален начин. От една страна - от гледната точка на главната героиня Марлен, живееща в днешния 21 век, а от друга - на автора, плавно разкриващ на читателя все повече и повече от мистериозния живот на Виан. А това, ведно с чувствения, увлекателен и въздействащ стил на писане на Каролине Бернард, създават една неповторима и опияняваща сюжетна линия, таяща се единствено сред страниците на "Рандеву в "Кафе дьо Флор"". Искрено ме впечатли подборът на реално съществуващи писатели, художници и като цяло исторически личности и събития, около които авторката е изградила своя сюжет. 

"- Никой не може да ни забрани да мислим."
 
   Насладих се на всяка сюжетна подробност, която допълваше и разширяваше спектъра на историята! Насладих се на героите, на описанията! Насладих се дори на трогателните моменти, които не веднъж ме разчувстваха и разплакваха!
Единственото, което не ми допадна може би бе прекалената описателност на някои забележителности и гледки, което оставяше развитието на действието на заден план и забавяше процеса на четене. Оставяйки това настрана обаче мога да твърдя, че "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" не е само едно от най-добрите ми книжни попадения за месеца, но и за цялата година!

Надминаваща всички мои очаквания, "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" е една докосваща, изпъстрена от емоции книга за живота, сбъднатите мечти, и обратите на съдбата. Книга за любовта към изкуството, хората, живота и нас самите.

 Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

2 коментара:

  1. Еха!
    Благодаря ти, Габи, за ревюто. Мнението ти е безценно, сега затвърдих желанието си да прочета книгата - звучи като нещо, което ще ми стане любимо.
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за този прекрасен коментар! Искрено се надявам съвсем скоро да прочетеш книгата, защото, повярвай ми, няма да съжаляваш!

      Изтриване