петък, 6 септември 2019 г.

Ревю: "100-те: ден 21" от Кас Морган

   Те мислеха, че са сами. Грешаха.
   Изминали са двайсет и един дни, откакто Стоте кацнаха на Земята – двайсет и един дни от момента, в който човешки същества са стъпили отново на планетата от векове насам.
   Или поне те така смятаха.
   Уелс се опитва да обедини групата срещу предстоящата заплаха от неизвестен враг. Кларк се отправя към Маунт Уедър в търсене на отговори. Белами е решен да спаси сестра си, независимо от цената. А на кораба Глас е заставена да направи немислим избор между любовта на живота си и самия живот.
   В това зашеметяващо продължение на „Стоте“ тайните се разкриват, убежденията се оспорват, а връзките са поставени на изпитание. Стоте се опитват да оцелеят по единствения познат им начин – заедно.



* * *

   Прочетох "100-те: ден 21" преди доста време. И под доста време имам предвид повече от месец, но някак все не откривах думите, с които да опиша преживяването си с тази книга. Въпреки това обаче се чувствам длъжна да ви споделя за нея и да й отделя специално място тук в блога ми, защото всъщност това е книгата, която ме измъкна от читателската криза, в която бях изпаднала, през последната година. А книги като тази, заслужават да бъдат чути.

"Нямаше нито едно стъкло, останало цяло по прозорците, и дебели лози покриваха по-голямата част от здравите стени. Имаше нещо почти хищническо в начина, по който се бяха увили по постройката, промъкваха се като змии в зеещите отвори и излизаха от гърлото на някогашния комин - създаваха усещането, че земята се опитва да изтрие всяка следа от човешки живот тук."

   Антиутопиите са моята специалност. Затова не се и поколебах да прочета продължението на поредицата "100-те", което е именно онова, от което се нуждаех - постапокалиптична история за света след Катаклизма, в който обаче хората вече не населяват Земята, а парче метал, реещо се на хиляди, милиони светлинни години далеч от родната ни планета. А спрямо онова, което ни е известно до момента от първата книга, Колонията е на път към своя край и трябва спешно да се завърне обратно на Земята. Земята, криеща купища опасности за всеки, дръзнал да стъпи на повърхността й. С цел да се провери годността за живот на планетата, на нея бива изпратен кораб със сто непълнолетни престъпници, които да докладват на Колонията за състоянието й чрез металните гривни на ръцете им. Но както знаем, тук нещата придобиват неочакван обрат, когато става ясно, че някои от пътниците на кораба не са онова, за което се представят, а 100-те биват нападнати от непознати земни създания. Кои и какво са те всъщност? Дали са просто диви зверове или жертви на радиационно отравяне хора, преживели незнайно как Катаклизма? И какво могат да направят 100-те, за да се предпазят от тях, когато групата им е разединена, с привършващи медицински и хранителни запаси и без каквато и да било обратна връзка с Колонията?
   За вас, читатели, имам две новини. Едната е добра, другата - не чак толкова. Хубавата новина е, че в "100-те: ден 21" ще откриете отговорите на всички тези въпроси. Лошата е, че веднага след това ще се сблъскате с още десетки такива, докато достигнете края на книгата. 

"Беше прекарал целия си живот, представяйки си какво ли ще изпита, ако види земните руини. Сега беше тук и единственото, за което можеше да мисли, бяха всички човешки същества, затрити по времето на Катаклизма - и тази мисъл го караше да се чувства премазан."

   Онова, което искрено обожавам в тази поредица, е фактът, че сюжетната линия не се свежда единствено до идеята за оцеляването на героите като група. Не, в "100-те" всеки герой притежава свой характер, качества, отличаващи го от останалите, и свое специално място в историята. И противно на очакваното, това по никакъв начин не оставя главната идея на книгата на заден план, защото авторката умело преплита вътрешните събитийни светове на героите с реалността, в която те са принудени да оцеляват.
   Както в първата книги, и тук героите продължават да водят битки със своите собствени демони. А когато някоя битка бъде загубена, това ги променя завинаги. Прекрасен пример за такава трансформация е Белами, чийто образ претърпя не едно, а няколко видоизменения в процеса на развитие на сюжета и на който тепърва му предстои да осъзнае кой е всъщност. И без да издавам твърде много само ще вметна, че тепърва трябва да разбере и какви всъщност са чувствата му към един друг герой в книгата - Кларк. 
   Кларк, от своя страна, не претърпява особена промяна, спрямо онова, което срещнах в началото на поредицата, но тя все пак отново успя да ме спечели на своя страна с храбростта и жертвоготовността си. За разлика от нея, Глас е сякаш по-смела и по-решителна от всякога особено когато на кораба властва пълна анархия и тя е принудена да се бори със зъби и нокти дори за няколко глътки въздух.
   Уелс е може би героят, чиято поява очаквах най-много. Зная, че неговата роля в поредицата е доста спорна, но за мен неговата предистория и вътрешен събитиен свят представляват най-голям интерес. Характерът му и като цяло гледната му точка преживяват огромна метаморфоза от началото до края на книгата и това ясно се проличава в отношението му към Кларк, Белами и дори Греъм - момчето, което неведнъж бе причина за физическото насилие сред 100-те.
   В "100-те: ден 21" дори се появява една напълно нова героиня - Саша, чието пристигане не само няма да ви остави безразлични към нея, но и ще се превърне в основа за възникването на множество нови кавги след групата на отлъчените. И за да запаля интереса ви, ще спомена, че, подобно на вас, Уелс също няма да успее да остане безразличен към нея.

"Белами усети, че изпод гнева му се промъква частичка обич - не към Кларк, която стоеше пред него, я към онази, която се преструваше, че е. Онази Кларк наистина ли беше някъде там, вътре? Кларк, която можеше да е страшно сериозна в един момент, а в следващия да избухне в смях? Момичето, което смяташе всичко на земята за чудо, което го беше целунало, все едно той беше най-ценното й откритие сред всички останали?"

   Нови приключения очакват героите от "100-те". Техните премеждия в новия стар свят тепърва започват. И докато групата им претърпява загуба след загуба, нови лица започват да се появяват. Заедно с тях обаче зачестяват и убийствата. Още едно момиче ще стане невинна жертва на обстоятелствата. Кой и защо избива групата на 100-те? Какво или кои са онези сенки, пробягващи нощем сред дърветата? Имат ли нещо общо те с изчезването на Октавия? Възможно ли е те да бъдат земнородни? И какво могат да сторят 100-те, за да се предпазят от тях?
   Прочетете, за да разберете!

2 коментара:

  1. Искрено се радвам, че най-после се завръщаш към писането в блога. Да си призная честно през последните месеца все повече започнаха да ми липсват твоите публикации.
    Когато започнах да гледам "The 100", сериала, за мен това беше нов, вълнуващ свят. Пъвите 2 сезона бяха потресаващо интригуващи, ,,изгълтах" ги наведнъж. Но в следващите сезони историята ми се проми и започна да ми е доста банално. Във всеки епизод от сериала само едно се повтаря "Your people - My people - Our people", а образите постепенно за мен изгубиха очарованието си. Да, както те казваш, те притежават прекрасни лични качества. Но нещо ми се губи, както при повечето екранизации. Още не мога да седна единия 6-ти сезон да изгледам. Едва ли ще прочета и книгите. Просто ме мързи да чета поредици нещо-нещо...
    Но да се върна към основната си мисъл - не се губи вече толкова много! Разбираемо е, но това не прави липсата по-поносима... ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Коментарът ти искренно ме зарадва, Гери! Твоите публикации също ми липсваха много!
      Не съм гледала сериала, но може би след прочитането на всички книги бих го направила. За момента обаче нямам търпение за книга 3! Надявам се отново да бъда активна тези месеци, тъй като не се очаква скоро да пътувам, а и писането истински ми липсваше напоследък! Като цяло, всичко, което малко или много е свързано с блога, ми липсваше.

      Изтриване