неделя, 1 март 2020 г.

Ревю: "Зимна песен" от С. Джей-Джоунс

"„Зимна песен“ е лабиринт от красота и мрак, от музика, магия и бляскави неща, вплетени в едно от изтънчено писателско перо. Това е свят, в който ще искате да се изгубите завинаги."
Мари Лу, бестселърова авторка на „Ню Йорк Таймс“

   Последната нощ от годината. Настъпват зимните дни и идва време Краля на гоблините да напусне своите владения и да търси невястата си...
   Откакто се помни, Лизл слуша легенди за красивия, опасен Крал на гоблините. Неусетно те са завладели ума и духа й и са се превърнали в извор на вдъхновение за музикалните й композиции. Но Лизл вече е на осемнайсет, животът й е зает изцяло от грижи за семейната странноприемница и тя осъзнава как се отдалечава все повече от мечтите си и от музиката.
   Изведнъж всичко се преобръща - Краля на гоблините отвлича сестра й и Лизл няма друг избор, освен да ги последва в Подземното кралство и да се опита да я спаси. Но този странен, завладяващ свят и неговият мистериозен владетел неочаквано привличат младата композиторка, а това я изправя пред немислимо решение... Времето и древните закони не са на нейна страна и Лизл трябва да открие истинската си същност, преди съдбата й да бъде предрешена.
"Пропита с музика и магия, „Зимна песен“ ще ви отведе в свят, който дълго няма да забравите."
* * *
   Веднъж, по време на интервю за стипендия ме попитаха как бих ревюирала книга, ако нещо в сюжетната линия или героите не ми допадне. Тогава отговорих, че винаги се старая да разбера идеята зад характера на героя, причината, поради която авторът е решил да го представи в такава светлина. Защото един автор винаги би могъл да направя героя идеален, елиминирайки недостатъците, типични за човека. Малко са онези автори обаче които съумяват да вложат някои най-отбягвани черти на човешкия характер в образа на героя и въпреки това да накарат читателите да го обикнат. И до днес вярвам в казаното тогава. Обичам несъвършените герои. Онези, които изпитват гняв, желание за отмъщение, егоизъм, завист. Чувства, които, колкото и да отричаме, всички ние в даден момент сме изпитвали. Защото именно тези чувства дават живот на героите и защото само те са способни да създадат прозорец към същността им.
"- Тази - посочи той Кете, отпуснала глава на рамото ми - гори като подпалка. Светла е, но не грее. Докато ти... ти тлееш, госпожице. В теб има огън, който гори бавно. Блещука нагорещен и чака нечий полъх, за да се разгори."
   Причината да споделям това е, че в “Зимна песен” се запознах с персонажи, които дълго изпитвах трудност да разбера. И двамата главни герои бяха толкова неразбираеми и объркващи за мен, че ми бяха нужни няколко минути след края на всяка глава, за да асимилирам случилото се. Но, знаете ли, именно това обикнах в тях. Защото именно тези объркващи емоции, с които си служеха те, ме караха да задълбавам в историята и да се опитвам да вляза под кожата на нейните участници.
   Елизабет е добросърдечна, но копнееща за любов, трудолюбива, но горделива, жертвоготовна, но егоистична. Прекарвайки по-голямата част от живота си, грижейки се за кариерата на цигулар на брат си, тя дълги години отрича своите собствени копнежи по музиката. Когато обаче брат й е вече на път да напусне малкия им дом и да сбъдне мечтата си да свири в големите европейски градове, Лизл трябва не само да се сбогува с най-важния човек в живота си, но и да се изправи пред факта, че нейната роля, вече е изпълнена. Коя обаче е Елизабет, ако не пианистката, компанираща на брат си в музиката? Каква е нейната мисия сега, когато вече е изпълнила задълженията си на най-голяма сестра? Какво общо има това с онези изникващи спомени за танците и игрите с Горския цар в Дъбравата на гоблините?
И дали изчезването на Кете, по-малката сестра на Лизл, няма да даде отговор на тези и още десетки други въпроси, чиито отговори тепърва предстои да бъдат разкрити?
"- Ако беше въпрос само до перата, врабчето лесно щеше да се превърне в паун.- Врабчето е красиво само по себе си- сериозно заяви Кете. - Не се опитвай да ставаш паун, Лизл. Приеми и обичай същността си на врабче."
   Горският цар е хитър, но самотен, жесток, но раним, подъл, но чистосърдечен или с други думи - една комбинация от самоличности, множество лица, с които той си служи вече години наред. Но това е цената, която плащаш, за да бъдеш наричан Ерлкьониг, за да владееш Подземното кралство, нали така? Или поне в това вярва Кральт на гоблините, още едно от множеството имена, с които го наричат. Но кой всъщност е той? Никой не се ражда Ерлкьониг, това е проклятие, но тогава кой е бил човекък, който днес стои зад всички тези имена? 
"Короната ли служи на владетеля или владетелят служи на короната?"
   Стилът на писане на авторката е запленяващ и в това, поне за мен, няма място за спор. Като любител на фентъзи романите и легендите от цял свят, запознанството ми с тази част на немския фолклор през очите на  С. Джей-Джоунс бе едно незаменимо приключение. За мен бе удоволствие да срещна всички тези магически същества и да науча малко повече за живота им в недрата на земята, да открия истината за гоблините и всички останали митични създания, с които родителите ни са ни плашили като деца.
   Влюбих се в историята независимо от от факта колко объркваща бе тя за мен на моменти, защото именно в края успях да зърна цялата картина и да разгадая посланието на С. Джей-Джоунс. Обикнах героите, макар и в началото да не успявах да надникна зад фасадата на емоциите им. Обикнах дори малките, проклети гоблини Туиг и Тисл! И макар да не успях да видя достатъчно от герои като Кете и Йозеф, се надявам в следващата книга те да получат заслуженото си време и да разгърнат пълния си потенциал. Ще излъжа, ако кажа, че не се надявах на повече епични моменти, отколкото романтични, но пък затова нямам търпение за продължението!

"Зимна песен" - една история, по-магична и от магията, за която разказва.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!
"- Имало едно време - започна той, - един велик цар, който живеел на Долната земя..."

2 коментара:

  1. Long time no see...
    Влязох, прочетох и останах впечатлена от написаното. Добавям книгата за четене. Няма какво друго да се каже. ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Искрено се надявам ти също да видиш красотата на историята Прочетох много мнения за книгата, някои лоши, други добри, но, както споменах, всичко зависи от това колко отворен си към литературата и хората като цяло! :)

      Изтриване