вторник, 22 март 2016 г.

Ревю: "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд

  Светът на Мер Бароу е суров, коравосърдечен спрямо нея и всички, в чиито вени тече алена кръв. Кръв - червена като зората, недостойна в очите на Сребърните привилегированата част от обществото, "Богове", притежаващи нечовешки способности и сила, непонятна за един Червен.
Каменокожи, Нимфи, Възпламенители и т.н. - всички до един силни, но не и непобедими.
  Животът , освен несправедлив, е и непредсказуем. Подготвил е за Мер далеч по-важни дела от задължителната военна повинност и последващата неизбежна смърт. Един инцидент, случайно изстреляна мълния пред очите на кралското семейството и свитата от Сребърни я превръщат от Мер Бароу - крадлата.. в Марийна Титанос - принцесата. А в последствие и в Малкото мълниеносно момиче, чиято цел и идеал е свобода за хората, които тя определя като свои кръвни братя и сестри - нейните приятели, семейство и всеки жител на Норта, чийто цвят на кръвта го принизява до робство.

"I`m a red girl in a sea of silvers"

  Но тя е различна - с червена кръв и сребърна сила - новокръвна. По-силна, но не единствена..
  Алената гвардия е име, което дава надежда на Червени, ала внася страх у Сребърни. И единственият възможен избор, който Малкото мълниеносно момиче може да направи - да се присъедини към каузата, да пожертва душата си, за да спаси всички, които обича.
  Война, пролята кръв, както червена, така и сребърна.
  Война, тласкана от желанието за мъст. Пожертвани животи, белязани души и едно момиче, загубено някъде между желанието си за свобода и собственото си сърце.

Свободата е твърде ценен дар и за нея трябва да бъде заплатено с кръв.
Новокръвните са някъде там и се нуждаят единствено от своята Алена кралица.
Въпросът е само кой ще ги открие пръв - Мълниеносното момиче или новият крал на Норта.

 * * *
Все още не бях дочела "Алена кралица", но знаех, че ще прочета и вече излязлата втора част. Както и първата книга, "Стъкленият меч" ме остави без дъх. Макар на моменти да ми беше трудно да си представя определени ситуации, може би поради факта, че не съм чела особено много антиутопии, тя определено се превърна в много ценна за мен книга и намери почетно място в списъкът ми с любими.

Най-голямо впечатление ми направи Мер, която сякаш израстваше пред очите ми, превърна се от едно малко момиче, в истински войн. Но битките не бяха само на бойното поле. Не, те бяха вътре в нея. Докато в разгара на войната тя бе непоклатима, то в сърцето си тя се прекършваше, губеше частица от себе си с всеки, станал жертва на тази война без край.
  Разкъсвана от болката на предателството на единствения човек, на когото тя се довери и дори отдаде сърцето си, тя загуби вярата си - у хората и думите им. Тя изгради един непробиваем щит и не допускаше нищо и никого до себе си, дори семейството си, дори Кал.
  Защото войната е битка, от която няма как да излезеш невредим.. взима жертви, но по-често взима души..

 "Ако съм меч, то аз съм меч, направен от стъкло, и чувствам как започвам да се разбивам."

  Не мога да лъжа, бях силно привързана към Мейвън в първата книга, към начина, по който се отнасяше към Мер. И никой не може да ме заблуди, че зад тази жажда за власт няма поне капчица от любовта, която той така брилянтно изиграваше. Когато Мер избира свободата пред него, нещо в душата му се отприщва. Но аз знам, че той не иска нищо повече освен любов... любовта на момичето, което владее мълнията и сърцето му.

"И сега все още бягам с пълна скорост. От онези, които искат да ме убият - и от онези, които искат да ме обичат."

Може би едно от нещата, които не ми допадна обаче бе колко рядко Кал и Мер оставаха насаме, далеч от шума на войната. Много ми се искаше тяхната история да се разгърне, да се развие, но според мен това бе, защото и двамата бяха разтърсени от предателството, обсебени от нуждата да почувстват сигурност. Макар и рядкост, имаше моменти между двамата, които бяха изпълнени с нежност и ме караха да препрочитам страницата отново и отново. И ако не в тази, то надявам се в книга трета тяхната любовна история бъде неразделна част от нея.. 

* * *

"Стъкленият меч" е една неповторима книга, която ме накара трескаво да прелиствам страниците и дори в късните часове на нощта. Препрочитах страници, откъси, само за да се насладя отново на тази великолепна история. Наситена с непредвидими обрати и спиращи дъха моменти, книгата ще ви държи в напрежение до последната си страница, а ако сте като мен - до последното изречение.
И този път Виктория Айвярд не ме предаде. Книгата и бе попита с нейния така увлекателен за читателя начин на писане. Позволи ми отново да се впусна в света, който така умело е изградила. Макар наподобяваща на други антиутопии, "Стъкленият меч", и по точно самата поредица "Алена кралица", ще ви завладее напълно и няма да ви даде капчица спокойствие докато не я дочетете. Дори с цената на една безсънна нощ.
 
И ако сте харесали "Алена кралица", то ще влюбите в "Стъкленият меч"
С нетърпение чакам да излезе книга трета "Cruel Crown" и в България

9 коментара:

  1. Страхотна рецензия! Първата книга направо ме разби и нямам търпение да си взема и втората! ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. благодаря ти ♥ макар да прочетох доста негативни коментари за втората книга, на мен лично много ми хареса ♥ нямам търпение да излезе цялата поредица ♥

      Изтриване
  2. Здравейте, Габриела!
    Аз съм преводачката на "Алена кралица" и "Стъкленият меч". Благодаря за чудесното ревю, което сте написали, много се радвам, че сте харесали книгите. Работих с голямо удоволствие и по двете и винаги ми е приятно да попадам на отзиви като Вашия. Аз също смятам, че книгите са прекрасни, и чакам с нетърпение следващите.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз много харесвам поредицата особено първата и адмирациии на вас!Съвсем скоро и аз ще постна ревю!

      Изтриване
  3. много ви благодаря и наистина се радвам, че ви е харесало ♥ а книгите - те са великолепни и се надявам съвсем скоро да прочета и останалите ♥

    ОтговорИзтриване
  4. Наскоро аз също прочетох книгата и хода на действията не ми допадна толкова много, но определено имаше израстване на главната героиня и не само. Радвам се, че ти е харесала. Страхотно ревю! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. благодаря ти ♥ аз също до някъде се ядосах заради развитието на действията към края и на края на книгата, но се надявам В.А. да не ни разочарова в книга 3 ♥

      Изтриване
  5. Прекрасно ревю, въпреки че не съм особено сигурна, че тази поредица е за мен. :3 Прочетох първата книга наскоро, но не ме грабна особено, макар че съм доволна, имайки предвид, че очаквах да я намразя.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. благодаря ти ♥ на мен лично ми е една от любимите поредици, макар втората книга да не ме грабна чак толкова.. но все пак всеки има различен вкус, нали така ^^ ♥ приятен ден :)

      Изтриване