петък, 1 юли 2016 г.

Ревю: "Целувка за Ана" от Стефъни Пъркинс

Ана е щастлива с живота си в Атланта. И изобщо не остава очарована, когато баща и я изпраща да учи в Американското училище в Париж.
 Париж, онзи Париж - градът на светлините, градът на любовта. Но за Ана той не е нищо друго освен затвор, разделящ я от семейството и, от най-добрата и приятелка Бриджит и от Тоф - момчето, с което работи в киносалона.
Макар сама, без дори да знае френски, тя скоро открива нови приятели, с които опознава красотата на приказния град.
Запознава се и с умопомрачително красивия Етиен Сен Клер, който за съжаление е зает. Тя също, ако трябва да сме честни...
Но дали Ана ще открие положителните черти на заминаването си? И още по-важният въпрос - ще открие ли истинската любов в един от най-романтичните градове в света.

* * *
Винаги съм харесвала Париж - Айфеловата кула, Пантеона, Нотр Дам. А щом разбрах, че има книга, в която става дума именно за този вълшебен град, вече знаех, че това е книга, която задължително ще прочета.
А след като я завърших, няма как да не прочета и останалите две, написани от същата авторка.
Когато започнах книгата, смятах, че това ще бъде просто едно леко четиво. А всъщност се оказа нещо много повече. Нещо много по-красиво и истинско, отколкото бях предполагала. И преди да се усетя "Целувка за Ана" се превърна в една от любимите ми книги!

"Не издържам на мъчението да съм толкова близо до онова, за което копнея, и същевременно толкова непоносимо далече."

Ще излъжа ако кажа, че не обикнах главните герои. Влюбих се в тях! Макар на моменти да ми идеше да ги удуша. (Защо трябваше да са такива инати!?) И двамата обичаха дългите разговори, които водеха, когато оставаха насаме, и двамата имаха толкова общо помежду си. И двамата имаха нужда един от друг. Но страхът от неизвестното, от чуждото и непознатото, бяха причина дълго време да прикриват чувствата си.
Ана бе сладка и непредвидима. Привърженик на чистотата и подредеността и заклет почитател на киното. Затова и мечтата и бе да стане филмов критик (да бъде една от малкото жени в бранша). Тя се превърна в една от най-любимите ми женски персонажи, точно защото на моменти толкова ми напомняше на мен самата, че започвах да осъзнавам защо дразня хората понякога ;дд И въпреки че в началото Ана се чувстваше сама и нещастна в непознатия град, с течение на времето осъзна, че няма нищо страшно в това да опита нещо различно и да прекрачи границите на познатото (особено когато бяха изминали две седмици от пристигането и в Париж, а тя не бе излизала от пределите на общежитието). Същото важеше и за Етиен. Който пък беше като хипнотизиран от историческите учебници и романи. Макар красив, умен, забавен и сякаш магнетичен за момичета, той също страдаше от синдрома на страха от самотата. И точно това бе причината толкова дълго да бъде с човек, с когото вече няма нищо общо (Ели). Затова и двамата с Ана бяха толкова идеални един за друг, въпреки пререканията и постоянните им караници да ги разделяха с всеки изминал ден. В тези моменти от книгата сърцето ми се късаше. Надявах се само авторката да ми е подготвила нещо мащабно за края. И не ме разочарова.

Обикнах авторката, не само защото бе създала такива невероятни персонажи, но и защото не бе забравила второстепенните. Напротив, бе развила всеки един от тях, беше го дарила с история и защриховала дори с най-малките детайли, които ги направиха още по-истински и толкова невероятни.
Стефъни Пъркинс не бе забравила и описанията. Нито прекалено много, нито пък прекалено малко. Точно идеалното количество, с което едновременно да заплени читателя, но и да му даде възможността сам да съживи историята.

"Защото бях права. За нас двамата, домът не е конкретно място, а човек.
И най-после сме си у дома."

"Целувка за Ана" е една от онези книги, които обикваш от първата страница и ти разбива сърцето, когато осъзнаваш, че вече е свършила. Книга, за която не можеш да спреш да мислиш, но и се страхуваш да споделиш за нея с останалите, от страх тя да не загуби своето очарованието. Защото именно за онези книги, които обичаме най-много, говорим най-трудно.

5 коментара:

  1. Прекрасно ревю, аз също харесвам книгата,толкова е лека и приятна, задължително трябва да се прочетат и другите,нещо което се каня отдавна ��

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти ❤ много се радвам когато открия още читатели, докоснали се до творчеството на авторката ❤ със сигурност ще го направя ! ^^

      Изтриване
  2. Чудесно ревю! И аз наскоро прочетох книгата и тя наистина е страхотна, а ти си изразила точно и моите мисли за нея. Отново прекрасно ревю!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря ^^ радвам се, че ти също си харесала книгата - страхотна е ❤

      Изтриване
  3. Много хубаво ревю. И на мен книгата ми стана една от любимите. Цялата поредица е страхотна, но ми харесва, се може да се четат и по отделно.

    ОтговорИзтриване