събота, 19 май 2018 г.

Ревю: "Алеа Аквариус: Цветовете на морето" от Таня Щевнер

   Алеа най-сетне е разбрала защо открай време се чувства някак особено, някак различна от другите. Тя е морско момиче. Но не спира да я терзае мисълта какво се е случило с родната ѝ майка и защо подводният свят сякаш е престанал да живее.
   Възможно ли е тя да е единственият оцелял морски човек
   И така, екипажът Алфа Кру поема курс към обвитото в тайни езеро Лох Нес в Шотландия. Не само Алеа се надява да намери там очакваните отговори. Ленокс също се пита дали не е морски човек. И дали това не е причината за магическото привличане между двамата. А в Лох Нес ги чакат разкрития, от които им спира дъхът...
* * *

   Поредицата "Алеа Аквариус" не е от типа поредици, към които обикновено бих посегнала в библиотеката. След прочитането на първата книга - "Алеа Аквариус: Повикът на водата" - обаче осъзнах, че всъщност.. тайно копнея възможно най-скоро да узная къде ще отведе океана Скар и Ленокс в тяхното търсене на истината за миналото йм и какви приключения Таня Щевнер е подготвила за екипажа на платнохода „Круцис“ по пътя им към езерото Лох Нес. А това, което открих в "Алеа Аквариус: Цветовете на морето", повярвайте ми, си струваше чакането!

   Израстването на героите е неизменна част от сюжетната линия на книгите, а в поредиците се предполага то да бъдe дори по-изразено и осезаемо за читателя. И личностното израстване на Тес, Алеа, Бен, Ленокс и малкия Сами в "Алеа Аквариус: Цветовете на морето" по нищо не отстъпва пред това във всяка друга поредица, с която съм имала възможността да се запозная до момента. Дори напротив, тук то заема почетно място наред с разкриването на някои изключително важни подробности около мистериозния подводен свят, от който Ленокс и Алеа произхождат. 

   Най-интригуващото личностно израстване тук обаче не принадлежи, както се случва в повечето книги, на главната ни героиня Алеа. Не, тук то бе представено именно в лицето на малката, на пръв поглед неустрашима Тес, която разкри една напълно нoва и неочаквана, поне за мен като читател, своя страна. А за да бъда честна, тази страна ми хареса далеч повече от илюзорния образ, който тя бе изградила за себе си в първата книга. Но без повече подробности, останалото ще научите сами!

"Много добре си спомняше първия разговор с Тес. Тогава приятелката й каза, че животът е твърде кратък, за да скучае. Колко силна и самостоятелна изглеждаше тогава! Постепенно обаче Алеа се научи да вижда зад хладната маска на Тес. Смелата пиратка с корава обвивка се оказа с меко сърце."

   Премеждията, през които Алфа Кру са принудени да преминат в продължението на поредицата за Алеа Аквариус, за пореден път ме изумиха и оставиха със свито сърце в очакване на развръзката. Защото, макар годините си, екипажа на кораба Круцис не се колебае да се втурне в следващото голямо приключение, или в случая - следващата голяма неприятност, а те винаги са напълно неочаквани и.. бях казала, епични! 

   Онова, което харесвам в стила на Таня Щевнер е, че тя винаги влага дълбок смисъл зад събитията, разказани в книгите й. А тези събития са свързани с някои особено сериозни, но често отбягваните в прочетната литература проблеми: замърсяването на водите, изхвърлянето на токсични отпадъци в тях и най-вече - проблемът за разкъсаните семейни връзки. И още десетки други, разбира се, които заслужават далеч повече внимание от отделенто им!
   Стилът на писане на авторката, от друга страна, не се откроява с голям набор думи, но това, смятам, е напълно разбираемо, имайки се предвид възрастовата група, към коята поредицата приспада. Въпреки това обаче стилът на Щевнер си остава все така вълнуващ, лесен за възприемане от читателя и лишен от натоварващите описания, характерни за жанра.

"В живота правдата и неправдата много често се намират съвсем близо една до друга - отсъди философски той. - По волята на случайността попадаме от едната или от другата страна. Ние с теб просто имаме лош късмет, това е."

   Поредицата за Алеа Аквариус ме изуми още в самото начало и продължава да ме узумява с всяка следваща книга, защото макар тя да е насочена най-вече към подрастващата група читатели, тя е способна да докосне и повлияе на всеки един, посегнал към нея. И съветът ми е, не се колебайте, прочетете тази книга! Незазвисимо на каква възраст сте, независимо дали вярвате в магични морски същества или в истинноста на идеята за плаващ с деца кораб в открития океан! Прочетете я или пък я подарете на приятел, нека тя попадне в ръцете на колкото се може повече читатели! Прочетете я, защото тя ще ви напомни никога да не спирате да вярвате в чудеса.

А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна събота!
И нека винаги ви придружават добри вълни!

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

Няма коментари:

Публикуване на коментар