събота, 14 юли 2018 г.

Ревю: "Гласът на любовта" от Мия Шеридан

   Когато Бри Прескот пристига в идиличния малък град Пелион, щата Мейн, тя се надява, че най-сетне ще намери спокойствието, което отчаяно търси. Но още първия ден съдбата я среща с Арчър Хейл – самотен мъж, който таи огромна болка.
   Арчър води изолиран и затворен живот, преди Бри да нахлуе в мълчаливия му свят. Скоро младата жена разбира, че Пелион е затънал в тайни и предателства, чийто център е младият мъж. Тяхното разкритие ще разтърси живота в малкото, спокойно градче...

   „Гласът на любовта“ е историята на жена, окована от спомена за една ужасна нощ, и за мъж, чиято любов е ключът към свободата й. Разказ за един разяждан от мъка мъж, загубил гласа си при ужасен инцидент, и жена, която му помага да открие себе си.

   Романът е сред 100-те най-добри романтични книги в класацията на Goodreads. Той е бестеселър на New York Times, USA Today и Wall Street Journal.

* * *
   Любовните романи, както повечето вече сте забелязали, са моя слабост и независимо от сезона, независимо от времето или мястото, аз съм способна да захвърля всичко и просто да се потопя в поредната романтична история. И очевидно този път се случи именно това, макар рафтът ми с книги да прелива от непрочетени заглавия, всеки от които от различен жанр, аз отново се захласнах по любовния роман. 
   Историята ми с "Гласът на любовта" е дълга, малко усукана, но завършваща с щастлив край, обещавам. Навлизането ми в сюжета на книгата бе плавно, но последвано от купища въпроси относно неразкритата предистория, чиито отговори тепърва ми предстаеше да узная. Защо Бри е напуснала родният си град и приятелите си? Какво се е случило, за да загуби баща си? И кой е онзи мистериозен и вечно мълчалив мъж, криещ се зад високите стени на дома си? И именно тези въпроси измъчваха съзнанието ми, когато времето ме пристискаше и бях принудена да затворя книгата. А авторката по никакъв начин не ми помагаше в борбата със собствените ми мисли, поставяйки все нови и нови въпросителни. И това ако не е е своебразна форма на мъчение, не знам какво е!? 

"По дяволите, аз знаех, че я обичам - безумно, с всяка частица на сърцето си, дори с разбитите частици, дори с онези частици, които се чувстваха недостойни и непотребни. А може би с тях най-много от всички."

   "Гласът на любовта" е първата и за момента единствена книга от Мия Шеридан, до която съм се докосвала, и ще излъжа, ако кажа, че не съм подходила с известа резервираност в началото. Необходими ми бяха обаче само няколко страници, за да се потопя в сюжетната линия и да осъзная, че книгата безсъмнение ще се превърне в едно от моите книжни попадения за годината. 
   Стилът на писане на Мия Шеридан е чувствен, но и ефирен, на моменти хумористичен и в същото време затрогващ. А той, в комбинация със заплетеността на сюжетната линия и загадъчната нотка в образите на героите, изгражда една неповторима любовна история, умело подправена с доза мистерия и щипка драма.

   Онова, което придава на историята магичност обаче са именно оригиналните герои, а тук те са не само оригинални, но и изключително реалистично изградени. Като читател ценя достоверността в книгите и тук тя е допринесена най-вече благодарение на главните герои, чиито образи са лишени от каквато и да е била идеализация. Дори напротив, те са сложни, с индивидуален характер и начин на мислене герои, дарени с чар, към който е невъзможно да останете безразлични. 

"И понякога ти е нужно единствено това - един човек, който ще пожелае да чуе сърцето ти, да чуе гласа, който никой никога не се бе опитал да чуе."

   Бри Прескот вероятно ви звучи като име на заможно и благословено от съдбата момиче, което живее в скъпото си имение и бива обгрижвано от десетки прислужници. Е, ще ви разочаровам, съобщавайки ви, че Бри е всичко друго, но не разглезена или пък благословена от съдбата. Загубила баща си при злощастен инцидент, съсипана от вина и преследвана от собствените си демони, тя оставя всичко зад гърба си - дома , роднините и приятелите си, и заживява в малка вила в покрайнините на също толкова малкото градче Пелион. Градче, което тя се надява да върне искрата в очите й и да и помогне да надвие болката от загубата. 
   Там, сред покрайнините на Пелион обаче живее още един човек, станал жертва на ужасяваща трагедя. Трагедия, нанесла му не само външни, но и вътрешни травми. Забравен от останалите жители на града и потънал сред сенките на собствения си дом, Арчър е член на едно от първите семейства, заселили се по земите на Пелион, но за нещастие - и единственият останал жив наследник след трагедията, покосила семейство Хейл. Никой в града не знае какво със сигурност се е случило в онзи злащостен ден, но каквото и да е то, завинаги е белязало живота на Арчър. 

"Може би, когато ставаше дума за болка и отговорност за нашите постъпки, нямаше правилно или грешно, нито черно и бяло, а само хиляди нюански на сивото."

Наситена с емоции и неочаквани обрати, "Гласът на любовта" е сладко-горчива любовна история за две белязани от трагична загуба души, чиито съдби неочаквано се сблъскват и преплитат. И макар заслепени от собствената си болка, те успяват да зърнат в очите на другия и да осъзнаят, че само и единствено заедно са способни да превъзмогнат миналото и да отворят сърцата си за бъдещето.

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Няма коментари:

Публикуване на коментар