♥ Моите навици при четене ♥

Читателите сме много различни един от друг. Всеки с различен вкус за книги и определени навици при прочитането им. Попитайте когото и да е - всеки ще ви отговори по коренно различен начин. 

А днес аз ще ви представи моите навици, някои от които може да ви струват малко странни, но се надявам да се забавлявате.

~ Приятно четене ~

Като за начало ще започна с това, че обичам да си купувам книгите!
Обичам да притежавам книгата. Да мога да я отварям и препрочитам когато пожелая. Пък и така не се притеснявам колко време ще ми отнеме да я прочета или пък дали няма да и се случи нещо. Познавам хора, които вземат книгите си от библиотеката. Аз лично предпочитам да си ги купувам. Мечтая си някой ден да мога да си направя огромна лична библиотека у дома ♥

Чета предимно вкъщи, на леглото или дивана, но напоследък се случва да взимам книга с мен в училище. Преди ми беше изключително трудно да се съсредоточавам върху текста, но с времето се научих да се абстрахирам от шума и просто да потъвам в историята.

Докато чета слушам музика. Много хора ме питат как успявам и да чета, и да слушам музика, но истината е, че не ми пречи. Даже напротив, понякога ми помага по-лесно да вникна в книгата. Например: докато четях "Ангелско нашествие" слушах "Secrifice" на Zella Day ♥ Обожавам песента, а благодарение на нея заобичах книгата дори още повече. Опитайте. Няма да съжалявате! 

Много държа на книгите си и като цяло мразя когато книгите са измачкани или пък (минута мълчание) .. скъсани. Боли, дори когато си го помислям. Случвало ми се е да виждам мои приятели да захвърлят книгите си, да прегъват страниците и кориците им.. и в такива моменти сърцето ми се свива. 

Обожавам да подчертавам в книгите. Това е един от любимите ми моменти докато чета. Моментът, в който откриеш някой цитат, който сякаш е писан за теб.. който имаш чувството, че те прегръща всеки път щом го прочиташ. А всеки един от тях просто крещи ПОДЧЕРТАЙ МЕ!

От както пиша ревюта започнах да поставям цветни листчета в книгите. Така откроявам важните моменти в книгата. Пък и след това по-лесно се ориентирам при намирането им, за да ги добавя към рецензията. Добре де, признавам си, че розовото листче го залепям на страниците, в които има любовна сцена.. която просто нямам как да отмина ♥ 

Обичам да снимам книгите, които чета. За някои това е глупаво, но на мен лично ми доставя удоволствие. Харесва ми да си играя с цветовете, с декора, а накрая да публикувам снимката в някоя от социалните мрежи.! Най-често Instagram ! (профилът ми) Също така в описанието добавям и някой от най-любимите си цитати от книгата! Това определено ми е любимо ♥

Това бяха моите навици. Ще се радвам да споделите и някои от вашите, дори да ги смятате за странни или смахнати. Дано сте се забавлявали.

~ Доскоро ~

♥ Easter Book Tag ♥

Христос Воскресе! И Честит Великден !
Ще започна с това да ви пожелая щастие, здраве и късмет, а също така и още много много книги, които да прочетете ♥
И понеже попаднах на този така сладък таг в профила на Nora Georgieva, реших и аз да го направя и по този начин да отпразнуваме Великден заедно !

~ Приятно четене ~

1. Зайци - книга, която искате да има продължение 

Доста мислих за такава книга, понеже повечето от колекцията ми са поредици, но после погледа ми попадна на "Елинор и Парк" от Рейнбоу Роуъл. С огромно удоволствие бих прочела продължението на тази книга ♥

2. Яйце - книга, която ви е изненадала 

Определено това е "Ние, Лъжците" от Е.Локхарт. Наистина великолепна книга, която ще ви вдъхне усещане за топлината на летните дни, а след края си ще ви остави безмълвни.

3. Преследване - книга, с която сте се сдобили трудно 

Спомням си колко дълго търсих "Бунтовници" от Вероника Рот. Обикалях книжарниците може би седмица или две, но чакането определено си заслужаваше. Това е една от най-любимите ми поредици, благодарение на която се роди любовта ми към антиутопичните книги, а също и към фентъзи романите ♥

4. Агънца - книга от детството ви, на която все още се наслаждавате 

Когато бях по-малка, четях предимно стихотворения, но си спомням, че бях огромна фенка на книгите за Лили Чудото ♥ Дори си мисля, че ако сега започна да чета някоя, ще я харесвам не по-малко от тогава, макар и детска ♥

5. Пролет - книга с корица, която те кара да мислиш за пролетта

Ах, книгите на Стефани Пъркинс - от толкова дълго искам да прочета поне една от тях, но така и не успявам да ги открия в книжарниците. Но иначе - кориците са великолепни и идеално отговарят на категорията "пролет", особено "Рисунка за Айла" (макар и кориците да са малко детски). Тук бих избрала също и книгите от поредицата "Изборът" - невероятно красиви, стилни и същевременно притежаващи нежността на пролетния сезон в корицата си ♥

6.Исус - религиозна или духовна книга,която обичаш 

Не точно религиозна или пък духовна, но в "Ангелско нашествие" до голяма степен ставаше дума за божествената сила - ангели, демони, а понякога се споменаваше и Бог. Но не се заблуждавайте, книгата е удивителна ♥

7. Възкръснал - книга от починал автор 

За съжаление не мисля, че мога да отговоря на този въпрос, тъй като аз чета съвременна литература и съответно - авторите са все още сред нас (и слава Богу) ♥

8. Кошница - книга намираща се във вашия списък с покупки от доста време 

От ..дори не помня от кога.. за мен това е поредицата "Адски устройства", но така и не ми се отдава възможност да я прочета. Това май е най-дълго застоялата се поредица в моя To Be Reading List ♥ Оххх, надявам се скоро да успея да прочета поне една книга от Касандра Клеър ♥

9. Бонбони - книга, която смятате за сладка 

 Може би ще се повторя от предишни тагове, но за мен това винаги ще си останат книгите на Джос Стърлинг (поредицата "Саванти") и тези на Рейнбоу Роуъл ♥ Ооо, и сега се сетих - една от любимите ми книги (със съавтор Джон Грийн ♥) - "Сняг вали" от Дж.Г., Морийн Джонсън и Лорън Миракъл. Невероятна книжка, която макар да е по-точно коледна, е супер сладка и лека ♥

Аз от своя страна ще тагна 

• Pamela Petkova 
• Ади Кръстева
• Мери Александрова 

и разбира се, всеки който иска да направи този великденски book tag ♥

Ревю: "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий

  Ах, винаги ми е адски трудно да пиша за книги, които по някакъв начин са си проправили път до сърцето ми и трайно са се установили там. Десетки пъти започвам да пиша, а отново съм до никъде, но хвана ли нишката, връщане назад няма..

  И ето ме сега - пиша за книга, която превзе ума ми и ме остави без думи. Която очите и съзнанието ми не оставиха до последната страница, а след края копнеех единствено да мога да прочета следващата в поредицата.

  "Ангелско нашествие" е една от онези книги, за които колкото и да пишеш, думите никога не са достатъчни. А за да можеш да опознаеш нейното съвършенство, трябва да я прочетеш. 

  Сюзан Ий ни пренася в един постапокалиптичен свят на разруха и унищожение, подвластен на волята на ангели, сеещи страх и смърт сред човешката цивилизация. Свят, на прага на своя край. И докато банди от освирепели от глад и безизходица хора владеят деня, нощта е приютила в обятията си страховете и суеверията на малцината, успели да се изплъзнат от лапите на своите преследвачи.

"Пукотът на смартфони под краката ми наистина ме убеждава, че апокалипсисът е настъпил. Единствено краят на света е в състояние да накара екологично загрижените технолози да захвърлят най-новите си играчки по улицата"

  Пенрин, заедно със сестра си и майка си, са част от малцинство, преживяло тези шест седмици на смърт, на глад и мизерия. Но освен с постоянната опасност, дебнеща от всеки ъгъл, младото момиче трябва да понесе и тежестта на семейната отговорност на собствените си плещи. Със сестра, прикована към инвалидна количка, и майка в неуравновесено състояние, преследвана от собствените й демони, единственият начин на оцелеят е да бягат.
  Но точно когато смятат, че са успели да преживеят най-страшното, пред тях се разиграва сцена, която никой не би и помислял за възможна. Битка, нападение - ангел срещу ангели. В тази нечестна битка губещият е само един, но той губи най-ценното за него - кралете си. Но заедно със себе си, ангелите отнасят и малката сестричка на Пенрин.
  Панрин обаче е готова на всичко, за да си я върне.
  Дори с цената на живота си. 

  Дори това да означава да спаси един ранен ангел от смъртта.

  Рафи е ангел и войн, нападнат от своите,наказан и захвърлен на улицата. Без крила и ранен от онези, които до скоро смятал за свое семейство. А в тази безпомощна ситуация единственият човек, който може да го спаси, е самата Пенрин.

  Двамата тръгват през изпепеления пейзаж на Северна Калифорния към димящите останки на Сан Франциско. Без да има на кого другиго да разчитат, освен един на друг. Пенрин, за да си върне обратно сестричката, а Рафи - за да моли за милостта на враговете, които отнеха крилете му, само за да бъде отново цял.

"- Чудя се кое ще те убие първо - предаността или инатът ти."

Онова, което така силно харесах в книгата, бе увлекателният стил на писане на авторката, който, макар в началото да ми се стори доста различен, в последствие дори обикнах. Обожавам, когато главите са по-малки, което е и още една причина да се влюбя в книгата. 

  Пенрин е един от най-силните персонажи, които съм срещала в книгите. Силна и смела. Жертвоготовна и способна на всичко, за хората, които обича. И въпреки че на моменти мъката и отчаянието да превземаха мислите й, тя умело успяваше да ги отблъсне в тъмните кътчета на съзнанието си и да изплува на повърхността.
  Рафи е онзи тип герои, които обикваш още в началото на книгата, но понякога просто се изкушаваш да го замериш с нещо. Божествено красив, със сини очи и чувство за хумор, което винаги пораждаше усмивка у мен, докато четях хапливите му фрази. На моменти грубото му държание ме изкарваше извън равновесие, но въпреки това дори за миг не можах да го намразя, а точно обратното.
  На пръв поглед огромните им различия се превърнаха в нишката, която сплотяваше душите им. Дори когато и двамата умело се опитваха да избягат от чувствата си.

"(..) отказвам да изпитвам към него каквото и да било друго, освен омраза. Ала омразата така и не идва."

  "Ангелско нашествие" е книга за един постапокалиптичен свят, който ще ви накара да настръхнете, но същевременно с това ще спре дъха ви и няма да ви позволи дори за миг да се отделите от така брилянтно развитата история за момичето, което се срещна очи в очи с Апокалипсиса.. и оживя. Книга, след която просто няма начин да не пожелаете да прочетете и останалите.

♥ Искрени благодарности на издателство Емас за страхотната възможност да прочета книгата ♥

Читателите мразят..

 ❤ Честит Международен ден на книгата ❤

 Всички ние знаем онзи така любим момент, когато сме потънали в сюжета на някоя нова книга, която толкова дълго сме чакали да излезе в книжарниците, че реалният свят просто губи своето значение. Избледнява, и всичко, което ни интересува, са единствено стотиците страници, които държим в ръцете си.
  Но винаги има нещо, което да провали този момент. Като например:

 ♥

Досадните приятели, които знаят, че четете и въпреки това се опитват да започнат разговор с вас.

  Защо? Защо това ми се случва всеки път? Да не би да имам табелка на челото "Чета! Свободна да дискутираме на безсмислени теми!"

Скъпи, приятели.. Няма значение колко е важно онова, което ще ми кажете. Няма значение дори към Земята да се е насочил астероид, който всеки момент ще унищожи човешкото население. Дори и черна дупка да се готви да погълне Земята и цялата вселена. Може да почака!

♥

Телефонът, който цял ден не е звънял или показвал поне някакъв признак, че и вие сте част от интернет пространството.. докато не започнете да четете.

  Как винаги става така? През целият ден никой не се сеща за моето крехко съществуване и когато най-сетне се добера до така желаната книга, всички се сещат, че аз все още съм жива, а не потрупана под купчина книги.

♥

Започва най-епичната и затрогваща част от книгата, моментът, в който целият сюжет се разплита, вие едва сдържате емоциите си... и в стаята влиза някой.

  Няма значени дали си роднина, най-добър приятел, или пък съвсем непознат човек ... в този момент те мразя повече от всяко дишащо същество на тази планета, а дори и отвъд!

♥

Излизаш с приятели, заговаряте са за книгата, която четеш и те казват нещо от сорта на.. "Ооо, да, гледах филма - накрая умира".

  Тук дори няма смисъл да обяснявам. Ще кажа само, че в тези моменти съм склонна да изрека една единствена думичка - "бягай".

Надявам се статията да ви е харесала или поне да сте се забавлявали. Ще се радвам ако споделите с мен и случки, които вие лично сте преживели или пък смятате за омразни за един читател в коментарите. Доскоро ♥

Ревю: "Фенка" от Рейнбоy Роуъл

  Кат е фенка на Саймън Сноу. Не, по-точно тя е обсебена от него. Е всички го харесват, но за Кат той е нещо много повече. Да бъде негова фенка е нещото, в което тя е наистина добра. Заедно с близначката и Рен са вманиачени по книгите на Дмема Т. Лесли още от деца, а именно това им занимание успява да ги сплоти и да им помогне да приемат по-лесно факта, че майка им ги е напуснала. 

Заедно те четат и препрочитат книгите за вълшебното момче на име Саймън, обличат се с тениски с неговия лик, четат и пишат фенска литература и с нетърпение очакват излизането на последната книга от поредицата.

  Но докато Рен с времето надраства своето детско увлечение, Кат предпочита да остане заклещена между времето, между реалността и книгите за Саймън Сноу. Особено когато фенската история, която тя пише има хиляди читатели, които с нетърпение очакват финала и. А единственото, което тревожи Кат, е дали ще успее да я завърши преди Джема Т. Лесли да издаде своя.

  Но нещата се заплитат, когато двете отиват в колеж. И още повече, когато Рен заявява, че не желае вече да дели стая с нея.

  И така новата и съквартирантка се оказва груба и недружелюбна, професорът и по творческо писане смята, че фенската литература и краят на цивилизацията са две почти еднакви неща, момчето от курса иска да си говорят единствено за писане, а Кат не може да спре да се тревожи за своя баща, който никога не е оставал сам досега.

  Въпросът е дали тя ще справи сама, без Рен зад гърба си. И дали е готова да се откаже от историята за живота на Саймън и да започне своя собствен.

* * *

Когато разбрах за излизането на книгата, горях от нетърпение да я прочета. Бях чела толкова много за нея, че просто да я отмина в книжарницата, след като я издадоха, се равняваше на престъпление срещу мен самата.

И тя не ме разочарова. Дори сега когато се сетя за нея и в мен се поражда онова топло чувство за нещо познато и любимо.

  Книжката е изключително лека и идеална за този период от годината, когато имаме нужда точно от това - нещо докосващо сърцето.

Ще започна с това колко близка всъщност се почувствах с Кат. За мен тя се превърна в един от любимите ми литературни персонажи, заради своята така силна привързаност към семейството, заради любовта си към четенето и писането, заради всичките си малко странности и недостатъци. Заради самата себе си и това, че дори за миг не спря да бъде такава каквото е.

 Животът я сблъскваше с десетки препятствия през тази нейна първа година в колежа. Грубата съквартирантка Рийгът, с която единствено се поздравяваха, колкото да запълнят тишината в и без това малката стая, която деляха. В която нямаше нито диван, нито телевизор или пък еднакви настолни лампи. (тук, онези, които са прочели книгата ще се досетят за какво говоря ♥ ). 

С Ливай (приятел на Рийгън), който постоянно стоеше в стаята и, дори когато Рийгън не бе там. Преподавателката и по творческо писане, която не желае дори да чува за фенската литература. Момчето, с което се запозна на един от курсовете, която макар красив и привлекателно потаен, не искаше от нея нищо повече от думи. Всички искаха това от нея. 

"Имаше чувството, че плува в думи. Че понякога се дави в тях" 

  Баща и също - той бе причината, или по-скоро една от многото, Кат да иска да се прибере обратно у дома. 

  И когато всичко я дърпаше назад, давеше я, тя с всички сили се опитваше да изплува на повърхността и да се справи с проблемите си. Макар понякога да не се справяше особено добре. 

  Макар хиляди да четяха историята на Кат, тя продължаваше да се крие зад компютъра си, далеч от реалността и хората. Далеч от истината. Историята, която пишеше бе нейният отдушник. В нея тя се чувстваше удобно, в нея тя изразяваше всички чувства и емоции, които спестяваше на света. И тя нямаше намерение да се откаже от този уют. Не можеше. И не искаше. 

"Затова пишеше. За тези прекрасни часове, в които техният свят се изместваше от действителността. За моментите. в които можеше просто да се остави чувствата им един към друг да я пометат като вълна, като нещо което пада по нанадолнище."

  Животът обаче е непредсказуем и има навика да те сблъсква с онова, което най-малко очакваш, а в случая - с момче, което да я обикне, заради всички нейни странности.

 За мен "Фенка" е изключително специална и бих казала лична книга, която се превърна в една от любимите ми. Със своя така лесен и приятен начин на писане, Рейнбоу Роуъл ме пренесе не в един, а дори в два свята. Този на Кат и този на Саймън Сноу, който непрекъснато се споменаваше. Може би това, което най-много ми хареса в книгата бяха точно тези страници - добавените части, както от книгите на Джема Т. Лесли, така и от историята, която Кат пише, които бяха в началото и в края на всяка глава. Май те направиха тази книга още по-прекрасна за четене.

 Книгата на Рейнбоу Роуъл е една реална, но едновременно с това напълно различна и неподправена история, която ще стопли сърцето ви, ще ви грабне от първата страница и няма да ви остави да си отдъхнете, докато не прочетете и последната.

Пролет с книга ♥

 Настъпи онова време от годината, онзи така любим период, когато слънцето напича достатъчно, за да излезеш отвън и да се насладиш на любимата си книга. Когато долавяш лекия аромат на дървесен цвят и всичко, която трябва да направиш е единствено да се насладиш.

Пролетта е може би любимият ми сезон - нито много студено, нито прекалено топло - просто перфектната комбинация между двете. Но онова, което липсва.. онова, което ще запълни тази прекрасна картина и ще стопли сърцето ви е.. точно така - книга ♥

А ето и някои предложения за книги, които ще ви донесат онова пролетно усещане и ще огреят деня ви, ако при вас слънцето е позакъсняло ♥

♥

"Фенка" от Рейнбол Роуъл 

Ахх, тази книга е сякаш моя лична автобиография. На моменти до такава степен разпознавах себе си в тези страници, че започвах да се плаша. Макар да ми остават още няколко глави до края, просто не можах да не споделя с вас възхищението си към тази така увлекателно написана история за Кат и нейната битка срещу живота и промените, с които той я сблъсква. Забавна, на моменти така приятно сладникава, че просто няма как да не ви напомни нещо познато. На вас самите. Защото.. хейй, Кат е чисто олицетворение на по-голямата част от нас - пристрастени читатели, които понякога така се привързваме към дадена книга/поредица, че сърце не ни дава да се отделим от нея.

♥

"Girl Online" от Зоуи Съг

Зоуи освен невероятно красива и талантлива влогърка, се оказа и страхотна писателка. Книгата и наистина не е нещо, което ще преобърне света ви, ще промени мирогледа ви или пък ще ви накара да се замислите над живота. Но пък съм сигурна, че ще ви накара да се замислите за самите себе си. Или по-скоро за това, колко еднакви сме всъщност - всички до един - изпълнени със страхове, които ни контролират, спират ни да правим онова, което обичаме. Но пък точно това и ни прави еднакви. Нужно е само да погледнем на страха не като на враг, а като на шанс да изживеем мигове, за които дори не сме и мечтали.
Повече за книгата можете да прочетете в ревюто ми → тук

♥

 Книгите от поредицата "Изборът" от Кийра Кас

Обожавам книгите от тази поредица. Дали е заради самата идея на книгата - царство, принцеса, състезание за короната, или пък заради удивително увлекателния начин на писане на Кийра Кас. Не зная. Но е факт, че това е една от любимите ми поредици, които пораждат в мен чувство на уют и не ми позволяват да се отделя от книгата с часове. А цветовете които красят кориците - така красиви и елегантни, сякаш крещят "пролет" ♥

♥

"Перфектна Химия" от Симон Елкелес

Пролетта си е пролет, красива, топла, но това не означава, че училището е свършило. Точно обратното. Затова защо към пролетната ваканция не добавим и една малко по-сладникава книжка, чието действие освен, че се развива в месеците малко преди края на учебната година, но и ще ни донесе усещане за топлината на летните дни. А може би дори ще ни даде сили от изтърпим и оставащите седмици до края на учебната година.
Повече за книгата можете да прочетете в ревюто ми → тук

Аз от своя страна смятам да се насладя на някои книги, които са в списъкът ми за четене от дооста дълго време, но така и не ми остана време да прочета. А това са:

•  "Двор от бодли и рози" от Сара Дж. Маас
•  "Тъмна дарба" от Александра Бракен
•  "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас  

 Надявам се да съм била полезната в разрешаването на мистерията около новата книга, която да заеме челно място в пролетния ви списък за четене или поне да сте се забавлявали докато сте чели този пост. Оо, и не забравяйте - към добрата книга и страхотното време

добавете една усмивка и може би освежаваща чаша кафе, чай или каквото харесвате.

 До скоро ♥

I Love Spring Book TAG

Настъпи онова време от годината. Когато дърветата се обагрят в цветове, слънцето огрява с нажежаваща топлина и всичко около теб сякаш крещи "живот". А какво по-прекрасно от това да отпразнуваме официално пристигналата пролет с един BOOK TAG ♥ 

Приятно четене :)

1. Каква е пролетта, там където живееш?

 Красива. Често студена, но винаги красива. 
Понякога дори си мисля, че попадам в паралелен свят: всичко от сиво и мрачно, изведнъж придобива яркост, а всеки цвят, който краси гледката - по-красив от предишния.

 
2. Най-очакваното излизане на книга, тази пролет.

С голямо нетърпение очаквам да излезе втората книга на Зоела "Girl Online: On Tour" ♥ Също така се надявам тази година да излезе и третата книга от поредицата "Алена кралица". А до колкото знам, скоро излиза и "Illuminae" ♥


3. Покажи корица, която ти напомня за пролетта.

 

Определено "Всички наши места" от Дженифър Ниван ♥ Още когато я видях за първи път ми донесе онова пролетно усещане. Дали заради птицата, дали заради цветето на корицата. Или пък заради така красивия син цвят... Не знам, но просто съм влюбена в нея ♥

4. Къде ще четеш тази пролет?

Не се влияя от сезона. Най-често чета вкъщи, но когато имам лесни предмети в училище взимам книгата със себе си и чета там. Отначало шумът ме разсейваше, но с времето се научих да се абстрахирам, да игнорирам всичко и всички. (понякога приятелите ми се дразнят, когато ми говорят, а аз не им обръщам внимание, просто защото съм се зачела в книгата, а тогава светът е на второ място ♥)

5. Намерете корица със слънцето на нея.

 

Дълго мислих дали да прикача тази или "Петата вълна", но накрая (както виждате) се спрях на "Ние, Лъжците". Обожавам тази книга, а краят и ме остави безмълвна ♥ Определено книга, която заслужава да бъде прочетена!

6. Кои са любимите ти пролетни четива?

Сезонът никога не е определял книгата, която чета. Дори си спомням, че прочетох "Сняг вали" в един от най-топлите дни на лятото ♥ :D

7. Намерете книга с много различни цветове по нея.

 

 Макар все още да не присъства на българския пазар, силно се надявам скоро да имам възможност да я прочета. Книгата ми изглежда наистина интересна и дано не остана разочарована, само защото съдя по корицата и.

Тагвам всеки, който все още не е направил този таг. Макар да си съмнявам да има такива и най-вероятно аз съм последната. Но все пак - чувствайте се поканени ♥

Ревю: "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд

  Светът на Мер Бароу е суров, коравосърдечен спрямо нея и всички, в чиито вени тече алена кръв. Кръв - червена като зората, недостойна в очите на Сребърните -  привилегированата част от обществото, "Богове", притежаващи нечовешки способности и сила, непонятна за един Червен.
Каменокожи, Нимфи, Възпламенители и т.н. - всички до един силни, но не и непобедими.
  Животът , освен несправедлив, е и непредсказуем. Подготвил е за Мер далеч по-важни дела от задължителната военна повинност и последващата неизбежна смърт. Един инцидент, случайно изстреляна мълния пред очите на кралското семейството и свитата от Сребърни я превръщат от Мер Бароу - крадлата.. в Марийна Титанос - принцесата. А в последствие и в Малкото мълниеносно момиче, чиято цел и идеал е свобода за хората, които тя определя като свои кръвни братя и сестри - нейните приятели, семейство и всеки жител на Норта, чийто цвят на кръвта го принизява до робство.

"I`m a red girl in a sea of silvers"

  Но тя е различна - с червена кръв и сребърна сила - новокръвна. По-силна, но не единствена..
  Алената гвардия е име, което дава надежда на Червени, ала внася страх у Сребърни. И единственият възможен избор, който Малкото мълниеносно момиче може да направи - да се присъедини към каузата, да пожертва душата си, за да спаси всички, които обича.
  Война, пролята кръв, както червена, така и сребърна.
  Война, тласкана от желанието за мъст. Пожертвани животи, белязани души и едно момиче, загубено някъде между желанието си за свобода и собственото си сърце.

Свободата е твърде ценен дар и за нея трябва да бъде заплатено с кръв.

Новокръвните са някъде там и се нуждаят единствено от своята Алена кралица.

Въпросът е само кой ще ги открие пръв - Мълниеносното момиче или новият крал на Норта.

 * * *

Все още не бях дочела "Алена кралица", но знаех, че ще прочета и вече излязлата втора част. Както и първата книга, "Стъкленият меч" ме остави без дъх. Макар на моменти да ми беше трудно да си представя определени ситуации, може би поради факта, че не съм чела особено много антиутопии, тя определено се превърна в много ценна за мен книга и намери почетно място в списъкът ми с любими.

Най-голямо впечатление ми направи Мер, която сякаш израстваше пред очите ми, превърна се от едно малко момиче, в истински войн. Но битките не бяха само на бойното поле. Не, те бяха вътре в нея. Докато в разгара на войната тя бе непоклатима, то в сърцето си тя се прекършваше, губеше частица от себе си с всеки, станал жертва на тази война без край.
  Разкъсвана от болката на предателството на единствения човек, на когото тя се довери и дори отдаде сърцето си, тя загуби вярата си - у хората и думите им. Тя изгради един непробиваем щит и не допускаше нищо и никого до себе си, дори семейството си, дори Кал.
  Защото войната е битка, от която няма как да излезеш невредим.. взима жертви, но по-често взима души..

 "Ако съм меч, то аз съм меч, направен от стъкло, и чувствам как започвам да се разбивам."

  Не мога да лъжа, бях силно привързана към Мейвън в първата книга, към начина, по който се отнасяше към Мер. И никой не може да ме заблуди, че зад тази жажда за власт няма поне капчица от любовта, която той така брилянтно изиграваше. Когато Мер избира свободата пред него, нещо в душата му се отприщва. Но аз знам, че той не иска нищо повече освен любов... любовта на момичето, което владее мълнията и сърцето му.

"И сега все още бягам с пълна скорост. От онези, които искат да ме убият - и от онези, които искат да ме обичат."

Може би едно от нещата, които не ми допадна обаче бе колко рядко Кал и Мер оставаха насаме, далеч от шума на войната. Много ми се искаше тяхната история да се разгърне, да се развие, но според мен това бе, защото и двамата бяха разтърсени от предателството, обсебени от нуждата да почувстват сигурност. Макар и рядкост, имаше моменти между двамата, които бяха изпълнени с нежност и ме караха да препрочитам страницата отново и отново. И ако не в тази, то надявам се в книга трета тяхната любовна история бъде неразделна част от нея.. 

* * *

"Стъкленият меч" е една неповторима книга, която ме накара трескаво да прелиствам страниците и дори в късните часове на нощта. Препрочитах страници, откъси, само за да се насладя отново на тази великолепна история. Наситена с непредвидими обрати и спиращи дъха моменти, книгата ще ви държи в напрежение до последната си страница, а ако сте като мен - до последното изречение.
И този път Виктория Айвярд не ме предаде. Книгата и бе попита с нейния така увлекателен за читателя начин на писане. Позволи ми отново да се впусна в света, който така умело е изградила. Макар наподобяваща на други антиутопии, "Стъкленият меч", и по точно самата поредица "Алена кралица", ще ви завладее напълно и няма да ви даде капчица спокойствие докато не я дочетете. Дори с цената на една безсънна нощ.
 

И ако сте харесали "Алена кралица", то ще влюбите в "Стъкленият меч"

С нетърпение чакам да излезе книга трета "Cruel Crown" и в България

Social Media Book Tag

 

Ето и още един Book Tag. Първият за този месец ♥ Надявам се да ви хареса и да споделите мнението си по някои въпроси долу в коментарите, ако искате разбира се ♥ (вдъхновен от myworldcoveredinbooks )

Twitter: 

Любимата ви кратка книга
За мен това е "Ние, Лъжците" от Е. Лакхарт
Тази книга определено е една от любимите ми, а финалът и ме остави безмълвна ♥

Facebook:

 Книга, която всички са ви препоръчвали да прочетете
Те са наистина много. Като се започне от "Игрите на глада" ,та чак до "Изборът" (от тази поредица съм чела само първата книга и тя наистина много ми хареса, макар сюжетът и да бе често срещан). Дори "Хари Потър". Може и да ви прозвучи наистина смешно, но да - не съм чела поредицата на Дж. К. Роулинг. Но истината е, че не се срамувам от този факт. Просто не смятам, че това са книги с такъв жанр и сюжет, които биха харесали на мен :)

Tumblr:

 Книга, която сте прочели преди да стане известна
Всъщност това са повечето на Джон Грийн ♥

Обожавам книгите му, но е факт, че бях прочела "Вината в нашите звезди", "Хартиени градове" и "Къде си, Аляска?" доста преди да нашумят и превземат интернет. Дори преди да бъдат екранизирани (всъщност се очаква "Къде си, Аляска?" да излезе на големия екран много скоро ♥)

Myspace: 

Книга, която не помните дали ви е харесала или не

Не смятам, че има такава, понеже всяка книга, която съм прочела, е оставила някаква следа в мен. Малко или много, тя ми е повлияла и съответно съм изпитала някакво чувство към нея ♥

Instagram: 

Книга, която е толкова красива, че сте я снимали за Instagram
Корицата на "Алена Кралица" ми е една от любимите, както и самата книга ♥ Толкова нежна, изчистена и сякаш със своята простота привлича погледа на човешкото око. И тя неведнъж се появява в профила ми в Instagram (ако искате можете да го намерите ТУК) ♥

Youtube: 

Книга, по която бихте искали да се направи филм 

Мисля, че вече съм го споменавала, за мен би било сбъдната мечта, ако бъде направен филм по "Алена Кралица" ♥ Това определено е филм, който с удоволствие бих гледала на големия екран, макар на всички да ни е ясно, че сюжетът на тази великолепна книга е просто невъзможно да бъде представена в цялото и съвършенство в тези 140 минути.

Goodreads: 

Книга, която препоръчвате на всеки 

Жалко, но е факт - повечето ми приятели не четат. Затова и им препоръчвам леки и не натоварващи книги, като например "Изборът", "Перфектна Химия", поредицата "Саванти" или пък книгите на Рейнбоу Роуъл. Защото зная, че това са книги, които биха харесали на всеки. Особено "Фенка" (на Рейнбоу Роуъл) и "Скай" (на Джос Стърлинг ♥ от поредицата "Саванти")

Тагвам всеки, който би искал да направи този таг и се надявам да ви хареса, колкото и на мен.

Ревю: "Алена Кралица" от Виктория Айвярд

Това е една от книгите, които още щом видях, знаех, че ще прочета. Сякаш не аз, а тя избра мен. И никога няма да съжалявам, че прочетох това творение на съвършенството, побрано единствено в тези 503 страници.

  Светът на Мер е суров, кръвожаден и напълно погрешен в очите на седемнадесет годишното момиче. Защото докато едни пият от порцеланови чаши, други молят за капка вода. Защото едните са повече от другите. Сребърни над Червени. Защото Сребърните са различни, специални, могъщи. Те притежават нечовешки сили, немислими за някой Червен.
Времената са трудни, времена на войни, а Сребърните не биха жертвали живота си, дори за собствената си кауза. Затова за тях се бият Червени. За чуждата битка се лее Червена кръв.
Навършването на осемнадесет годишна възраст, без да работиш за някого, означава задължителната военна повинност. Означава война, осакатяване, но най-лошото - означава смърт. Още една жертва на чуждата война за територии.
Докато се появява тя - малкото мълниеносно момиче - с Червена кръв и Сребърна мощ.

  Мер Бароу бе едно на пръв поглед нормално момиче от род на Червени, закленени от природата и кралските закони да работят и служат на Сребърните до края на живота си. Без работа и почти навършени осемнадесет години, тя знае какво я очаква - военна повинност. А единственият начин да помага на семейството си да оцелее е като краде.
Но съдбата и е предопределила друг живот. И когато един "непознат" успява да и намери работа в двореца, тя насила е отведена от дома си, за да робува на хората, които поробват народа и, нейните приятели, роднини, Килорн. Но един инцидент, злощастна случайност излага на показ непознатите дори за нея способности.
Приклещена между стените на двореца и стотиците камери, дебнещи я от всеки ъгъл, далеч от семейството и приятелите си, тя е принудена да се бори с разгадаването на способностите си, но и с опазването на собственото си сърце. Осъдена да се омъжи за Мейвън - по-малкият син от Династия Калоре и Мерандос, тя вече усеща тежестта на невидимите окови.
А на фона на разиграващата се война за сърцето на Мер, една нищожна армия от Червени се превръща в надежда за живот за всички останали.
"Алената гвардия" се надига червена като зората.

"Аз съм злощастна случайност. Аз съм лъжа. А животът ми зависи от поддържането на илюзията."

  "Алена кралица" определено е книга, която завладява мислите ти, преобръща света ти и не ти дава глътка въздух, докато не прочетеш и последната страница.

С идеята за тази книга се събуждах сутрин и заспивах вечер. Тя ме държеше в напрежение и не ме изпускаше от оковите на така пленително написаната историята, докато не я довърших. А когато го направих - единственото, което исках да правя е да говоря за нея.
Благодарение на историята на Мер Бароу, или Марийна Титанос, аз успях да се насладя на един свят, попит от мистерии, държавни преврати и измени. И докато четете тази  книга, не забравяйте думите на госпожица Бароу: "Всеки може да предаде всеки".

"- По-добре да обуздаете това ваше сърце, лейди Титанос. Няма да ви отведе на никое желано място."

  Дебютният роман на Виктория Айвярд ме пренесе в един паралелен свят на разруха, успя да ме накара да плача и да се смея с глас, но най-важното - сподели с мен невероятна история за малкото мълниеносно момиче с неподозирани сили. Макар по сюжет много да наподобява други известни романи, тази книга в никакъв случай не е една клиширана история за наивното момиче, което среща принца от приказките си и заживявате щастливо - не, тя е много повече - това е история за момичето, което бе ранявано, предавано, което влезе в битка в името на същността си и доказа на света, че да си Червен не означава да си слаб.

* * *

  "Алената кралица" е една невероятно увлекателно написана история за малкото мълниеносно момиче, което се стараеше да промени света. Но докато се опитваше да превърне идеята за равенство и правосъдия в реалност, тя усети чувството на страх, почувства болката от предателствата, усети вкуса на кръвта - собствената си кръв.
Всичко започна с една небрежно изпусната мълния, а се превърна в борба за оцеляване. В битка на живот и смърт. Сребърни срещу Червени. Сила и мощ срещу желанието за свобода и равенство. И нищо не бе такова каквото изглеждаше.

Totally Should've Tag

Въпреки, че не съм отбелязана да направя този таг, той наистина много ми хареса и затова сега той е пред вас. Надявам се да ви хареса и да споделите и вашето лично мнение (ако пожелаете) по някои от въпросите ♥
(вдъхновен от morebooksummary )
♥ Приятно четене ♥

1. Със сигурност трябваше да има продължение
Повечето от книгите, които съм чела, и все още чета, се оказват поредици. Не че това е лошо, но понякога се нуждая просто историята да приключи, вместо да бъда в неведение, докато излезе следващата книга. Предполагам, чувството ви е познато. Но ако трябва да избирам - бих посочила "Елинор и Парк". Много бих желала да разбера какво се случва с тях след край на книгата (който по между друго, не бе това, което бях очаквала..)

2. Със сигурност трябва да има spin-off поредица
Не си падам по spin-off поредици. Просто така сякаш се затрива цялостната идея на първата книга/поредица. Не ме съдете, мое мнение :)

3. Писател, който със сигурност трябва да напише повече книги
Обожавам начина на писане на Виктория Айвярд. Тя успява да придаде един магичен образ на всичко и всички в книгите си. Това определено е една от любимите ми авторки.

И за да докажа правотата си ще споделя един цитат от "Алена Кралица": "Чашите им отразяват светлината,всяка една - мъничка звезда в ръката на бог." - просто ме оставя без думи..

4. Герой, който със сигурност трябваше да бъде с някой друг
Все още не съм открила такава книга. И се надявам да не намеря, понеже в противен случай мисълта ще ме измъчва цял живот.

5. Със сигурност трябваше да завърши различно
"Дивергенти" - този край на поредицата просто ме съсипа емоционално. Тук просто няма нужда от повече думи.

6. Със сигурност трябва да има филм по нея
Филм по "Алена Кралица" - това задължително бих го гледала, макар всеки един читател да знае, че да се пресъздаде книга, с всяко едно описание, всяка една мисъл на литературния герой, е меко казано НЕВЪЗМОЖНО.

7. Със сигурност трябваше да има сериал
Аххх, "Изборът" - тази поредица би се превърнала в невероятен сериал, който задължително бих следяла с удоволствие.

8. Със сигурност трябваше да има само една гледна точка
Ами, в интерес на истината ми харесва да има гледни точки на повече от един герой, защото така можеш да проникнеш в същността на всеки един от тях, да прочетеш за чувствата им и да разбереш повече за тях.
Не мисля, че за мен има такава книга, тъй като повечето от книгите, които съм чела са от гледната точка на един герой (сега като се замисля, не е ли странно, че повечето от книгите от съвременната литература са написани от гледната точка на жена/момиче..)

9. Със сигурност трябва да се смени корицата
Книгите на Стефъни Пъркинс! Категорично!
Оригиналните са семпли и въпреки това привличащи вниманието. А нашите - прости и сякаш детски. На всички ни е пределно ясно, че първото нещо, което съзира човешкото око е корицата, а това е и причината толкова дълго да отбягвам книгите. Единственото, което ме накара да се разровя и замисля над тях бяха читателските ревюта.



10. Със сигурност трябваше да оставят оригиналната корица
Определено бих избрала тези от поредицата "Хари Потър". Не ме разбирайте погрешно, и нашите са красиви, но след като попаднах на американския вариант.. останах с отворена уста. Бяха толкова красиво изрисувани, дори надписът беше .. просто великолепен. Ех, понякога стават и такива грешки.



11. Със сигурност трябваше да има само една книга
Макар все още да я чета и да не мога да си изградя цялостна представа за книгата, бих избрала "Алена Кралица". Сюжета, идеята, героите, всичко бе перфектно. Бях се настроила за една книга, попита с мистерии и тайни, който да ми помогне за малко да избягам от реалността. После прочетох, че скоро излиза продължението. Не че това ме натъжи, напротив - подтикна ме да я чета, дори в късните часове на нощта, но ми се искаше да бъде само една книга..

Тагвам всеки, който харесва тази идея и би искал да направи нещо подобно ♥

Book Worm Tag

Дълго се чудех какъв Book Tag да направя, понеже никога до сега не съм писала такъв. И макар, че не съм тагната да го направя, той наистина много ми хареса. 

Надявам се да допадне и на вас и да оставите и свои гледни точки в коментарите ♥

( ♥ вдъхновен от morebooksummary ♥ ) 

1. Ако можеше да имаш един човек или предмет изваден от книга, кой или какво би взел?

След изключително дълги размисли .. избирам това да бъде Катнис Евърдийн от поредицата "Игрите на глада" ♥ За мен тя е символ на жаждата за справедливост, на смелостта и силата да се бориш за хората, които обичаш. Да ги защитаваш.. макар и с цената на собствения си живот. 

 2. Кой би бил най-хубавия художествен свят, в който можеш да живееш, и защо?

 Обожавам идеята за живот, изпълнен с мистерии и изграден въз основата на митове и легенди. За мен да бъда обградена от митични същества от гръцката митология, създадени с нечовешка сила и необичайни способности, би било сбъдната мечта. Харесвам равновесието между човешкото и митичното в книгите за Пърси Джаксън и затова избирам художествения свят от поредицата "Пърси Джаксън и боговете на Олимп".

 3. Ако можеше да пренапишеш края на книга, чий край би пренаписал?

Преди време бях чела "Елинор и Парк" - страхотна книга, изпълнена с любов, но краят наистина ме разочарована- просто не очаквах такъв незавършен и сякаш недоизпипан край (може би това е само мое мнение, но очаквах много повече..)

 

 4. Коя поредица обичаше първоначално, но намрази към края?

 Въпреки че не съм чела особено много поредици, бих казала "Дивергенти" - в началото се бях влюбила в идеята за кастовото разделение, за постоянно нарастващата смелост на Трис и любовните искри между нея и Фор (Тобиас), но след като случайно прочетох края на книгата (чела съм само първите две книги) останах меко казано разочарована и в продължение на няколко дни бях изключително тъжна (няма да пиша конкретната причина, за да не се получи спойлер). Не че намразих поредицата (напротив - все още я обичам и поради тази причина не чета книга 3 - за да не я разваля), но да кажем, че в момента с авторката имаме леки разногласия :D

 
5. Кой е любимия ти саундтрак от филмовата адаптация на книга?

Определено този към "Игрите на глада" ♥ Песните на Lorde са перфектният завършек към невероятния персонаж на филма, а и на книгата. 

6. Коя книга смяташе, че ще намразиш, но заобича? 

Все още не съм попадала на книга, която да не харесвам, но въпреки това да си купя - просто когато избирам книга мисля дали наистина ще ми хареса и никога не я взимам, без да съм поне малко привързана към сюжета или героите. 

7. Ако можеше да изгориш една книга, коя би била?

Не бих изгорила книга. Вярвам, че за всяка книга си има читатели, така както за всеки влак си има пътници. Ако на мен не ми е допаднала, то това не значи, че там някъде, по света няма човек, който искрено би я харесал. Но ако трябва да съм искрена - на момента бих изгорила "Три метра над небето" и то не заради самата книга (която вярвам, че е великолепна), а заради превода - никога до сега не бях попадала на нещо такова (толкова правописни грешки и сюжетни неточности..), заради който не дочетох и самата книга. 

8. Ако можеше да убиеш двама герои, кои биха били и от коя книга?

 Не бих убила никого - според мен, както и в живота, за да има щастлив край, трябва да има и малко страдание, което да направи краят сладък. А страданието почти винаги се предизвиква от отрицателните герои. Затова не бих убила никого - например в "Игрите на глада"- без жаждата за власт, никога нямаше да има "игри" за оцеляване, а без тях как щяха да се срещнат Катнис и Пийта ♥

9. Ако се намираше в Лотус казиното, от Пърси Джаксън, кой герой би искал да е затворен с теб?
В моите представи Пърси е изключително красив и, както и в книгата, невероятно интелигентен ♥ Затова бих избрала него.
 

10.  Нека речем, че отиваш на дълго пътуване...с подводница. Четенето ти е главен приоритет за пътуването, за това трябва да опаковаш няколко книги, да те държат зает/а. Кои са те?

Наистина ужасно труден избор, та аз обожавам всяка една от колекцията си.. Но добре, ако трябва да избирам, бих взела "Алена кралица" (макар, че я чета в момента, усещам, че това ще бъде книга, която ще се превърне в една от любимите ми). Задължително ще взема и книга, която би ме накарала да забравя за носталгичното чувство - за мен това е "Girl Online", заради моята лична привързаност към главната героиня ♥ И третата книга - вероятно такава, която силно искам да прочета, а в момента това е "Двор от бодли и рози" ♥

11. Кои книги са били в wishlist-a ти от известно време?

Списъкът ми е изключително дълъг и затова ще изброя само пет от тях:

•  "Петата вълна"
• "Тъмна дарба"
• "Фенка"
• "Игрите на глада"
• "Целувка за Ана"

 Тагвам всеки, който харесва тази идея и би искал да направи нещо подобно ♥

Ревю: "Girl Online" от Зоуи Съг

` Историята на притеснителната и страдаща от паник атаки Пени Потър започва със създаването на нейния блог, наречен Girl Online. Място където тя може да бъде напълно себе си и да изразява открито чувствата си - без страх, без да рискува да се изложи .. и най-важният факт - прави го напълно анонимно. В него Пени споделя за своите мисли, чувства и проблеми с момчетата, с неверните приятели, разказва за трудностите в гимназията и всички онези привидно малки проблеми, които ни тревожат. Тя разкрива страховете си, и едновременно с това помага на читателите си да превъзмогнат своите.
Когато обаче животът и се обърква и всичко изглежда непоправимо, Пени получава невероятната възможност да замине за Ню Йорк със семейството си за няколко дни. И тя заминава, макар и с нежелание. Без обаче да подозира, че там ще срещне човек като Ноа - рокбожественярското момче от Бруклин - който да я разбира, който да я харесва заради всичко, което тя мрази в себе си.

* * *

  На пръв поглед сладникавата любовна история се превърна в нещо много повече, нещо искрено и неподправено. Книгата не разказва само любовната история на Пени и Ноа. Напротив, тя описва живота на едно напълно обикновено момиче, на което, като на всеки от нас, му се случва да попада в неловки ситуации (в нейния случай - доооста неловки), да изпитва страх, да се нуждае понякога да бъде невидима.

Дори фактът, че героите и действията им ми изглеждаха доста предвидими, не ме разочарова. По простата причина, че начинът по който Зоуи ги бе описала ме накараха да очаквам финала със затаен дъх. Не защото бе нещо неочаквано, а защото понякога имаме нужда точно от това - просто една лека, не натоварваща книга, в която просто да усетим малко уют.
Зоела умело успя да ме приюти в своя измислен и въображаем свят, разсмя ме и макар в началото да бях малко скептично настроена, се радвам, че прочетох тази книга. Тя ми помогна да припозная себе си в главната героинята и да осъзная, че някои страхове всъщност може да ни помогнат да изживеем мигове, за които не сме и мечтали.

"Понякога трябва да се изправиш срещу страховете си, за да осъзнаеш, че те всъщност не са истински."

  Въпреки че Пени не е от типа главни герои които харесвам - притежаващи свръхестествени сили или пък със храбър и безстрашен дух - тя притежава нещо дори по-ценно - смелостта да се изправи пред своите страхове, колкото и ужасяващи да изглеждат.. и да ги преодолее. Ето затова тази книга ме накара да стоя с часове на неудобния диван, докато прочета и последната страница. Защото книги, които не очакваме да ни впечатлят, всъщност се превръщат в едни от любимите ни.

И с нетърпение очаквам втората книга, която се очаква да излезе някъде през април и на българския пазар.