Ревю: "Небето е навсякъде" от Джанди Нелсън

  Седемнадесетгодишната Лени Уокър е запален читател и свири втори кларинет в училищния оркестър. Тя живее уютно и щастливо в сянката на по-голямата си сестра Бейли. С неочаквана смърт на Бейли обаче Лени бива изстреляна на сцената на своя живот... и макар че няма никакъв опит с момчетата, се влюбва едновременно в двама. Тъгата на Тоби, приятелят на Бейли, отразява собствената ѝ болка по сестра ѝ. А новото момче в града, дошло чак от Париж, има вълшебна усмивка, която съперничи единствено на голямата му музикална дарба. В очите на Лени те са като слънцето и луната и точно като небесните им съответствия сблъсъкът между двамата ще разтърси из основи целия ѝ свят.

* * *

  Най-трудно е когато пишеш за книги, които сякаш са докоснали душата ти, а заедно с края си са отмъкнали и малка частица от теб самия. А "Небето е навсякъде" е именно такава! И както гласят думите на корицата, тази книга ще бъде обикната от всеки почитател на творчеството на Джон Грийн. Но мен ако питате, на всеки почитател на литературата изобщо!

"Възможно ли е музиката да е онова, което излиза, щом сърцето се пръсне на парченца?" 

  

  Не мисля, че думите ми някога ще бъдат достатъчни, за да изразя възхищението си към така затрогващия, пленяващ ума и сърцето стил на писане на авторката, открояващ се от всеки друг, с който съм се срещала досега. Заплени ме поетичността, с която Джанди Нелсън така умело си служеше и същевременно ме смая с лекотата и нежността, които изкусно бе успяла да вплете във всяка глава и всяка страница. Всичко това се преплита в една безумно истинска и емоционална история, чиито страници неусетно се топяха в ръцете ми. И преди да се усетя, книгата вече бе прочетена, а сърцето ми копнееше за още.

"Опитвам се да пропъдя океанската тъга, но не успявам. Колко тежко е усилието да се поддадеш не на тъгата по загубеното, а на радостта от изживяното."

 
  Героите тук са едни от най-истинските, за които някога съм чела. Очарова ме фактът колко многопластови са те всъщност и как със всяка следваща страница израстват, преборват болката и страховете си и се осмеляват да следват мечтите си. Обикнах всеки един, независимо колко голяма или колко малка бе неговата роля. Обикнах Лени, Тоби, Джо, Сара, Бабчето, Биг, по-големите братя на Джо - Маркъс и ДъгФред (точно така) - всеки от тях прекрасно допълваш историята.

"Понякога трябва да преминеш през трудностите по своя собствен хаотичен начин."

  Лени бе отдала душата си на музиката. Всяка фибра от тялото и копнееше да зазвучи в такт с мелодията, носеща се от кларинета ѝ. Особено след като само това ѝ бе останало след смъртта на сестра ѝ. Това и стихотворенията, които записваше на опаковки от бомбони, на чаши от кафе или нотни листове и оставяше някъде из града, под камък, в училищната библиотека или пък под дивана в хола, с единствената цел някой, някъде, някога да ги прочете. Обикнах този персонаж именно заради тази своя малка чудатост. Заради това и защото макар страха си от неизвестното, от света без сестра си, тя намери сили отново да се усмихне. 

"Скръбта и любовта са взаимносвързани, човек не може да има едното без другото."
 

  Макар и неповторимо чаровни, Джо и Тоби бяха като Слънцето и Луната - коренно различни. 
  Джо бе музикант по душа, изпълнен с живот до мозъка на костите си, готов да стори всичко само за да види усмивката, разлята по лицето на Лени. Тоби от своя страна бе тих и затворен,  потънал в скръб и отчаяние по загубата на Бейли. Но докато Джо можеше с една единствена усмивка да накара Лени за забрави всичката си мъка, Тоби беше като късче от стария ѝ живот, който тя отчаяно се опитваше да си върне. Единият можеше да ѝ предложи непредвидимостта на настоящето, а другият - уюта на миналото. 
  И Лени сама трябваше да реши кое да избере.

"Няма друг изход оттук освен напред (..)"

Неописуемо красива и затрогваща, "Небето е навсякъде" е история, която едновременно разби и стопли сърцето ми, която успя както да ме разсмее, така и да ме разплаче. История, която ме научи, че небето е навсякъде, започва от краката и е необходимо да се осмелиш да направиш един единствен скот, за да полетиш.

Ревю: "Краля демон" от Синда Уилямс Чайма

  В планинския град Превала са настъпили трудни времена. Бившият крадец Хан Алистър е готов на крайности, за да намери прехрана за майка си и сестра си. Но не може да продаде единственото си ценно притежание – дебелите сребърни гривни, които опасват китките му, откакто се помни. Сигурно е, че в тях се крие магия, защото растат заедно с него, а и не е открил начин да ги свали.
  Един ден, докато е на лов, Хан се сблъсква с трима млади магьосници, на път да опожарят свещената планина на Ханалеа. Без да осъзнава съдбовността на деянието си, той отнема амулета на Мика Баяр, син на Висшия магьосник, за да се подсигури, че арогантното момче няма да го използва срещу него. Но амулетът пази страшна история – някога е принадлежал на Краля демон, довел света до ръба на разрушението преди хиляда години. Магическият предмет е страшен залог и Хан разбира, че Баяр няма да се спрат пред нищо, за да си го върнат.
  През това време на принцеса Раиса ана‘Мариана ѝ предстои да поведе своята собствена битка. След като е яздила и ловувала със семейството на баща си в продължение на три години, тя се е върнала в двора. Раиса се стреми да стане като Ханалеа, легендарната кралица воин, убила Краля демон и спасила света. Само че майка ѝ очевидно ѝ е подготвила друга участ – сватба, противоречаща на всички ценности за Кралството.

* * *

  Прочетох много и различни мнения относно книгата, но истината е, че останах очарована от стила на писане на автора. От този така вълнуващ, завладяващ читателя стил, заради който стоях будна дори в късните часове на нощта. И докато някои страници преливаха от неочаквани обрати и неспирни приключения, други бяха изпълнени със забавни, стоплящи сърцето моменти на откровение, след които любовта ми към историята беше вече факт. Обикнах "Краля демон" и заради всички онези уж малки подробности, като добавените мисли на героите или пък прекрасната идея за съдържание в края на книгата, все неща, които превръщат прочитането ѝ в чиста доза удоволствие. 

  Тук Синда Уилямс Чайма успя да ме впечатли и с поредните брилянтно изградени персонажи, които сякаш оживяват пред очите ти. Всеки със своята история, надежди и очаквания за един по-добър живот в свят, в който надеждата вече бе загубила смисъла си. И обикнах всеки от тях - Раиса, Хан, Жарава, Върба, Амон, та дори и Птица. Защото именно заради тези герои с нетърпение очаквам следващата книга от поредицата. 

 

"Гласовете им се стичаха по кожата ѝ като дъжд по художническо платно, без да проникват в съзнанието ѝ."

  Раиса, или още позната като принцеса Раиса ана‘Мариана, бъдещата кралица на Превала, е от онези герои, които обикваш неусетно, които пленяват сърцето ти и дори когато правят грешка след грешка успяваш да им простиш. Обикнах нейната храброст, нейната борбеност за живот, различен от онзи, който се очаква да води. Обикнах жаждата ѝ за приключенията, очакващи я извън пределите на двореца и зорките погледи на кралската стража. Обикнах факта, че въпреки кралското си потекло, тя нито за миг не погуби добротата в сърце си, че бе готова да стори всичко, за да се превърне в кралицата, която народът ѝ заслужава. И макар понякога да се чувстваше безсилна и изгубена, Раиса вдигаше гордо глава и се бореше със зъби и нокти за своите копнежи, доказвайки, че тя е всичко друго освен марионетка в ръцете на магьосниците.

"Пътят пред мен е открит, но не съм убедена, че е правилният."

  Хан може и да не бе кралска особа, но той успя да спечели сърцето ми със своя кураж и неустрашимост, макар и често да граничеха с глупост. Прекарал живота си в нищета, той добре знаеше колко жестока може да бъде съдбата, но въпреки това винаги успяваше да стъпи здраво на крака и да се пребори с поредното сполетяло го препятствие. Понякога неспособен да се грижи за майка си и малката си сестра и обзет от отчаяние от безизходицата, в която е попаднал, Хан бе готов да пожертва всичко, дори живота си, в името на собственото си семейство. Но най-вече, възхищавах се на неговата сърцатост и доброта, успял да съхрани въпреки своето минало на плячкосване и предвождане на бандата на Вехтошарите. 

 

"Застинали сме във времето, сякаш изкупуваме древен грях, за който никой друг не си спомня." 

  Единственият недостатък на книгата според мен обаче е фактът, че няма добавена карта, защото именно тя помага на читателя още по-смело да навлезе в историята. Не мога да кажа със сигурност дали във американската версия има такава, но за мен щеше да бъде наистина огромно удоволствие, ако докато четях книгата, имах пред себе си и нагледно този нов и изпълнен с приключения свят.

"От време на време човек трябва да рискува, Раиса. Понякога опасностите са скрити по-надълбоко, отколкото очакваме."

"Краля демон" е своеобразно книжно съкровище, пренасящо читателя в един далечен, изгубен във времето свят на принцове и принцеси, на магьосници и вълшебства. Свят, който ще ви заплени със своята красота и магичност и който дълго няма да пожелаете да напуснете.

 Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

TOP 5 любими книги за 2016

Започвам новата година, припомняйки си някои незабравими заглавия от изминалата 2016, които неслучайно завладяха сърцето ми. През тази вече отминала година успях да се запозная не само с много нови жанрове, но и автори, с някои от които с нетърпение очаквам отново да се срещна. И, повярвайте ми, подборът на само 5 любими книги не бе никак лесна задача, но искрено се надявам резултатът да ви хареса. И ако все още се колебаете дали и вие да дадете шанс на която и да е от изброените, направете го. Защото определено няма да съжалявате! Е, честита Нова Година и приятно четене!

1) "Ясновидците" от Либа Брей

Нямам обяснение защо толкова дълго бях отлагала книгата, нито защо я започнах, обхваната от куп предразсъдъци, но съм изключително щастлива от факта, че въпреки съмненията си, не само я прочетох, но и се влюбих в нея. Не бих могла да определя какво най-силно ме впечатли: приказната корица, повече от вълнуващия стил на писане на авторката, прекрасно изградените персонажи или пък така интригуващата сюжетна линия, която завладя съзнанието ми още в първия момент щом навлязох в брилянтно изградения свят на "Ясновидците". А тайнствеността, таяща се около дарбата на всеки един от героите и прецеждащата се измежду страниците атмосфера на Ню Йорк, бяха причината книгата дълго да тежи в ръцете ми дори в късните часове на нощта.

Ревю

2) "Ангелско нашествие" от Сюзан Ий

Прочетох книгата преди месеци, но чувствата ми към нея не са стихнали нито за миг, а точно обратното. След като успях да се запозная и с втората част, нетърпението ми най-сетне да узная какво ще се случи с така любимите ми Пенрин и Рафи е по-силно от всякога. Останах поразена от този нов свят на разруха, с който авторката ни среща и същевременно очарована от лекотата, с която тя му вдъхва живот. А всичко това, съчетано с увлекателния ѝ стил на писане, силните персонажи, които няма начин да не обикнете, и наситените с динамика глави са само част от причините да препоръчвам книгата на всеки почитател на антиутопиите. Защото всяка страница бе ново приключение и за мен бе огромно удоволствие да проследя всяко едно от тях.

Ревю 

3) "Гневът и зората" от Рене Ахдие

Толкова пъти съм попадала на цитати и снимки на книгата, че още в първия момент щом я зърнах в библиотеката, знаех, че 1) това ще бъде книга, която задължително ще прочета и 2) в която безвъзвратно ще се влюбя. И не сгреших с нито едно от двете. Книгата е удивителна, не само защото се изгражда върху оригиналния сюжет от "1001 нощ", но и защото авторката е съумяла същевременно да съчетае с това и една напълно различна, магична история, чието съвършенство дълго ще властва в съзнанието ми. Пленително красива и същевременно неописуемо затрогваща, "Гневът и зората" неслучайно попада в моя TOP 5, не само за изминалата година, но и за всяка преди нея!

Ревю

4) "Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър

Мненията относно поредицата тук са все различни, но аз лично останах възхитена от великолепието на историята, така умело създадена от Лейни Тейлър. И тук авторката бе наблегнала на неочакваните обрати, които неведнъж ме принуждаваха да затая дъх. Героите, те представляваха най-прекрасната част от книгата и именно те бяха действащия фактор, заради който обикнах този нов, обитаван от митични същества свят. А когато осъзнах, че в историята са намесени и ангели, копнежът ми да се докосна до цялата поредица бе неизбежен. Смайващо опияняваща, историята на Кару и Акива ми припомни защо толкова често посягам към фентъзи литературата.

Ревю

5) "Всичко, всичко" от Никола Юн

Макар и заклета почитателка на фентъзи жанра и антиутопиите, винаги успявам да оставя и малко време за така любимите ми любовни романи, които да ме дарят с уюта и топлината, на които само те са способни. И "Всичко, всичко" е именно такава. Макар на пръв поглед животът на младата Маделин да изглежда обречен, авторката има много по-големи планове за нея, от това да бъде заключена между четири стени. А началото на едно неочаквано приключение и разпалването на още по-неочаквани чувства са само част от тях. На пръв поглед клиширана, книгата се оказа една безмерно красива, прекрасно написана история за живота във всичките му отенъци. Но най-вече, това е книга за рисковете и жертвите, които бихме поели в името на първата ни истинска любов.

Ревю

А сега искам да пожелая на вас и на себе си една страхотна година, изпълнена с щастие, късмет и много много книги! И нека всяка ваша мечта се превърне в реалност! 

Festive Christmas Book Tag

Настъпи времето за обичаните от всички зимни празници: Бъдни вечер, Коледа, Нова година, а в комбинация с блаженството от почивните дни, те се превръщат в идеалното време да се насладим на любимите си книги или бъдещи такива. Но освен за книги, винаги остава и по малко време за някой book tag. И този е един от тях.

Аз от своя страна реших да отбележа всеки, който все още не е направил тага, а също така и да пожелая на всички вас весело прекарване на празниците! 

И нека всяка ваша мечта се превърне в реалност! Особено книжна!

1. Книжно семейство, с което би искала да споделиш коледната вечеря.

Бих сторила всичко, за да прекарам коледната вечеря в присъствието на Ловците на сенки от "Реликвите на смъртните", които въпреки неспирните дрязги помежду си са едно голямо сплотено семейство, в което всеки е готов да пожертва дори себе си за останалите. И нищо чудно вечерта да завърши със залавянето на поредния демон, решил да внесе хаос в човешкия свят. И ако това не е Коледа, то не знам кое е..

2. Книжен артикул, който би искала да получиш като подарък за Коледа? 

Заклет почитател съм на книгоразделителите и всяко едно мое пътешествие приключва с купуването на поне един такъв книжен аксесоар. Независимо дали ще бъде хартиен, гравиран или пък ръчно направен, книгоразделители са и винаги ще бъдат идеалният подарък за книжен червей като мен.

3. Герой, който би бил прекрасен коледен елф?

Нямам обяснение защо, но в ума ми веднага изниква образът на Ливай от "Фенка". Ще бъде удивително сладък с големи заострени уши и коледно костюмче, докато сглобява играчки и си припява коледни песни.

4. Свържи книга с перфектната коледна песен.

И аз, като повечето ще се спра на една от по-известните, но и моя любима коледна песен, а именно All I Want For Christmas! И като непоправима романтичка си избирам Бритни и Алекс от "Перфектна химия", чиято любовна история да се развива под съпровода на тази прекрасна песен, докато около тях се сипят безброй снежинки, а лицата им се озаряват от меките цветове на коледните лампички. Ахх, мечти..

5. Книга или герой, от който или която си разочарован и изпращаш директно в списъка на непослушните?

Безспорно Мейвън от "Алена кралица"! Това е един персонаж, чиято същност се крепи на неизмеримата му завист и злонамереност и с това моментално попада на челно място в списъка на непослушните.

6. Книга или герой, която или който смяташ, че заслужава повече признателност и трябва да отиде в списъка на добрите?

Има купища книги, които заслужават повече внимание от полученото и "Ясновидците" е именно такава. Признавам, че аз самата имах доста съмнения към историята, но останах очарована от великолепния стил на писане на авторката и от удивителните персонажи, които тя бе създала, а сега дори с нетърпение очаквам излизането на втората част, след която, надавам се, тайните най-сетне да бъдат разбулени. 

 

7. Червено, златно, зелено: книга, която има прекрасно коледно чувство в себе си?

Чак сега си давам сметка колко малко книги на коледна тематика съм прочела, но "Сняг вали" определено е оставила най-голям отпечатък в съзнанието ми. Но топлите ми чувства към книгата не се крепят само върху факта, че действието се развива около Коледа, но и че в края на книгата трите на пръв поглед различни истории се обединяват в един изпълнен с коледен дух, стоплящ сърцето финал.

8. Книга или поредица, която ти обичаш толкова много, че би искал всеки да намери под елхата, за да я прочетат и заобичат също?

Многократно съм споделяла възхищенията си към "Гневът и зората" от Рене Ахдие и ако аз бях Дядо Коледа бъдете сигурни, че досега всеки един от вас щеше да се е сдобил с едно копие от това хартиено съкровище.

Day and Night Book Tag

Средата на декември е и остават броени дни до коледните празници, които, сигурна съм, всички очакваме с нетърпение. Въпреки обаче вече бушуващия коледен дух, училището е твърдо решено да изсмука не само всяка секунда от свободното ми време, но и цялата ми енергия с всички тези класни и изпитвания. Но пък аз успях да си открадна достатъчно време за един book tag, който се оказа доста интересен и искрено се забавлявах докато го пиша. А за него смятам да тагна и някои мои любими book блогъри, като Ева Койчева, Илияна Симеонова и Pamela Petkova, чиито отговори с нетърпение очаквам да прочета!

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта? 
Определено вечер. И не само защото често не ми остава достатъчно свободно време през деня, за да мога напълно да се потопя в света от книгата, но и защото именно вечер успявам най-силно да усетя присъствието на героите, да доловя вълшебството на историята. Дори това да означава, че на следващия ден ще бъда принудена да отида за пореден път със зачервени и подчертани с торбички очи на училище. Защото винаги си струва!

A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?
Не за първи път отговарям на такъв въпрос, но отговорът ми остава все един и същ - не бих могла да конкретизирам една единствена книга, защото всяка ми предава своя ценен урок, всяка ме е и продължава да ме изгражда като личност. Независимо дали става дума за "Ясновидците", за "Хари Потър" или пък която и да е друга, тя се отличава от останалите с нещо, типично за нея самата и без значение какво е това нещо, то неоспоримо ме променя, дори едва забележимо.

Y: YA – да или не?
Определено да! Много от по-възрастните читатели често осъждат и пренебрегват този жанр, но аз заставам твърдо зад думите си и ще продължавам да твърдя, че така както не можеш да съдиш за книгата по корицата, така не можеш да съдиш и за жанра по само една книга. Необходимо е просто да попаднеш на правилната такава. И тогава, сигурна съм, никога няма да успеете да се откъснете от света на YA литературата.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?
Всеки читател тайно вярва и се надява, че някъде там, по света съществува живо копие на любимия му персонаж. И аз вярвам, че това до някъде е възможно. Все пак много от писателите създават героите си, вдъхновявайки се от дадена личност. Може и да съм мечтателка, но на света има 7 милиарда души, все някъде трябва да има човек, който поне малко да прилича на Рафи от "Ангелско нашествие" (поредица - "Пенрин и краят на дните"), нали?

N: Даваш ли книгите си на заем?
Единствено на хора, на които имам пълно доверие и вярвам, че няма да си позволят да се държат с книгата ми като с просто вещ. Защото всеки читател е наясно, че тя е далеч повече от това. 

Извод: Ако ти давам книгите си, то ти си наистина ценен за мен човек!

D: Миришеш ли книгите си?
Да! Признавам, слабост ми е. Просто има нещо в аромата на мастилото и пожълтелите страници, което ме кара да се чувствам.. у дома.

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?
Не разграничавам хората по това дали четат или не. За мен всяка отделна личност има право сама да избира интересите си и ако това не е ченето, то за мен не е проблем. Но това не променя факта, че вярвам и в огромната вероятност този човек просто да не е открил правилната книга, която да му разкрие вълшебствата, на които е способна литературата.

I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не. Ти от кой тип си?

Изключително много държа на книгите си и това може да го потвърди всеки един от приятелите и роднините ми, които множество пъти са си спечелвали гневен поглед, когато са се опитали да разтворят прекалено много книгата ми или пък са я премятали насам натам, сякаш не знаят какво е предназначението и. 

В такива моменти наистина се радвам, че все още имам приятели, които да ме търпят.. Родителите ми така или иначе нямат голям избор.

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?
Напоследък всъщност осъзнах, че библиотеката ми започва да прелива както от прочетени, така и тепърва започнати и оставане настрана книги. Затова реших да се разделя с някои заглавия, които не са ми допаднали достатъчно или пък така и не съм прочела, но и не смятам да го направя и така оставих място за бъдещите си любими четива, които да запълнят местата им. Не само това, но започнах много по-често да посещавам библиотеката, където разполагат и с някои от произведенията, които дълго мечтаех да отметна като прочетени в TBR листа ми. Така не само, че спестих място, но и доста финансови средства, които да вложа в пътувания например.

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как? 

Де да се случваше понякога.. При мен обаче това си е направо ежедневие. Веднъж причината бе кафе, друг пък прекалено много емоции, последвани от сълзи, а пък те - от намокрени страници. Общо взето, трудно е да си читател, особено когато си склонен по-скоро да пожертваш себе си, отколкото книгата.

T: Предпочиташ да четеш на тишина или не…с други думи, четеш ли, докато тренираш?

С натрупания ми опит като читател се научих да се абстрахирам от шума. За съжаление обаче, така и не успях да съчетая четенето с ежедневната си тренировка. Което всъщност е доста странно, имайки в предвид, че съм способна да чета в пълен с ученици коридор и със слушалки в ушите, едновременно..

Ревю: "Ясновидците" от Либа Брей

  Годината е 1926. Ийви О`Нийл се замесва в поредния скандал в родното си провинциално градче и родителите ѝ я изпращат за наказание в града на неограничените възможности - Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини, на бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.

  Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо ѝ Уил. И докато той изглежда е обсебен от свръхестественото, племенницата му пази мрачна тайна - дарба, която досега ѝ е носила единствено беди. Но не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите ѝ са единственият начин да заловят сериен убиец, излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.

  Започват да се появяват още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще ѝ коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни...

* * *

  Не помня какво точно ме привлече в книгата, може би прелестната корица, която буквално ме накара да затая дъх, или пък влудяващо тайнствената анотация, след която просто нямаше начин да не добавя "Ясновидците" към списъка ми за четене. Причините, поради които я прочетох обаче губят своето значение, щом фактите са повече от ясни - влюбих се в книгата! Влюбих се в цялостната идея за ясновидците и техните фантастични способности. В бляскавата, изпълнена с живот атмосфера на Ню Йорк, която сякаш се процеждаше измежду страниците. В брилянтно сглобената сюжетна линия, която малко по-малко разплиташе своята плетеница от тайни, докато накрая всяко парченце от пъзела не си дойде на мястото.

"Манхатън се простираше пред нея като кадифена възглавничка за бижута, обсипана с диаманти"

  Не бих нарекла стила на писане на авторката лек. Дори напротив. Той е поглъщаш, завладяващ съзнанието на читателя стил, чиято приказност ме принуди неуморно да разгръщам страница след страница в трепетно очакване на развръзката на историята. Тук хуморът, също превърнал се в неразделна част от сюжетната линия на книгата, и фактът, че авторката бе открила златната среда между заплетената криминална основа, върху която се гради историята и нестихващите закачки между героите бяха само част от причините така силно да обикна света на "Ясновидците".
 

 "- Милосърдието започва от вкъщи.

- Както и психическите заболявания."

  Най-удивителното в книгата бе постепенното израстване на героите, които с всяка глава опознаваха не само своята мистична дарба, но и самите себе си. А фактът, че с напредването на страниците узнавах и все повече за тяхното минало, за предисторията на техните способности, превръщаше прочитането на книгата в едно още по-вълнуващо приключение.

  Айви бе дръзка, брутално откровена, на моменти дори цинична. Но онова, което най-много ме впечатли в персонажа и бе, че авторката нито за миг не си бе позволила да я идеализира, както често се случва с художествените герои. Напротив, в душата и доста често се противопоставяха жертвоготовността ѝ и чувството ѝ за самозащита, дързостта и страха от непознатото. И именно това я превръщаше в толкова интересен персонаж.

"- Майка ти и аз не одобряваме пиенето. Не си ли чувала за Осемнайсетата поправка?

- Забрана ли? Пия за нейно здраве при всяка възможност."

  Обикнах всеки един от персонажите, с които авторката успя да ме срещне в тази книга, а те повярвайте ми, никак не са малко: вече споменатата Айви, приказната танцьорка и бъдеща звезда Тета, винаги мълчаливият и потаен Джерико, неуморният мечтател и поет Мемфис, въздържаната и скромна Мейбъл, майсторът на клавишите и джентълмен Хенри, остроумният и чаровен Сам. Дори герои като малкото братче на Мемфис или двете старици Ади и Лилиън. Те всички получиха своето заслужено време под прожектора и с нетърпение очаквам отново да имам възможността да се срещна с тях. Защото всеки един от изброените герои, и още много други, допълваха историята и я превръщаха в една разноцветна мозайка от противоположни характери, от различни вярвания и идеали. Тук няма как да не спомена и своите възхищения към авторката, че бе съумяла да вгради в книгата герои от различни етноси, а това е доста трудна задача, имайки предвид расовото разделение в Америка през 20-е години на миналия век.

  Но мистерията около Ясновидците все още не е напълно разгадана. На повърхността започват да изплуват все нови и нови тайни, готови всеки момент да развалят създалата се около героите идилия. Затова нека стискаме палци и се молим издателство ЕМАС много скоро да зарадват всеки един от почитателите на творчеството на Либа Брей, издавайки продължението на историята, в което, надявам се, авторката ще наблегне и върху създалото се привличане между някои от персонажите.

"Животът, момче, е пълна лудост. Не им се давай без бой."

Крепяща се на мрачна, дълбоко заровена тайна, "Ясновидците" е книга, която завладя всяко кътче от мислите и сърцето ми. Книга, в чието продължение с нетърпение очаквам да се потопя.

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

I'm A Reader Book TAG.

 
Тази учебна година училището определено се е настроило срещу мен, изяждайки всяка свободна минута от времето ми. Затова и броят на прочетените книги този месец е стопен до едва две. За сметка на това обаче винаги успявам да намеря малко време да направя поредния забавен таг и този е именно такъв. Искрени благодарности на Мари, че ме е отбелязала да го направя, а аз от своя страна тагвам Ева и Илияна, чиито отговори с нетърпение очаквам да прочета!

1.Изберете една дума, която описва това да си читател?

Пътешествие. Пътешествие от един свят в друг, от едно време в друго. В един момент танцуваш валс по мраморния под в някой от дворците в Испания, а в следващия се биеш с триглаво чудовище на върха на Олимп. И ако това не е пътешествие..

2.Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите?

През живота си съм прочела адски много книги. Бях редовен посетител на библиотеката, дори когато бях още малка, но сякаш тогава не осъзнавах реално на каква магия са способни книгите. Чак когато пораснах успях да се срещна лице в лице с нея и книгата, която истински го направи бе "Скай" от Джос Стърлинг.

3.Твърда или мека корица?

Обожавам твърдите корици! А като читател, който се ужасява само от мисълта за измачкани и скъсани корици, смятам, че именно този тип книги са единственият ми останал вариант да се предпазя от поредния ми пристъп на паника, когато малката ми сестра за стотен път посегне с малките си, пригодени за унищожение ръчички към библиотеката до леглото ми. 

4.Как четенето промени същността ви?

Книгите промениха всичко в мен. От мирогледа ми, до начина ми на изразяване.

Защото всяка една прочетена история ми предава своя ценен урок. Благодарения на тях започнах да оценявам всеки малък жест, да се наслаждавам дори на краткото време, прекарано с любимите ми хора, и никога, ама никога (!!!), да не съдя прибързано каквото или когото и да било. Но най-ценното, с което книгите ме дариха, бе желанието ми да започна да пиша и да се занимавам с литература!

 
5. Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?

Нямам точно определена такава, но е неоспоримо, че нищо не може да се сравнява с чувството на уют, което пораждат у мен книгите на Дж. К. Роулинг. И въпреки всички антиутопии, препълващи TBR листа ми, е необходим един единствен поглед към колекцията ми на Хари Потър, за да се почувствам отново у дома.

6.Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите?

Макар и двамата ми родители да са любители на книгите, те никога не са ме притискали да чета каквото и да било. Желанието ми да посещавам детската библиотека бе мое лично решение и дори съм доволна за което, защото съм убедена, че ако тогава някой ме бе пришпорил да започна да чета, никога нямаше истински да заобичам литературата.

7.Опиши идеалното си място за четене. 

Топъл есенен ден. Поляна. Хладен ветрец. Сиви облаци се прокрадват по синьото небе, заплашвайки да прогонят далеч бледите слънчеви лъчи. И ето ме мен. Седнала на раздърпано старо одеяло, с термос кафе в едната ръка и книга в другата. Напълно сама, но не съвсем.

8.Коя книга промени начина, по който гледате света? 

Макар да смятам, че все още не съм открила точната книга, която да ме разтърси и да ме накара да преосмисля живота си, в ума ви веднага изниква "Всичко, всичко" от Никола Юн, която ми показа колко непредсказуем и крехък, но и същевременно прекрасен може да бъде животът, ако само се осмелим да го изживеем. Която ми помогна да проумея, че понякога е необходимо единствено да изоставим всичките си страхове и предразсъдъци и просто се насладим на момента.

Ревю: "Ангелски свят" от Сюзън Ий

  В продължението на бестселъра "Ангелско нашествие" Сюзан Ий ни среща с малцината оцелелите след ангелския апокалипсис, които упорито се опитват да съхранят остатъците от модерната си цивилизация. Тук авторката отново ни пренася в един постапокалиптичен свят, подвластен на волята на ангели, които сеят смърт и разруха сред човешката цивилизация, унищожавайки парче по парче животите и на малкото оцелели след десетките природни бедствия. 

  Помисляйки я за чудовище, група хора залавя Пейдж, сестричката на Пенрин, и сблъсъкът завършва кърваво. Пейдж изчезва, свидетелите са повече от ужасени, а майката на момичетата е съкрушена. Пенрин тръгва из опустелите улици на Сан Франциско в издирване на малката си сестра. Къде обаче са отишли всички? Търсенето я отвежда до сърцето на ангелския план и тя успява да зърне силата зад техните решения, но разбира и до какви страховити крайности са склонни да стигнат...
  А Междувременно Рафи отчаяно издирва крилата си. Без тях той е неспособен да се присъедини към ангелите и да застане начело, като предводител, както му е отредено. 

Ала когато съдбата го поставя на колене, той трябва да реши - дали да получи крилата си, или да спаси Пенрин. Кое ще избере?

* * *

  Невъзможно е да опиша с думи колко развълнувана бях от факта, че отново ще имам възможността да се срещна с творчеството на Сюзан Ий. Измина изключително дълго време от както прочетох първата книга, месеци, през които очаквах с всяка фибра на тялото си шанса още веднъж да се докосна до тази така любима моя поредица.

И със сигурност мога да заявя, че чакането си струваше.

Защото битката все още не е приключила.

Битката тепърва започва.

  Сюжетната линия на книгата нито за миг не загуби своето очарование и явната причина за това е изумителният стил на писане на авторката. Както и в първата книга, тук не липсваха нито забавните сцени, заради които се смеех с глас, нито пък брутално реалните ситуации, с които героите бяха принудени да се сблъскват в този нов, но крайно суров свят. 

А онези спиращи дъха моменти и неочаквани обрати, способни както да ускорят ритъма на сърцето ни, така и да го накарат да заглъхне в трепетно очакване, бяха само част от причините така силно да обикна историята.

  "В Ангелския свят настъпва нов ден."

  Може би най-дългоочаквана и вълнуваща за мен бе срещата ми с Пенрин. С онзи така неустрашим и запомнящ се персонаж, чиято надежда, като пламък на свещ, озарява всичко около себе си. Винаги съм се възхищавала на смелостта ѝ, с която жертва и малкото, което има, в името на семейството си, независимо, че понякога то е всичко друго освен нейно семейство. На силата, с която тя поема всеки нов удар на съдбата, и несломимия ѝ дух, по-могъщ от всяко оръжие на врага. Останах изключително очарована да осъзная колко по-смела и уверена е тя всъщност спрямо преди. И ако в първата книга сте смятали тази млада дама за символ на решителността и безстрашието, то определено ще останете изумени от новата и по-силна от всякога Пенрин.

 "- Ти си герой, Пенрин, независимо дали ти харесва."

  Рафи успя да спечели сърцето ми още в самото начало на поредицата и нетърпението ми отново да се срещна с него бе причината шеметно да прочитам страница след страница в търсене на този ангелски чаровен и дяволски красив персонаж. Жалко обаче, че той се появява доста по-късно, от колкото ми се искаше, но пък това негово отсъствие му бе простено още в първия момент, в който целеустремеността и бойната му непоколебимост се превърнаха в неизменна част от книгата. Рафи винаги е успявал да ме разсмее и факта, че хапливите му фрази и чувство за хумор нито за секунда не губеха своето очарование, дори в най-напечените ситуации, бяха още една предпоставка да се възхищавам на този така прекрасно изграден персонаж. 

"- Не ти ли стига, че се наложи веднъж да те гледам как умираш?"  

  Всеки един от героите имаше своята ключова роля, а някои дори се превърнаха в незаменима, спояваща историята част. И най-прекрасният пример за това е Пейдж, която, противно на очакванията ми, се оказа с далеч по-съществена роля, от тази, която ни представи Сюзан Ий в първата си книга. За мен бе истинско удоволствие отново да прочета за онези мои така любими второстепенни герои, като невероятния дует Ди-Дум, а дори и да се запозная с напълно нови такива.

  Писателският талант на авторката неоспоримото се крепи на умението ѝ да поставя читателя на нокти в очакване на поредния изненадващ обрат, а краят е именно такъв. Не бих могла и да си представя по-възхитителен завършек на книгата. 

Поглъщащо вълнуваща, "Ангелски свят" е книга, чиято история, завладява не само ума, но и сърцето.

 Искрени благодарности на издателство ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!

Ревю към "Ангелско нашествие"

Ревю: "Всичко, всичко" от Никола Юн

  Името ѝ е Маделин и заболяването ѝ е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – тя е алергична към света. Не е била навън от седемнайсет години. Всъщност, тя никога не излиза от дома си. Стаята и е бяла, въздухът - херметизиран, а единствените хора, които може да вижда, са майка ѝ и медицинската си сестра Карла.

  Ала един ден до стаята и долитат сирените на камион за пренасяне, нови съседи се нанасят в къщата до тях. Тогава тя надниква през прозореца и го вижда. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му.

  Името му е Оли и Мади желае да узнае всичко за него. И го прави. Научава, че е забавен и кипящ от живот. Научава, че очите му са с цвета на океана и че когато говори с него, целият свят се разкрива пред нея…
  Мади започва да иска всякакви неща. Но повече от всичко копнее да напусне своя въздушен балон и да опита всичко, всичко, което светът има да ѝ предложи. Независимо какво ще ѝ коства това.

 * * *

  Понякога започвам дадена книга без каквито и да било предубеждения или очаквания. Просто се впускам в историята, неподвластна на чуждите мнения относно нея. И именно това бе причината така силно да обикна тази на пръв поглед клиширана любовна история за невъзможната любов. Защото, повярвайте ми, тя е далеч повече от това.

"Навярно не можем да предвидим всичко, но има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли.

И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа."

  Не мисля, че има дори едно нещо, което да не харесах в книгата. Всеки един елемент от историята бе изпипан до съвършенство: като започнем от пленителната сюжетна линия, неповторимите герои, които така бързо обикнах, приказните илюстрации, красящи страниците, и не на последно място - поразително възхитителният стил на писане на авторката. А като заклет почитател на кратките глави и ненатрапчивите описания, останах приятно очарована от факта, че всичко това бе така прилежно побрано единствено в тези 315 страници. 
И колкото и клиширано да звучи, "Всичко, всичко" успя да ми даде няколко наистина ценни житейски урока, от които най-ценен за мен обаче ще остане:

"Животът е дар. Не забравяй да го живееш." 

 

  Живееща единствено с майка си и медицинската си сестра - Карла, Мади е един изключително силен, изтъкан от емоции персонаж, който, въпреки тежките обстоятелства, винаги успява да пребори тъгата и да продължи с високо вдигната глава. Персонаж, на който непрестанно се възхищавах заради неутолимата жажда за живот, страстта към книгите, но най вече - заради непоклатимата вяра във възможността все пак някога да се докосне до света отвъд белите стени на дома си.

  И изведнъж се появява Оли - момчето, чието черно облекло и живот, наситен във всички цветове на дъгата, е в пълен контраст с изчистено белия и херметизиран свят на Мади. Красив, атлетичен, изключително умен и остроумен, той се превръща в най-добрия и единствен приятел на Мади. Като изключим майка ѝ, разбира се. И докато неговия живот изглежда като приказка в очите на младото момиче, истината далеч не е толкова розова. Зад масивните стени на дома му всяка вечер се разиграват семейни скандали, които често не завършват особено красиво. 

Но според Маделин всеки живот е по-добър от онзи, който ѝ е отреден да живее. 

И тя би сторила всичко за един единствен миг на свобода. 

"Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи." 

  Относно сюжета, той е повече от прекрасен. Дори не съм си и представяла това, което всъщност ме очакваше след първите 100 страници и останах поразена от развоя на събитията. Няма как да не спомена и факта колко наситена с емоции бе книгата всъщност. Как буквално се смеех и плачех, докато прочитах някои параграфи, и как съчувствах на героите, всеки път щом съдбата за пореден път заставаше между тях. А краят - не бих могла и да мечтая за по-великолепен завършен на историята.

Поразително красива и затрогващо истинска,"Всичко, всичко" е една спираща дъха история за живота, във всичките му отенъци, за безграничната обич между майка и дъщеря, за силата на надеждата и желанието да осъществим мечтите си, но най-вече - за рисковете, които сме готови да поемем в името на първата ни истинска любов.
История, която е невъзможно да не обикнеш.

The Pastry Book Tag

 Искрени благодарности на Кая Димитрова за тага, който определено успя да ме накара за пореден път да се замисля над книгите в библиотеката ми. Аз от своя страна отбележа Павлина, Памела и Илияна, които също да направят този така сладък таг и чиито отговори нямам търпение да прочета.

1.Кроасан: Книга или поредица, която всички(включително и ти) обичат.
Ще заложа на класиката и ще спомена "Реликвите на смъртните", защото именно благодарение на нея успях истински да усетя магията на фентъзи жанра.

2.Френски макарон: Книга, която се е оказала предизвикателство, но си е струвало.
Има книги, които чета за 2-3 дни, но има и такива, които нося със себе си в продължение на седмица. Такава бе например "Фенка" от Рейнбоу Роуъл. Наистина се влюбих в историята, но в началото ми беше адски трудно да свикна със стила на писане на авторката и дори бях оставяла книгата на няколко пъти.

3.Волован: Книга, която мислеше, че ще е страхотна, но ти е паднала в очите.
Не мисля, че паднала в очите е точната дума (в случая израз), по-скоро очаквах малко повече от "Гондолата на времето". Книгата неоспоримо е прекрасна и има своя чар, но не липсваха и моментите, в които всичките описания ми идваха малко в повече и нетърпеливо четях само за да стигна до някакво, каквото и да е действие, влияещо върху развръзката. 

4.Бутерка с шоколад: Книга, за която си мислеше, че ще е едно, а се е оказала съвсем друго.
Изключително често се случва очакванията ми за дадена книга сериозно да се разминават с реалността. И "Ангелско нашествие" от Сюзан Ий е точният пример за това. Истината е, че очаквах една лека и все пак вълнуваща антиупопия, а всъщност се оказа далеч по обсебваща, наситена с неочаквани обрати книга, която ме спечели още от самото си начало.

5.Еклер: Книга или поредица, която не получава достатъчно внимание.
Тук още веднага се сещам за последно прочетената "Graffiti Moon", която е не просто прекрасна, а поразително възхитителна. За съжаление обаче книгата не може да се похвали с голямо читателско внимание, а повярвайте ми - тя заслужава дори повече.

6.Крокембуш: Книга или поредица, която е доста сложна.

За мен това определено е поредицата "Алена кралица", която освен, че е една от най-любимите ми антиутопии, е доста сложна като сюжетна линия и изисква далеч по-голяма отдаденост към историята от повечето поредици, с които съм се срещала досега. 

7.Наполеон: Филм или сериал базиран на книга, които харесваш повече от самата книга.
Преди известно време направих опит да прочета трилогията "Лабиринтът", но за съжаление не успях да вникна в историята и досега книгата стоя непрочетена на рафта. Но филма от друга страна е повече от невероятен и поне за мен е една фантастична интерпретация на историята.
  
8.Коломпех: Книга или поредица, чието действие се развива в различна от твоята страна.
Хммм, мисля че всяка една от книгите в библиотеката ми приспада към тази категория, но като заклет почитател на арабските истории ще спомена "Гневът и зората", за която просто нямам думи. Единственото, което съм способна да споделя за нея е прочетете я!

9.Парено тесто: Храна от книга или поредица, която би искал/а да опиташ.
Бих направила всичко, за да мога поне веднъж да опитам някои от десертите от книгите за "Хари Потър" - тиквения пай, шоколадовите жаби или дори всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот. За съжаление обаче съм заклещена в реалността и Хогуортс е просто една недостижима мечта.