понеделник, 9 януари 2017 г.

Ревю: "Небето е навсякъде" от Джанди Нелсън

  Седемнадесетгодишната Лени Уокър е запален читател и свири втори кларинет в училищния оркестър. Тя живее уютно и щастливо в сянката на по-голямата си сестра Бейли. С неочаквана смърт на Бейли обаче Лени бива изстреляна на сцената на своя живот... и макар че няма никакъв опит с момчетата, се влюбва едновременно в двама. Тъгата на Тоби, приятелят на Бейли, отразява собствената ѝ болка по сестра ѝ. А новото момче в града, дошло чак от Париж, има вълшебна усмивка, която съперничи единствено на голямата му музикална дарба. В очите на Лени те са като слънцето и луната и точно като небесните им съответствия сблъсъкът между двамата ще разтърси из основи целия ѝ свят.

* * *
  Най-трудно е когато пишеш за книги, които сякаш са докоснали душата ти, а заедно с края си са отмъкнали и малка частица от теб самия. А "Небето е навсякъде" е именно такава! И както гласят думите на корицата, тази книга ще бъде обикната от всеки почитател на творчеството на Джон Грийн. Но мен ако питате, на всеки почитател на литературата изобщо!

"Възможно ли е музиката да е онова, което излиза, щом сърцето се пръсне на парченца?" 
  
  Не мисля, че думите ми някога ще бъдат достатъчни, за да изразя възхищението си към така затрогващия, пленяващ ума и сърцето стил на писане на авторката, открояващ се от всеки друг, с който съм се срещала досега. Заплени ме поетичността, с която Джанди Нелсън така умело си служеше и същевременно ме смая с лекотата и нежността, които изкусно бе успяла да вплете във всяка глава и всяка страница. Всичко това се преплита в една безумно истинска и емоционална история, чиито страници неусетно се топяха в ръцете ми. И преди да се усетя, книгата вече бе прочетена, а сърцето ми копнееше за още.

"Опитвам се да пропъдя океанската тъга, но не успявам. Колко тежко е усилието да се поддадеш не на тъгата по загубеното, а на радостта от изживяното."
 
  Героите тук са едни от най-истинските, за които някога съм чела. Очарова ме фактът колко многопластови са те всъщност и как със всяка следваща страница израстват, преборват болката и страховете си и се осмеляват да следват мечтите си. Обикнах всеки един, независимо колко голяма или колко малка бе неговата роля. Обикнах Лени, Тоби, Джо, Сара, Бабчето, Биг, по-големите братя на Джо - Маркъс и ДъгФред (точно така) - всеки от тях прекрасно допълваш историята.

"Понякога трябва да преминеш през трудностите по своя собствен хаотичен начин."

  Лени бе отдала душата си на музиката. Всяка фибра от тялото и копнееше да зазвучи в такт с мелодията, носеща се от кларинета ѝ. Особено след като само това ѝ бе останало след смъртта на сестра ѝ. Това и стихотворенията, които записваше на опаковки от бомбони, на чаши от кафе или нотни листове и оставяше някъде из града, под камък, в училищната библиотека или пък под дивана в хола, с единствената цел някой, някъде, някога да ги прочете. Обикнах този персонаж именно заради тази своя малка чудатост. Заради това и защото макар страха си от неизвестното, от света без сестра си, тя намери сили отново да се усмихне. 

"Скръбта и любовта са взаимносвързани, човек не може да има едното без другото."
 
  Макар и неповторимо чаровни, Джо и Тоби бяха като Слънцето и Луната - коренно различни. 
  Джо бе музикант по душа, изпълнен с живот до мозъка на костите си, готов да стори всичко само за да види усмивката, разлята по лицето на Лени. Тоби от своя страна бе тих и затворен,  потънал в скръб и отчаяние по загубата на Бейли. Но докато Джо можеше с една единствена усмивка да накара Лени за забрави всичката си мъка, Тоби беше като късче от стария ѝ живот, който тя отчаяно се опитваше да си върне. Единият можеше да ѝ предложи непредвидимостта на настоящето, а другият - уюта на миналото. 
  И Лени сама трябваше да реши кое да избере.

"Няма друг изход оттук освен напред (..)"

Неописуемо красива и затрогваща, "Небето е навсякъде" е история, която едновременно разби и стопли сърцето ми, която успя както да ме разсмее, така и да ме разплаче. История, която ме научи, че небето е навсякъде, започва от краката и е необходимо да се осмелиш да направиш един единствен скот, за да полетиш.

8 коментара:

  1. Много красиво ревю на очевидно красива книга. ❤ Нямам търпение да се докосна до нея.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Искрено ти благодаря :) Книгата е повече от великолепна и заслужава да и се даде шанс !

      Изтриване
  2. Страхотно ревю! Преди време бях започнала другата книга на авторката - "I'll Give You The Sun" и знам точно какво имаш предвид, споменавайки поетичния стил на писане! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти ^^ Ооо, аз с нетърпение очаквам да успея да се сдобия с нея и се надявам тя по нищо да не отстъпва на своята предшественичка ^^

      Изтриване
  3. Прекрасното ти ревю, направо ме накара да съжалявам, че не си я взех последния път, когато бях в Сиела ;д Книгата определено влиза в reading list-а ми! ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти ! Искрено ти препоръчвам да я прочетеш, защото съм убедена, че ще останеш очарована ! Аз с нетърпение очаквам да мога да прочета и другата книга от авторката, която мисля, че се казваше "Ще ти дам слънцето" ^^

      Изтриване
  4. Прекрасно и зашеметяващо ревю! Въпреки че дълго бях предубедена към творчество на Джанди Нелсън, тъй като не мислех, че би ми харесало, след твоето ревю мисля обратното. Нямам търпение и аз да се потопя в тази книга скоро. ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ооо, благодаря ти за милите думи ! ^^ Надявам се, ако вече си прочела книгата, тя искрено да ти е харесала! А ако все още не си - задължително го направи - вярвам, че няма да те разочарова ♥

      Изтриване