неделя, 7 януари 2018 г.

Ревю: "Истинска измама" от Е. Локхарт

   Това е история за млада жена, чиято дяволска изобретателност е нейният билет към очарователен живот. Но колко пъти е възможно да се претвори наново? Ти ще отсъдиш.

   Имоджен е избягала наследница, сирак, готвач, измамница. Джул е боец, социален хамелеон и атлет. Силно приятелство. Изчезване. Убийство, а може би две. Лоша любовна история или може би три. Захабени предмети, прикрития, кръв и шоколад. Американската мечта, супергерои, шпиони и злодеи. Момиче, което отказва да даде на хората това, което искат от него. Момиче, което отказва да бъде човека, който някога е било.


* * *

   Това може би ще бъде едно от най-кратките ми ревюта, публикувани някога. И то не защото книгата не ми хареса. Точно обратното, харесах "Истинска измама", дори нещо повече - тя ме изуми. И именно това е причината за хаоса, властващ над мислите и думите ми. Обещавам обаче да вложа всичко от себе си, за да ви убедя в красотата и истинността на този роман!

   Прочетох десетки отзиви за "Истинска измама" и само няколко от тях бяха положителни. Въпреки и може би именно заради тях обаче реших да дам шанс на книгата и авторката, чиято първа, преведена ни на български, книга - "Ние, лъжците", е чисто и просто попадение в моята книжна хронология. А сега, след като "Истинска измама" най-сетне е завършена, мога смело да твърдя, че тя по нищо не отстъпва на своята предшественичка. Е, готови ли сте да разберете защо?

"Джул вярваше, че колкото повече пот пролееш по време на тренировката, толкова по-малко кръв ще пролееш по време на битката.
Вярваше, че най-ефикасният начин да избегнеш разбитото сърце е да се преструваш, е изобщо нямаш такова."

   Е. Лакхарт винаги се е отличавала със своя необикновен, нетипичен за останалите автори стил на писане. Нещо, което в началото ме смути и остави със смесени чувства, но на което в последствие искрено започнах да се наслаждавам! В случая най-забележителната особеност на "Истинска измама" е, че самата история е разказана отзад напред. И няма да лъжа, това през първите няколко страници ме объркваше, но с напредването на главите този проблем бързо започна да отстъпва място на удоволствието ми от навлизането в историята и опознаването на героите.
   Тук ще спомена и още една особеност в стила на писане на Е. Локхарт - използването на множество ненужни описания. Отново особеност, която ме подразни, но която само момент след потъването ми в сюжета на книгата опровергах. Всяка подробност и описание в "Истинска измама" имаше своето значение и бе там с определена цел, без значение колко ненужна и ненамясто изглежда тя в момента на прочитането й! Независимо дали става дума за това какво е облякла Джул или какво се намира в апартамента й, защото зад всичко това има скрит смисъл, който само читател, напълно слял се с историята ще оцени и разбере!

"Питаше се дали наистина е себе си. Дали можеше да продължи да бъде себе си.
И дали някой би могъл да обикне онази, която всъщност беше."


   Сюжетът. Хмм, това определено не го очаквах! Признавам, че започнах книгата с мисълта за една лека, видимо кратка книжка, с която да си почина от предучилищните задължения. Да, но не получих нищо подобно! Вместо това Е. Локхарт ми предостави една наситена с действие, обрати и секващи дъха моменти история, в която единственият предложен ми миг на спокойствие настъпи едва след като завърших самата книга. Едва тогава успях и да изпитам пълното удоволствие от прочитането на историята и блаженството от разплитането на мистерията около нея.

   В това ревю не смятам да пиша за героите, защото веднъж започна ли, няма да съумея да сдържа думите си и току-виж съм разкрила някоя жизненоважна за развръзката подробност. Ще спомена само едно: в "Истинска измама" не бива да вярвате на имената! Много често човекът, стоящ зад името не е онзи, който се очаква да бъде!

Прочетете "Истинска измама"! Прочетете я, защото всеки читател трябва поне веднъж да се докосне до една необикновена и неподчинена на условностите история! История, която само "Истинска измама" е способна да ви предложи!

1 коментар:

  1. Звучи точно толкова готина,колкото и първата книга!Аз накрая останах с отворена уста и ми се искаше веднага да започна отначало,вече с нов поглед над нещата.Но си мислех,че тази е свързана с "Ние, лъжците" и е като продължение?Но при всички положения ще се чете.Благодаря за ревюто :)

    ОтговорИзтриване