Имоджен е избягала наследница, сирак, готвач, измамница. Джул е боец, социален хамелеон и атлет. Силно приятелство. Изчезване. Убийство, а може би две. Лоша любовна история или може би три. Захабени предмети, прикрития, кръв и шоколад. Американската мечта, супергерои, шпиони и злодеи. Момиче, което отказва да даде на хората това, което искат от него. Момиче, което отказва да бъде човека, който някога е било.
* * *
Това може би ще бъде едно от най-кратките ми ревюта, публикувани някога. И то не защото книгата не ми хареса. Точно обратното, харесах "Истинска измама", дори нещо повече - тя ме изуми. И именно това е причината за хаоса, властващ над мислите и думите ми. Обещавам обаче да вложа всичко от себе си, за да ви убедя в красотата и истинността на този роман!
Прочетох десетки отзиви за "Истинска измама" и само няколко от тях бяха положителни. Въпреки и може би именно заради тях обаче реших да дам шанс на книгата и авторката, чиято първа, преведена ни на български, книга - "Ние, лъжците", е чисто и просто попадение в моята книжна хронология. А сега, след като "Истинска измама" най-сетне е завършена, мога смело да твърдя, че тя по нищо не отстъпва на своята предшественичка. Е, готови ли сте да разберете защо?
Прочетох десетки отзиви за "Истинска измама" и само няколко от тях бяха положителни. Въпреки и може би именно заради тях обаче реших да дам шанс на книгата и авторката, чиято първа, преведена ни на български, книга - "Ние, лъжците", е чисто и просто попадение в моята книжна хронология. А сега, след като "Истинска измама" най-сетне е завършена, мога смело да твърдя, че тя по нищо не отстъпва на своята предшественичка. Е, готови ли сте да разберете защо?

Вярваше, че най-ефикасният начин да избегнеш разбитото сърце е да се преструваш, е изобщо нямаш такова."
Е. Лакхарт винаги се е отличавала със своя необикновен, нетипичен за останалите автори стил на писане. Нещо, което в началото ме смути и остави със смесени чувства, но на което в последствие искрено започнах да се наслаждавам! В случая най-забележителната особеност на "Истинска измама" е, че самата история е разказана отзад напред. И няма да лъжа, това през първите няколко страници ме объркваше, но с напредването на главите този проблем бързо започна да отстъпва място на удоволствието ми от навлизането в историята и опознаването на героите.
Тук ще спомена и още една особеност в стила на писане на Е. Локхарт - използването на множество ненужни описания. Отново особеност, която ме подразни, но която само момент след потъването ми в сюжета на книгата опровергах. Всяка подробност и описание в "Истинска измама" имаше своето значение и бе там с определена цел, без значение колко ненужна и ненамясто изглежда тя в момента на прочитането й! Независимо дали става дума за това какво е облякла Джул или какво се намира в апартамента й, защото зад всичко това има скрит смисъл, който само читател, напълно слял се с историята ще оцени и разбере!
"Питаше се дали наистина е себе си. Дали можеше да продължи да бъде себе си.
И дали някой би могъл да обикне онази, която всъщност беше."

В това ревю не смятам да пиша за героите, защото веднъж започна ли, няма да съумея да сдържа думите си и току-виж съм разкрила някоя жизненоважна за развръзката подробност. Ще спомена само едно: в "Истинска измама" не бива да вярвате на имената! Много често човекът, стоящ зад името не е онзи, който се очаква да бъде!
Прочетете "Истинска измама"! Прочетете я, защото всеки читател трябва поне веднъж да се докосне до една необикновена и неподчинена на условностите история! История, която само "Истинска измама" е способна да ви предложи!
Звучи точно толкова готина,колкото и първата книга!Аз накрая останах с отворена уста и ми се искаше веднага да започна отначало,вече с нов поглед над нещата.Но си мислех,че тази е свързана с "Ние, лъжците" и е като продължение?Но при всички положения ще се чете.Благодаря за ревюто :)
ОтговорИзтриване