В предградията на Чикаго, но по-точно казано - гимназия Феърфийд, общуването между съучениците от северната и тези от южната част на града може да бъде като бомба със закъснител - взривоопасно.Бритни Елис живее в северната част, тя е красива, интелигентна, богата, златното момиче на гимназията. С други думи - тя е перфектна (или по-точно умело успява да накара всички да вярват в това).. и напълно недостъпна за момче като Алехандро Фуентес (или както иска да го наричат - Алекс), от южната част - където властва бедността, той е силен, не по-малко красив, корав, известен сред своите съученици като лошото момче на училището. А също така той е и част от бандата "Кървавите латиноси". Банда, от която можеш да се откачиш единствено с цената на живота си. Дали заради плашещата си външност и
ли статута си на лошо момче, никой не би заподозрял какво всъщност желае той - да напусне опасния квартал, където е израснал, да се откъсне от миналото си и да отиде в колеж.
Когато обаче настъпва новата учебна година, никой от двамата дори за секунда не би си и помислял, че ще трябва да си партнират в часовете по химия. И когато това вече е факт, те не са особено очаровани от идеята. А арогантността на Алекс му изиграва ужасна шега, когато го подтиква да се хване на бас, и то не какъвто и да е бас, а бас, който променя всичко - той трябва да успее да свали самата Бритни Елис.
Когато обаче басът се оказва повече от стиснати ръце и един заложен мотор, между двамата започват да прехвърлят искри. Защото кой би предположил, че момиче като Бритни и момче като Алекс ще си паснат така сякаш са две парчета пъзел, създадени един за друг.
Но когато невинната игра се превърне в нещо опасно, когато животът на близките му зависи от него, а бандата се почуства сериозно застрашена, всичко се променя - това вече не е шега между приятели, а борба за оцеляване. Борба за по-добър живот.. и любов.
* * *
Когато започнах книгата се страхувах, че това ще бъде просто поредната любовна история, но с увеличаването на броя на прочетените страници, все повече и повече започвах да се влюбвам в героите, в техните образи и самата идея, че тяхната любов е някак.. "забранена" и "неправилна". И все пак - истинска.
"Ако научих нещо, то е, че никой не е вечно на тази земя. Трябва да живеем за мига, всеки ден.. тук и сега."
А когато историята се задълбочи, когато изплуваха тайните, когато се разкриха истинските лица на героите и нищо не бе такова, каквото се предполагаше, нещо в мен сякаш .. се преобърна. И всички мои страхове се изпариха. Това не бе просто една от многото клиширани истории, в които лошото момче среща перфектното момиче. Не, това е много повече - това е книга за загърбените правила и норми и за истинската сила на човешката любов, която в книгата, макар и в началото базирана на лъжи, е една от най-истинските, за които съм чела. Всеки един от героите бе изграден по един удивителен начин, който омагьосва читателя и го подтиква смело да се гмурне в историята.
"- Ние сме актьори в нашия живот, преструвайки се на такива, каквито не сме"
Нищо не е токова, каквото изглежда. Хората не са тези, за които се представят, не са това, което виждаме. И тази книга е същинското доказателство.
На пръв поглед просто поредната любовна история за невъзможната любов, за мен обаче тя се оказа много повече. Тази книга ме завладя, накара ме да затаявам дъх и да прекарам една почти безсънна нощ, за да я дочета. С нея плаках и се смях с глас, тя ме накара да погледна по нов, непознат за мен начин на любовните романи. "Перфектна Химия" е книга, изпълнена с чувственост, със завладяващи моменти и неочаквани обрати.
"Това е една съвременна история за невъзможната любов" - гласи подзаглавието.
Но аз ще добавя, че това е и една съвременна интерпретация на захвърлянето на човешките предразсъдъци в името на любовта. Дори това да означава да пожертваш всичко - дори себе си. (тук няма да издам какво имам предвид, а за да разберете ще трябва да прочетете книгата ^^ )
Благодаря на най-добрата ми приятелка, че ми подари тази книга, която направи дните преди Новата година незабравими.
